Решение № 39 от 7.11.2025 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 32/2025 г.

Настоящото производство е с правно основание чл.25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК / гл.21 /. Постъпила е от Сдружение с нестопанска цел „Н.П.Р.“, с ЕИК •••••••••, представлявано от председателя М.К.К., жалба с вх.№ 4455/25.09.2025 г. по регистъра на ОС-К., поправена след оставането й без движение на 10.10.2025 г. /вх.№ 4772/. С нея се жали Отказ № 20250912005232/15.09.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията при АПв, с довод, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЮЛНЦ въвежда изискване за минимум 7 физически и 3 юридически лица само при учредяване на сдружението. Законът не съдържал разпоредба, която да предвижда автоматична недействителност на решения или невъзможност за вписване при намаляване броя на членовете. Жалбодателят изтъква, че действително Сдружение с нестопанска цел „Н.П.Р." било учредено на 18.02.2015 г. от 7 членове-учредители, с което била спазена цитираната разпоредба. Но още на проведеното на 18 март 2018 г. Общо събрание на сдружението неговите членове останали 5. При същия брой членове били вписани промени в сдружението, приети от ОС на сдружението от 29.03.2019г., от 15.02.2020 г., от 17.06.2021 г., от 16.06.2022 г. и от 18.06.2023 г. Жалбодателят изтъква, че Агенцията по вписванията, в продължение на 6 години създала практика, която породила у сдружението оправдани правни очаквания, че дейността му и взетите решения са законосъобразни и подлежат на вписване. Само настоящият отказ представлявал отклонение от вече установената линия на поведение на администрацията, което било в пряко противоречие с принципите на правната сигурност, предвидимост и защита на доверието в държавните органи. По реда и при условията на чл.25, ал.2, предл. последно от ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е постъпил отговор по депозираната жалба, с който същата се оспорва и се поддържа изложеното в отказа, че нормата на чл.19, ал.2 от ЗЮЛНЦ, при отсъствие на спор, че сдружението е вписано за извършване на общественополезна дейност, предполагало изискуемият се минимален брой членове да е налице, както при учредяването, така и през целия период на действие на сдружението. Иска се жалбата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваният отказ да се потвърди, като в полза на АВп на основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.8 от ГПК, да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод депозираната жалба, прие за установено следното: Жалбата, като депозирана в срок и от страна, имаща правен интерес да обжалва, се явява процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Депозирано е от Сдружение с нестопанска цел „Н.П.Р.“, с ЕИК •••••••••, Заявление по образец, съгласно приложение № А15 с вх. № 20250912005232, с което е заявено вписване по партидата му на нови обстоятелства досежно целите, средствата за постигане на тези цели, предмета на допълнителна стопанска дейност, състава на органите на управление и представителството на сдружението. Към заявлението са приложени спесимен-съгласие от представляващия управител К., молба –декларация от новия член на УС, покани за участие в ОС на сдружението на 10.02.2025 г., връчени своевременно / на 09.01.2025 г./ на членовете му, които съгласно приложения списък са пет, протокол от ОС на сдружението, подписано от присъстващите трима членове на сдружението, в който са отразени и взетите решения относно приемане на нов Устав на сдружението, избор на нов председател на УС и сдружението, изключване на член на УС и сдружението, и избор на нов член на сдружението и на УС. След извършената проверка по реда на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 91 от Наредба 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания в настоящото производство Отказ № 20250912005232/15.09.2025 г. Мотивирало е отказа си с довод, че заявените за вписване обстоятелства въз основа на решения за промени в устава на сдружението и състава на управителния съвет, са от компетентността на общото събрание на сдружението, но тъй като от представения актуален списък на членския състав, се установило, че същият е паднал под законовия минимум и се състои от петима членове, то сдружението извършвало дейност в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, което се явявало пречка за законосъобразно вземане на подлежащи на вписване решения от общото му събрание. В хода на тези фактически констатации, окръжният съд изгради своето становище. Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и дали съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал. 1 от същия закон, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно пък нормата на чл.19, ал.2 от ЗЮЛНЦ, сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най- малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Цитираната норма е императивна по своя характер. Последното означава, че нейното приложение не е въпрос на избор и/или препращане към други норми. Нейното наложително действие не е ограничено във времето само към момента на учредителното вписване. Това е така, защото едно учредено сдружение съществува от момента на първото му вписване до момента на неговото заличаване. Именно за целия този период законодателят е предвидил действието на императивната норма. За да може да осъществява обществено полезна дейност, законът предписва юридическото лице да поддържа минимален членски състав. Да бъде прието противното предполага да бъде допуснато уеднаквяване на режима на съществуване на едно сдружение, вписано за извършване на дейност в обществена полза, със сдружение, което развива дейност в частна полза. Ако бъде прието такова приравняване, ще се изгуби вложения в закона смисъл да съществуват две различни по вид, характер и съдържание сдружения, осъществяващи дейност в различна полза. Специалните изисквания на Глава ІІІ на ЗЮЛНЦ, относно съществуването и дейността на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, биха се обезмислили. В аспекта на казаното е и константната съдебна практика, в частност и Решение № 168/14.12.2022 г. по т. д. № 367/2022 г. по описа на ОС – Р.; Решение № 402 от 22.11.2024 г. по т. д. № 559/2024 г. по описа на ОС - С.З. и др. В настоящото производство е безспорно обстоятелството, че Сдружение с нестопанска цел „Н.П.Р.“ е вписано за извършване на дейност в обществена полза и при това с определения минимум от 7 дееспособни физически лица. В производството от представения към заявлението Протокол от проведено на 10.02.2025 г. Общо събрание на сдружението се установява, че членският състав на сдружението към момента на провеждане на общото събрание наброява петима членове. В този аспект съдебната практика приема, че свикването на събрание на ЮЛНЦ, чийто членски състав е паднал под законовия минимум, е редовно, но самото Общо събрание не може да взема легитимни решения, подлежащи на вписване. В случая от цитирания протокол от проведеното общо събрание се установява, че броят на членовете е спаднал под определения минимум и не е взето решение за попълване на членския състав, поради което длъжностното лице по регистрацията правилно е отказало вписване на взетите решения на така проведеното на 10.02.2025 г. Общо събрание на сдружението за приемане на нов устав на сдружението, избор на нов председател на УС и на сдружението, изключва на член на УС и на сдружението, и избор на нов член на сдружението и на УС. С оглед изложеното вече, правилен е изводът на длъжностното лице по регистрацията, че изискването за минимален брой членове на сдружение, което е определено за извършване на дейност в обществена полза, е релевантно за целия период на съществуване на това юридическо лица с нестопанска цел. Само така то ще отговаря на специфичните и по-завишени изисквания, които са поставени от закона по отношение на сдруженията, определени да извършват тази общественополезна дейност. Въпреки това, законът не предвижда санкция при временно спадане на броя на членовете под предвидения в чл. 19, ал. 2 от ЗЮЛНЦ минимум. Дори и членският състав да е намалял, този недостатък е отстраним чрез попълване на състава с прием на нови членове, като заявителят не може да бъде санкциониран преди да му се даде възможност да съобрази дейността си с изискванията на закона. Казаното се основава на разпоредбата на чл. 26 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която и при постановен отказ за извършване на исканото вписван, заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство, разбира се след като набере законовия минимален брой членове на сдружението, надлежно проведе ОС и вземе с необходимия кворум подлежащите на вписване решения, като дори законът е предвидил и облекчение - заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ. Що се касае до изложения в жалбата довод, че настоящият отказ представлявал отклонение от вече установената линия на поведение на администрацията досежно вписванията по партидата на сдружението, следва да се посочи, че спазването на законовата норма не може да бъде отклонение, тя е правило, а постановеният отказ е начина да бъде дадена възможност на сдружението да набере необходимия брой членове и така законосъобразно да осъществява своята дейност в обществена полза. Или, изложеното до тук води до извод, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. И при този изход на делото, съдът, като обсъди наложилата се съдебна практика, в частност Определение № 138 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2741/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1384/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 60340 от 8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1250/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК и др., намери направеното от Агенцията по вписванията искане за присъждане на разноски в производството, за неоснователно. Настоящото производството с правно основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ безспорно е едностранно и охранително, а отговорността за разноски е обусловена от качеството на лицето на страна в процеса, каквото качество Агенцията по вписванията в производството няма, поради което разноски тя не дължи и разноски не й се дължат. Принципът е, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства, каквото настоящото не е. Водим от изложеното, Окръжният съд