РЕШЕНИЕ

№ 8066

Пловдив, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20247180700771 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

А. Н. Т., [населено място] ж.р. Тракия [адрес] с пълномощник адв. Б.К., оспорва Заповед № 444з-74/25.03.2024г., издадена от Началника на Пето РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив /ВПД/, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, в качеството му на младши експерт – младши оперативен дежурен в Оперативна дежурна част /ОДЧ/ към Пето РУ – Пловдив.

• Жалбоподателят оспорва заповедта с твърдение за издаването й при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществени противоречия с административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправна разпоредба. Поддържа се и несъответствие с целта на закона поради несъразмерност на дисциплинарното наказание.

Счита се, че отсъстват данни за извършено нарушение, като събраните доказателства са непълни и вменените бездействия за неупражнени правомощия и неизпълнение на задължение за оперативно управление са субективни и неподкрепени с доказателства. Заявено е, че при проверката жалбоподателят посочил служители – свидетели на неговите действия, на които не са снети обяснения /М. Д. от Пето РУ - Пловдив и оперативен дежурен от Шесто РУ – Пловдив, П./. Посочено е, че в сведение подробно е описано извършеното уведомяване на родители с отразен телефонен номер, както и на ръководни служители в Пето РУ в конкретната вечер. Не е направена справка на ползвания от оспорващото лице телефон в дежурната част. Твърди се, че освен уведомяването на ръководните служители /С.и Л./, е уведомен и дежурен по управление Т., който е висшестоящ спрямо длъжността на Т. в дежурната част. Счита се за нарушена нормата на чл.207 ал.4 ЗМВР поради участието на Т.в проверката. Поддържа се отсъствие на изпълнени от дисциплинарно разследващия орган процесуални действия за пълно, обективно и всестранно разследване. Не са взети предвид писмените обяснения на лицето и липсва точно описание на действията, с които Т. е нарушил посочените в заповедта разпоредби. Не става ясно как е взета предвид тежестта на нарушението, при положение, че жалбоподателят е награждаван няколко пъти и не му са налагани дисциплинарни наказания, а с оспорената заповед е определено третото по ред наказание от чл.206 ЗМВР. Поискано е заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

В ход по същество пълномощникът на жалбоподателя – адв. К. поддържа искане за отмяна на заповедта с претендиране за присъждане на направените разноски.

В писмено становище адв.К. твърди, че не е налице нарушение на чл.33 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, тъй като Т. е извършил уведомяване на родители, на ръководни служители в РУ, както и на служител ДПС към РУ – Л., вкл. оперативен дежурен Т.. Заявено е, че в случая задълженията на дисциплинарно-наказващия по чл.206 ал.1 ЗМВР не са изпълнени. С позоваване на прието по делото доказателства е посочено, че Т. не е запознат с Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурството в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-303/17.03.2021г. Изтъкнато е, че на жалбоподателя е връчена оспорената заповед с № 317з-74/25.03.2024г. /в оригинал/, а преписката съдържа друга заповед с № 444з-74/25.03.2024г. – за налагането на едно наказание са издадени две заповеди - Ответникът ВПД Началник на Пето РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив оспорва жалбата чрез упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт И.П.. В писмено становище /л.25 и сл./ се поддържа законосъобразност на заповедта и потвърждаване на извършеното нарушение от събраните доказателства. Счита, че не са допуснати нарушения в хода на проверката и са изяснени всички данни по извършване на дисциплинарното нарушение, като наказанието е определено в минимален размер. Поискано е жалбата да се отхвърли с присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважаване на жалбата със съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. В ход по същество е поискано жалбата да бъде оставена без уважение с присъждане на разноски.

В писмени съображения се поддържа, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан – изцяло в задълженията му е било да уведоми ОДЧ в ОД МВР – Пловдив, други звена и родителите на децата. Жалбоподателят не е предприел необходимите действия по издирване на родителите на децата. Счита се, че свидетелските показания не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая. Поддържа се, че не са налице нарушения в хода на проверката и номерът на оспорената заповед е объркан в екземпляра, подписан от жалбоподателя.

Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата против Заповед № 444з-74/25.03.2024г. на Началника на Пето РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив е подадена в 14 дн.срок от съобщаването й /л.34 гръб – съобщаване на 29.03.2024г.; вх.номер на жалбата в АС - Пловдив от 11.04.2024г./. Оспорващото лице е адресат на неблагоприятен акт – наложено му е дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Предвид това е налице правен интерес от оспорване на заповедта.

С жалбата е представена заповед № 317з-74/25.03.2024г., а преписката съдържа заповед № 444з-74/25.03.2024г. Съдържанието на двата акта е идентично. Във вр. с указания за изясняване на обстоятелството е приета разпечатка от Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот, видно от която съществува заповед № 317з-74, но от 02.01.2024г., която касае зачисление и управление на лек автомобил от служител на ОД МВР – Пловдив - Т.Х. /л.125/. При тези данни следва да бъде прието, че при връчване на екземпляр от оспорената заповед на адресата е допусната очевидна техническо грешка, отстранима по реда на чл.62 ал.2 АПК.

1. Фактически и правни основания за издаване на заповедта при съпоставка с данните от преписката: Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР /“Дисциплинарните нарушения са: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“/, съставомерно по чл.200 ал.1 т.11, предложение 1-во и т.15 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения; неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В заповедта е вписано, че мл. експерт Т. в качеството на младши оперативен дежурен в ОДЧ към Пето РУ – Пловдив не е изпълнил задължението си по чл.33 ал.2 т.2 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г. /л.93 и сл./ – да извършва необходимите действия съгласно утвърдените процедури – не е извършил действия по уведомяване н родителите на непълнолетните лица, с което не е изпълнил в пълен обем задълженията си, описани в процедура Ежедневната дейност на служителите от група ОДЧ на сектор Охранителна полиция към Пето РУ – Пловдив, с рег.№ 444р-4376/25.03.2021г. /л.85 и сл./. Посочено е още, че допълнително – в противоречие с чл.26 т.4 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР – не информира ръководството на Пето РУ – Пловдив за рязката промяна на оперативната обстановка по време на дежурството му, с оглед невъзможността да бъдат уведомени родителите на четирите непълнолетни лица по надлежен ред с оглед предаването им. Ведно с това, в заповедта е посочено, че допълнително в противоречие с чл.21 ал.1 и ал.3, както и чл.22 ал.1 от раздел III на Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, Т. не е осъществил взаимодействие между звената за оперативно дежурство в ОД МВР – Пловдив, като не е уведомил висшестоящото звено и не е изпълнил задълженията си за оперативно управление на силите и средствата в Пето РУ – Пловдив. Последнопосоченото обстоятелство противоречи на данни в докладната записка от 08.02.2024г. в частта относно потвърдено уведомяване на Началник сектор КП Д.С.и на инсп. Ат.Т.– дежурен по управление за съответната дата, осъществено от Т.. В заповедта са възприети нарушения, изразяващи се в неизпълнение на чл.33 ал.2 т.2 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г. и на чл.26 т.4 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР.

Наложеното дисциплинарно наказание е „порицание“ за срок от шест месеца – чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР, като заповедта е издадена на основание чл.204 т.3 ЗМВР относно компетентност на органа-издател, чл.194 ал.2 т.1 и т.2 и чл.200 ал.1 т.11 ЗМВР.

Според обстоятелствената част на оспорената заповед: Административният акт е издаден след запознаване на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ със справка № 444р-3456/19.03.2024г. и материалите от извършена проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, разпоредена със Заповед № 444з-48/23.02.2024г. на ВПД Началник на Пето РУ – Пловдив /л.35 и сл./, срещу Т.. Проверката е възложена на комисия, член в състава на която е и инспектор Ат.Т.от сектор КП при Пето РУ – Пловдив.

Проверката била разпоредена по данни в докладна записка рег.№ 444р-1606/08.02.2024г. на Началника на сектор Криминална полиция /КП/ в Пето РУ – Пловдив /л.65 и сл./ - На 24.01.2024г. около 18ч. устно било разпоредено да бъдат снети сведения от А. Е. С. на 13г., К. С. В. на 13г., Ю. Д. А. на 13г., и Б. В. М. на 14г., доведени в сградата на Пето РУ-Пловдив и предаването им по съответния ред, което не е направено, с което не е изпълнил вмененото в типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-44886/07.09.2023г. – да издирва и установява малолетни и непълнолетни лица, изпаднали в състояние на безнадзорност, скитащи, просещи, проституиращи, разпостраняващи и употребяващи наркотични вещества и ги насочва към специализирани органи и заведения. Устното разпореждане било към разузнавач пета степен Г.Л. в сектор КП на Пето РУ, отправено от гл.инспектор Д.С.– началник на сектор КП при Пето РУ. Освен посоченото, в заповедта е отразено, че в хода на дисциплинарното производство не били събрани достатъчно доказателства, безспорно доказващи, че инспектор Г.Л. е допуснал пропуски при изпълнение на служебните си задължения по типовата длъжностна характеристика и не е изпълнил в пълен обем задълженията си.

• От друга страна – в докладната на Началника на сектор Криминална полиция /КП/ в Пето РУ – Пловдив, Д.С.е посочено, че на 23.01.2024г. в 17.45ч. в Пето РУ – Пловдив бил получен сигнал от В.М. за това, че на 23.01.2024г. докато е била на работа в ресторант Ла кучина в [населено място], [улица] – четири лица от ромски произход отказват да си платят сметката в размер на 66, 50лв., като заявили, че нямат парични средства, въпреки, че същите били попитани от нея още при влизане в обекта дали разполагат с такива и отговорили, че разполагат с пари, за да си платят сметката. На място бил изпратен АП в състав – П.Ч. и Ст.П., които установили заявителката, която им показала лицата, които не си плащат сметката. Служителите от АП поискали от лицата документ за самоличност, но такъв не им бил предоставен. Установено било, че това са лицата, посочени от заявителката, която искала да подаде писмена жалба в РУ. За приетия сигнал и извършеното от АП С.бил уведомен от инсп. Л., като С.му разпоредил незабавно да се яви в Пето РУ и да продължи работата с лицата, като следва да установи самоличността им, да се изясни случая с неплащането на сметката, като се снемат писмени сведения от лицата същите да бъдат предадени на родителите им. В. С. получил обаждане и от мл.експерт Т. – мл. ОДЧ в ОДЧ на Пето РУ, който също го информирал за случая и му докладвал, че е запознат със случая и инп. Т., който бил дежурен по управление за съответната дата.

• Както бе посочено по-горе, член на комисията за проверка е бил и инспектор Ат.Т.от сектор КП при Пето РУ – Пловдив във вр. с твърдението за нарушение на чл.207 ал.4 ЗМВР. Съгласно чл.207 ал.4 ЗМВР: „Когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.“, но не е заявено конкретно основание за заинтересованост от изхода на разследването, което да бъде проверено.

В докладната записка са описани действията на инсп. Г.Л. – установил е, че лицата са от ромски произход с адреси на територията на Шесто РУ – Пловдив. Г.Л. предал данните за лицата на мл.експерт Т., като му дал телефонни номера на роднините им. При набирането им от Т., номерата се оказали невалидни. Д. Т. успял да се свърже с роднина на едно от лицата, който като разбрал, че има неплатена сметка в заведение, която следва да се плати и да се яви в Пето РУ, за да се предаде малолетното лице, отказал да се яви и прекъснал разговора. Вписано е, че докато лицата се намирали в Пето РУ – Пловдив, нито инсп.Л., нито мл.експерт Т. са направили справка дали лицата се издирват и нито единия или другия е информирал ОДЧ на ОД МВР – Пловдив или ОДЧ на Шесто РУ-Пловдив, на която територия се намират домашните адреси на лицата, за да ги информират, че същите са в Пето РУ- Пловдив за изясняване на сигнала. В резултат на лошата комуникация между инсп. Л. и мл.експерт Т. и мл. инсп. Т. е допуснато четирите лица да напуснат сградата на Пето РУ-Пловдив без да бъдат предадени на родител или лице, което може да положи грижи за тях. Налице била докладна записка от служител на Шесто РУ – Пловдив, от която е видно, че на 23.01.2024г. в 22.30ч. в Шесто РУ е получено заявление от Ю.А. и Ф.К., в което е заявено, че децата им Ю.А. и Б.М. не са се прибрали в домовете си и не знаят местонахождението им. С оглед издирването им – същите били обявени в ОДЧ, като впоследствие се установява, че лицата не са изчезнали, а са били в Пето РУ-Пловдив. В тази вр. е посочено, че обявяването е настъпило поради факта, че мл.експерт Т. не е изпълнил в пълен обем задълженията си, описани в процедура Ежедневна дейност на служителите от група ОДЧ на сектор Охранителна полиция към Пето РУ-Пловдив с рег.№ 444р-4376/25.03.2021г., като не е докладвал своевременно на висшестоящото звено за оперативно дежурство за довеждането на четирите лица в сградата на Пето РУ – Пловдив и невъзможността да бъдат уведомени родителите им по надлежния ред с оглед предаването им, което представлява нарушение на чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР, за което на основание чл.199 ал.1 т.3 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Допълнено е, че в случай, че се установи, че на малолетни или непълнолетни лица не може да се установи самоличността или е невъзможно същите да се предадат на родители, мл.експерт Т. въз основа на същата процедура е бил длъжен да докладва на ОДЧ на ОД МВР – Пловдив и да изиска от исп. Л. лицата да бъдат поставени под полицейска закрила, като инсп.Л. да изготви необходимите документи за това, което в случая не е направено нито от единия, нито от другия. В тази вр. е прието в докладната, че посочените служители да допуснали нарушение по чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР, за което на основание чл.199 ал.1 т.3 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ /л.66/.

Описаните данни не се съдържат в обстоятелствената част от заповедта, но с оглед препратката към докладната записка следва да бъде възприето, че ДНО се е позовал на същите.

В заповедта е посочено, че съгласно вменено в типова длъжностна характеристика, с която Т. е запознат срещу подпис с протокол рег.№ 317з-16577/29.11.2023г. /л.59 и сл./, гл.II т.2 изрично е вписано, че „поддържа постоянна връзка с ОДЧ на ОД МВР., с другите звена“, което не е сторено, като в писмените обяснения на служителя не се посочва дори да е направен опит за същото. Именно това бездействие и неуведомяване на ОДЧ при Шесто РУ – Пловдив довежда до обявяване на малолетни лица за ОДИ, докато в същото време те са били без опасност за здравето и живота си и са се намирали в структура на МВР в [населено място] с установена вече самоличност и адрес. Лицата са пуснати да си тръгнат от РУ през Пост № 1, на който е мало дежурен служител, като контрола над същия е вменено като задължение на ОДЧ в гл.II т.12 от типовата длъжностна характеристика. Не са налице и данни за упражняване на правомощия от раздел III на Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР – чл.21 ал.1 и ал.3, както и чл.22 ал1 от същия раздел.

Назначената комисия за извършване на проверка е следвало да изготви писмена справка, докладвана на ДНО в срок до 23.03.2024г. Жалбоподателят е запознат със заповедта от 23.02.2024г. за извършване на проверка – на 27.02.2024г. Проверяващата комисия представила обобщена справка рег.№ 444р-3456/19.03.2024г. /л.40 и сл./, съдържаща: информация за данните от докладната записка; извършените действия в хода на проверката, вкл. изискване и прилагане на кадрова справка за мл. ОДЧ, от която е видно, че Т. е многократно награждаван и няма влезли в сила и действащи дисциплинарни накацания /л.58 – жалбоподателят е в системата на МВР от 1992г. и е награждаван четири пъти/, както и прилагане на длъжностната характеристика на служителя /л.59 и сл./. ДНО възприел констатациите на комисията /описани в оспорената заповед/, потвърдили данните от докладната записка. Комисията предложила на Т. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“, като не е обоснована разликата с преценката от докладната записка, според която е предложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Според комисията не е налице субективен елемент на вина и не са настъпили вредни последици.

Жалбоподателят е запознат с обобщената справка /л.44/, за което и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения е поканен с покана от 19.03.2024г., връчена на 21.03.2024г. /л.44/.

В писмени обяснения от Г.Л. е посочено, че на 23.01.2024г. около 18.30ч. по мобилен телефон му се е обадил дежурен в ОДЧ на Пето РУ-Пловдив, Ат.Т. и го уведомил за незаплатената сметка от четири деца в заведение Ла кучина в [жк], че дежурен по управление е Ат.Т.и на място е отишъл патрул, който ще доведе децата. След установяване самоличността на децата Л. казал на Т. да уведоми родителите им. В докладна записка на Г.Л. до ВПД Началник пето РУ от 24.01.2024г. /л.67/ е посочено за случая, че след снетите обяснения от децата, същите били оставени във фоайето на сградата на Пето РУ. О. Л. оставил в ОДЧ към преписката, като на дежурния обяснил, че лицата следва да се предадат на родител, след това напуснал сградата на районното.

В писмени сведения от Т. /л.47/ е заявено, че същия около 18.15ч. уведомил за случая с децата дежурния по управление инсп.Т.и началник сектор Криминална полиция – гл.инсп. С.. Т. се свързал с лелята на едно от децата, но не му казала името на майката и прекратила разговора, като съвместно с нея говорил и мъж. На предоставени от Л. два телефона на роднини на децата, Т. не е могъл да осъществи разговор – предаван е сигнал „абонат с такъв номер не съществува“ /като Г.Л. е осъществявал работа с децата според заеманата от него длъжност/. Твърдяно е, че Г.Л. не е уведомил Т., че децата не са предавани на роднина. Ако е уведомен, че няма близки, на които да бъдат предадени, е щял да уведоми съответното РУ, на територията на което живеят. Около 00.20ч на 24.01.2024г. Т. получил обаждане от ОДЧ на Шесто РУ Пловдив дали при тях се намират две от децата, с които е работил ИДПС Л., тъй като родителите на две от децата били при тях и ги обявили за издирване. В 00.23ч. в разговора с ОДЧ от Шесто РУ Т. позвънил на Л. и го попитал – след като е приключил работа с децата на кого ги е предал. В отговор той уведомил, че не ги е предавал на никого, а ги е пуснал да си ходят. Разговорът бил проведен на високоговорител и колегата от Шесто РУ е чул разговора. Преписката съдържа снимка на телефонни номера /мобилни/, част от които с имена /служители от Пето РУ-Пловдив/, а останалите само цифром /неизвестни имена/ - л.48. В тази вр. по делото е приета детайлизирана справка за посочен от жалбоподателя телефонен номер с изходящи обаждания, вкл. за 24.01.2024г. – но не бе уточнено кой е търсеният номер за връзка с лицето Л.. - Предвид разлика в данните на Т. и Л. се съобрази, че във вр. с вменените нарушения, произтичащи от неспазване на посочените текстове от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, несъответствията в информацията на служителите няма за последица потвърждаване изводите на ДНО. От значение за конкретните задължения, които се твърди да не са били изпълнени от жалбоподателя е дали същият е запознат с вътрешните правила.

В заповедта е посочено, че на служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл.205 ал.3, чл.207 ал.8 т.6 вр. с ал.10 ЗМВР. В случая след запознаване със заповедта за проверка на 27.02.2024г., на 08.03.2024г. е представено писмено сведение от Т., посочено в оспорената заповед. Същото е представено преди приключване на проверката и преди изготвяне на справката от комисията.

В заповедта е отразено, че в изпълнение изискването на чл.206 ал.2 ЗМВР административният орган е съобразил при определяне на вид и размер на наказанието: тежест на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, като конкретни данни не са вписани, освен информацията от кадровата справка. Счетено е, че при спазване изискванията на чл.206 ал.2 ЗМВР и факта на награди на служителя с превес спрямо наложените му наказания /такова до издаване на оспорената заповед няма/, при спазване принципа на съразмерност – наказанието за срок от шест месеца съответства с целта на закона.

Вписано е, че двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече на 23.02.2024г. и изтича на 23.04.2024г.

• Преписката не съдържа данни за изслушване по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР. Отбелязва се, че съгласно чл. 206 ал.1 ЗМВР – „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.“. Върху писменото сведение от жалбоподателя, представено в началото на проверката – не е вписано, че ДНО е приел същото като писмени обяснения. От друга страна, в поканата от 19.03.2024г., връчена на оспорващото лице на 21.03.2024г. – е посочено, че се отнася за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарно производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Поканата в частта за допълнителните писмени обяснения или възражения е основана на чл.207 ал.11 вр. с ал.8 т.1 ЗМВР и чл.207 ал.10 ЗМВР, вр. с чл.50 ал.1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Следователно, поканата не е относима към изискванията на нормата на чл.206 ал.2 ЗМВР.

• Предвид посоченото се отбелязва, че изслушване или представяне на писмени обяснения е предвидено да се осъществи преди издаване на заповедта и след събиране на всички доказателства, а запознаването с писмените обяснения от 08.03.2024г. – без да е отразена дата на запознаване или приемане от ДНО, не преодолява изискването на закона.

2. В хода на съдебното производство от ответника бяха изискани: Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г., ведно с доказателства за запознаване на жалбоподателя с тях. Същите са представени по делото /л.92 и сл./. Процесуалният представител на ответника представи писмен отговор, основан на писмо на Началника на Пето РУ – Пловдив /л.115, 116/, според съдържанието на който – няма данни за запознаване на Ат.Т. с Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г. Процедура – Ежедневна дейност на служителите от група „Оперативно дежурна част“ на сектор Охранителна полиция към Пето РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив с рег.номер от 25.03.2021г., е разработена във вр. с чл.20 от Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г. и отсъства информация за запознаване на служителите с процедурата.

Свидетелят Г.Л. потвърждава данни от преписката по отношение извършени действия от негова страна и заяви, че е уведомен от Т. за конкретния случай.

От значение за спора е дали Т. е бил осведомен за вътрешните правила, на които се е позовал ДНО – това обстоятелство не се установи по делото. В хода на съдебното производство не бяха представени доказателства за запознаване на оспорващото лице с вътрешноведомствените актове, поради което не може за неизпълнението им да се ангажира дисциплинарната му отговорност.

3. Оспорената заповед е издадена от Началник на Пето РУ при ОД МВР – Пловдив по отношение жалбоподателя, заемащ длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ към Пето РУ - Пловдив, на основание чл.204 т.3 ЗМВР, за дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.3 ЗМВР: „Наказанията се налагат със заповеди от: т.3 ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3; .”. Ръководител на структура по чл.37 ал.1 т.2 ЗМВР е Директор ОД МВР, а не Началник на РУ при ОД МВР. За Началник на РУ според Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, изд. от Министъра на вътрешните работи е относимо: А. Държавни служители с висше образование, IX, 1 ОД МВР, Районни управления, т.1 - ръководна спрямо длъжността на жалбоподателя – Б Държавни служители със средно образование, т.10 - младши оперативен дежурен, младши изпълнителска. От друга страна е необходимо да бъде съобразено, че съгласно чл.37 ал.4 ЗМВР - С правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена, а според чл.42 ал.3 ЗМВР - В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им /така и – чл.9 ал.1 от Правилника за устройство и дейността на МВР/. Доколкото в чл.204 т.3 ЗМВР е посочен общо чл.37, а не чл.37 ал1 ЗМВР, следва да бъде прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 205 ЗМВР, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. На основание чл.205 ал.2 ЗМВР е издадена Заповед № 444з-48/23.02.2024г. за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от младши експерт Ат.Т.. Проверката е възложена на определена комисия, която за резултата от проверката да изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 23.03.2024г. В разглеждания случай правилно е приложена нормата на чл. 205 ал.2 ЗМВР: За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В хода на проверката са изпълнени предвидените изисквания в ЗМВР за процедурата и нормите, гарантиращи правата на проверяваното лице, с изключение на изискването по чл.206 ал.1 ЗМВР.

Според чл. 195 ал.1 ЗМВР: Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.; чл. 196 ал.1 - Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.; ал.2 - Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Справката относно извършената проверка е с рег. номер от 19.03.2024г. и в случая не е поставена резолюция от Началника на Пето РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив за запознаването му със същата, което не отрича датата на постъпване на справката. От тази дата тече срокът по чл.195 ал.1 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 25.03.2024г. – в двумесечния срок по чл.195 ал.1 ЗМВР. В заповедта е посочено, че справката е с рег.номер от 19.03.2024г., което означава запознаване със същата.

Дисциплинарно - наказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Същият не е обвързан със становището на комисията за проверка, а следва съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР –самостоятелно да оцени всички събрани в хода на производството доказателства преди да постанови акта си. Самостоятелната преценка на ДНО произтича от правомощията му, като в случая е прието предложението на комисията за налагане на наказание и не е възприет вида наказание, предложен в докладната записка. В случая ДНО се позовава на справката на комисията, но в същата отсъства информация за запознаване на жалбоподателя с Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР – преди 24.01.2024г., а и след това. В заповедта веднъж е възприето основание по чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР, а непосредствено преди разпоредителната й част са посочени чл.194 ал.2 т.1 и т.2 ЗМВР / 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения/, но вмененото на служителя задължение от длъжностната характеристика не е посочено в заповедта като нарушение, тъй като за нарушение ясно е отразено неизпълнение на задължението по чл.33 ал.2 т.2 и чл.26 т.4 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г.

Съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР: „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.”. Задължението е еднозначно и не следва да се приема за изпълнено в случая. Разпоредбата на чл.206 ЗМВР осигурява възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становище по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Преписката не съдържа покана или друг документ, изходящ от ДНО, с който служителя е поканен в конкретен ден и час да даде устни обяснения или срок, в рамките на който да представи писмени обяснения - след приемане на допълнителните материали. В допълнение следва да бъде посочено, че поканата до Т. от 27.02.2024г., в която е предоставена и възможност след запознаване със заповедта от 23.02.2024г. за проверка, да бъдат представени писмени обяснения до Началника на Пето РУ - Пловдив, е от дисциплинарната комисия и не е идентична с покана по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР. По отношение обобщената справка също не може да бъде прието, че са представени писмени обяснения по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР, предвид нормата на чл.207 ал.10 с.з. – „В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения.“. Съответно, запознаването с материалите и представяне на писмени обяснения относно тях, също не е идентично с изискването на чл.206 ал.1 ЗМВР, по арг. от чл.207 ал.9, 11, 12 /Отказът на държавния служител да се запознае с материалите по ал. 8, т. 1 се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР.; За извършването на действията по ал. 8, т. 1 дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол.; Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност./. Поканата за запознаване със справката също е отправена от дисциплинарно-разследващия орган /л.44/. Писменото възражение по чл.207 ал.10 ЗМВР не е идентично с писмени обяснения по чл.206 ал.1 ЗМВР, каквито в случая няма данни да са поискани, както и отсъства информация за покана за изслушване на служителя от дисциплинарно-наказващият орган. Пропускът представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, в каквато насока е константната практика на ВАС / в този см. Решение № 467 от 13.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018г., V о., докладчик председателят Д. Д.: „Правилни обаче са изводите на съда, а и от доказателствата по делото категорично се установява, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. …Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. Видно от доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред разследващия орган, поради което правилно съдът е приел, че от страна на наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл. 206 от ЗМВР. Целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е изпълнено в настоящия случай. Налице е нарушаване на правото на защита, което обосновава приетото, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, което е и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.“. /.

На следващо място, ответникът не доказа запознаване на Т. с вътрешните правила, текстове от които е прието, че е нарушил. След като служителят не е осведомен за задължения, произтичащи от вътрешнослужебни актове, на може да му бъде вменена дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължения, с които не е запознат. В тази насока служебно е известна на съдебния състав заповед за подобряване на дисциплинарната практика в МВР от 03.11.2016г., задължаваща ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР да осигурят запознаване на служителите срещу подпис с всички вътрешноведомствени актове /правила, заповеди и др./.

По съображенията за съществено нарушение на дисциплинарната процедура и недоказаност на дисциплинарното нарушение оспорената заповед следва да бъде отменена.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски /10лв. – държавна такса; 5 лв. – депозит за свидетел; 600 лв. – адв.възнаграждение, което не е прекомерно във вр. с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – „за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи – 750 лв.“ и е осъществена необходимата за спора защита/.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.211 пр.3-то ЗМВР, съдът