Решение № 74 от 13.5.2025 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 100/2025 г.

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК. С разпореждане от 29.01.2025 г. по изп. дело № •44/2022 г. по описа на ДСИ при СИС на РС – К., е приключено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК поради изпълнение на обезпечителна заповед № 52/29.08.2022 г., издадена въз основа на определение № 3224/29.08.20222 г. по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на ОС – В.. Недоволен от разпореждането на ДСИ е останал жалбодателят Р. Д. Я., представляван от процесуалния си представител - адв. Б.Ж., който го обжалва като неправилно. В жалбата се излагат съображения, че при изпълнителните дела с предмет налагане на обезпечения въз основа на съдебни обезпечителни заповеди, след изпълнение на действията по обезпечителната заповед изпълнителното дело не се прекратява. От предмета на изпълнителното дело, а именно обезпечение, следвало това, че делото остава висящо до момента, до който обезпечението изпълнява своята функция. Такива дела се прекратявали по дефиниция само въз основа на влязло в сила определение на съда, с което се отменя допуснатото обезпечение, а делото остава висящо до момента, в който отмяната от съда не стане факт и доказателство за това не е представено пред съдебния изпълнител. Едва тогава изпълнението по обезпечението се прекратява, а съдебният изпълнител вдигал обезпеченията. Ответникът по жалбата „Р.“ ЕООД – гр.К., представлявано от управителя М. Д.а Д.а, е представил писмено възражение, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, с което оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Недопустимостта на жалбата се обосновава с твърдения за лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител по чл.435 от ГПК, които подлежат на обжалване, като се твърди, че прекратяването на делото не е сред подлежащите на обжалване действия. По същество се излагат съображения, че обезпечителната заповед е условие, за да започне производство по налагане на обезпечението, но то не е същинско изпълнително дело. Сочи се, че обезпечителното производство не е същинско изпълнително дело, а отделно охранително производство, различно от изпълнителния процес. Същото нямало за цел удовлетворяване на присъдено вземане, а обезпечителната заповед не била титул, въз основа на който да започне принудително изпълнение на вземанията. Действието на обезпечителната заповед се изчерпвало с наложената от компетентния орган забрана за разпореждане с имуществото от длъжника и пораждане на задължения на третото задължено лице да не я предава на длъжника. Въвежда възражение за настъпила перемпция. Моли съда да остави без разглеждане подадената жалба като недопустима. Алтернативно прави искане за оставяне без уважение на подадената жалба. Държавният съдебен изпълнител е приложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че заповедта е изпълнена и съответната обезпечителна мярка е наложена като по изпълнителното дело няма постъпили суми от запора. Сочи също, че съгласно чл.120, ал.3 от ПАС, обезпечителните запори остават наложени дори и при архивиране и унищожаване на делата до представяне на заверен, препис от влязло в сила определение на съда по чл.402, ал.3 от ГПК по молба на заинтересовано лице, депозирана най-късно в срока по ал.2 - 5 години. Съобщенията за вдигане на запора се изпращат до ответника или трети лица въз основа на данните за тях от запазените при архивиране на делото книжа. Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнително дело № •44/2022 г. по описа на ДСИ при СИС на РС - К., е било образувано въз основа на обезпечителна заповед № 52/29.08.2022 г., издадена въз основа на определение № 3224/29.08.20222 г. по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на ОС - В., за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху вземането на ответника „Р.“ ЕООД – гр.К. от ЕТ "О.“ – гр.Б., в размер на 50 000 лв., ведно с лихвите за забава в размер на 3222.22 лв. от падежа на задължението до датата на откриване на производството по несъстоятелност, лихви за забава от датата на откриване на производството по несъстоятелност до датата на предявяване на вземането в размер на 111.11 лв., както и от датата на предявяване на вземането до окончателното му изплащане, което вземане ответното дружество има в качеството му на кредитор срещу длъжника ЕТ О.“ – гр.Б., предявено и прието в производството по несъстоятелност. Със запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка изх. № 5545/01.09.2022 г. по изпълнително дело № •44/2022 г. по описа на ДСИ при СИС на РС – К., връчено на 28.09.2022 г., е бил наложен запор на вземането на „Р.“ ЕООД – гр.К. от ЕТ О.“ – гр.Б., в размер на 50 000 лв., ведно с лихвите за забава. С разпореждане от 29.01.2025 г. по изп. дело № •44/2022 г. по описа на ДСИ при СИС на РС – К., е приключено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК поради изпълнение на обезпечителна заповед № 52/29.08.2022 г., издадена въз основа на определение № 3224/29.08.20222 г. по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на ОС – В.. При така установените данни, съдът намира жалбата за допустима, предвид изричната разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3, предложение трето на ГПК, която предвижда, че взискателят може да обжалва приключването на принудителното изпълнение. По същество разгледана жалбата е неоснователна. В обезпечителното производство налагането на обезпечителната мярка запор на вземане се изпълнява незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда - чл.400, ал.1 от ГПК. Въпреки, че производството е обезпечително, за изпълнение на обезпечителна мярка се образува изпълнително дело, по което съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до третото задължено лице, с което действие запорът се счита за наложен, обезпечителната заповед е изпълнена, а производството е приключило. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ПАС изпълнителните дела, образувани въз основа на обезпечителни заповеди, се архивират и унищожават по общия ред след влизане в сила на постановлението за прекратяване или приключване. При унищожаване от делата се изваждат обезпечителните заповеди, връчените запорни съобщения и протоколите за опис на вещи. Извадените книжа се подреждат в обща папка, като се съхраняват в срока по чл. 65, ал. 1. Вдигането на наложените обезпечителни запори по архивирани или унищожени дела се извършва след представяне на заверен препис от влязло в сила определение на съда по чл. 402, ал. 3 ГПК по молба на заинтересовано лице. Или, казано с други думи, след приключване на делото и архивирането му, наложените запори не се вдигат, а остават в сила докато не бъдат отменени от съда на основание чл.402 от ГПК. Също така архивирането, или дори унищожаването на делото, не препятства възможността на заинтересованата страна да поиска отмяна на обезпечението, респ. вдигането на наложения запор. Ето защо жалбата на Р. Д. Я. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание 437, ал.4 от ГПК, Окръжният съд