Решение № 5270 от 16.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 10140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 2808 от 29.06.2023 година, вр.и.д. председателя на ДА "Държавен резерв и военновременни запаси", е наложил на ••••••••••••••••••••••••••••••• имуществена санкция в размер по 2000 /две хиляда/лева, на осн. чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл.60, ал.2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се сочи, че процесната декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН е била подадена на 10.01.2023 г., заедно със справка-декларация по чл.4, ал.1 ЗЗНН за месец декември 2022 г. С оглед на това се претендира неправилно ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството за нарушение, което не е извършено. В допълнение се поддържа, че за предходните месеци справките винаги са били подавани в срок, а процесната справка-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН също е била подадена веднага, след уведомяване на дружеството, че не е получена в ДА“ДРВВЗ“, а именно на дата 13.03.2023 г., преди съставянето на АУАН и започването на административно- наказателното производство. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподателят, редовно призовано, се представлява от своя управител ••••••••••••••••••••••••••••••• който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения, а като допълнителен аргумент поддържа, че представляваното от него дружеството не се явява задължено лице по смисъла на ЗЗНН. Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрисконсулт •••••••••••••••••••••••••••••••, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Счита жалбата за неоснователна, като поддържа, че от извлечението от системата за електронно връчване е видно, че на 10.01.2023 г. от управителя на дружеството-жалбоподател е изпратен само един файл, който представлява справката-декларация по чл.4, ал.1 ЗЗНН за месец декември 2022 г., а справката-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН е била изпратена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 13.03.2023 г., т.е. извън срока. По този начин се счита, че е извършено чрез бездействие нарушението за което е санкциониран жалбоподателят, като му е наложена имуществена санкция в точно определения от законодателя размер, а имено 2000 лева. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено следното: Жалбоподателят ••••••••••••••••••••••••••••••• е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София и адрес на управление: •••••••••••••••••••••••••••••••, представлявано от управителя си. Съгласно наличните в Агенция, , Митници" данни за осъществени през 2022 г. внос и вътреобщностни пристигания /ВОП/, през посочения календарен период дружеството- жалбоподател ••••••••••••••••••••••••••••••• е внесло на територията на страната газ пропан-бутан, т. е. енергийни продукти, изрично включени в номенклатурата на Приложение А, глава 3. 4 от Регламент(ЕО) № 1099/2008, като данните били подадени към ДА ДРВВЗ по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН, служебно от митническата администрация. В тази връзка от страна на наказващата администрация, била предприета проверка за установяване вида и количеството на придобитите от жалбоподателя нефтопродукти, завършила със Заповед №РЗЛ-8/21.04.2023 г. на вр.и.д. председател на ДА ДРВВЗ за вписване на ••••••••••••••••••••••••••••••• под №79 в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г. Въпреки извършените през 2022 г. ВОП и внос на газ пропан-бутан, които представляват енергийни продукти, изрично включени в приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008, дружеството - жалбоподател не е подало пред ДА ДРВВЗ справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, в установения за това срок, а именно до 15 февруари на годината следваща тази, за която се отнасят данните, в случая до 15.02.2023 г. Във връзка с констатирания пропуск е проведена комуникация, вкл. и писмена такава, с дружеството-жалбоподател, в хода на която представляващия дружеството поддържал, че справката-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН е изпратена чрез ССЕВ на 10.01.2023 г., заедно със справката по чл.4, ал.1 ЗЗНН за м.декември 2022 г., но при направената справка в автоматизираната информационна система на деловодството на ЦУ на ДА ДРВВЗ е установено, че процесната справка-декларация не е постъпила, а на 10.01.2023 г. е постъпила само справката по чл.4, ал.1 ЗЗНН за м.декември 2022 г. Процесната справка-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН за 2022 г. е била изпратена и получена в ДА ДРВВЗ чрез ССЕВ на 13.03.2023 г. С оглед на така установеното от страна на свидетеля М. Б. Т., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2808/23.05.2023 г., с който срещу ••••••••••••••••••••••••••••••• било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в качеството си на задължено лице по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, не е подало в срок справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН с данните за 2022 г., което актосъставителят квалифицирал като нарушение на същата разпоредба. Актът, след надлежно връчена покана е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, който не се явил за посочената дата, но впоследствие надлежно му е бил връчен на 14.06.2023 г., видно от разписката, която е част от съдържанието на самия акт, като в рамките на законоустановения срок са постъпили писмени възражения срещу акта. Възраженията са приети за неоснователни, с конкретно изложени съображения и на база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 2808 от 29.06.2023 година, с което вр.и.д. председател на ДА "Държавен резерв и военовременни запаси", е наложил на ••••••••••••••••••••••••••••••• имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляда/лева, на осн. чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 от ЗЗНН, за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля М. Т., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства- Наказателно постановление № 2808/29.06.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение № 2808/23.05.2023 г., известие за връчване на НП, Заповед №РД-10-3888/10.05.2023 г., Заповед №РД-10-158/27.06.2022 г. на вр.и.д. председател на ДА ДРВВЗ, Констативен протокол №2715/10.05.2023 г., покана за съставяне на АУАН, известие за връчване на същата, възражение срещу АУАН, извлечение от кореспонденция между ДА ДРВВЗ и •••••••••••••••••••••••••••••••, становище от М. Т. – актосъставител по възраженията срещу АУАН, извлечение от ССЕВ, копие на справка-декларация по чл.4, ал.1 ЗЗНН за м.декември 2022 г. с вх. номер от 10.01.2023 г., справка-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН за 2022 г. с вх. номер от 13.03.2023 г., подадени от •••••••••••••••••••••••••••••••, както и останалите приложени по делото документи. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Т., като намира същите за логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на същата са пълни и информативни, установяващи факта на извършената проверка и установените в хода на същата обстоятелства, като не са налице основания за съмнение в изложеното от свидетелката. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество се явява основателна в искането за отмяна на наказателното постановление, но не по съображенията изложени в нея. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 2808/23.05.2023 година, който е съставен от компетентен орган – държавен експерт в отдел „Горива и масла“ в ДА ДРВВЗ, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 74, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 4 ЗЗНН и приложената Заповед №РД-10-158/27.06.2022 г. на вр.и.д. председател на ДА ДРВВЗ. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗНН и Решение №585/04.08.2022 г. на Министерски съвет. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това. Не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обуславят отмяна на наказателното постановление. Следва изрично да се отбележи, че АУАН е съставен в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностни срокове, а именно една година от извършване на нарушението и три месеца от откриване на нарушителя. Последното, според настоящия съдебен състав е станало едва с факта на констатиране на нарушението при извършената извънпланова проверка, в хода, на която освен информацията постъпила по служебен път от Агенция "Митници", са събрани и анализирани данни за конкретните доставки, продукти и количества. Едва в резултат на същата, приключила с Констативен протокол и Заповед №РЗЛ-8/21.04.2023 г. за вписване на ••••••••••••••••••••••••••••••• в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН, на наказващата администрация са станали известни всички обстоятелства от състава на извършеното нарушение, респективно е поставено началото на тримесечния срок за съставяне на АУАН. Съдебната практика към настоящия момент е константна в разбирането си, че факта на откриване на нарушителя на административно нарушение е обективен такъв, и не се свързва единствено с потенциалната възможност на контролните органи да извършат проверка във водените от тях регистри, предвид, на което не може да се приеме, че на служителите на ДА ДРВВЗ още на 16.02.2023 г. е бил известен факта на конкретното деяние, осъществено от страна на •••••••••••••••••••••••••••••••. На още по-голямо основание, че в конкретния случай към посочената дата •••••••••••••••••••••••••••••••, все още не е било вписано в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН, което е станало въз основа на заповед от 21.04.2023 г. С оглед на изложеното, съдът намира, че със съставянето на АУАН на 23.05.2023 г. не е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Не се констатират и каквито и да е пороци на самата процедура по съставяне на акта и неговото предявяване на законния представител на дружеството нарушител. АУАН и НП отговарят на изискванията за форма и съдържание, установени съответно в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като в същите се съдържа достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в частност посочени са фактите, от които произтича задължението на ••••••••••••••••••••••••••••••• за подаване на справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН - вида, обемите и периода на въвеждане в страната чрез ВОП или внос на енергийни продукти. Освен това ясно и конкретно са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, които съдът намира за правилно определени. В случая същото се е изразило в бездействие, което е станало противоправно с изтичане на срока за деклариране, т. е. на датата следваща крайния срок, а именно 16.02.2023 г., като мястото на нарушението е именно седалището на органа, пред който е трябвало да се извърши декларирането - т. е. съвпада с административния адрес на наказващия орган. С обжалваното наказателно постановление (НП) № 2808 от 29.06.2023 година на вр.и.д.председател на ДА ДРВВЗ на жалбоподателя ••••••••••••••••••••••••••••••• е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, който изисква от всички търговци, "които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация", изчерпателно и детайлно посочена в точки 1-6 от законовия текст. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение на правилото на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Безспорно е констатирано, че дружеството, в качеството си на регистриран в страната търговец, през 2022 г. е реализирал ВОП и внос на енергийни продукти, изрично включени в приложение А, глава 3. 4. от Регламент(ЕО) 1099/2008 г., което го превръща в субект на задължението по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН. Следва да се отбележи, че продукта, предмет на търговия от страна на •••••••••••••••••••••••••••••••, а именно газ пропан-бутан е включен в номенклатурата на цитираното приложение под точка 3.4.2- "течни въглеводороди от природен газ", предвид, на което, съдът намира, че не съществува съмнение относно осъществените ВОП и внос именно на енергийни продукти по смисъла на Регламента. При това положение, като не е подало справка-декларация в установения в чл. 4, ал. 2 ЗЗНН срок, а именно до 15 февруари на годината следваща тази, за която се отнасят данните т. е. до 15.02.2023 г. в настоящия случай, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението за депозиране на справка-декларация с изискуемото съдържание и в указания срок пред ДА ДРВВЗ, с което е допуснато нарушение на посочената разпоредба. Справката-декларация е била подадена на 13.03.2023 г., което е извън законовоопределения срок. В конкретния случай обаче, според настоящия съдебен състав, са налице достатъчно смекчаващи отговорността обстоятелства, които позволяват квалифициране на деянието, като маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН, във вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Извършеното административно нарушение е формално по своя характер, на просто извършване, но с оглед: 1. изключително ниската степен на обществена опасност на нарушителя и на извършеното деяние от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид; 2. предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път; 3. пропускът е отстранен на 13.03.2023 г. – в срок по-кратък от месец, считано от датата на дължимото поведение; 4. липсата на засягане в значителна степен на обществените отношения, гарантирани от конкретната правна норма, обуславят извода за наличие на предпоставките, визирани в чл. 28 ЗАНН. Както вече се изложи, срокът за подаване на декларацията е бил до 15.02.2023 г. Веднага след уведомяването, че в ДА ДРВВЗ същата не е получена, от дружеството- жалбоподателя са изразили учудване, като са твърдяли, че процесната декларация е изпратена на 10.01.2023 г., но веднага са я изпратили отново на 13.03.2023 г., много преди да е било образувано административнонаказателно производство или да са предприети мерки за принуда спрямо дружеството. Не се доказва жалбоподателят да е нарушавал ЗЗНН в предходен период, напротив в НП е посочено, че нарушението е първо по рода си. При това положение инцидентното забавяне с по-малко от един месец разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието от случаите, в които декларация изобщо не е подадена или е подадена със значително закъснение, или след предприемане на действия от органите на ДАДРВВЗ. Извършеното деяние не е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че наложената имуществена санкция в размер на 2 000. 00 /две хиляди/ лева е пропорционална на неговата тежест. В практиката на СЕС е застъпено разбирането, че "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели". Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен по см. на чл. 5, § 4 от ДЕС. В този контекст СЕС е уточнил, че строгостта на санкцията трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, включително и като гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно се съблюдава основния принцип на пропорционалност (вж. решения A. Accept, С-81/12, ЕU: С: 2013: 275, т. 63 и LCL Le Credit L., С-565/12, ЕU: С: 2014: 190, т. 45). При положение, че съдът намери, че тази санкция (дори и в минималния предвиден размер) се явява явно непропорционална, то по силата на примата на европейското право и с оглед установената практика на СЕС (решение по дело С-263/11) следва да не приложи нормата от националното право като противоречаща на установен принцип на европейското право. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗАНН при определяне на наказанието, административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига до извода, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно е допустимо да се приложи чл. 28 ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди •••••••••••••••••••••••••••••••, че при повторно извършване на нарушение от същия вид ще му бъде наложена имуществена санкция. Това дава основание на съда да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. С оглед изложените фактически и правни съображения, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът