Решение № 7 от 13.4.2020 г. на Районен съд - Тервел по дело № 130/2019 г.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи - по което обстоятелство липсва спор по делото. При разглеждане на дела по оспорен о наказателно постановление, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект -срещу който е издадено атакуваното наказателно постановление, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни характеристики: Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица, поради коте и може да се каже, че административно-наказателната отговорност е лична. Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те да са законосъобразни. Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред, като такива са и деянията квалифицирани като престъпления, но о бществената опастност на административното нарушени е е много по-ниска в сравнение с престъпленията. Формален критерий за раз г раничаването на двата вида противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление. Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно административно нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление. Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение. Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици. Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне. Пред небрежност сме изправени, когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди. Следва да се отбележи, като особеност на административно – наказателното производство, че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в Н аказателния кодекс. При налагане обаче на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. Съдът, след като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, приема следното: Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Състав на Тервелски районен съд приема, че съставения на жалбоподателя АУАН е съставен в съответствие с изискванията на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила. Не така стоят нещата по издаденото Наказателно постановление. По същото в описателната част, касаеща посочването именно в какво се изразява нарушението е допусната грешка, която се явява дотолкова същетвена, че препятства изобщо възможността да се прецени има ли извършено нарушение. След служебна справка съдът установи, че по Международната класификация на болеститет от пунк Е 10 - инсулиназависим диабет до пункт Е 14- захарен диабет наеточнен, липсва такова заболяване каквото и изписал по НП адм. Наказващия орган – „ инсулинозависим диабет с патологични изменения“. Административно наказващия орган е следвало да се придържа към канстатациите обективирани в АУАН, по повод на което е приел че има адм. Нарушение. Посочената по НП грешно изписана диагноза, рефлектира по отношение на твърдяното противоправното поведение на жалбоподателя, като общопрактикувщ лекар и се явява грубо нарушаване на императивните изисквания на ЗАНН /чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ и прави НП незаконосъобразно. Посочената от адм. Наказващия орган – изписаната по обстоятелствената част на НП диагноза не съвпада с установеното по АУАН и не дава убедителни данни за извършено нарушение от наказаното лице. Прави невъзможна и преценката на съда доколко фактическите данни изпълват състава на сочената за нарушена норма на чл.12 т. 6 от Наредбата на медицинската експертиза, приета с Постановление на Министерският съвет № 120 от 23 юни 2017 година. Едно коректно изписване по НП на реално установената по адм. Наказателната преписка поставена диагноза от страна на жалбоподатеиля по отношение на прегледан от него пациент - в случая поциента Ч.за който има дадни, че е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК при „ МБАЛ- Добрич“ АД би дало възможност на адм. Наказващия орган да извърши коректна проверка на събраните по преписката доказателства и да даде обосновано заключение има ли извършено административно нарушение във вр. с нарушаване на изискванията на чл. 12 т. 6 от Наредбата, както и за установяване на автора на такова нарушение. Изложеното по-горе мотивира съда да намери НП за незаконосъобразно. Липсата на съществени реквизити отразени по НП прави и невъзможна проверката и оценка на доказателствата по делото досежно това има ли извършено нарушение и извършено ли е то от наказаното лице. Водим от изложените съображения, Тервелски районен съ д на основание чл. 63 от ЗАНН