Решение № 6629 от 22.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2526/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Ж. С. Ж., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. •, ап. •, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001624001491-091-001/16.08.2024 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 440/22.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], с който на жалбоподателя допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 11 441, 00 лева и лихви в размер на 5 524, 13 лева. Жалбоподателят, чрез пълномощник адв. Г., твърди незаконосъобразност на РА и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството разноски, а от адв. Г. и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Допълнителни съображения са изложени в представена по делото защита. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив чрез процесуален представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита. Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001624001491-020-001 от 25.03.2024 г., издадена от Н. Ж. К. - Началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, на жалбоподателя е възложена ревизия за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 08.04.2024 г., а като ревизиращи органи са определени Е. С. Ц. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П. М. Х. – главен инспектор по приходите (л. 305-307). В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001624001491-040-001/09.04.2024 г. (л. 233-242), в отговор на което от лицето в ТД на НАП – Стара Загора с вх. № 8591/29.04.2024 г. са входирани обяснения и са представени доказателства, в т.ч. и изисканите декларации и справки от № 1 до № 5 (л. 146 и сл. и л. 243 и сл.). Искане за представяне на информация от трети лица № Р-16001624001491-041-001/29.04.2024 г. е отправено до „УниКредит Булбанк“ АД, като с вх. № Р-16001624001491-ПРД-001-И/16.05.2024 г. е представен отговор, ведно с извлечения от банковите сметки на ревизираното лице за ревизирания период (л. 207 и сл. и л. 126 и сл.). Искане за представяне на информация от трети лица № Р-16001624001491-041-002/14.06.2024 г. е изпратено и до „Изипей“ АД, като с придружително писмо за представяне на документи № Р-16001624001491-ПРД-002-И/26.06.2024 г. са представени справка и писмени обяснения (л. 118 и сл.). С Протокол КД-73 № Р-16001624001491-ППД-001/09.07.2024 г. е извършено присъединяване на документи от производство с УИН: ПО-16001623100940 – Проверка по прихващане и/или възстановяване на З. И. З. (л. 84 и сл.). С Протокол КД-73 № Р-16001624001491-ППД-002/09.07.2024 г. е извършено присъединяване на документи от производство с УИН: П-16001623223200 – Проверка за установяване на факти и обстоятелства на Ж. С. Ж. (л. 73 и сл.). С Протокол № 1980864/17.07.2024 г. е извършено присъединяване на документи от ИМ на НАП за Ж. С. Ж. (л. 56 и сл.). Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № Р-16001624001491-092-001/22.07.2024 г. (л. 35 и сл.), връчен на ревизираното лице на 22.07.2024 г., срещу който няма данни да е подадено възражение. Впоследствие органите по приходите са издали РА № Р-16001624001491-091-001/16.08.2024 г., с който на лицето са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 11 441, 00 лв. и лихви в размер на 5 524, 13 лв. (л. 24 и сл.). За да сторят това, органите по приходите са приели, че през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. Ж. е осъществил продажба на недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена собственост и е получил облагаем доход в размер на 127 128, 95 лв., който не попада в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Посочено, е че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.06.2017 г. с вх. рег. № 40990/28.06.2017 г., Акт № 108, том XCIII, дело № 29413 на Служба по вписванията София, е прехвърлен апартамент № 43, находящ се в [населено място], [жк], [адрес] от М. Т. З. с ЕГН••••••••••• на З. И. З. - Ж. с ЕГН •••••••••••••, срещу задължение на З. И. З. - Ж. да поеме издръжката и гледането на майка си М. Т. З.. Съответно с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2019 г. с вх. рег. № 30215/20.05.2019 г., Акт № 22, том LXXIV, дело № 22829 на Служба по вписванията София, имотът е продаден от З. И. З. - Ж. с ЕГН •••••••••• и Ж. С. Ж. с [ЕГН], представляван от З. И. З. - Ж. за сумата от 130 000, 00 евро (254 257, 90 лв.), платена по банков път по банкова сметка на З. И. З. - Ж.. Констатирано е, че във връзка с продажбата на имота, Ж. С. Ж. е упълномощил З. З. - Ж. да го продаде, както и да получи цената по сметка, на която тя е титуляр. Мотивирано е, че реализираните доходи от продажбата на недвижимия имот, подлежат на облагане по ЗДДФЛ и се декларират с годишна данъчна декларация по чл. 50 от с.з. в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, независимо, че е уговорено друго лице да получи дохода от продажбата на имота. В този случай е прието, че приложение намира разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, съгласно която доходът се смята за придобит от физическо лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице. При формирането на облагаемия доход и на годишната данъчна основа за този доход са приложени разпоредбите на чл. 33 и 34 от ЗДДФЛ. На основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаемият доход от продажба на недвижимо имущество се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ). Цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ и това е документално доказаната цена на придобиване на имуществото (в общия случай това е цената, посочена в документа, с който е придобито съответното имущество) или нула когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение. В случая на основание чл. 33, ал. 6, т. З от ЗДДФЛ цената на придобиване на недвижимия жилищен имот е приета за „нула“, тъй като не е налице документално доказана цена на придобиване, с оглед на това, че имотът е придобит чрез прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане и поради специфичния характер на дължимите грижи, не би могло законосъобразно да се определи цена на престацията. В условията на придобит недвижим имот по време на сключен граждански брак и третирането му като семейна имуществена общност, доходът от продажбата на същия е посочено, че следва да се декларира с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и от двамата съпрузи съответно по 1/2 за всеки. Констатирано е, че Ж. С. Ж. не е декларирал получения доход в размер на 127 128, 95 лв. от прехвърляне на права или имущество в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. в срок до 30 април 2020 г. (чл. 53, ал.... от ЗДДФЛ). В хода на извършената Проверка за установяване на факти и обстоятелства на Ж. С. Ж. се посочва, че е изготвена Покана № П-16001623223200-999-001/11.12.2023 г., връчена на лицето на 11.12.2023 г., с която лицето е поканено да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., в която да декларира в Приложение № 5 доход с код 501 в размер на 127 128, 95 лв., цена на придобиване в размер на 0, 00 лв., положителна разлика 127 128, 95 лв., като се приспаднат разходи в размер на 10 % 12 712, 90 лв. и облагаем доход в размер на 114 416, 05 лв. В случай, че през 2019 г. са получени и други доходи, е посочено, че същите следва да се декларират с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което и на основание чл. 12, ал. 1, т. 16 от ДОПК в 14 – дневен срок от получаване на горецитираната покана, е следвало да се подаде неподадената декларация. Ж. С. Ж. е входирал в деловодството на НАП Пловдив заявление с вх. № РД-208292/28.12.2023 г., с което заявява, че няма да декларира посочената сума 127 128, 95 лв. в поканата. С Протокол КД-73-№ Р-16001624001491-ППД-001/09.07.2024 г. е извършено присъединяване на документи от производство с УИН: ПО-16001623100940 - Проверка по прихващане и/или възстановяване на З. И. З. - Ж., ЕГН •••••••••••с обхват Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., която проверка е приключила с Акт за прихващане и/или възстановяване № ПО-16001623100940-004-001/02.11.2023 г. с констатирани данни за подадена ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с вх. № 1600И1652278/12.10.2023 г. и данни в Приложение № 5 за деклариран доход с код 501 продажна цена в размер на 127 128, 95 лв., цена на придобиване в размер на 0, 00 лв., положителна разлика - 127 128, 95 лв., разходи 10 % в размер на 12 712, 90 лв., облагаем доход в размер на 114 416, 05 лв. Дължимият данък по ГДД за 2019 г. е констатирано, че е бил внесен. От извършената проверка в програмните продукти на НАП е установено, че З. И. З. - Ж. няма изискуеми задължения към 02.11.2023 г. Съгласно Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2019 г. и банкови извлечения от „УниКредит Булбанк“ АД на Ж. С. Ж. е установено, че са изплатени доходи от трудови правоотношения от Районен съд – Пловдив, Булстат 000471778: Облагаемият доход от трудови правоотношения за 2019 г. е в размер на 49 450, 78 лв.; удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО 0, 00 лв.; авансово удържан данък от работодателя по реда на ЗДДФЛ в размер на 4 945, 08 лв. Въз основа на направените фактически и правни изводи за 2019 г., са установени следните недекларирани доходи от ревизираното лице Ж. С. Ж.: облагаем доход от трудови правоотношения 49 450, 78 лв.; годишна данъчна основа 49 450, 78 лв.; общ размер на удържания данък за доходите от трудови правоотношения от работодателя по реда на ЗДДФЛ 4 945, 08 лв.; доходи от продажба на недвижимо имущество - продажна цена 127 128, 95 лв.; цена на придобиване 0, 00 лв.; положителна разлика 127 128, 95 лв.; разходи (10 %) 12 712, 90 лв.; облагаем доход 114 416, 05 лв.; годишна данъчна основа за доходите от прехвърляне на имущество 114 416, 05 лв.; сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ (49 450, 78 лв. + 114 416, 05 лв.) 163 866, 83 лв.; обща годишна данъчна основа 163 866, 83 лв.; данък върху общата годишна данъчна основа (10%) 16 386, 68 лв.; данъци, подлежащи на приспадане от данъка върху общата год. данъчна основа 4 945, 08 лв.; дължим данък за довнасяне (сумата се закръглява към всеки пълен лев) 11 441, 00 лв. На основание чл. 1, т. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ е начислена и лихва в размер на 5 524, 13 лв. за периода 01.05.2020 г. - 16.08.2024 г., съгласно Лихвен лист. При тази фактическа и правна обстановка е издаден оспореният в настоящото производство РА. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и Решение № 440/22.10.2024 г., с което РА е потвърден (л. 6 и сл.). За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Допълнително, с оглед, изложените в жалбата възражения, е посочено, че режимът на имуществените отношения между съпрузите е регламентиран в Семейния кодекс (СК). Съпружеската имуществена общност (СИО), съгласно разпоредбите на СК, е бездялова - вещните права, придобити по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи - чл. 21 и чл. 24 от СК. На това основание и доколкото за целите на ЗДДФЛ данъчно задължени субекти са отделните физически лица, а обект на облагане е полученият от всяко лице доход, то е прието, че всички доходи, придобити от сделки по разпореждане с имущество, представляващо СИО, следва да се разделят поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго. Предвид разпоредбите на Закона за собствеността (ЗС), добиви от една вещ е посочено, че може да получава само собственикът или ползвателят на вещта при учредено вещно право на ползване, като аргументите за това са извлечени от разпоредбите на чл. 30 от ЗС, където е посочено изрично, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, в качеството си на собственик на ½ от недвижимия имот е прието, че Ж. С. Ж. следва да се третира като реален получател на дохода от продажбата, което обстоятелство не се променя от факта, че той е упълномощил другия съсобственик - З. З. - Ж. да извърши продажбата на въпросния имот и да получи целия размер на сумата от продажбата му, както и да извършва други правни действия, описани в приложеното пълномощно. Предвид това, собственикът на част от имота – Ж. Ж. е мотивирано, че се явява получател на дохода от продажбата на тази част и единствено данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ. Последното е посочено, че се подкрепя и от още един факт, а именно, че в нотариално заверено пълномощно, издадено от Ж. С. Ж., изрично е посочено, че същият упълномощава З. З. – Ж. да получава парични суми от продажбата на недвижимия имот по посочена от нея банкова сметка. По отношение облагането с данък върху дохода за физическите лица е посочено още и че е водещ принципът на придобиването на дохода, т.е. декларирането и плащането на данък ще бъде в годината, в която се получи този доход. Посочено е още, че на основание чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на: 1. плащането - при плащане в брой; 2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане; 3. получаването на престацията - за непаричен доход, както и че в ал. 3 от същата разпоредба е предвидено доходът да се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. Мотивирано е, че за определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и ал. 2 и конкретният случай попада в тази хипотеза, предвид това, че продажната цена е преведена по банкова сметка с титуляр единия от съпрузите въз основа на нотариално заверено пълномощно, следователно, независимо от наличието на пълномощно, по силата на което продажната цена на недвижимия имот е получена изцяло от съпругата на жалбоподателя, доходът (съответстващ на неговата част от имота) следва да се облага и декларира от носителя на задължението – Ж. С. Ж.. В хода на съдебното производство са приети основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, вещото лице по която, след запознаване с приетите по делото доказателства е установило, че с [НА]/20.05.2019 г. З. И. З. – Ж. продава недвижим имот за сумата от 130 000 евро (254 257, 90 лева), като по делото няма приложено извлечение от банковата сметка на З. И. З. – Ж.. Съгласно справка от БНБ за банковите сметки на жалбоподателя, е установено, че същият е титуляр на конкретно посочени банкови сметки, като при извършен преглед на тяхното движение за 2019 г. експертизата е установила, че няма никакви постъпили суми с наредител З. И. З. – Ж. във връзка с извършената продажба с посочения по-горе нотариален акт. Допълнително в открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че справката, която е направила по сметките на Ж. са всички, които са били към момента на извършване на ревизията. Отправено е запитване до БНБ, която е отговорила на кои банкови сметки е титуляр и единствено се установяват само тези две сметки, за които е разкрита банковата тайна, като всичко е по делото и заключението е само за това, което е по делото. Проверявала е за 2019 г., проверявала е ревизирания период, като за 2023 г. няма доказателства за движенията на банковата сметка, както и за 2022 г. Към момента на ревизионния акт няма данни за извършване на такива преводи. Към момента на изготвяне на експертизата не може да се отговори, тъй като няма след 2019 г. разкрито движение по въпросната сметка, т.е. ако е имало такова движение след издаването на акта, няма такива доказателства. Ревизионният акт е от 2024 г., а има разкрита банкова тайна само за 2019 г. Ревизиращият орган не е събрал такава информация. За движението за двете сметки за 2019 г. вещото лице посочва, че има справки по делото, като се виждат всички постъпления, разходи и се вижда, че няма такива преводи за 2019 г., като за 2019 г. вещото лице не е събирало други доказателства. На следващо място вещото лице е установило, че за периода от 01.05.2019 г. до датата на изготвяне на допълнителното заключение, по банковите сметки на жалбоподателя, включително по банковата сметка, обслужваща отпуснатия му ипотечен кредит по договор от 11.06.2018 г., няма постъпили преводи с наредител З. И. З. – Ж.. Констатирано е, че по делото няма приложени събрани данни във връзка с движение по ипотечния кредит на жалбоподателя, който се е обслужвал от конкретно посочена банкова сметка на жалбоподателя и видно от нейното движение, до датата на заличаване на договорната ипотека, погасителните вноски са правени със собствени средства на ревизираното лице, по сметката няма постъпвали суми от трети лица, ако е имало вноски, направени от трети лица, включително и лицето З. И. З. – Ж., послужили за погасяване на кредита, вещото лице посочва, че същите са извършени директно по кредитната сметка на заема, а от РС на жалбоподателя, за което няма събрани данни. Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост при разглеждане на спора по същество. Като свидетел по делото е разпитана Р. Ж. Ж. – дъщеря на жалбоподателя, от показанията на която се установява, че това, което знае е, че са притежавали родителите й апартамент, който е бил свързан с роднинска линия на майка й. Този апартамент е свързан с леля й, на нейната по-голяма сестра, която е живяла в него до смъртта си. Тя него не го е виждала на живо, не знае къде се намира в София. Апартаментът, преди добиването от майка й, се е водел на името на тяхната майка, баба на свидетелката. След това е бил прехвърлен с пълномощно срещу гледане на майка й и баща й като СИО. Баща й не е предявявал претенции за този апартамент, тъй като те са във фактическа раздяла от февруари 2019 г. Всички организирани движения с този апартамент и неговата продажба са се случили след това. Но кога, как и по какъв начин, свидетелката няма представа. Единственото, което знае, е че баща й е нямал претенции към този апартамент и е казал на майка й, че тя може да управлява това имущество. Не знае колко време след фактическата раздяла на майка й и баща й е станала продажбата на апартамента. Единственото, което е чувала и то не й е казано от първо лице, че част от добитото е внесено от майка й по ипотечен техен общ заем, за да може да направи плащане от името на баща й и да погаси ипотечния им заем, който е върху настоящия им апартамент. Не е чувала към коя банка и къде е бил този ипотечен кредит. Пари в брой не са предоставяни на баща й. След раздялата им през 2019 г. майка й и баща й не са се виждали. Свидетелката няма информация да са се виждали. Не е чувала по друг банков път да са идвали пари до баща й. Съдът приема показанията на свидетелката за логични, последователни и почиващи на непосредствени нейни впечатления и спомени, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото и възможната нейна заинтересованост. Като доказателства по делото са приети, представените банкови извлечения по сметките на жалбоподателя в „УниКредит Булбанк“ АД и „Общинска банка“ АД, както и представени от жалбоподателя доказателства с молба вх. № 1560/30.01.2025 г. по описа на съда. Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са представени Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложенията към нея (л. 12 и сл.), а така също и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. за изменение на предходно издадената заповед, с които са определени органите по приходите, които да издават ЗВР (л. 16 и сл.). Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в тях електронни документи (л. 2) и сертификат (л. 18) се установява, че ЗВР, РД, РА и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са му били надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. В случая са оспорени изводите на органите по приходите, като се твърди, че ревизираното лице не е получател на дохода от продажбата на недвижимия имот, поради което и не е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ. В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че З. И. З. – Ж. и Ж. С. Ж. са сключили граждански брак на 21.09.1997 г., който с влязло в сила на 10.11.2023 г. решение, е бил прекратен (така справка за брак на л. 69). Или, считано от 21.09.1997 г. до 10.11.2023 г. същите са били съпрузи. По време на брака им, с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 72, том I, рег. № 3521, дело № 60 от 2017 г. от 28.06.2017 г. на Р. Т. – Нотариус с район на действие – района на СРС, М. Т. З. е прехвърлила на З. И. З. – Ж. собствения си недвижим имот, срещу задължението на З. И. З. – Ж. да поеме издръжката и гледането на М. Т. З., като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива по следния начин: задължението за гледане ще се осъществява лично от З. И. З. – Ж. или чрез трето лице, като приобретателят само ще помага на отчуждителката във воденето на домакинството си, без да поема изцяло грижата за гледането й, като издръжката на прехвърлителя ще се осъществява отчасти със средства на приобретателя на имота, и отчасти със средства на прехвърлителя на същия. Посочено е в нотариалния акт също така, че настоящият договор се сключва и с оглед на получените до този момент от прехвърлителя на имота издръжка и гледане от страна на З. И. З. – Ж., която я е гледала като й е помагала във воденето на домакинството, а при болест – е поемала пълната грижа за това домакинство и за обслужване на болната, като средствата за издръжката частично са били давани и от прехвърлителката. П. З. И. З. – Ж. е заявила, че е съгласна и приема имота, подробно описан в пункт първи, срещу задължението да поеме издръжката и гледането на М. Т. З., както и да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива при условията на настоящия договор (л. 107). На 20.05.2019 г. З. И. З. – Ж. в лично качество и като пълномощник на Ж. С. Ж. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 644, дело № 49 от 2019 г., е продала на трети лица, придобития недвижим имот с описания по-горе нотариален акт за сумата от 120 000 евро, от които 3 000 евро, платени преди подписване на нотариалния акт по банкова сметка на З. И. З. – Ж., а останалата част от продажната цена в размер на 117 000 евро – по банкова сметка на продавача З. И. З. – Ж. в деня на подписване на нотариалния акт (л. 104-106). От З. И. З. – Ж. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1600И09433055/29.04.2020 г. (така данните от АПВ на л. 109 и сл.), в която в Приложение № 5 е деклариран доход с код 501 продажна цена в размер на 254 257, 90 лева, т.е. целият доход от продажбата на въпросния недвижим имот е бил деклариран в законоустановения срок. Не е спорно също така и че дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. е бил внесен от З. И. З. – Ж.. На 12.10.2023 г. от З. И. З. – Ж. е подадена коригираща декларация с вх. № 1600И1652278/12.10.2023 г., в която в Приложение № 5 е деклариран доход с код 501 продажна цена в размер на 127 128, 95 лева, т.е. първоначално подадената декларация, в която е деклариран целият доход от продажбата на недвижимия имот е коригирана и са декларирани само ½ от доходите. В тази връзка и с оглед подадено Искане за прихващане или възстановяване с вх. № 16-25104/09.10.2023 г. от З. И. З. – Ж. (л. 88 и сл.), е издаден Акт за прихващане или възстановяване № ПО-16001623100940-004-001/02.11.2023 г., с който на лицето са възстановени като недължимо платен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихви за периода от 01.05.2020 г. до 11.07.2023 г. (л. 109 и сл.), от което се следва извод, че дължимият от З. И. З. – Ж. данък е бил внесен на 11.07.2023 г., т.е. преди развода. Съответно, с Покана № П-16001623223200-999-001/11.12.2023 г. Ж. С. Ж. е уведомен, че следва да декларира в Приложение № 5 дохода с код 501 в размер на 127 128, 95 лева, т.е. ½ от дохода от продажбата на въпросния недвижим имот (л. 76), на която покана Ж. е отговорил със заявление от 08.12.2023 г., че няма да декларира посочената сума, тъй като към датата на сделката по прехвърляне на имущество, е бил във фактическа раздяла със съпругата си З. И. З. и не е получавал от нея суми във връзка с продажбата на апартамента в [населено място] (л. 75). Между страните не е спорно, че доходът от продажбата на коментираното тук недвижимо имущество, е облагаем (тъй като между датата на придобиването на жилището и датата на продажбата не са изминали повече от три години). Не е спорно и формирането на данъчната основа (в т.ч. и цената на придобиване е 0, 00 лв.). Спорно е единствено дали така продаденото недвижимо имущество на 20.05.2019 г., е било собственост на двамата съпрузи (а не лично имущество на З. З. – Ж., дарено от нейната майка), съответно дължи ли Ж. данък за получените ½ доходи от неговата продажба. Следва в тази връзка да се посочи, че по въпроса дали дареното от родителя на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи, практиката на ВКС е непротиворечива и трайно установена. При решаване на въпроса на кого е дарен определен недвижим имот и/или парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 от СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, т.е. ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище (така решение № 81/15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на Второ ГО на ВКС, решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на Първо ГО на ВКС, решение № 84/26.04.2016 г. по дело № 4903/2015 г. на Първо ГО на ВКС, решение № 222/24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010 г. на Първо ГО на ВКС и др.). Впрочем, в тази насока е и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2/2022 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2022 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл и доколкото основанието за изключването на вещните права, придобити по наследство или по дарение от обхвата на СИО, е строго личният характер на придобиването при отсъствието на задължение за насрещна престация от наследника и надарения, а в конкретния случай е налице такова лично задължение единствено и само за З. И. З. – Ж. – да поеме издръжката и гледането на майка си М. Т. З., то придобитият по дарение недвижим имот с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 72, том I, рег. № 3521, дело № 60 от 2017 г. от 28.06.2017 г. на Р. Т. – Нотариус с район на действие – района на СРС, е нейно (на З. И. З. – Ж.) лично имущество и като такова, след неговата продажба, същата е придобила доходите единствено и само в лично качество (независимо от отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба), тя е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ, съответно е дължала подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и заплащане на дължимия данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г., каквото се констатира и че е било сторено, а именно – подала е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. и е заплатила дължимия данък. Казано по друг начин, доколкото продаденото имущество не е било СИО, а лично имущество на З. И. З. – Ж., нейният съпруг Ж. С. Ж. не се явява получател на дохода от неговата продажба, съответно не е и данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за този именно доход, поради което и като е приел обратното, административният орган е постановил незаконосъобразен акт. Това от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на съдебната експертиза и свидетелските показания. Все в тази насока следва да се посочи още и че съгласно цитираната от органите по приходите разпоредба на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2. Съдът намира обаче, че в конкретния случай не са налице условията на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, тъй като няма нито нареждане от страна на жалбоподателя, нито споразумение с него, сумата от продажбата на въпросния недвижим имот да бъде придобита от трето лице – в случая от З. И. З. – Ж.. Издаденото от него пълномощно е тя да продава имота, както и да може да получи парични суми, свързани със заплащане на окончателната цена по сключения окончателен договор, като сумите се превеждат по посочена от нея банкова сметка с титуляр З. И. З. – Ж., а не в нейна полза. Поради това, сумата от 127 128, 95 лева, представляваща половината от продажната цена на недвижимия имот, не представлява доход за Ж. и на това основание, който доход да подлежи на облагане през 2019 г. От изложеното следва, че органите по приходите в противоречие с установените в ревизионно производство факти и обстоятелства е определил задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 11 441 лева и лихви в размер на 5 524, 13 лева, поради което РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 460 лева, от които 10 лева внесена и дължима държавна такса и 450 лева - възнаграждение за вещо лице, а с оглед претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, НАП следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 1 926, 86 лева, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Действително, по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 50 лева, същата обаче за размера над 10 лева, не може да бъде призната като разноски по производството, доколкото се явява недължимо внесена, с оглед разпоредбата на т. 2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, съгласно която по жалби срещу административни актове се събира проста такса, както следва: от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци – 10 лева и за възстановяването на която сума, лицето разполага с възможността да подаде съответната молба. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,