Решение № 979 от 16.7.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 92/2024 г.

Производството е по реда на чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно създаването на Митнически кодекс на Общността, във връзка с чл.220, ал.2 от ЗМ и чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Б. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица] чрез адв. С. Ж., срещу Решение № 32-750374/22.02.2024 г. на Директор ТД Митница – Бургас към MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г., с което е определена нова митническа стойност на допуснатата до свободно обръщение с митническа декларация, в размер на 27 468, 90 лв. С процесния акт, на основание чл. 77, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е прието, че възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно на 06.04.2021 г. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при прилагане на ставки в размер на 10% за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката е определен дължим размер, както следва: определена митническа стойност в размер на 27 468, 90 лв., определено мито в размер на 2 746, 89 лв. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент на датата на възникване на митническото задължение, възниква задължение и за ДДС, като на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката ще бъде определена в размер, както следва: определена митническа стойност в размер на 27 468, 90 лв., определено мито в размер на 2 746, 89 лв., разходи свързани с вноса с нулева ставка, определена данъчна основа 30 215, 79 лв. Определен ДДС в размер на 6 043, 15 лв. Сравнявайки размера на вземанията, които е изчислен и заплатен на база данните, декларирани за стоката по митническата декларация, с този който е установен след определяне на нейната нова митническа стойност и данъчна основа е констатирано, че последният е по-висок с общо 7 100, 48 лв., както следва: мито 527, 99 изчислен и заплатен размер на база декларираните данни, установен размер 2 746, 89 лв., установен размер за вземане под отчет и досъбиране 2 218, 90 лв. ДДС изчислен и заплатен размер на база декларираните данни 1 161, 57 лв., установен размер 6 043, 15 лв., установен размер за вземане под отчет и досъбиране 4 881, 58 лв. или общо изчисления размер на база декларирани данни е 1 689, 56 лв., установен размер 8 790, 04 лв., установен размер за вземане под отчет и досъбиране е в размер на 7 100, 48 лв. За К. Б. Д. е прието, че като длъжник за доплащане на вносно мито в размер на 2 218, 90 лв., за доплащане на ДДС в размер на 4 881, 58 лв. и е определен е 10-дневен срок на длъжника за плащане на сумите. Общият размер на установените за събиране на суми вносно мито и ДДС в размер на 7 100, 48 лв. В жалбата се изразява несъгласие срещу така издаденото решение към MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г., с което е увеличена митническата стойност, съответно дължимите държавни вземания за стока по митническа декларация 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка с чл. 140 от Регламент 2015/2447, като оспорващият счита същото за незаконосъобразно и моли изцяло да бъде отменено. На първо място, се сочи, че административният орган от една страна приел за достоверна стойността, посочена при износа на стоката от Канада, което според него е изявление за приемане действителната договорна стойност на автомобила, което означава, че новата стойност е определена по реда на чл. 70 от МК и не следва да се преминава към определяне на стойността по реда на чл. 74, § 3 от МК, защото определената нова стойност за стоките от 20 904 CAD е точно толкова, колкото твърди митницата, че била посочената при износа им от Канада. Счита, че за реалната стойност на стоките трябва да има доказателства за договаряне или плащане на тази цена, каквито по делото няма. Счита, че митницата не е посочила като правно основание за предприемане на действията си. Твърди, че според съдебната практика на ВАС, липсата на данни в националната база данни на митницата не е основание да се отрече съществуването на такива данни за други вносове на територията на ЕС и митницата е следвало да положи необходимите усилия да събере такива данни от други вносове на територията на ЕС, което всъщност е и хипотезата на чл. 74, § 2, б. „в“ от МК, а именно най-голямото сборно количество на такива стоки. На следващо място твърди, че от решението не става ясно коя точно от хипотезите на чл. 74, § 3 от МК е приложила митницата. Счита, че износната декларация не представлява и не може да замести договор за продажба, нито представлява доказателство за плащане на цената посочена в нея, т.е. износната декларация не е доказателство за договаряне или плащане на стойността посочена в нея, като сочи че в този смисъл е трайната съдебна практика. Счита, че вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация, която кореспондира със стойността на фактурата, приложена към нея за извършените плащания. Счита, че определената нова стойност не е ясно на коя точно от описаните в чл. 74, § 3 от МК хипотези отговаря, с което се нарушава и правото на защита на оспорващия. Заявява, че вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация, която кореспондира със стойността на фактурата, приложена към нея и извършените плащания. Сочи, че износната и вносната декларация в качеството им на едностранен акт на техния съставител, имат еднаква доказателствената тежест и митническите органи, макар и да не разполагат с доказателство за договаряне или плащане на по-висока стойност, само и единствено поради отразената в износната декларация по-висока цена, твърдят, че стойността е занижена, докато вносната декларация е придружена с всички търговски документи и плащания, аргументиращи декларираната митническа стойност. По изложените доводи изразява несъгласие, че записаното в износната декларация може да служи като аргумент да се отхвърли декларираната договорна стойност и да се определи нова по реда на чл.74, §3 от МК, още повече, че новата стойност е реално определена по реда на чл.70 от МК. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението се сочи неизлагането на мотиви, които да указват какъв конкретен метод е използван за определяне на митническата стойност на процесната стока. С оглед тези и изложени допълнителни съображения за незаконосъобразност на процесното решение е отправено искане за неговата отмяна. Претендира сторените по делото разноски. Ответната страна - директор на Териториална дирекция Митница Бургас, представляван в съдебното производство от юрисконсулт М. К., счита оспорването за неоснователно. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на които настоява жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответната страна се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 06.04.2021г. в свободна зона Бургас е приета митническа декларация MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г., с която жалбоподателят К. Б. Д. декларира за режим „допускане за свободно обращение“ стока с описание „употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка: Toyota, модел: Tacoma; първа рег. 01/01/2017; цвят: 0; раб. обем: 3500 куб. см., двигател: НЯМА ДАННИ; шаси №5TFCZ5AN2HX081208. За стоката е посочено в ЕД 5/14 „код на държавата на изпращане / износ“ СА – Канада; в ЕД 4/1 – условия на доставка CFR – стойност и навло; в 6/14 код на стоката – 8703 24 90 00; ЕД 4/16 - метод на определяне на стойността – „1 – договорна стойност на внасяните стоки – чл.70 от Кодекса“; ЕД 4/14 – цена на стоката - 4018; в ЕД 4/10 „валута“ – CAD, ЕД 7/10 – идентификационен номер на контейнера – TCLU9101710. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени международна търговска фактура invoice № RA- E21012702/27.01.2021г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; Certificate Dimm-Vehicle № L6560480 морска товарителница № MEDUML014062. Митническата стойност била определена на база декларираните за нея елементи, както следва: цена на автомобила съгласно приложена фактура – 4018 CAD; цена на автомобила при условия на доставка CFR, CAD – 4018, 00; митническа стойност при валутен курс – 1.31405 BGN/CAD; определени, взети под отчет и заплатени вземания в лева – Мито – 527.99 лева и ДДС – 1161.57 лева. Във връзка с получено писмо с рег.№ 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ, с което от канадските митнически власти била предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, постъпило в ТД Митница Бургас с рег. № 32-17346/13.01.2023г., бил осъществен последващ контрол на стоката, декларирана с МД с MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. При проверката било установено, че е налице съответствие по отношение на декларираната стока, а именно – автомобил Toyota Tacoma, номер на шаси №5TFCZ5AN2HX081208 и несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 4018 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти информация за цена в размер на 20 904 CAD. Митническият орган констатирал, че към МД не били приложени доказателства за извършени плащания, предвид декларирания код 1 в ЕД 4/16 – метод за определяне на стойността, както и че във фактура № RA- E21012702/27.01.2021г. е посочено условия за плащане – авансово плащане, но не били представени доказателства за плащане. Видно от мотивите на обжалваното решение, с оглед изложеното по-горе възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. На основание чл.48 от МКС и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ с писмо рег. № 32-81280/01.03.2023г. от вносителя К. Б. Д. са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена, в т.ч. снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на деклариране, търговско досие по сключената сделка, документи за извършено плащане към доставчика на стоката, документи, удостоверяващи разходи, направени от купувача, които не са включени в действително платената цена и друга информация и документи, относими към автомобила. Писмото било върнато като неполучено, на 19.05.2023 г. е извършено потвърждение за получаване на имейл, като в указания срок отговор не е получен. Със съобщение по чл.22, §6, във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-518182/16.08.2023г. жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за декларираната стока по МД с MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. В обстоятелствената част на акта са изложени мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Посочено е, че съгласно предоставена информация от канадските митнически власти е установено съответствие по отношение на декларираната стока, а именно – автомобил Toyota Tacoma, номер на шаси №5TFCZ5AN2HX081208 и несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 4018 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти информация за цена в размер на 20 904 CAD, както и, че към МД не били приложени доказателства за извършени плащания, предвид декларирания код 1 в ЕД 4/16 – метод за определяне на стойността, както и че във фактура RA- E21012702/27.01.2021г. е посочено условия за плащане – авансово плащане, но не били представени доказателства за плащане. Митническият орган приел, че са налице основателни съмнения, както и предвид липсата на доказателства относно плащането на стоката, декларираната митническа стойност, определена на база фактура RA- E21012702/27.01.2021г. е посочено условия за плащане – авансово плащане, издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, следва да бъде отхвърлена. Посочено е също, че за да е налице покупко – продажба следва да са налице следните елементи на сделката: две страни – купувач и продавач, а в представената фактура не било видно волеизявление между двете страни, тъй като липсвали подписи върху нея. Не били налице и доказателства къде е осъществена тази сделка, налице ли е плащане по нея и как е платено. Направено е заключение за липса на доказателства за действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при проджабата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на ЕС. В съобщението са изложени доводи за неприложимост на вторичните методи по чл.74, §2, б. от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013г., поради което митническата стойност е определена съгласно чл.73, §3 от Регламента, във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в преодставена информация от канадските митнически власти, а именно – в електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС, като към нея са прибавени транспортни разходи в размер на 613.23 лева – средноаритметичния размер, съгласно информация в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същото време. Въз основа на изложеното е указано, че митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение с MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. ще бъде определена в размер на 28082.13 лева (20904 CAD х вал.курс 1.31405 BGN/ CAD = 27468.90 лева + 613.23 лева). С оглед новия размер на митническата стойност на стоката възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на МД, а именно на 06.04.2021г. Определен е размер на митническото задължение и на ДДС. При сравняване на вземанията, които са изчислени и платени при вноса, е установено, че последно определеният е по-висок с общо 7 296.72 лева (мито – 2 280.22 лева и ДДС – 5016.50 лева). Съобщението е връчено на неговия адресат чрез пощенски оператор на 22.08.2023г., като няма данни в указания срок жалбоподателят да е депозирал възражение. С Докладна записка рег. № 32-681367/19.12.2023г. инспектор МБ „Свободна зона Бургас“, предложил на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г., като са описани всички действия на митническите органи, както и установените в хода на проверките факти и обстоятелства. Въз основа на констатациите по Докладна записка рег. № 32-681367/19.12.2023г. и приложените към нея документи, директорът на ТД Митница Бургас издал оспореното в настоящото производство решение, , с което на за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. е определена нова митническа стойност в размер 28082.13 лева; 2. На основание чл.77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) №952/2013г. за стоката по процесната МД възниква ново митническо задължение на датата на приемане на МД, а именно - на 06.04.2021г.; 3. На основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 2 746.89 лв.; 4. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 30 215.79 лева; 5. На основание чл.54, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и с чл.77, §2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 06.04.2021г.; 6. Предвид данъчната ставка от 20%, съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 от същия закон, е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на внесения автомобил в размер на 6 043.15 лв.; 7. На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 2 218.90 лева и ДДС в размер на 4 881.51 лв., ведно със задължение за лихви. Решението е връчено на неговия адресат на 29.02.2024 г. Настоящата жалба е подадена на 14.03.2024г. По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като документите, изготвени на чужд език, са придружени с превод на български език. По искане на оспорващия е назначена и приета съдебно счетоводна експертиза, обективираща заключение на вещото лице за извършено плащане на 28.01.2021г. на сума, съответстваща по размер на посочената във фактурата – 4018, 00 канадски долара, като плащането е извършено по банков път чрез международен превод от банкова сметка на жалбоподателя. Въз основа на приложения по делото банков документ вещото лице установило, че въпросната сума е преведена по банковата сметка на името на 9396-9053 QUEBEC Inc – продавач по фактурата. Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните и приети по делото доказателства. При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Решение № 32-750374/22.02.2024 г. на Директор ТД Митница – Бургас към MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г., с което е определена нова митническа стойност на допуснатата до свободно обръщение с митническа декларация, в размер на 27 468, 90 лв. и определя нов размер на вносното митническо задължение и задължение за ДДС в съответствие с установената от органа нова митническа стойност. Във връзка с извършената корекция е установена дължима сума за доплащане в общ размер на 7100.48 лева, в това число - мито в размер на 2 218.90 лева и ДДС в размер на 4 881.51 лв., ведно със задължение за лихви. Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения: При служебно извършената проверка за валидност на решението, съдът констатира, че същото е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл.23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на директор на ТД Митница Бургас е издадено от компетентен административен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл.22, §6, ал.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението. Решението е издадено при спазване на административно производствените правила в рамките на осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Същото съдържа приложимата правна уредба и изложение на възприетите относими за случая юридически факти. Предвид горното съдът приема, че обжалваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила. При направената преценка за съответствие на Решение № 32-750374/22.02.2024 г. с материалния закон, съдът намира следното: По делото липса спор по фактите. Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140, ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с писмо от 16.08.2023г. В случай, че съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, ал.2 от регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тези хипотези остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от регламента при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно §1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този смисъл решение № 3699/18.04.2022г. по адм. д. № 11027/2021г. на ВАС и др.). Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС. В процесното решение административният орган подробно и обстойно е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 са посочени и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Настоящият съдебен състав приема, че административният е обосновал наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с липсата на съществени реквизити във фактурата, както и с представената от Канадските митнически органи информация за износ по отношение на автомобила, в която за изнесения автомобил от канадския доставчик е декларирана цена от 20 904.00 CAD. Прието е, че цената на автомобила не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл. 70, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което се е използван резервният метод, посочен в чл. 70, § 3 от същия регламент. Дефиниция на понятието "основателни съмнения" се съдържа в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. За прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган следва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл, точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. / Решение на СЕС по дело С-291/15 г./. За определяне на митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по- специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Както бе посочено по- горе, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. В конкретния случай, поради това, че съмненията по отношение на декларираната митническа стойност са се потвърдили, в резултат на извършената проверка по линия на международното сътрудничество, административният орган е приел, че на основание чл. 140 параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 същата не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. В изпълнение на нормата на чл. 74 пap. 1 от Регламент № 952/2013 в този случай митническата стойност следва да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл. 74 пар., 2 от Регламент № 952/2013. като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. За изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани. 74 пар. 2 буква а) и буква б) от Регламент №952/2013 административният орган е направил справка в МИСЗА, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход Канада, за периода от 04.03.2021 г. - 04.06.2021 г., чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. и съответно приета от митническите органи. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74 пар. 2. буква а) от Регламент № 952/2013. за наличие на "идентични стоки" административният орган е достигнал до извода, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Посочил е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време, като в случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. Освен това при извършената проверка митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим "допускане за свободно обращение" в други митнически учреждения на територията на Република България. Анализирано е приложението и на следващия резервен метод, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква б). Правилно е прието, след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход Канада, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Предвид обстоятелството, че няма информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите, административният орган правилно е приел, че практически е невъзможно използването на този метод за определяне на митническата стойност. Правилно изведено е в решението неприложимост на третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74 &2. буква в) от Регламент № 952/201, тъй като липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Внесеното употребявано превозно средство или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. За прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени. На последно място, с оглед разпоредбата на чл. 74 пар.. буква г) от Регламент № 952/2013 е прието предвид липса на предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя за неприложимост. Изложените в оспорваното решение мотиви за неприложимост на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката, предвидени в чл. 74, пар. 2 от МК съдът приема за аргументирани и обосновани. Не е спорно, че процесното МПС е с щети. При това положение следва да се съобрази, че освен ако не се касае за серийни производствени дефекти /какъвто не е разглеждания случай/, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други МПС от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два мотоциклета с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. След като в случая, с цел определяне на митническата стойност на процесния автомобил, детайлно и обосовано са обсъдени всеки един от методите по реда на чл. 74 пар. 2 от Регламент № 952/2013, като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обосновал извод, че същите са неприложими, административният орган правилно и законосъобразно е приел, че митническата стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент № 952/2013. във връзка с чл. 144. пар. 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447. във връзка с наличните данни в Съюза констатирани в предоставената информация от американските митнически власти. С предоставянето на цитираната Електронна информация от страна на Канадските митнически власти, данните от нея стават налични на територията на ЕС. В писмото на канадските митнически власти изрично е посочено, че т.н. Канадска система за деклариране на износа (CERS) съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация с предоставена в предписаните срокове. Налице е и съвпадение в приложената по делото морска товарителница MEDUML014062, а именно получателят на стоката съвпада изцяло в посочения в износната информация от Канада. С оглед на изложеното, основателно и законосъобразно административният орган е преминал към определяне на новата митническа стойност на автомобилите по резервния вторичен метод, указан в § 3 на чл. 74 от МК, Тази разпоредба предполага по- голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 "Стойност на стоките за митнически цели" от Регламент (ЕС) № 952/2013/. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В тази връзка писмо peг. № 32-441111/16.12.2022 г. на Канадските митнически власти е официален документ и съдържащата се в него информация, относно стойността на процесния автомобил се кредитирана като достоверна. В допълнение към горецитираното писмо, от Канада е предоставено и писмо с peг. № 32- 227447/16.06.2023г. на ЦМУ, потвърждаващо електронната информацията посочена в CERS досежно официалната стойност, декларирана при износ от Канада за България. Тези изводи не се разколебават и от заключението по ССЕ, тъй като вещото лице е посочило налична информация за банков превод, което само по себе си не изключва и друго плащане, доколкото е обективирано извършено плащане на 28.01.2021г. на сума, съответстваща по размер на посочената във фактурата – 4018, 00 канадски долара, като плащането е извършено по банков път чрез международен превод от банкова сметка на жалбоподателя. Въз основа на приложения по делото банков документ вещото лице установило, че въпросната сума е преведена по банковата сметка на името на 9396-9053 QUEBEC Inc – продавач по фактурата. В заключение и обобщение на гореизложеното, съдът формира извод, базиращ се на подадената митническа декларация, в която задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил 4018 CAD, като същевременно при анализ на представените от Канада документи, е установено, че действителната стойност на МПС е 20 904.00 CAD, поради което и предприетите действия от митнеческите органи за определяне на нова стойност се явяват правилни, законосъобразни и обосновани, съответстващи на материалният закон и неговата цел. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесната подадена от К. Б. Д. митническа декларация, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас е постановил законосъобразен административен акт. Страните по делото претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателна се явява единствено претенцията на ответника, поради което същата следва да бъде уважена и оспорващият бъде осъден да заплати на ТД Митница Бургас разноски за юрисконсултско възнагражение в размер на 100, 00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК. Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Шумен,