Решение № 5218 от 21.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във връзка с чл. 75 от ЗУБ. Образувано е по жалба на М. Х. Д. А. А., [държава] с [ЛНЧ], лично и в качеството му на законен представител на малолетните деца Л. Х. Д. М., родена на [дата]. в [държава] с - [ЛНЧ] и Н. Х. Д. М., роден на [дата]. в [държава] с ЛЧН •••••••••••, срещу Решение №4912/30.09.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на чужденеца и малолетните му деца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че от административния орган не е взета предвид обстановката в [държава] и бежанската история на чужденеца и децата му. Не е взето предвид и обстоятелството, че живеят в [населено място], където работи, а децата му посещават редовно училище. Иска се оспореното решение да бъде отменено. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалобподателят обяснява, че основната причина да дойдат в България е децата да имат нормален живот и да могат да учат, тъй като е кюрд и като етническа принадлежност са във вражески отношения с арабското население. По тази причина децата не могат да излизат навън и не могат да ходят на училище, тъй като непрекъснато има сблъсъци, при които е загинала и съпругата му. Заявява, че вече са намерили своето място, където децата учат, а той работи и се справя сам, като не получава помощи. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, в писмено становище, чрез юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна. Представя справка за актуалната ситуация в [държава] от 30.09.2025г. След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подадена е молба с УРИ №105400/11.09.2024г. на Дирекция „Миграция“ от М. Х., с която е поискана закрила в РБ. Молбата е препратена на ДАБ при МС. Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба с вх. № 3597/19.09.2024 г. на РПЦ - Харманли, подадена от М. Х. Д. А. А., роден на [дата]. в [държава], Амуда, [държава], кюрд по народност, вероизповедание - мюсюлманин сунит, семейно положение - [семейно положение], [ЛНЧ]. Същият е поискал закрила за себе си и като баща и законен представител за малолетните си деца Н. Х. Д. М. и Л. Х. Д. М.. Първоначалните лични данни на кандидата и децата му са установени с декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, като е представена семейна книжка и извадка от семейния регистър. В молбата и регистрационния лист към нея били посочени индивидуализиращи данни по отношение на жалбоподателя и малолетните му деца. С кандидата за международна закрила са проведени три интервюта. Жалбоподателят е разказал, че до 2013 г. е живял в Дамаск, след което се преместил в Камишили, обл.Хасака. Съпругата му починала при бомбардировка. Напуснал [държава] заради войната, защото кюрдите искали да се присъедини към тях. Търсили го през април 2024г. за да отиде да се сражава с тях. Във второто интервю, проведено на 28.05.2025 г., от кандидата за закрила е поискано да представи оригинални документи - семейна книжка и извадка от семеен регистър. Разказал е по време на интервюто, че след падането на режима на А. турците многократно бомбардирали Камишли, а в Дамаск имало бомбардировки от страна на Израел. На 17.06.2025г. кандидатът е представил изисканите документи. На 20.08.2025 г. е проведено трето интервю с чуждия гражданин, в което кандидатът за закрила е обяснил, че няма документ за смъртта на жена си, която е загинала по време на експлозия и дори не е видял трупа й. Нейното семейство и тя били от Дамаск, и регистърът бил там, и той нямало как да ходи до столицата, за да извади документ за смъртта й. Разказал е още, че положението в Камишли и района било жестоко - нямало вода, ток и ситуацията била нестабилна. Училищата не работели, а хората се страхували да излизат навън. С писма рег.№М-20966/30.12.2024г., рег.№М-20970/30.12.2024г. и рег.№М-20973/30.12.2024г. на ДАНС е заявено, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на жалбоподателя и децата му, регистрирани в РПЦ- към Хаманли в случай, че отговарят на условията /л.144-146/. Представено е Становище рег.№[рег. номер]/05.03.2025г. на мл. експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство в РПЦ – Харманли, с което е предложено на ДАБ при МС 1/. да се откаже предоставянето на статут на бежанец на кандидата и децата му и т.2/ да се предостави хуманитарен статут на същите /л.108-110/. С Решение №4912/30.09.2025г. на Председателя ДАБ при МС, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М. Х. Д. А. А. и на малолетните му деца Л. Х. Д. М. и Н. Х. Д. М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ. Решението е мотивирано, че не са налице законови предпоставки, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на М. Х. Д. А. А., тъй като в проведените интервюта не е направил твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Прието е, че с оглед на представена справка относно актуалната обществено политическа обстановка за [държава] може да се приеме, че няма причини чуждият гражданин да се притеснява, че ще бъде търсен от кюрдските сили да се сражава за тях. Прието е, че страхът на сирийският гражданин, че ще бъде призован за запас също е неоснователен. Изложени са констатации, че въпреки настъпилите промени в страната на произход на кандидата за закрила - падането на правителството на Б. А., не се установява съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите и да са налице предпоставки за преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Прието е, че по отношение на М. Х. Д. А. А. липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в страната му на произход. По отношение на малолетните деца на молителя е прието, че нямат лична бежанска история, поради което черпят права от представената бежанска история на родителя си, която няма основания за предоставяне на закрила по ЗУБ. Изложени са мотиви, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 от ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на 07.10.2025г. и е обжалвано на 16.10.2025г. чрез административния орган. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес да обжалва, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения: Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. От приетите и неоспорени по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е бил информиран писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци ( чл. 58, ал. 8 ЗУБ ). Своевременно и надлежно е уведомен за датата на насрочените интервюта, по време на което му е била дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод. Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Независимо от горното, съдът счита, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, довело и до несъответствие с материалния закон. Причините, които българският законодател урежда като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се отчита произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да даде или да се получава от държавата по произход. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. При преценката за наличието на тези основания, следва да се съобрази задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на Съда на Е. О.. В него се казва, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. В настоящия случай председателят на ДАБ не е анализирал подробно бежанската история на чужденеца, включително причините да напусне с децата си [държава]. В конкретния случай съдът приема, че административният орган е следвало не само формално да предприеме изпълнението на разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, но и да обоснове актовете си по отношение на представените доказателства от специализираните органи на закрила на детето. Не е извършена и необходимата преценка, съобразно изискванията на § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето. Следва да се има предвид, че децата директно се причисляват към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ, вр. §1 т.17 от ДР на ЗУБ, и административният орган е бил длъжен да отчете това специфично положение. В обжалваното решение действително е прието, че при произнасяне по молбата за международна закрила следва да се съобрази и принципът за висшия интерес на децата, но съдът, след преглед на изложените в тази насока съображения счита, че в случая административният орган е подходил по-скоро формално и не е изпълнил в пълнота и цялост задълженията си по цитираните по-горе разпоредби, а е следвало преценката на ответника относно децата да е подробно мотивирана. Липсват мотиви защо се отказва предоставяне на бежански и хуманитарен статут на децата, как е преценен техният интерес и рисковете по отношение на децата при евентуалното им завръщане в страната по произход. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115, преди да се вземе решение за връщане се отчитат най-висшите интереси на детето. В националното законодателство този принцип е регламентиран в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет, като съгласно чл. 6а ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, която преценка се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. При оценката и определянето на най – добрите интереси на детето трябва да се вземат предвид следните елементи: възгледите на детето, идентичността на детето, запазването на семейната среда и поддържането на взаимоотношенията, грижата за детето и неговата закрила и безопасност, наличието на уязвимо положение, правото на детето на здравеопазване и правото на детето на образование. ДАБ при МС не е отчела висшия интерес на двете малолетни деца, в нарушение на чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Органът не е преценил индивидуалното положение на малолетните деца. Не е отчетено обстоятелството, че те вече са интегрирани в България, посещават училище, в което им е осигурен ресурсен учител. От представените доказателства се установява, че от 21.02.2025 г. и към настоящия момент жалбоподателя работи в [населено място]. Това обстоятелство се установява от представени с преписката молби по чл.30, ал.2 от ЗУБ, както и разрешения от ДАБ. Представен е и Трудов договор №1 /18.03.2025г., с който жалбоподателя е назначен на длъжността „Фризьор“ в „СНМ груп“ ЕООД, считано от 18.03.2025г. до 30.09.2025г. С Трудов договор №4 /10.10.2025г. жалбоподателя е назначен на длъжността „Фризьор“ в „Прогрес М.И. -2025“ ЕООД за периода от 10.10.2025г. до 20.12.2025г. Представена е и нотариално заверена декларация от 25.08.2025г., с която на жалбоподателя и децата му се предоставя за безвъзмездно ползване самостоятелен обект в сграда с ид.65334.301.1651.1.19 в [населено място], [улица]. Със служебна бележка №РД-19-95/11.11.2025г. на Директорът на Първо основно училище „Свети Климент Охридски“ е удостоверено, че Л. Х. Д. М. е записан в дневна форма на обучение в 3а клас през учебната 2025/2026г. Със служебна бележка №РД-19-94/11.11.2025г. на Директорът на Първо основно училище „Свети Климент Охридски“ е удостоверено, че Н. Х. Д. М. е записан в дневна форма на обучение в 5б клас през учебната 2025/2026г. В случая преди постановяване на решението настоящия адрес на жалбоподателя и децата му е бил променен, поради което е следвало да се изиска социален доклад и от компетентната Дирекция „Социално подпомагане“-Сандански. Видно от регистрационна карта на чужденец издадена от ДАБ при МС е, че от 26.09.2025 г. настоящият адрес на жалбоподателя е в [населено място]. При това положение производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл.15 от ЗЗДет. Както бе посочено по-горе административният орган се е ограничил само до бежанската история на бащата, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без мотивирано да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на малолетните деца. Видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не е разгледал и подадената молба от страна на децата (действащи чрез баща им). В оспореното решение се съдържат общи констатации, органът се е задоволил да посочи бланкетно, че малолетните деца нямат лична бежанска история, поради което черпят права от представената бежанска история на родителя си. Извършената в процесното решение преценка относно висшия интерес на децата е формална, тъй като не е съобразена с личната им история и възможността за спокойно съществуване при евентуално връщане в страната на произход. Същевременно органа е посочил, че при изслушването си малолетния Н. Х. Д. М. е заявил, че не са излизали от вкъщи, не са посещавали училище, като непрекъснато е имало бомбардировки, от които го е било страх, докато в момента се чувства щастлив, ходи на училище и не го е страх от нищо. Съдът счита, че преценката на ответника относно децата е следвало да бъде подробно мотивирана, при съобразяване и с данните за конкретното място на произход ( в този см. Решение № 3824 на ВАС от 12.03.2020 г., по адм. дело № 8779/2019 г.). В обжалваното решение не е разгледано какво би било положението на малолетните деца на жалбоподателя при евентуално завръщане в [държава], от гледна точка на обстоятелството за запазване на техния най-висш интерес. По време на административното производство, представените социални доклади от 06.12.2024 г. и 11.12.2024г. не дават никаква информация в тази насока. Единствено се ограничава с констатацията, че децата се обгрижват от техния баща. Липсват констатации, че основните им права няма да бъдат нарушени, както и че не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие при завръщането им в [държава]. Такива заключения и такива мотиви в обжалваното решение също не се съдържат. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка не е надлежно установена от административния орган, който не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на личното положение на М. Х. Д. А. А. и малолетните му деца и обсъждане както възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, така и приложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетните лица. Мотивите в тази връзка са кратки, бланкетни и не са съобразени с установената бежанска история но не само на бащата, но и на малолетните му деца. В този смисъл са Решение № 3593 от 9.03.2020 г. по адм. д. № 10025/2019 г. на ВАС, III о., Решение № 3970 от 26.04.2022 г. по адм. д. № 374/2022 г. на ВАС, IV о. и др. Решението на органа противоречи на изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. ( В този смисъл е и Решение № 6742 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2023 г.; Решение № 3824 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. Д. № 8779/2019 г. и др.) Ето защо следва да се приеме, че отказът на административния орган е постановен при неспазване както на общото правило на чл. 35 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото би могло да повлияе върху съдържанието на акта, след като не са изяснени и преценени всички относими факти за случая, а това от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени, а преписката – да се върне за ново мотивирано произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, на жалбоподателя, следва да се присъдят разноските по делото в размер [рег. номер]., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, съдът