Решение № 3751 от 16.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 848/2024 г.

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ Кондекс “ АД като правоприемник на „ Кондекс “ ЕООД срещу НП № 138 /12.12.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – София, , с което на основание чл. 155 ал.2 и чл. 166 т.3 от Закона за опазване на околната среда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за това, че дружеството не изпълнило задължително предписание на контролните органи на РИОСВ – София, вписано в констативен протокол от 14.03. 2023г. за извършена от РИОСВ – София проверка на канализационната система на стопанисван от жалбоподателя обект – нарушение на чл. 155 ал.2 ЗООС. С жалбата се претендира отмяна на НП поради неправилни фактически констатации относно релевантните факти, също и поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че посочените в НП предписания на контролните органи на РИОСВ са незаконосъобразни, също, че поради преобразуване по см. на ТЗ жалбоподателят не е задължено по тях лице. Претендира се присъждането на разноски. Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата със съображения в писмени бележки от 25.03. 24 г., според които нарушението е несъмнено доказано. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото доказателства, прие за установено следното като факти по делото: При служебно извършена проверка в ТЗ съдът установи, че „ Кондекс “ АД е правоприемник на „ Кондекс “ ЕООД. На 14.03.2023 г. в изпълнение на план за контролната дейност на РИОСВ - София била извършена проверка на търговски обект - сграда в район „Триадица“ - Столична община, стопанисван от жалбоподателя, за която е съставен Констативен протокол от 14.03.2023 г. При проверката било установено, че в обекта се формират битово- фекални отпадъчни води от санитарно- битовите помещения в сградата и отпадъчните води след пречистване в локална пречиствателна станция се заустват в р. Дреновичка. Установено било, че издаденото за обекта Разрешително за ползване на воден обекта за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от 04.11.2013 г. от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е с прекратено действие. В протокола за проверката на осн. чл. 155 ал.2 ЗООС били вписани предписания със срок за изпълнение 14.04.2023 г.: Предписание 1: Жалбоподателят да предприеме действия за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатацията на обекта. Предписание 2: Жалбоподателят писмено да уведоми РИОСВ София за изпълнението на предписание № 1. След изтичане на срока за изпълнение на издадените предписания експерти на РИОСВ извършили проверка в деловодната система на регионалната инспекция, при която било установено, че не са постъпвали документи във връзка с изпълнение на процесното предписание 2 РИОСВ писмено да бъде уведомена. За констатираното на жалбоподателя е съставен АУАН на чл. 155 ал.2 и чл. 166 т.3 от Закона за опазване на околната среда и за въз основа на него е издадено обжалваното НП. По отношение на доказателствата: Изложеното по отношение на фактите по делото не се оспорва от страните и се установява от непротиворечив доказателствен материал – протокол от 14.03. 23 г. за извършената по случая проверка и за издадените по нея предписания, показанията на актосъставителя, които потвърждават отразеното в протокола за проверка и АУАН, доказателствата за компетентност на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения и да издава предписания по ЗООС. Също извлечения от системата на ТР на АВ. По отношение на правната страна: При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за основателна по съображения, различни от изложените в нея. Наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснато при издаването му неправилно приложение на материалния закон. Според приложения с НП чл. 155 ал.2 ЗООС - при извършването на текущ контрол от органите на РИОСВ в протоколите за него се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Според чл. 166 т. 3 ЗООС - имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв. се налага на ЮЛ и ЕТ, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Изводът на административнонаказващия орган, че като не уведомил писмено РИОСВ за изпълнение на процесното предписание № 1, жалбоподателят не изпълнил издадено на осн. чл. 155 ЗООС задължително предписание, не съответства на закона. Тълкуването по чл. 46 ал. 1 ЗНА налага да се приеме, че издаването на предписания по чл. 155 ЗООС представлява упражняване на текущ контрол от вида на контрола по чл. 154 от общия Закон за опазване на околната среда за предотвратяване увреждане и замърсяване на околната среда и следва да способства за постигане целите по чл. 1 ЗООС - защита на околната среда и човешкото здраве; съхраняването на биологичното разнообразие; опазването и ползването на компонентите на околната среда; контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване; предотвратяването и ограничаването на замърсяването; За да има характер и да породи правните последици на задължително предписание указанието на контролните органи следва да предписва поведение, което да е обективно необходимо и обуславящо за постигане на целите по чл.1 ЗООС, а указанието з а уведомяване писмено на РИОСВ за изпълнение на предписание за получаване на разрешение по закон, макар да улеснява в известна степен дейността на контролните органи, не притежава такъв характер. Поради изложеното обсъжданите предписания за писмено уведомяване, макар издадени от оправомощено по надлежен ред да издава предписания лице, са издадени без призната по закон компетентност за това и представляват нищожен административен акт по чл. 21 АПК. С оглед на това изводът в НП за наличие на основание по чл. 166 ЗООС за санкционирането на жалбоподателя е в нарушение на материалния закон. Указанието в процесното предписание № 1 поначало съответства на изискванията спрямо контролните правомощия по чл. 155 ЗООС и на осн. чл. 140 АПК представлява влязъл в сила административен акт по чл. 21 АПК, но изпълнението на това предписание не е предмет на делото. По отношение на разноските: По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с изготвяне на жалбата и участие в съдебно заседание. На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал.1 АПК в тежест на бюджета на органа, издал отменения акт, следва да се възложат разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по делото - 500 лв.. По изложените съображения на основание чл. 63 ЗАНН съдът