Решение № 1384 от 27.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-46 от 02.07.2025г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ.

С жалбата и в съдебно заседание се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушение и неправилно приложение на материалния закон. На тази база е формулирано искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно постановено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Н. ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически и правни параметри на вмененото нарушение:

„Електроразпределение Юг“ ЕАД е продължило на 24.09.2024 г. от гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ех lege) процедура № 4569826 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от вьзобновяеми източнишщ, с мощност 30 kW, към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД, предвиден за израждане в УПИ VI-172, ка. 26. с. Калитиново, общ. Стара Загора, със заявител А.Г.-С.. Съгласно чл. 29. ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия ог възобновяеми източници производителят на електрическа енергия от вьзобновяеми източници предоставя в полза на оператора па съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. при сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта. Предоставената от производителя гаранция се освобождава ири присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по - малкото от двете насрещни задължения - чл. 29. ал. 4 от ЗЕВИ. ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. Гаранция не се предоставя за инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или инсталации на потребители на собствена електрическа енергия и демонстрационните проекти с инсталирана електрическа мощност до 10.8 k W включително, за присъединяване, различно от трифазна връзка и при извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато не се променя общата присъединена мощност - чл. 29, ал. 5 от ЗЕВИ. ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. Съгласно § 70, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми и зточници ЗИД па ЗЕВИ, обн. ДВ. бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2025 г. гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. Гаранцията се предоставя в срок до три месеца ог влизането в сила на този закон - пар.70, ал. 3 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2025 г. По силата на ал. 4 от последната разпоредба в случай, че гаранцията не бъде предоставена в срока но ал. 3. процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Към 13.10.2023 г. А.Г.-С. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с мощност 30 kW, предвиден за израждане в УПИ VI-172, кв. 26, с. Калитиново, общ. Стара Загора. Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразнредтеление Юг“ ЕАД с сключен на 15.12.2023 т., поради което А.Г.-С. е дължала предоставяне на банкова гаранция или депозит по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ в срок до 15.01.2024 г., която не е депозирана. С оглед на това, съгласно § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ. обн. ДВ. бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2025 г., процедурата е прекратена по силата на посочената разпоредба на 15.01.2024 г. На 24.09.2024 г. между страните е подписан Констативен протокол № 4569826 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на електрическа енергия по реда на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, след изтичане на срока по чл.29, ал. 1 от ЗЕВИ, а именно до 15.01.2024 г., без да е предоставена в полза на оператора на съответната елекзрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обет кг, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ.

Като е продължило на 24.09.2024 г. от гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 прекратената на 15.01.2024 г. по закон процедура № 4569826 по присъединяван е на обект за производство на електрическа енергия с мощност 30 kW, предвиден за изражданe в УПИ VI- 172, кв. 26, с. Калитиново, общ. Стара Загора, със заявител Т.А.Г.-С. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ. бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2025 г., с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

По отношение на изложените от администрацията фактически положения, липсва спор между страните, като същите се установяват по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – а именно приложените към АНД и въззивната жалба писмени доказателства. Същите си кореспондират и с показанията на разпитания апо делото актосъставителп М.. Показанията на същия съдът кредитира в цялост като добросъвестно дадени.

Освен, че не са спорни, тези вменени с АУАН и НП факти се установяват по несъмнен начин и от приложените по преписката писмени доказателства:

При така безспорните по делото факти, спорните въпроси са правни и се свеждат до следното:

• дължало ли се е по конкретната процедура внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ;

• сключването на окончателен договор за присъединяване без внесена гаранция съставлява ли нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ;

• ако е извършено съставомерно деяние, описани ли са в АУАН и НП всички негови съставомерни признаци, така че да не е накърнено правото на защита на наказания субект.

Няма спор по делото, че процесната процедура за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на наказания субект е стартирана по реда на чл. 24 (отм.) ЗЕВИ.

На тази база жалбоподателят навежда довод, че към процесната процедура принципно е неприложимо изискването за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ, позовавайки се на параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, според който: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред“.

Този довод не може да бъде споделен, като за оборването му следва да се направи исторически преглед на релевантната уредба.

До измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., в зависимост от техническите особености на конкретния енергиен обект, съществуват различни процедури за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа. Тези процедури са уредени в чл. 23 ЗЕВИ (отм.), чл. 24 ЗЕВИ (отм.), чл. 25 ЗЕВИ (отм.), като са детайлизирани в глава пета от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). В чл. 23-25 от ЗЕВИ и съответните норми от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. подробно са регламентирани фактическите състави на всяка една от процедурите- изискуеми за подаване документи, етапи от процедурата, срокове за приключване на етапите и др. С измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ са отменени, като на законово равнище процедурата за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа вече е уредено в чл. 26 от ЗЕВИ, който от своя страна е съществено изменен и има нова редакция. Отменена е Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г., като на подзаконово равнище процедурите, уредени в новата редакция на чл. 26 ЗЕВИ, са детайлизирани в новата Наредба № 6 от 28 март 2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи.

Същевременно с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023 г., се изменя и чл. 29 от ЗЕВИ, като измененията са в следната насока:

-в чл. 29, ал.1 ЗЕВИ се въвежда задължение за представяне на гаранция в полза на електроразпределителните дружества, както следва: „В тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно.“ -в чл. 29, ал.5 ЗЕВИ са въведени изключенията, когато гаранция не се дължи, както следва: „Гаранция по ал. 1 не се предоставя от лица по чл. 26, ал. 15 и от производители по чл. 26а, когато не се променя общата присъединена мощност.“ От текста на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ е видно, че задължението за внасяне на гаранция е директно приложимо по процедурите, които са започнали по реда на новата редакция на чл. 26, ал.1 от ЗЕВИ.

Приложимостта на задължението за внасяне на гаранция към процедурите, започнали по реда на чл. 23 ЗЕВИ (отм.), чл. 24 ЗЕВИ (отм.) и чл. 25 ЗЕВИ (отм.) се урежда от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ.

Основният спорен по делото въпрос е коя конкретна норма от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ урежда задължението за внасяне на гаранция.

Според жалбоподателя това е параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред“.

Според въззиваемата страна това е параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който:

(2) Гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване.

(3) Гаранцията по ал. 2 се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

(4) В случай, че гаранцията по ал. 2 не бъде предоставена в срока по ал. 3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Съдът намира, че правилно е становището на въззиваемата страна.

Действително между двете норми на пръв поглед съществува известно противоречие, но при съобразяване на гореизложения исторически преглед на уредбата и при систематично тълкуване на двете норми, се налага извод, че противоречието е само привидно, като параграф 70 се явява специален спрямо параграф 69.

Параграф 69 урежда в зависимост от датата на започване на процедурата дали тя ще протече:

-по реда на отменените чл. 23, чл. 24, чл. 25 от ЗЕВИ, респективно съобразно подзаконовите правила на отменената Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г.;

-или по реда на новата редакция на чл. 26 от ЗЕВИ, респективно по новата Наредба № 6 от 28 март 2024 г. Под „ред“ по смисъла на параграф 69 се разбират всички правила, относими към приложими документи, срокове, етапи на процедурите и други.

Както вече се посочи, параграф 70 е специален и урежда един специфичен въпрос, а именно дали по висящите към момента на приемането му процедури се дължи гаранция по смисъла на чл. 29 от ЗЕВИ. Видно от текста на параграф 70, в него липсва ограничение по кой от отменените чл. 23, чл.24 или 25 от ЗЕВИ е започнала процедурата.

Изцяло несподелимо е тълкуванието на жалбоподателя, че параграф 70 бил приложим към процедури, различни от тези по отменените чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ.

Единствената процедура, относима към присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, различна от тези по отменените чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, е тази по новата редакция на чл. 26 от ЗЕВИ, която заменя отменените.

За процедурата по новата редакция на чл. 26 ЗЕВИ, обаче преходна разпоредба не е необходима, доколкото чл. 29 ЗЕВИ е приложим към нея на общо основание, тъй като новите редакции на чл. 26 и чл. 29 ЗЕВИ са влезнали в сила едновременно.

При преглед на цялата отменена и действаща уредба на ЗЕВИ и Наредбите по прилагането му, се установява, че противно на доводите, излагани от жалбоподателя, процедури за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, които да са различни от:

-процедурата по новата редакция на чл. 26 ЗЕВИ;

-процедурите по отменените чл. 23, чл.24 и чл. 25 ЗЕВИ; обективно не съществуват, поради което няма как да е основателно възражението на жалбоподателя, че параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ бил приложим към тези несъществуващи различни процедури.

Не съставлява такава различна процедура редът, уреден в глава четвърта от отменената Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г., на която се позовава жалбоподателят, доколкото същата касае присъединяването на електроцентрали, които не използват възобновяеми източници, а в параграф 70 изрично е посочено, че касае производителите на енергия от възобновяеми източници.

Въз основа на всичко гореизложено, може да се направи следното обобщение за случаите, когато се дължи гаранция по смисъла на новата редакция на чл. 29 ЗЕВИ:

-в процедури по реда на новата редакция на чл. 26 от ЗЕВИ, тоест такива, образувани след 13.10.2023г.;

-в процедури, образувани преди 13.10.2023г., протичащи по реда на отменените чл. 23, чл.24 и чл. 25 от ЗЕВИ, но само ако са налице условията на параграф 70 от ЗЕВИ.

Видно от текста на параграф 70, ал.2 от ЗЕВИ, за да се дължи внасяне на гаранция по процедури, протичащи по отменените чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, образувани преди 13.10.2023г., следва да са налице две кумулативни условия:

-към датата на влизане на закона в сила - 13.10.2023г. да има издадено становище за присъединяване;

-към същата дата да няма сключени предварителни или окончателни договори.

Изискването към датата на влизане на закона в сила -13.10.2023г. вече да има издадено положително становище за присъединяване е обвързано със срока за внасяне на гаранцията по параграф 70, ал.3, а именно тримесечен от влизане на закона в сила, който кореспондира с тримесечния срок от издаване на становището по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ. Посоченото законодателно решение е изцяло обосновано, доколкото няма юридическа и житейска логика да се внася гаранция в срока по параграф 70, ал.3, ако все още няма издадено положително становище за присъединяване или не е известно дали изобщо ще се издаде подобно становище в посочения срок.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са: описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

С ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се прие, че за да отговарят на посочените изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав.

Пренесени на плоскостта на конкретния казус гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

Видно от направения по-горе анализ на приложимата материално правна уредба двете основни обстоятелства, които обуславят наличие на задължение за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29 ЗЕВИ по процедури, започнали преди 13.10.2023г. са:

-към датата на влизане на закона в сила-13.10.2023г. да има издадено положително становище за присъединяване;

-към същата дата да няма сключени предварителни или окончателни договори.

При липсата на което и да било от тези условия внасяне на гаранция не би се дължало и деянието се явява несъставомерно.

Посоченото налага извод, че тези две основни съставомерни обстоятелства следва да намерят надлежно отразяване в АУАН и НП.

В процесното НП надлежно е посочено, че заявителят към дата 13.10.2023г. не е имал сключен предварителен или окончателен договор.

В АУАН и НП, обаче липсват каквито и да било фактически твърдения относно второто съставомерно условие, пораждащо задължение за внасяне на гаранция по висящата процедура, а именно издадено становище за присъединяване към дата 13.10.2023г.

От изложеното следва, че съгласно фактите, така както са описани в АУАН и НП, и от които факти по аргумент от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС съдът е обвързан при формиране на правните си изводи, гаранция не се дължи и деянието е несъставомерно, поради което НП следва да се отмени.

Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който в качеството си на въззивна инстанция за първи път с акта си да установи наличието на обстоятелства, без които описаното в АУАН и НП е несъставомерно, но същевременно не са надлежно предявени на нарушителя.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче или при такова изложение на фактите, при което описаното в АУАН и НП е несъставомерно, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая, обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Вън и независимо от горното, настоящият състав споделя доводите на жалбоподателя, че дори да се приеме, че гаранция се е дължала, сключването на окончателен договор без внасянето й, не представлява състав на административно нарушение по ЗЕВИ.

В глава Седма от ЗЕВИ липсва норма, с която изрично да се предвижда състав на административно нарушение за несъобразяване с предписанията на чл. 29 от ЗЕВИ и параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ.

Поради изложеното приложима се явява нормата на чл. 68 ЗЕВИ, според която „Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административно наказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“ Текста на чл. 68 от ЗЕВИ налага анализ на характера на правните предписания на чл. 29 от ЗЕВИ и параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, както и обмисляне на въпроса дали неизпълнението на същите съставлява състав на административно нарушение.

В тази връзка следва да се съобрази, че чл. 29 от ЗЕВИ и параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ са част от цял комплекс от норми на ЗЕВИ, които уреждат преддоговорните и договорните отношения между електроразпределителните дружества и производителите на енергия от възобновяеми източници. Особеност на тези отношения е, че една от страните в тези отношения (електроразпределителното дружество) има характер на монополист на съответната територия, поради което законът предвижда засилена защита за производителите на енергия от възобновяеми източници, включително и срокове за произнасяне от електроразпределителните дружества, ред и срокове за издаване на становища, за сключване на предварителни и окончателни договори и др. От друга страна е ноторно известно от общата теория на правото, че при регулиране на договорни отношения, законодателят борави с два вида норми:

-императивни /повелителни/ норми, които защитават обществения интерес и от които страните по договорната връзка, дори по общо съгласие не могат да се отклоняват;

-диспозитивни норми, охраняващи частен интерес, от които страните по договорната връзка могат да се отклоняват по обща воля, при налично съгласие от субекта в чийто интерес е нормата.

Видно от мотивите към законопроекта, с който в позитивното право е въведено задължението за внасяне на гаранция в полза на електроразпределителното дружество, целта на измененията е да бъде създаден механизъм за обезщетяване на евентуални вреди, които електроразпределителните дружества биха претърпели в резултат от недобросъвестно поведение на заявители, които желаят да станат производители на енергия от възобновяеми източници.

Така в мотивите към предложенията за промени между първо и второ четене по законопроект със сигнатура 49-302-01-1 се чете:

„Съгласно действащата нормативна уредба, електропреносният и електроразпределителните оператори планират развитието на мрежите, респективно необходимите за това разходи, въз основа на издадените становища за условията и начините на присъединяване и действащите предварителни и окончателни договори за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Посоченият ред, обаче не предвижда отговорност от страна на лицата, предизвикали необходимостта от развитие на мрежата, в случаите, в които изграждането на определен енергиен обект не се осъществи по вина на инвеститора. Липсва легален механизъм, посредством който операторите могат да идентифицират реалните инвестиционни намерения, които обосновават необходимост от развитие на съответната мрежа. Не е предвиден и способ за компенсиране на извършените от операторите разходи във връзка с неосъществено присъединяване на обект на недобросъвестен производител… Настоящите промени имат за цел да създадат допълнителни гаранции за операторите на електроразпределителните мрежи при планиране и развитие на мрежите във връзка с присъединяване на нови обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници… наред с това, без допълнителни тежести от административен и финансов характер, законопроектът осигурява на операторите допълнителна сигурност при прогнозиране и развитие на съответната мрежа, респективно за по-целесъобразното и икономично разходване на средствата от тяхна страна“.

От цитираните мотиви е видно, че задължението за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29 ЗЕВИ е предвидено изключително в интерес на електроразпределителното дружество, като особено показателно в тази насока е уточнението, че не се цели създаване на допълнителни тежести от административен и финансов характер за него.

Същият извод следва и от граматическото и систематическо тълкуване на нормите на чл. 29 ЗЕВИ:

1. В тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно.

1. В случаите по чл. 26, ал. 8 или по чл. 26, ал. 4, т. 1 или 2 при неподаване в срок на искане за сключване на договор за присъединяване гаранцията по ал. 1 се връща на производителя. Когато с писмено съгласие на производителя са направени разходи от съответния оператор по присъединяването на обекта, гаранцията се усвоява до размера на направените и незаплатени от производителя разходи.

1. При сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване гаранцията по ал. 1 обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта.

1. Предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.

Гореизложеното налага извод, че нормите на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ и параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ имат диспозитивен характер, предвидени са в частен интерес - интереса на електроразпределителния оператор, респективно при спазване на принципа за договорна автономия страните могат да се отклонят от тях, стига страната, в чийто интерес са нормите да е съгласна.

Посоченото означава, че сключването на окончателни договори за присъединяване към мрежата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, без внесена гаранция по сметка на дружеството, не съставлява нарушение на императивна правна норма при положение, че тази гаранция е била предвидена изключително в интерес на жалбоподателя и той доброволно се е отказал от нея в проявна форма на договорната автономия.

Това сключване на окончателен договор от страна на жалбоподателя, без по негова сметка да е внесена гаранция, която да го обезщети за евентуално претърпени от негова страна вреди, представлява действие на негов собствен стопански риск, което не може да доведе до извод за извършено административно нарушение.

При положение, че в мотивите на законопроекта изрично е посочено, че промените целят да дадат допълнителна сигурност за оператора на електроразпределителна мрежа, без да създават допълнителни тежести от административен и финансов характер за него, то на още по-силно основание тези изменения не могат да доведат до административно-наказателна отговорност за него.

Съгласно § 2 от ДР на ЗЕВИ: „Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.“ Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на съюза за „пропорционалност“ и към посочения кръг обществени отношения, като този принцип налага държавите - членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни на преследваните легитимни цели и възпиращи.

В същия смисъл е и правилото на чл. 49, ал.3 от Харта за основните права на европейския съюз, според който „Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.“ В процесния случай вече се обоснова, че жалбоподателят е наказан със санкция 5000 лева за неизпълнение на законови разпоредби, които са приети изцяло, за да гарантират неговите собствени икономически интереси, при това при прокламирана цел от законодателя да не се създават допълнителни тежести от административен и финансов характер за оператора на електроразпределителната мрежа.

От гореизложеното следва, че наложената санкция се явява не само непропорционална, но и изцяло несъответна на целта на закона, поради което подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.

Аргумент в тази насока са и мотивите към законопроекта, според които целта на внасянето на гаранция е да обезпечи и обезщети възможни вреди за електроразпределителното дружество, претърпени в резултат от недобросъвестно поведение от страна на производителя на енергия от възобновяеми източници при преддоговорните им отношения.

В процесния случай при преглед на доказателствата по делото:

• не се установява недобросъвестно поведение на заявителя, а точно обратното, окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на жалбоподателя е сключен още преди издаване на АУАН;

• по делото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, жалбоподателят да е претърпял във връзка с откритата процедура по присъединяване някакви вреди, различни от наложената му административна санкция, като изложеното се явява допълнителен аргумент за цялостната непропорционалност и несъответност на санкцията.

С АУАН и НП е вменена форма на изпълнителното деяние „продължаване на процедурата“. Под „продължаване на процедурата“ според настоящия състав се разбира всяка следваща стъпка от динамичния фактически състав, уреден в закона и Наредба № 6 в приложимата редакция, по присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа. При налично основание за прекратяване на процедурата към дата 15.01.2024г., принципно всяко последващо различно действие на електроразпределителното дружество (предлагане на предварителен договор, сключване на предварителен договор, предлагане на окончателен договор, сключване на окончателен договор, изготвяне на протокол за съответствие и др. в зависимост от спецификата на случая) представлява отклонение от предписанията на закона, поради което, ако бяха налице останалите предпоставки за това, обсъдени по-горе, за всяко едно от тези действия жалбоподателят щеше да може да бъде санкциониран.

Поради това се явяват неоснователни възраженията от жалбата, че изпълнителното деяние (ако се счете, че такова въобще е извършено) следвало да се приеме за реализирано под друга форма и на различна дата.

Неоснователността на това възражение не се отразява на крайния изход на спора, предвид констатираните по-горе многобройни основания за отмяна на НП.

По разноските При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има жалбоподателят, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт.

Предвид фактическата и правна сложност на делото и служебно известното обстоятелство, че се осъществява еднотипна защита по десетки дела, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 80, 00 лева.

Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Така мотивиран, съдът