Решение № 106 от 7.6.2024 г. на Районен съд - Харманли по дело № 15/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.261 ал.3 от ЗОП. Подадена е жалба от В. С. П., ЕГН: •••••••••• от гр.Харманли, ул...... чрез адв.М.К. против Наказателно постановление №11-01-688 от 08.12.2023г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция. Жалбоподателят твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като били налице допуснати съществени процесуални нарушения и било издадено в противоречие с материалния закон, което накърнявало правото на защита. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.К. поддържа жалбата, моли за уважаването й и за присъждане на разноските по делото. Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР- гр.Хасково, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.Стойчева оспорва жалбата като неоснователна, моли за отхвърлянето й и за присъждане на разноските по делото. Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна: На 09.06.2023г. е съставен АУАН № 11-01-688 срещу жалбоподателя В. П. за това, че на 02.12.2020г. в гр.Харманли, в качеството й на директор на СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли и публичен възложител по смисъла на чл.5 ал.2, т.14 от ЗОП, с Анекс №1 от 02.12.2020г. е изменила чл.1 и чл.11 на договор за обществена поръчка №1 от 25.11.2020г., с предмет „специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли и обратно през учебната 2020/2021г.“. прието е, че изменението е съществено по смисъла на чл.116 ал.1, т.7 от ЗОП. С така описаното деяние е прието, че е извършено нарушение по чл.116 ал.1, т.7, вр. ал.5, т.1 и т.3, вр. чл.194 ал.3 от ЗОП. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, като препис от него е връчен на жалбоподателя на същата дата и актът е подписан без възражения. Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция Наказателно постановление №11-01-688 от 08.12.2023г. година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. По аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.116 ал.1, т.7, вр. ал.5, т.1 и т.3, вр. чл.194 ал.3 от ЗОП. Предвид това и на основание чл.255 ал.3 от ЗОП, вр. чл.261 ал.2 от ЗОП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 697.85 лв. Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – справка за отговорните длъжностни лица при СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2023г., обява за събиране на оферти за обществена поръчка с предмет „специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли и обратно през учебната 2020/2021г.“, договор №1/25.11.2020г., сключен между СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли, като възложител, и „Торре“ ЕООД, като изпълнител, с предмет специализиран превоз на деца и ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „Неофит Рилски“- гр.Харманли и обратно през учебната 2020/2021г. по утвърдени маршрутни разписания, анекс №1/02.12.2020г. към договора, констативен протокол от 05.05.2023г. за извършената проверка. Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. М. и Н. Д. - служители на АДФИ-София, ИРМ-Хасково, които потвърдиха горепосочените обстоятелства и чиито показания съдът кредитира с доверие като непротиворечиви и вътрешно убедителни. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.261 ал.1 и ал.2 от ЗОП, вр. чл.37 и чл.47 от ЗАНН и предвид приложените Заповед № ЗМФ- 454/21.06.2023г. на Министъра на финансите и Заповед от 26.04.2023г. на Директора на АДФИ. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и свидетеля Н.Д., поради което са налага извода, че е спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис, като е спазен и 7-дневния срок за възражения. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.116 ал.1, т.7, вр. ал.5, т.1 и т.3, вр. чл.194 ал.3 от ЗОП. Съгласно чл.194 ал.3 от ЗОП възложителят може да изменя договор за обществена поръчка при условията на чл. 116, а според чл.116 ал.1, т.7 от ЗОП договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато се налагат изменения, които не са съществени. Алинея 5 на чл.116 от ЗОП регламентира кое изменение на договора е съществено, като според т.1 и т.3 съществено е такова изменение, което въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, както и изменение, което засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка или рамковото споразумение. От събраните в хода на настоящото производство доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят В.П. в качеството й на директор на СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли, има качеството на възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от Закон за обществените поръчки вр. парагр.2, т.43 от ДР на ЗОП, на обществена поръчка с предмет „Специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „Неофит Рилски“, гр. Харманли и обратно през учебната 2020/2021г.“. Тези факти не се и оспорват от жалбоподателя и се потвърждават от справка за отговорните длъжностни лица при СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2023г., обява за събиране на оферти за обществена поръчка с предмет „специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли и обратно през учебната 2020/2021г.“, договор №1/25.11.2020г., сключен между СУ „Неофит Рилски“-гр.Харманли, като възложител, и „Торре“ ЕООД, като изпълнител. Ангажираните в производството гласни доказателства, съответни на отразеното в констативен протокол от 05.05.2023г. за извършената проверка и на наличния като доказателство по делото Анекс №1 от 02.12.2020г. към договора, по несъмнен начин установяват, че жалбоподателят П., като възложител на обществена поръчка, е нарушила чл.194 ал.3 от ЗОП, а именно изменила е съществено договор №1/25.11.2020г. за обществена поръчка, сключен между СУ „Неофит Рилски“- гр.Харманли, като възложител, и „Торре“ ЕООД, като изпълнител, чрез сключването на Анекс №1 от 20.12.2020г. към договора, с който анекс са били изменени чл.1 и чл.11 от договора, касаещи предмета на договора и мястото на изпълнението му чрез добавяне извършването на специализиран превоз и до ПГЕТ „Захари Стоянов“- гр.Харманли. Безспорно тези изменения следва да се окачествят като съществени, доколкото засягат предмета на договора и въвеждат условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха могли да привлекат към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата. С оглед на изложеното съдът счита, че жалбоподателят В.П. е осъществила от обективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл.116 ал.1, т.7, вр. ал.5, т.1 и т.3, вр. чл.194 ал.3 от ЗОП. От субективна страна нарушението е извършено виновно, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 255 ал.3 от ЗОП, действаща към момента на нарушението (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.): „Възложител, който измени договор за обществена поръчка или рамково споразумение, без да са налице основанията по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор или рамково споразумение с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.“. С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, настоящият състав на съда счита, че определеното от административнонаказващия орган административно наказание "Глоба" в минималния размер от 697.85 лв., представляващи 1 % от стойността на сключения договор с ДДС (69785.28 лв. – чл.3 ал.2 от договора), напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение. Така изложеното налага извода, че от страна на АНО е дадена правилна правна квалификация на нарушението като такова по чл.116 ал.1, т.7, вр. ал.5, т.1 и т.3, вр. чл.194 ал.3 от ЗОП и съответно на същата правилно е била приложена и санкционната разпоредба на чл.255 ал.3 от ЗОП в редакцията й, действаща към момента на нарушението (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). Съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Ирелевантно е обстоятелството за липсата на настъпили съставомерни вредни последици от извършеното административно нарушение, доколкото последното е формално такова и законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е последици от същото. С оглед на това наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не представлява маловажен случай, още повече че нарушението засяга обществени отношения, свързани с провеждането на обществени поръчки и гарантирането на законността при сключването и изменението на тези договори, така че да се гарантира спазването на принципите за възлагането им, регламентирани в чл.2 от ЗОП за равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност и т.н. По изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на основание чл.63д ал.4 и ал.5, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва в тежест на жалбоподателя да се присъдят разноските на АНО за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът