Решение № 5570 от 15.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10888/2023 г.

Производството е по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ИЩЕЦЪТ „Ю.Б.“ АД в исковата молба твърди, че на 28.07.2008 г. между „Юробанк и еф джи България“ АД (сега „Ю.Б.“ АД) и кредитополучателя З. Р. А. бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39872/28.07.2008 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 73 500 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот като усвоеният кредит се превалутирал служебно от банката в евро в деня на усвояването. Кредитът бил усвоен на 14.08.2008 г. като съобразно приложимия курс за швейцарския франк към евро към тази дата предоставеният кредитен лимит бил в размер на 121 673.00 швейцарски франка. В исковата молба подробно са изложени условията по договора и по твърдените сключени допълнителни споразумения към него. Излага, че с връчена на 03.08.2016 г. нотариална покана „Ю.Б.“ АД информирало длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски на основание чл. 60, ал. 2, предл. 2 от ЗКИ обявило кредита за предсрочно изискуем и дало 7-дневен срок за погасяване на задълженията. Твърди, че било образувано заповедно производство въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, с което е претендирана част от общо дължимата сума по договора за кредит в размер на 65 645.83 швейцарски франка, от които 32 942.90 ш. ф. – част от дължимата сума по главницата за периода 10.09.2013 - 19.09.2016 г., 31 699.50 ш. ф. – цялата дължима договорна лихва за периода 10.04.2013 - 19.09.2016 г. и 1003.43 ш. ф. – цялата дължима сума за банкови такси за периода 11.04.2013 г. - 19.09.2016 г. След развитие на производство по чл. 422 от ГПК по делото били уважени претенциите за главница и договорна лихва. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба дължимият остатък по договора бил в общ размер на сумата от 174 575.17 ш. ф., от които 83 666.24 ш. ф., представляващи главница за периода 10.09.2013 г. до 27.09.2023 г. и 90 908.93 ш. ф., представляващи наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2017 г. до 27.09.2023 г. и сумата от 678.78 лева, представляваща разходи за подновяване на ипотека за периода от 17.07.2018 г. до 27.09.2023 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати така описаните претендирани суми. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. ОТВЕТНИЦАТА З. Р. А. оспорва иска като недопустим, тъй като твърди, че има издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на делото, която не е обезсилена. Евентуално оспорва иска като неоснователен. Излага, че с Решение № 214725 по гр. д. № 44348/2016 г. по описа на СРС, 146 състав е признато за установено, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 23, ал. 1-2 от процесния договор за кредит № HL 39872/28.07.2008 г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП като неравноправни. Решението било потвърдено от въззивната инстанция, а касационната не допуснала касационно обжалване на въззивното решение. Навежда доводи за приложимост на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело C-117/2023 г. Възразява, че клаузите, уреждащи получаването, респективно погасяването на кредита в швейцарски франкове чрез превалутиране в евро са индивидуално уговорени и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Поддържа, че същите са нищожни, поради което изпълнението на задълженията по договора следвало да се извършва в евро. Въз основа на изложеното, предмет на процесния договор е предоставянето на сумата от 73 500 евро. Излага, че споразуменията по договора били нищожни, съгласно чл. 336 от ЗЗД. Прави възражение за погасяване по давност на ищцовите претенции за главница и лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Доказателствата са гласни и писмени. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39872 от 28.07.2008 г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД и З. Р. А. се съгласили банката да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 73 500 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на конкретно описан недвижим имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 на договора разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, открита в банката. Съгласно чл. 2, ал. 5 усвоеният кредит в швейцарски франкове по тази сметка се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката друга сметка на кредитополучателя в евро като тези действия се извършват служебно от банката. Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.2 пункта. Към момента на сключване на договора конкретният приложим БЛП е 5%. Съгласно чл. 3, ал. 3 при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви по него, съгласно чл. 5, ал. 1 е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по блокираната сметка по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в баката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро. В чл. 6, ал. 3 страните са уговорили, че в случай, че по време на действието на договора банката промени приложимия БЛП за жилищните кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично. Съобразно уговореното падежът на всяка погасителна вноска е на всяко 14-то число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита. По силата на чл. 20 от договора страните са се съгласили, че при непогасяване, изцяло или частично, на която и да е вноска по главницата и/или лихвата, по който и да е договор за кредит, сключен между банката и кредитополучателя или негови представляващи, както и във всички случаи на предсрочна изискуемост на който и да е от тези кредити, банката има право по своя преценка да обяви за изцяло и предсрочно изискуеми всички или който и да е от останалите кредити и да се удовлетвори чрез реализация на предоставените й обезпечения. От Приложение № 1 към договор за банков кредит HL 39872/28.07.2008 г. се установява, че на 14.08.2008 г. кредитът по договора е бил усвоен, като към тази дата приложимият курс за швейцарския франк към евро е бил 1.6554025, а определеният съобразно него размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит е 121 673 ш. ф. Видно от представената Нотариална покана (л. 35), изготвена на 02.08.2016 г. „Ю.Б.“ АД е уведомило кредитополучателя, че обявява предсрочна изискуемост на задълженията й по договора, поради непогасяване на просрочия в размер на 32 370.93 ш. ф. към 07.06.2016 г. Отправена е била покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от получаване на поканата. Съгласно разписката, поканата е била връчена на 04.08.2016 г. на Илия Атанасов, вписан като съпруг на З. Р. А.. Съгласно Извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД датата на изпадане в забава на З. Р. А. по процесния договор за кредит е 10.03.2013 г., считано от която има 41 непогасени вноски за главница и 41 – за лихва. Посоченият общ размер на просрочената и непогасена по договора за кредит сума към 28.09.2023 г., включително е 174 048.07 ш. ф. и 678.78 лева, от които 83 666.24 ш. ф. – главница и 90 381.83 ш. ф. – наказателна лихва за забава (обезщетение за забава на просрочени плащания) и 678.78 лева – разходи за подновяване на ипотека. В Подробна справка по договор за банков кредит № 39872/28.07.2008 г. като обобщен дълг към 27.09.2023 г. са посочени следните суми: 116 609.14 ш. ф. дължима главница, в това число присъдена в размер на 32 942.90 ш. ф.; 24 332.96 ш. ф. дължима и присъдена възнаградителна лихва; 98 275.48 ш. ф. общо дължима наказателна лихва за забава, в това число присъдена в размер на 7366.53 ш. ф. и 678.78 лева дължима сума за подновяване на ипотека. От експертното заключение по извършената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено и което не се оспорва от страните се установява, че банката е преизчислила кредита по първоначално договорения лихвен процент 6.20% (БЛП в размер на 5% + договорена надбавка от 1.2 пункта), като всички вноски направени от клиента са преизчислени по курс към датата на усвояване, съответно CHF/EUR или CHF/BGN. Съгласно преизчислението на постъпилите суми по договора за кредит по курс към датата на усвояване съответно CHF/EUR (1.655403) или CHF/BGN (1.1837) се констатира, че общата постъпила сума за погасяване на задълженията е в размер на 42 429.36 CHF. С нея били погасени задълженията от 5063.86 CHF – главница по 54 броя падежирали месечни вноски за периода от 14.09.2008 г. до 10.02.2013 г., 33 608.85 CHF – възнаградителна лихва по 55 броя падежирали месечни вноски за периода 14.09.2008 г. до 10.03.2013 г. и 3756.32 CHF – такса управление и ежемесечна комисионна управление за периода от 14.08.2008 г. до 10.02.2013 г. Непогасените задължения по договора са: 83 666.24 CHF за главница, формирана от сбора на 4 904.42 CHF падежирала главница за периода от 10.03.2013 г. до 03.08.2016 г. плюс 111 704.71 CHF предсрочно изискуема главница минус 32 942.90 CHF присъдена главница; 90 908.94 CHF – начислена и непогасена наказателна лихва (16.20%) за периода от 16.02.2017 г. до 28.09.2023 г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ. Ищцовото дружество основава вземането си срещу ответника на договор за банков кредит. Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В чл. 79, ал. 1 ЗЗД е регламентирано, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска реалното му изпълнение, заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Не се спори от страните и се установява от доказателствения материал, че е възникнала облигационноправна връзка между тях чрез сключения договор за банков кредит № HL 39872/28.07.2008 г. Неоснователни са аргументите на ответника за недопустимост на иска, тъй като вземането по заповедта за изпълнение не съвпада със вземанията, предмет на настоящия процес. Присъдените със заповедта суми са приспаднати от общо дължимите суми, като ищецът претендира остатъка. Настоящият състав намира, че възражението за изтекла погасителна давност на ответника е основателно. С претендирането на част от твърдяната дължима обща сума в рамките на частична претенция по реда на заповедното производство на основание чл. 417, ал. 1, т. 2 и развитието на последвалия исков процес по реда на чл. 422 от ГПК давността за останалата непретендирана част от вземането в размер на 83 666.24 CHF, предмет на настоящото производство не се прекъсва или спира. С връчването на нотариалната покана от 02.08.2016 г. на 04.08.2016 г. е била обявена предсрочната изискуемост на кредита, от който момент започва да тече съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД общата 5-годишна погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД за предсрочно изискуемата главница по кредита, вкл. и за главното вземане по настоящето дело. 5 годишната давност е изтекла на 04.08.2021 г., поради което претенцията заявена по съдебен ред на 20.09.2023 год. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло. За лихвата и за останалите претенции на ищеца важи правилото на чл.119 ЗЗД- с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.Ето защо и те са неоснователни и следва да се отхвърлят. При този изход на спора и предвид направеното искане от ответницата за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв., следва да се присъди възнаграждение в размер от 9000 лева. Воден от горното Софийски градски съд