Решение № 12 от 3.7.2024 г. на Районен съд - Кула по дело № 33/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И. С. И., ЕГН•••••••••• от гр. К, общ. К, обл. В., ул. „.... срещу Наказателно постановление № 888/03.04.2024г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което са му е наложени административни наказания за извършени нарушения по чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите за това, че на 20.10.2024г. в землището на гр. К, на около 300 метра на влизане в гр. К, по път III 141, с бус марка „ Рено“, с рег. №... транспортира 1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Благун“ без да са маркирани с контролна горска марка/ КГМ/ и без превозен билет, а именно: „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите за всяко едно от нарушенията, а на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ вещите предмет на нарушението –1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Благун“ и вещта, послужила за нарушението – бус марка „ Рено“, с рег. №... са отнети в полза на държавата. С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения, че констатациите в процесните АУАН и НП не отговарят на действителната фактическа обстановка, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като същите не са посочени в жалбата. В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. С., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление поради допуснати процесуални нарушения и поради нарушения на материалния закон, а именно: наличие на несъответствие между количествата транспортирана дървесина описана в АУАН и констативния протокол от проверката – 2, 65 пр.куб.м. и посочената в атакуваното наказателно постановление – 1.65 пр. куб.м., което приема за съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. На следващо място посочва, че приетите за нарушени норми на чл. 213, т.1 и т. 2 от ЗГ имат бланкетен характер, като АНО не е направена връзка и не е посочил конкретната правна норма, която е нарушена и която регламентира дължимото поведение. Също така посочва, че в нарушение на чл. 33, ал.2 и чл. 54, ал.1 от ЗАНН АНО не е прекратил административнонаказателното производство до произнасянето на прокуратурата, както и че e издал атакуваното наказателно постановление базирайки се както на АУАН, така и на постановеното от прокуратурата постановление за прекратяване на наказателното производство, което приема за съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочва също, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.7 ЗАНН, тъй като АНО не и изложил мотиви във връзка с размера на определеното наказание. Възразява и срещу постановеното отнемане на моторното превозно средство, като в тази връзка излага доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН. Прави искане за пресъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излага доводи в тази връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна съставът на административните нарушения на чл. 213, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗГ, за което на основание чл. 266, ал.1 ЗГ на жалбоподателя са наложени глоби в минимален размер и са отнети предмета и средството, послужило за извършване на нарушенията, като са съобразени характерът и тежестта на извършените нарушения, като е направена и преценка за маловажност. Алтернативно моли наказателното постановление да бъде потвърдено по отношение на наложените административни наказания „Глоба“. Прави искане за пресъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно- процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното: От фактическа страна се установи следното: На 20.10.2023г. около 16: 55ч. свидетелят Н. А. А. – полицейски служител в РУ К, на път III-141, на около 300м. преди входа на гр.К спрял за проверка бус „Рено трафик“ с №..., който се движел с посока от гр. Г. към гр.К и при извършената проверка на водача и на автомобила установил, че водач на автомобила е жалбоподателят Илиян С. И., а в буса има натоварени дърва за огрев, за които водачът не представил документи, доказващ техния произход, за което свидетелят А. извикал за съдействие служители на РДГ- Берковица. На място пристигнали свидетелите Н. Т. Г. и Б. С. Б. – горски стражари при ТП ДГС -В., които измерили дървата и установили, че същите са 1, 65 пространствени куб. м. от дървесен вид „ Благун“, прясно отрязани. Дебелината на дърветата била различна, с максимална дебелина до 12см и по – малки, на дължина около един метър. Жалбподателят дал обяснение на проверяващите, че ги е събирал от старо сечище. Проверяващите установили, че намерените дървета не са маркирани с контролна горска марка/КГМ/. Жалбоподателят не представил и превозен билет за тях. Дал обяснение, че е отишъл на място и е видял тези остатъци нарязани дърва и ги е събрал. За установеното при проверката, свидетелят Г. съставил Констативен протокол/ КП/ серия СЗДП № 006833 от датата на проверката, в който отразил констатациите от извършената проверка, а на 23.10.2023г. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/№ 888/23г. в негово присъствие и му връчил препис от същия, като приел, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ за това, че на датата и мястото на проверката транспортира с посочения по – горе бус 1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Благун“ без да са маркирани с контролна горска марка/ КГМ/ и без превозен билет. За установеното при проверката е образувана Полицейска преписка № 291 ЗМ – 187/2023г. по описа на РУ К, която впоследствие е изпратена в РП – В. и с Постановление от 27.11.2023г. на прокурор от РП – В. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на РДГ – Берковица за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. На основание постановения от РП – В. отказ, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите наложил на жалбоподателя И. две административни наказания – „Глоба” в размер на 500.00 лева, а на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ вещите предмет на нарушението –1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „Благун“ и вещта, послужила за нарушението – бус марка „ Рено“, с рег. №... са отнети в полза на държавата. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.04.2024г. Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Н. А. А., Н. Т. Г. и Б. С. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства- цитираните по- горе от съда констативен протокол, постановление за отказ за образуване на наказателно производство. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49- 199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство е спазен срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН – налице е отказ на прокурора да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като има и съставен АУАН и АНО се е позовал на него при издаването на наказателното постановление. В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че жалбоподателят И. е извършил две нарушения, едното, че е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и второто, че е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно която разпоредба се забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет. От разпита на разпитаните от съда свидетели се установява по безспорен начин, че на посочената в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят е транспортирал в процесния бус 1, 65 пр. куб.м., които не са били маркирани и за които същият не е представил превозен билет. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на жалбоподателя, че констатациите в АУАН и НП не отговарят на действителната фактическа обстановка. Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че е налице разминаване в количеството дървесина, което е посочено в цитираните по – горе от съда АУАН и констативен протокол и атакуваното наказателно постановление. АУАН и констативния протокол са попълнени на ръка, с ръкописен текст, при което изписване на количеството дървесина е изписан 1, 65. Да, действително изписването на единицата в двата документа, писани от едно и също лице – свидетелят Г., е изписана с чертичка в долната част, но това явно е начин на изписване на единицата от посочения свидетел, като видно от посочените документи, по този начин са изписани и други единици на различни места в документите и не би могло да се приеме като изписано числото „2“. Съдът не споделя и възражението, че 213, ал.1, т.1 и т.2 ЗГ са бланкетни норми, тъй като в тях ясно е разписана забраната за транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. Законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от Закона за горите, съгласно което се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му транспортира дървесина и недървесни горски продукти. Наложените наказания са в минималния предвиден в закона размер от 500лв. В тази връзка съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 57, ал., т.7 от ЗАНН, тъй като не са изложени мотиви във връзка с определяне размера на наказанието. Посочената разпоредба регламентира като задължително съдържание на наказателното постановление единствено да бъдат посочени видът и размерът на наказанието, което АНО е сторил, като е посочил размера и вида на всяко едно от наказанията за вменените на жалбоподателя нарушения. Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушенията не представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че приложената административна санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца. Да, количеството дървесина не е голямо, но единствено това обстоятелство не може да обоснове извода за малозначителност, още повече, че в един бус не би могло да се натовари много по – голямо количество дърва за огрев от установените при проверката. Също така жалбоподателят с деянието си е осъществил състава на две административни нарушения. Обясненията, дадени пред проверяващите от жалбоподателя при извършване на проверката, че дървата са събрани от сечище, които са останали от проведена сеч като отпадък, дори да се приеме, че са истина, макар да не се подкрепят от нито едно доказателство по делото, освен частично от обстоятелството, че установените дърва са с диаметър максимум 12 см. и дължина около един метър, също не дават основание да се приеме, че деянията са малозначителни, още повече, че ако са взети от сечище, то не е установено, че същите не е щяло да бъдат извозени от извършилите сечта и съответно жалбоподателят не е имал право да ги извозва, още повече в нарушение на установения законов ред за това. Ако се приеме обратното, това би създало усещане в правните субекти, че могат да извършват такива деяния, без да бъдат санкционирани, което е в пълно противоречие с принципа на генералната превенция. С атакуваното наказателно постановление на основание чл.273, ал.1 ЗГ вещите, предмет на нарушенията – 1, 65 пр.куб.м. дърва за огрев от вида „ Благун“, са отнети в полза на държавата, което съдът намира за правилно и законосъобразно. Съдът обаче намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно в частта му, с която е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите на средството за извършване на нарушенията бус марка „Рено“, с рег. №.... Приложението на тази разпоредба следва неминуемо да отчита и визираните в чл. 20 от ЗАНН изисквания, а именно: подлежащите на отнемане вещи да са собственост на нарушителя и стойността на същите да се явява съответстваща на характера и тежестта на административното нарушение. Видно от изисканото от съда свидетелство за регистрация на процесния автомобил, същият е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗАНН предвижда отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено административно нарушение, когато това е предвидено в закон или указ. От събраните по делото доказателства се установява, че посоченото МПС е послужило на нарушителя за транспортиране в него на дърва, които не са маркирани и нямат превозен билет. Отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушение, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им, е предвидено в специалния закон - чл. 273, ал.1 от ЗГ. Административнонаказващият орган обаче не е съобразил разпоредбата на чл.20, ал.4 ЗАНН, съгласно която отнемане по ал.1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон е предвидено друго. В процесния случай, в административнонаказателната преписка не се съдържат доказателства за това каква е стойността на отнетата вещ. Съдът приема обаче, че за такава може да се приеме застрахователната стойност на автомобила, която е установена с представеното от жалбоподателя и прието по делото удостоверение за застрахователна стойност, видно от което същата е в размер на 3720 лв. Съдът приема, че същата явно не съответства на тежестта на извършеното нарушение, предвид количеството и стойността на транспортираната в буса дървесина – 1.65 пр.куб.м. на стойност 198 лв. С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част, като незаконосъобразно. В останалата му част същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По делото е направено искане за разноски от двете страни, както следва – жалбоподтелят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което представя Договор за правна защита и съдействие № 0000012653 от 23.04.2024г., в което е договорено възнаграждение в размер на 500 лв., което е изплатено в брой, а административнонаказаващият орган – юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото - съдът отменя частично атакуваното наказателно постановление, то съдът следва да пресъди в тежест на административнонаказващият орган/АНО/, в случая в тежест на РДГ - Берковица с оглед разпоредбата на т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК - „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на което е административният орган“ разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя. Възражението по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минимално определения размера на адвокатското възнаграждение в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, който е в размер на 400, 00лв., с оглед решение на СЕС, постановено на 25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, както и че „ член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики“. В случая, съдът преценява, че следва да намали размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на 250лв., тъй като делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и по същото са проведени само две открити съдебни заседания, като само в едното е участвал процесуалния представител на жалбоподателя, а по другото е представил писмено становище. От друга страна, тъй като наказателното постановление се отменя само по отношение на отнемането в полза на държавата на процесния бус, а се потвърждава в останалата част, касаещо наложените две административни наказания „ Глоба“ и отнемане на предмета на нарушението, то размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се уважи само са сумата 63 лв., като за разликата от 437 лв. до претендираните 500 лв. следва да се отхвърли. Също така следва да бъде пресъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, тъй като в производството същият е представляван от юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100, 00лв., но тъй като наказателното постановление частично се отменя, размерът на юрисконсулското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати е 75 лв. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът