Решение № 25 от 9.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 847/14.02.2024 г., постановено по гр. д. № 7766/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 28 състав, е отхвърлен предявения от М. М. С. иск срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ вр. с чл.5, § 1, б.с“ ЕКЗПЧОС, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното му задържане на 05.06.2020 г., въз основа на постановление за принудително довеждане от 27.05.2020 г., издадено от разследващ полицай при 05 РУ на СДВР, по ДП № 1626/2019 г. по описа на РУ на СДВР, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37, ал.1 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 ЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М. М. С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Въпреки, че е представил по делото решение № 266/2023 г. по в. гр. д. № 196/2023 г. на САС, с което Прокуратурата на Република България е осъдена за това, че по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ – София, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, не му е осигурен адвокат, съгласно разпоредбите на Европейска директива № 2016/1919, с обжалваното решение съдът е приел противното, че му е осигурен адвокат. По този начин се е достигнало до противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е доказал, че не е разполагал с пари, за да плати адвокатско възнаграждение, тъй като няма възможност да представи доказателства, че не получава доходи. В посоченото решение на САС е прието, че е нямал пари за адвокат. Също така в производството пред СГС е бил освободен от заплащане на такси и разноски по делото. Неправилно съдът е приел, че не е доказал, че не е имал пари за обратен път, тъй като съгласно съставения протокол за полицейски обиск, извършен в 1 РУП-Стара Загора, в него са намерени 2, 75 лв., както и 5 бири по 2 литра, които току що бил закупил от магазина, пред който бил задържан. Счита, че по този начин е установено, че не му е било позволено да остави бирите в дома си и да вземе пари за из път, в противоречие със закона и вътрешните правила на МВР. Необосновано съдът е приел, че не е доказал, че не му е издадено требване за връщане с влак – отказ да му бъде оказано съдействие да се върне в гр. Стара Загора. След като такова требване не е приложено по делото, следва, че такова не е издадено. Твърди, че с исковата молба е представил амбулаторен лист № 2183/2019 г., който доказва наличието на диабетна полиневропатия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззината жалба от ответника СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Счита, че е законосъобразен изводът на решаващия съд, че предявеният иск е неоснователен инедоказан. Моли съда да потвърди обжалваното решение. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззината жалба от контролиращата страна ПОРКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: Ищецът е сезирал АССГ с иск, предявен срещу СДВР за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане. Твърди, че на 04.06.2020 г., около 12.30 ч. бил арестуван от полицейски служител на 1 РУП - Стара Загора и въз основа на постановление за принудително довеждане на свидетел бил откаран с белезници в 5 РУП-София, където бил задържан до около 11 ч. на 05.06.2020 г. По време на задържането му получил отказ на телефонно обаждане и адвокат. Бил принуден да спи на пейка. Било студено. През целия му престой не му била осигурена никаква храна. Също така разследващ полицай отказал да издаде требване за влака за обратния път от София до Стара Загора, поради което бил принуден с повече от 10 кг. багаж да пътува на автостоп, рискувайки да замръзне по пътя. Съгласно съставения протокол за обиск по време на ареста му имал в себе си 2, 75 лв., поради което нямал възможност да си закупи билет за връщането му. Багажът му бил 5 двулитрови бутилки бира, които купил от магазин непосредствено преди да бъде арестуван. Макар че бил арестуван до дома му, получил отказ да остави в дома си багажа си, както и да вземе пари и дрехи оттам. По ДП № 33392/2019 г. по описа на СРП, по което било разпоредено принудителното му довеждане, му бил отказан безплатен служебен адвокат, в съответствие с чл.3 от Директива 2016/1919 на ЕС и чл.6, § 3 С ЕКЗПЧОС, който отказ обжалвал и във връзка с който е инициирал отделно производство. Поддържа, че при обжалване на отказа още няма яснота дали ще има безплатен защитник или не и преди да бъде решен този въпрос няма как да участва в каквито и да е процесуални действия. Без да бъде призован по законен ред, разследващият полицай го обявил за общодържавно издирване. Отказал да участва в досъдебното производство без да има окончателен отказ от страна на Прокуратурата да му бъде назначен такъв. Счита, че неправилно в протокола за принудителното му довеждане било посочено, че не се е явил на 13.02.2020 г. без уважителна причина. Твърди, че на 07.02.2020 г. изпратил искане до разследващия полицай временно да бъдат спрени процесуалните действия в досъдебното производство, тъй като му е отказан безплатен адвокат и обжалва този отказ. Счита, че това съставлява уважителна причина за неявяването му на посочената дата. Искането му е било получено на 10.02.2020 г. В резултат на незаконния му арест претърпял неимуществени вреди, произтичащи от незаконното ограничаване на правото му на свободно придвижване за едно денонощие, нанесени му били психически травми, изразяващи се в пораждането на чувство на страх и незащитеност. Причинена му била физическа болка от белезниците, с които бил окован в продължение на около 3 часа при транспортирането му от гр. Стара Загора до гр. София. Бил принуден да студува цяла нощ в 4 РУП-София, тъй като бил по домашни чехли, без чорапи и по къси панталони. Бил гладен, нямал пари и успял да се нахрани едва на 05.06.2020 г. в 19.30 ч., когато се прибрал в дома си. Нанесена му била физическа болка от носенето на 10 кг. Багаж по време на обратния път към дома му. Твърди, че е болен от диабетна полиневропатия, хиперТ.чно сърце, поради което ходенето и носенето на тежест му причинявали болки и страдания. Причинени му били също така страх и стрес, че може да остане на пътя през нощта, понеже нямал пари, да се прибере, а му било отказано требване за влака. С определение № 5406/20.07.2020 г., постановено по адм. д. № 6547/2020 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 27 състав, е постановено отделяне на иска на М. М. С. срещу СДВР за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от постановление за принудително довеждане на свидетел от 27.05.2020 г., издадено от старши разследва полицай при 05 РУ-СДВР, като за разглеждане по посоченото дело остава оспорване на постановлението за принудително довеждане на свидетел от 27.05.2020 г., издадено от разследващ полицай при 05 РУ-СДВР. След разделяне на производството е образувано адм. д. № 7007/2020 г. по описа на АССГ, Второ административно отделение, 35 състав. С определение № 7812/14.10.2020 г. посоченото дело е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС. В СРС е образувано гр. д. № 51419/2020 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав. Със становище от 14.06.2022 г. ищецът е заявил, че изменя размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 6 000 лв. на 30 000 лв. С определение № 20043889/22.06.2022 г. производството пред СРС е прекратено, а делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС. Пред СГС е образувано гр. д. № 7766/2022 г. по описа на СГС, ГО, 28 състав. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът СДВР оспорва предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като ответникът не е надлежно легитимиран да отговаря по него. Счита, че надлежния ответник е Прокуратурата на Република България, тъй като прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, на основание чл.46, ал.2, т.1 НПК. В условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства, че с влязъл в сила съдебен акт заповедта за задържане от 04.06.2020 г. е отменена. Липсват и данни същата да е била обжалване. С оглед на това счита, че същата е влязла в сила като правилна и законосъобразна. Отделно от това не се установяват незаконосъобразни действия от страна на полицейските органи. Предприетите действия от страна на полицейските служители са имали за цел разкриване на престъпления и подпомагане на разследващите органи, съобразно изискванията на чл.6, ал.1, т.3 ЗМВР. С оглед на това счита, че полицейските служители не са превишили по никакъв начин предоставените им по силата на закона правомощия, а добросъвестно да изпълнявали служебния си дълг. Това обуславя неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, в причинно-следствена връзка с отменен административен акт. Моли съда да прекрати производството по делото, като процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. На 14.01.2020 г. М. М. С. е отправил искане до СРП по пр. пр. № 33392/2019 г. за назначаване на служебен защитник по посочената преписка. Относно служебно назначения му защитник – адв. А., е заявил, че се отказва от него. Твърди, че е социално слаб, поради което иска да му бъде предоставена безплатна правна помощ. С писмо от 22.01.2020 г. във връзка с отправеното искане от 14.01.2020 г., заведено в СРП на 21.01.2020 г. М. М. С. е уведомен, че няма правно основание да му бъде назначен нов служебен защитник. На същия е разяснено, че на основание чл.96, ал.1 НПК може да се откаже от защитник, като това негово изявление трябва да се отрази в протокола от съответното процесуално действие или в отделен протокол. На 05.02.2020 г. М. М. С. е отправил жалба до СГП срещу отказа да му бъде назначен безплатен процесуален представител по пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП. С призовка, връчена на 06.02.2020 г., М. М. С. е призован в качеството му на обвиняем по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР- София, да се яви на 13.02.2020 г., в 14. 00 ч. в 05 РУ СДВР-София, при старши разследващ полицай И. С. И. за извършване на необходимите процесуални действия – разпит на обвиняем и предявяване на разследването. Посочено е, че обвиняемият има право да се яви със защитник. На 07.02.2020 г. М. М. С. е изпратил по пощата искане до И. С. И., стр. разследващ полицай в 05 РУП, СДВР, за незабавно спиране на процесуалните действия по ДП № 1626/2019 г. по описа на 5 РУП-София, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, тъй като прокурор С. е отказала безплатен адвокат. Съгласно представеното известие за доставяне искането е връчено на разследващия полицай на 10.02.2020 г. С писмо от 17.02.2020 г. на прокурор от СГП във връзка с жалбата от 05.02.2020 г., постъпила в СГП на 13.02.2020 г., жалбоподателят е уведомен, че само водещият разследването, респ. наблюдаващия прокурор по воденото срещу него досъдебно производство е компетентен да поиска да му бъде определен служебен защитник, при наличие на предпоставките на чл.94 НПК по реда на ЗПП и ЗАдв. Прието е, че към момента не са налице основания за извършване на инстанционен контрол, като на обжалване подлежат само постановленията и резолюциите като актове на първоинстанционната прокуратура. С жалба, получена на 27.02.2020 г., М. М. С. е сезирал Главния прокурор на РБ, с искане да разпореди г-жа С. да му бъде назначен служебен защитник в съответствие с Директива 2016/1919 на ЕС и чл.6, § 3, С ЕКЗПЧОС. С докладна – записка от 06.03.2020 г. мл. ПИ група ТП – Запад, Стара Загора, във връзка с постановление на И. С. И. – ст. Полицай в 05 РУ-СДВР, относно принудително довеждане на лицето М. М. С., началникът на 01 РУ Стара Загора е уведомен, че заедно с ПИ И. М. посетили адреса на лицето в различни часове, но никой не отворил посетили близкия интернет клуб, който М. посещавал. Управителят С. К. е заявила, че не е виждала лицето от две седмици. На 21.05.2020 г. М. М. С. е депозирал жалба до ВКП със същото искане – да се разпореди назначаването на г-жа С. за служебен защитник по посоченото досъдебно производство. С постановление за принудително довеждане на свидетел от 27.05.2020 г. на старши разследващ полицай при 05 РУ – София, СДВР, МВР, е постановено обвиняемият М. М. С., да бъде обявен за общодържавно издирване с мярка „Принудително довеждане“, с цел извършване на ПСД – разпит на обвиняем и предявяване на разследване по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ на СДВР № 33392/2019 г. по описа на СРП. В мотивите е констатирано, че лицето не се е явило на 13.02.2020 г., в 14.00 ч. и не е посочил уважителни причини, както и не е намерен на адреса, на който живее. Постановлението е предявено на М. М. С. но 04.06.2020 г. На 04.06.2020 г. е извършен полицейски обиск на М. М. С., за което е съставен протокол от същата дата. В него са описани намерените в лицето вещи. Обискираният не е заяви възражения във връзка с извършения личен обиск. С писмо от АП-София, М. М. С. е уведомен за извършената проверка на основателността на твърденията му за нарушено право на защита по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП. Прието е, че не са установени данни за нарушаване на правото му на защита. За извършване на необходимите ПСД с негово участие в досъдебното производство му е бил назначен служебен защитник, който го е защитавал съобразно разпоредбите на НПК в хода на производството. С решение № 266/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 196/2023 г. по описа на САС, 1 граждански състав, е отменено решение № 263334/18.11.2022 г., постановено по гр. д. № 2564/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от М. М. С. против Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 100 лв., на основание чл.2в ЗОДОВ, както и законна лихва върху главницата, считано от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане и вместо него е постановено Прокуратурата на Република България да заплати на М. М. С., на основание чл.2в ЗОДОВ, сумата от 100 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС-чл.4 вр. с чл.3 от Директива (ЕС) 2016/1919 и чл.6, § 3 ЕКЗПЧОС, гарантиращи право на безплатна адвокатска защита, което право му е нарушено по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане. Обжалваното решение на СГС е потвърдено в останалата част за присъждане на обезщетение в размер на 100 лв. до 30 000 лв. Страните не спорят, че решението е влязло в сила, като необжалвано. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. На основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. Извън посочените хипотези, всеки друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на човешкото право на свобода и сигурност, поради което държавата дължи обезщетение за причинените вреди от незаконното задържане над наложеното с присъда наказание в съответствие с чл. 5, § 5 от Конвенцията. Ищецът се стреми да ангажира отговорността на ответника за претърпените от него неимуществени вреди от незаконното принудително довеждане в нарушение на чл.5, § 1 ЕКЗПЧОС. Същият не твърди и съответно не се установява постановлението за принудителното му довеждане да е отменено, поради което и на основание чл.5, § 1, б. „С“, следва да се извърши преценка дали законосъобразно е постановено принудителното му довеждане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Съгласно разясненията, дадени с решение № 70 от 06.04.2019 г. по гр. д. № 3243/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, дори при основателно обвинение наложените мерки на процесуална принуда е възможно да бъдат наложени незаконосъобразно - да ограничават правата над необходимото и достатъчното за постигането на целта на наказателното преследване или да продължат по-дълго от необходимото. В такива случаи държавата отговаря имуществено за причинените вреди, доколкото те не са компенсирани при определянето на размера на наложеното наказание, което наред с тежестта на извършеното престъпление, причинените вреди, вината и другите утежняващи и смекчаващи обстоятелства отчита и оказаното поправително въздействие на изтърпяната процесуална принуда. В разглеждания случай се установи, че ищецът е призован на 06.02.2020 г. в качеството му на обвиняем по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, да се яви на 13.02.2020 г. в 14.00 ч. за провеждане на разпит на обвиняем и предявяване на разследването. Ищецът е получил лично призовката, за което е положил подпис. Тъй като същият не се е явил на посочената дата и на основание чл.71 НПК, е разпоредено принудителното му довеждане. Заявеното от ищца желание да му бъде осигурен безплатен защитник поради липсата на парични средства, съдържащо се в обсъдените по – горе жалби и писма, не съставлява уважителна причина по смисъла на чл.71, ал.1 НПК за неявяването на посочената дата и час за извършване на насрочените процесуално-следствени действия. По силата на чл.55 НПК ищецът, в качеството му на обвиняем, е могъл да заяви това свое искане преди или по време на провеждане на процесуално-следствените действия, но той не е разполагал с възможност правомерно да не се яви в деня и часа, за които е надлежно уведомен с връчената му призовка. Ето защо обоснован е изводът на решаващия съд, че постановлението за принудително довеждане на ищеца, в качеството му на обвиняем в горепосоченото досъдебно производство, е законосъобразно, постановено при наличие на предпоставките на чл.71, ал.2 НПК. Жалбоподателят релевира оплакване, че решаващият съд не е съобразил влязлото в сила съдебно решение № 266/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 196/2023 г. на САС, ГО, 1 състав, обсъдено по – горе. В предмета на посоченото производство се включва иск, насочен срещу Прокуратурата на Република България, за репариране на претърпените от него вреди поради нарушаване на правото на ЕС, във връзка с отказа, постановен по пр. пр. № 333292/2019 г. по описа на СРП за осигуряване на безплатна правна помощ, в нарушение на Директива 2016/1919 на ЕС – чл.3 и чл.6, § 3 ЕКЗПЧОС. Същевременно в предмета на настоящото производство се включва иск, насочен срещу СДВР, за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с незаконния му арест, като в исковата молба са заявени основанията, на които ищецът счита принудителното му довеждане за незаконно. Действително в исковата молба е заявено твърдение, че в досъдебното производство му е отказан безплатен служебен защитник, за което е завел друго производство пред СГС. Това твърдение обаче е заявено във връзка с довода на ищеца, че принудителното му довеждане е постановено въпреки липсата на яснота дали ще му бъде осигурен безплатен защитник и доколкото преди решаването на този въпрос няма как да участва в каквито и да е процесуални действия. По този начин ищецът обосновава наличието на уважителни причини за неявяването си за насрочените ден и час за извършване на процесуално-следствени действия. Ето защо въпросът дали отказът да му бъде предоставена безплатна правна помощ е правомерен не съставлява част от заявеното основание на иска, предмет на делото. С оглед на това доводите на жалбоподателя, заявени във въззивната жалба, относно незаконосъобразността на отказа да му бъде предоставена безплатна правна помощ, не следва да се обсъждат по същество, тъй като са неотносими към спорния предмет. Излагането на мотиви в тази насока от решаващия съд не се е отразило върху допустимостта на обжалваното съдебно решение, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по всички заявените от ищеца фактически твърдения в рамките на отправеното искане. Във връзка със заявеното в исковата молба твърдение на ищеца за поставени белезници над три часа, следва да се отбележи, че съгласно разясненията, дадени с решение № 50086 от 09.08.2023 г. по гр. д. № 1076/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, принудително довеждане поначало се свежда до ескортираното придвижване на лицето от мястото, където е установено, до органа на съдебна власт, по определен маршрут със специален автомобил или друг транспорт, по начин, който не допуска да се уронва човешкото му достойнство, увреждане на здравето му или поставяне в неблагоприятни условия. Това изискване следва още и от обстоятелството, че мярката предвижда единствено ограничаване на правото на свобода, но не и на други права на лицето. Използването на физическа сила и помощни средства по отношение на принудително воденото лице е допустимо единствено по изключение и само ако са налице законовите предпоставки по чл.85 и чл.86 ЗМВР. В разглеждания случай ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че е бил с поставени белезници в продължение на 3 часа, поради което не може да се обоснове извод за незаконно използване на помощни средства при принудителното му довеждане. Обоснован е изводът на решаващия съд, че ищецът не е доказал по делото, че е отправил искане за оказване на съдействие за връщането му в Стара Загора, на което е отказано, доколкото липсват доказателства в тази насока. Отделно от това не е налице и задължение за ответника да върне принудително доведеното лице от мястото, където е било задържано. Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд е следвало да съобрази здравословното му състоЯ.е, удосотверено в представените по делото медицински документи. По делото липсват доказателства принудителното довеждане на ищеца от гр. Стара Загора в гр. София, както и условията в ареста, да са се отразили върху здравословното му състоЯ.е. По изложените съображения и доколкото не се установи незаконно принудително довеждане на ищеца, включително незаконно използване на помощни средства при принудителното му довеждане, предявеният иск се явява изцяло неоснователен. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. Воден от горното, съдът