РЕШЕНИЕ

№ 5439

гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330111430 по описа за 2021 година Съдът е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Л. С. В., М. В. В. – В.а, Ю. В. В., С. З. З., Б. З. З., Й. Ж. З. – Д., В. П. Д. и Н. Л. Т. против М. Т. А. и А. Т. И.. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Н. Т. М., починал на •••. Сочат, че с договор за покупко-продажба, обективиран в крепостен акт № •••, а след това и по регулация – нотариален акт № •••, общият наследодател на страните е придобил собствеността по отношение на недвижим имот с площ от 500 кв.м., а по стар нотариален акт с площ от 482, 15 кв.м., който е бил заснет първоначално като имоти с № ••• и № •••, а след това имотът бил заснет по плана на улична и дворищна регулация от 1970 г., като имот пл. №•••, включен в парцел ••• на Централна градска част на гр. Пловдив, кв. •••. Поддържат, че описаният имот е идентичен с ПИ с идентификатор № ••• с площ от 469 кв.м., находящ се в •••. Твърдят, че собственици на съседния недвижим имот с идентификатор № ••• са ответниците. С решение № 396/ 09.03.2009 г., постановено по възз.гр.д. № 1838 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Пловдив, в сила от 11.07.2011 г. било признато за установено, че ищците са собственици на площ от 115 кв.м., заснета неправилно като част от имота на ответниците. Ищците сочат, че към момента ответниците владеели посочената площ от 115 кв.м., без основание. Поради това предявяват настоящия иск, с който претендират ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението по отношение на процесната площ, намираща се м източната част на поземлен имот с идентификатор № •••. Иска се уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. Т. А. и А. Т. И., със становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове. Твърдят, че наследодателят на ищците не е придобил поземления имот в сочената от ищците площ по силата на крепостния акт от ••• г. Сочат, че имот с пл. №••• винаги е принадлежал и е бил записан в разписните книги като собствен на Т. Г. Ю., наследодател на праводателката на ответниците. Оспорват соченият в исковата молба недвижим имот да е идентичен с ПИ с идентификатор № •••, находящ се в •••. Признават, че са собственици на ПИ с идентификатор № •••. Твърдят, че решение № 396/ 09.03.2009 г., постановено по възз.гр.д. № 1838 по описа за 2008 г. на ПОС не им е противопоставимо. Оспорват твърденията, че владеят източната част на имота на ищците, която се твърди да е с площ от 115 кв.м. Сочат, че с нотариален акт № ••• са придобили правото на собственост по отношение на ПИ № ••• включен в УПИ •••, находящ се в •••, с площ от 440 кв.м., като от датата на придобИ.ето на имота упражняват фактическа власт по отношение на същия. Поддържат, че в случай че се установи, че някаква реална част от имота на ищците попада в имота на ответниците, то те са придобили тази част по давност, въз основа на упражнявано от тях давностно владение в продължение на повече от 10 години, считано от •••. Предвид изложените твърдения молят за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Ответниците по главния иск в законовия преклузивен срок са предявили насрещни искове срещу ищците по главния иск, както и срещу К. В. И. Т. и И. И. Т., които са приети за съвместно разглеждане с Определение № 9384/ 11.11.2021 г.:

Ищците по насрещния иск М. Т. А. и А. Т. И. твърдят, че притежавания от тях недвижим имот, находящ се в •••, бил придобит от техния ••• Т. Г. Ю., последователно във времето, както следва: с нотариален акт за покупко- продажба № ••••. Ю. е придобил правото на собственост върху къща с дворно място с площ от 206 кв.м. в •••, представляващ парцел •••. С нотариален акт за отчуждение по регулация № ••• към собствения му имот по регулация било придадено празно дворно място с площ от 21, 80 кв.м. от съседния имот № •••. С нотариален акт за имот № ••• към собствения на Т. Ю. имот по регулация били придадени следните маломерни места и сгради: място в ••• с площ от 8, 60 кв.м., което се придава от съседния имот № •••, както и място в ••• с площ от 17, 80 кв.м., което му се придава от съседния имот № •••. С КРП на гр. Пловдив, одобрен със Заповед № 4226/ 27.07.1954 г. имотът на Т. Г. Ю. бил заснет като имот с пл. № •••, а имотът на Н. Т. М. бил заснет като имот с пл. № •••. На ••• Т. Г. Ю. починал, като оставил за единствен наследник – М. Т. А., която била праводателката на ищците по насрещния иск. В КРП, одобрен със Заповед № 717/ 20.09.1973 г. имот пл. № ••• бил означен с пл.№•••, а имот с пл. №••• бил означен с пл. № •••, като североизточната граница на имот с пл. № ••• и имот с пл. № ••• била видоизменена. Със заповед № 633/ 31.07.1980 г. била одобрена уличната регулация, както и било предвидено образуването на парцел •••, като било предвидено част от имот с пл. №••• с площ от около 115 кв.м. да попадне в новообразувания Парцел •••. Със Заповед № 634/ 01.08.1980 г. било открито производство по отчуждаване на недвижими имоти, предвидени за разширение на стола на Общински народен съвет. Със заповед № 652/ 20.08.1980 г. била отчуждена част от имот с пл. № •••, като било изплатено обезщетение. В последващия КРП, одобрен със Заповед № 1155/ 19.11.1982 г. не била отразена имотната граница между имоти с пл. № ••• и № •••, а само регулационната линия между парцел ••• и парцел •••, тъй като регулационните линии са станали имотни граници. След възстановяване на режима на частната собственост, на ••• на ищците по насрещния иск се признало правото на собственост върху имота, находящ се на •••. Ищците твърдят, че имот с пл.№ ••• е участвал в образуването на парцел •••, както и че от съседния имот пл. № ••• е била отчуждена част с площ от около 115 кв.м., която била отредена за образуването на парцел •••, а останалата част от имот пл. № ••• била включена в парцел •••. От датата на заповедта за отчуждаване № 652/20.08.1980 г. до датата на Заповед ОА-373/ 21.04.1992 г. е нямало промяна в кадастрално-регулационно отношение, в площта и границите на имотите. Срещу придаденото място от имот пл. №••• било заплатено парично обезщетение, мястото било фактически заето и се упражнявала фактическа власт повече от 10 години. Поради това ищците поддържат, че праводателката им е придобила правото на собственост върху отчуждената част с площ от 115 кв.м. по регулация, както и по давност, въз основа на упражнявано давностно владение за периода от 1980 г. до 1992 г. Ищците по насрещния иск са придобили собствеността по отношение на ПИ с № ••• с площ от 440 кв.м. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № •••, дело № •••. Част от ответниците по насрещния иск – В. В. И. В. и П. Т., са предявили иск против бабата на ищците по насрещния иск – М. Т. А., по повод на който е постановено цитираното решение № 396/ 09.03.2009 г. по възз. гр.д. № 1838/ 2008 г. на ПОС. Поддържат, че не са обвързани от силата на пресъдено нещо на това решение, доколкото не са били страни по делото, а и са придобили имота две години преди образуването му, поради което не било налице правоприемство в хода на процеса. Въз основа на това решение била издадена заповед от 23.02.2012 г., с която е допуснато изменение на КК и КР. Сочат, че съгласно сега действащата КККР в гр. Пловдив, реална част от собствения на ищците по насрещния иск ПИ с идентификатор № ••• с площ от около 128 кв.м., била погрешно заснета като част от собствения на ответниците по насрещния иск ПИ с идентификатор № •••. Предвид изложените твърдения предявяват настоящия иск по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, с който претендират да се установи в отношенията между страните, че ищците по насрещния иск са собственици, на основание правна сделка на реална част с площ от около 126, 80 кв.м., отразена на скица на л.86 от делото, колорирана в жълто и оградена с букви БВЛМЖЙБ, погрешно заснета като част от собствения на ответниците по насрещния иск ПИ с идентификатор № •••, вместо в границите на собствения на ищците ПИ с идентификатор № •••, както и да се допусне поправка на грешката в действащата КККР. Претендират също така да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците по насрещния иск са собственици, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 15, 50 кв.м., защрихована в син цвят и заключена между букви АБКА на комбинирана скица, и на реална част с площ от 15, 50 кв.м., защрихована в червен цвят и заключена между букви ИЖЗИ на комбинирана скица, въз основа на упражнявано давностно владение за периода от 23.12.2004 г. до датата на депозиране на насрещната искова молба – 04.11.2021 год., както и да се допусне изменение на КККР по отношение на имотите, доколкто към момента процесната част от общо 31 кв.м. е заснета като част от имота на ответниците по насрещния иск. Молят за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание се прави уточнение, че ищците по насрещния иск претендират придобИ.ето по давност на двете площи от по 15.50 кв.м. при равни права.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по насрещния иск Л. С. В., М. В. В. и Ю. В. В., чрез адв. Н. А. със становище за недопустимост и неоснователност на предявените насрещни искове. Намират, че спорът кому принадлежи процесната реална част е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 396, постановено по възз.гр.д. № 1838 по описа за 2008 г. на ПОС, Х гр.с. Налице е съответствие между реалната част, предмет на решението и претендираната от ищците по насрещния иск реална част. Позовават се на нормата на чл.298, ал.2 ГПК, като поддържат, че решението на ОС Пловдив имало действие и по отношение на правоприемниците на страните по спора. Твърдят, че претендираните реални части не можело да се придобиват по давност, както и че спорът за собственост вече бил разрешен с влязло в сила решение между страните. Предвид изложеното молят за отхвърляне на насрещните искове.

Постъпил е писмен отговор от ответниците С. З. З., Б. З. З., Й. Ж. З., В. П. Д. и Н. Л. Т., чрез адв. П., със становище за недопустимост и неоснователност на предявените насрещни искове. Намират, че спорът относно границата на имота на ищците по главния иск и на ищците по насрещния иск е разрешен с влязлото в сила решение на ОС Пловдив, по което страна била М. Т. А. – праводателка на ищците по насрещния иск. Въз основа на решението на ОС Пловдив и на решение на Административен съд Пловдив било прието изменение на кадастралната карта, като ищците по насрещния иск са били страни в административното производство. Поради това молят за прекратяване на производството по насрещния иск. По същество намират иска за неоснователен. Сочи се, че е налице законова забрана за придобИ.е по давност на реална част, освен ако не са налице предпоставките на чл.19 ЗУТ. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях искове.

В отговора насрещната искова молба от К. – В. Т. и И. Т. се твърди, че предявеният насрещен иск е неоснователен. Счита се, че спорът за собственост повдигнат с насрещния иск е решен с влязло в сила решение по гр.дело 1838/2008 год. по описа на ОС Пловдив и гр.дело № 985/2009 год. на ВКС. Сочи се също, че доколкото насрещният иск е основан на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, а първоначалният иск е по чл. 108 от ЗС, то няма връзка между двата иска, не е изпълнено изискването на чл. 211, ал.1 от ГПК, поради което и насрещният иск е недопустим.

Навеждат се твърдения, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че от представените документи за собственост от ищците по насрещния иск - нотариален акт за покупко-продажба № ••• се установява, че Т. Ю. е придобил право на собственост на дворно място от около 206 кв. м. в ••• по плана на града, с нотариален акт за отчуждение по регулация том •••. към същото се придават по регулация 21.80 кв. м. дворно място, с последващ нотариален акт за имот придобит по регулация № ••• към имота се придават по регулация още 8.60 кв.м дворно място и 17.80 кв. м. дворно място или общо на горните придобивни основания е станал собственик на дворно място с обща площ от 254.20 кв.м. Посочва се, че в приложеното по насрещния иск Решение № 2200/1996 год. по дело № 1087/2003 г. по описа на ВС на Р. България е посочено за безспорно, че по реда на ЗОЕГПНС е отчуждено дворно място в гр. Пловдив застроена площ 140 кв. м. и незастроено от 120 кв. м. или общо 260 кв. м.. което кореспондира с горните нотариални актове. Прави се извод, че при тези обстоятелства праводателите на ищците по насрещния иск били реституирали отчуждения си имот в рамките на притежавания размер, а именно около 260 кв. м. Сочи се, че съдебното решение не обосновавало придобИ.ето на по- голяма площ от дворното място, защото имало за предмет само пристройката към партерния етаж на жилищната сграда. Твърди се, че реституцията за праводателя на ищците по насрещния иск обхващала само притежаваните към момента на отчуждаване имоти, а не целият парцел ••• по плана на ЦГЧ •••. собственост на ответниците по насрещния иск не се придавали към имота на ищците по този иск, а се образувал нов Парцел ••• и при възстановяване на собствеността собствениците получавали това, което им е отнето.

Твърди се, че към момента на придаване на имота по регулация праводателите на ищците не били собственици на Парцел •••, за да се ползват от разпоредбите за придобИ.е на придаваеми части и видно от приложените към насрещния иск доказателства първо било постановено образуването на общинския парцел и след това било извършено отчуждаване на част от имота на ответниците по насрещния иск.

Сочи се, че писмо с изх. № 96-94 от 09.04.1996 г. на Община Пловдив не е титул за собственост и не създава права на ищците. Ако дворното място е обща част на сграда, то съсобственици със съответните идеални части от него следвало да са и собствениците на втория жилищен етаж от сградата, които били други лица.

Твърди се, че с нотариален акт № ••• на СВ бил продаден поземлен имот •••, включен в парцел •••, а не целия парцел, поради което и правата на ищците били само върху реституирания имот, а не върху целия парцел •••, в който били включени отчуждените от ответниците по насрещния иск части от техния имот, които в последствие им били реституирани и правилно при изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри се включвали в техния имот, което било и установено с влязло в сила съдебно решение, като спорът правилно се бил развил и решил с участието на страните по горепосоченото дело.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.108 ЗС: С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Този иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът следва да изследва и да се произнесе с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За успешното провеждане на иска е необходимо ищците в условията на пълно и главно доказване да установят, че са собственици на спорните 115 кв. м. на въведеното правно основание, както и че ответниците владеят тази част към настоящия момент. В тежест на ответниците е да докажат, че владеят на правно основание. Тези предпоставки, визирани в нормата на чл.108 ЗС, следва да са налице кумулативно.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници изх. № •••, /л.5-7/, а и не спори между страните, ищците са наследници на общия наследодател Н. Т. М., починал на •••.

Видно от приложения крепостен акт за покупко-продажба № ••• - заверен препис /л.8/ безспорно по делото се установява, че на 11.02.1906 год. наследодателят на ищците – Н. Т. М., е придобил правото на собственост върху имот – къща от 500 кв.м., а според измерванията на място 482.15кв.м., находяща се в ••• по новия план на града, ••• до съседи: К. Я., К. Я. и от три страни – •••.

С Нотариален акт за отчуждаване на недвижим имот по регулация том ••• /л.9/ на наследниците към ••• на Н. Т. М.., на същата дата, се признава правото на собственост върху отчуждено от имота дворно място от 11 кв.м., находящо се в •••, при съседи: ••• и наследниците на Н. Т. М.. Видно от Удостоверение за наследници № ••• /л.56/ праводателката на ответниците М. Т. А. е наследник на Т. Г. Ю.. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че наследодателят на М. А. – Т. Ю., е придобил - с Нотариален акт за покупко- продажба № ••• /л.52/, правото на собственост върху къща с дворно място с площ от 206 кв.м. в •••, представляващ парцел •••. Впоследствие, с Нотариален акт за отчуждение по регулация № ••• /л.53/ към имота на Т. Ю. по регулация е придадено празно дворно място с площ от 21, 80 кв.м. от съседния имот № •••. С нотариален акт за имот, придобит по регулация № ••• /л.54/ към собствения на Т.Ю. имот по регулация са придадени и следните маломерни места и сгради: място в ••• с площ от 8, 60 кв.м., което се придава от съседния имот № •••, както и място в ••• с площ от 17, 80 кв.м., което му се придава от съседния имот № •••.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• по описа на Т. Д., ••• при РС Пловдив /л.68/, на ••• ответниците са придобили, чрез договор за покупко-продажба, от М. Т. А. – тяхна •••, правото на собственост върху първия етаж от сграда, с адрес •••, ведно с поземления имот, в който е построена сградата, с пл. № •••, включен в парцел ••• по плана на гр. П., с площ от 440 кв.м. Не се спори между страните, а и от заключението на вещото лице инж. З. по изготвената съдебно техническа експертиза с вх. № 103649 от 11.10.2024 год. /л.370-385/ и приобщените Заповед № ••• и Заповед № ••• /л.240, 241/ се установява, че в кадастрално-регулационния план на гр. Пловдив, одобрен със Заповед № •••, гореописаният имот на Н. Т. М. е заснет като имот пл. № •••, а този на Т. Г. Ю. като имот пл.№ •••. Не се спори и че по кадастрално- регулационния план на •••, одобрен със заповед № 717/20.09.1973 год., имот пл. № ••• е заснет с пл. № •••, а имот пл. № ••• е заснет с пл. № •••. По време на действието на този регулационен план от 1973 год., със заповед № 633 от 31.08.1980 год. на ••• на Община Пловдив е одобрено образуването на парцел ••• чрез отчуждаване на части от имот с пл. № ••• и имот с пл. № •••, съгласно Заповед № 634 от 01.08.1980 год. По действащия към настоящия момент регулационния план, одобрен със Заповед ••• границата на парцел ••• попада между точки 2, 1, 3, 4, 5, 6, 7, 14, 8, 2 на комбинирана скица № ••• от СТЕ с вх. № 103649 от 11.10.2024 год. на вещото лице З. /л.385/. От заключението на вещото лице се установява още, че в кадастрална карта на гр. Пловдив, одобрена със Заповед РД-18-48/03.06.2009 год. със Заповед КД-14- 18/23.02.2012 год. на ИА на АГКК се създават нови обекти, като имот пл. № ••• се обособява като поземл.имот с идентификатор •••, а имот пл. № ••• се обособява като поземл. имот с идентификатор ••• и се заличава поземл. имот с идентификатор •••. Имотната граница между двата имота по кадастрална карта и регулационната граница по плана от ••• година не съвпада.

С Решение № 396 от 09.03.2009 год., постановено по гр.дело 1838/2008 год., по описа на ОС Пловдив /л. 428-430/, влязло в сила на 11.07.2011 год., със страни - ищците по настоящото производство от една страна и от друга - праводателката на ответниците М. Т. А., и Община Пловдив, е признато за установено, че ищците - към •••, когато е одобрен КККР на гр. Пловдив, са собственици на площ от 115 кв.м., заснета като част от имот пл. № •••, собствен на М. Т. А. и очертана между букви А, Б, В, Г, Л, Е, А, на скица на в.л. В. К., част от съдебното решение /л.430/. Съдът не споделя твърдението на ищците, че цитираното съдебно решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на ответниците. То не разпределя своите субективни предели и по отношение на тях, тъй като е постановено след като тяхната праводателка се е разпоредила със спорното право, а не преди това, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 298, ал.2 ГПК /в този смисъл Решение № 50158 от 12.12.2022 г. по т. д. № 1133 / 2021 г. на Върховен касационен съд, първо търг. отделение/.

Досежно другото възражението, свързано с решението по гр.дело 1838/2008 год. на ОС Пловдив – това на ответниците - че решението е недопустимо, тъй като делото е водено срещу несобственик, следва да се отбележи от една страна, че възражението е ирелевантно, предвид разпоредбата на чл. 297 ГПК, въвеждаща зачитане на влязлото в сила решение от всички съдилища, учреждения и общини, а от друга - неоснователно, предвид изрично приетото с т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год., постановено по тълк.дело 4/2014 год. на ОСГК ВКС, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

Въз основа на коментираното съдебно решение, постановено по гр.дело 1838/2008 год., по описа на ОС Пловдив, както и на Решение № 472 от 21.03.2011 год. по адм.дело № 1688/2009 год. на АС Пловдив, Решение № 1137/07.07.2008 год. по в.гр.дело 1232/2005 год. на ОС Пловдив, Акт № ••• на СГКК за непълноти и грешки в ПИ ••• и •••, издаден по подадено заявление на Л. В., е издадена Заповед КД-14-18/23.02.2012 год. на ИА на АГКК /цялата преписка от л.413 до 460/, като се създават нови обекти – поземл. имот с идентификатор ••• и поземл. имот с идентификатор ••• по КК и КР на гр. Пловдив.

Видно от приложените по делото писмени доказателства – писмо изх. № ••• /л.168/, Акт за държавна собственост на недвижим имот /л.238, 239/, заповеди № •••/л.241/ и № ••• /л.57/ и двете на Общински народен съвет, издадени на основание чл. 95, вр. чл. 98 ЗТСУ /отм./, Акт-протокол т •••. /л.58/, Заповед № ••• /л.242/и Заповед ••• /л.243/ и двете издадени по чл.88, ал.4 НДИ /отм./ от имота на наследодателя на ищците с пл. № ••• /сега ПИ •••/, на основание ЗОЕГПНС, последователно е извършено отчуждаване на част, която се равнява на 2/5 ид. ч. от него, впоследствие с Договор за покупко-продажба на основание ПМС № ••• се продават още••• ••• на ОбНС и след изплащане на определеното обезщетение са отчуждени 73 кв.м. за разширение на ••• на Общински народен съвет П.. През 1992 год., по реда на ЗВСВОНИ в полза на наследодателите на ищците, по силата на закона, е настъпило възстановяване на 2/5 ид.ч от имота на общия наследодател. Със Заповед № ••• този имот е деактуван. Правото на собственост на 1/8 ид.ч. от имота, прехвърлена по реда на ПМС №••• на •••, е възстановено по чл.1 от ЗВСВНМРСА, поради възстановяване на сумата, заплатена като обезщетение /видно от Заповед № •••/ Видно от приобщеното по делото Решение № № 9591 от 19.11.2004 год. по адм.д.№ 3997/04 по описа на ВАС /л.244, 245/ и цитираното в него решение по а.х.д 319/2000 год. по описа на ОС Пловдив, отчуждените за разширяване на ••• на Общински народен съвет 73 кв.м. също са възстановени на основание чл. 1, ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

Така, имотът притежаван от общия наследодател на ищците, от който са отчуждени последователно различни части, отново е възстановен в неговия патримониум, респ. в този на неговите наследници, така както е придобит през •••.

Горните изводи кореспондират и с мотивната част на Решение № 396 от 09.03.2009 год., постановено по гр.дело 1838/2008 год., по описа на ОС Пловдив и Решение № № 784 от 11.07.2011 год., постановено по гр.дело 985/2009 год. по описа на ВКС, първо гр.отд./л.116-118/.

От изготвената СТЕ с вх. № 103649/11.10.2024 год. /л.370-385/ и по- специално т. 8 и т.9, поясненията дадени от експерта в открито с.з. /л.388- гръб/ и Заповед ••• /л.90/ се установява, че за парцел •••, създаден с цитираната заповед, са отчуждени части от имоти с пл. № ••• ••• •••, като частта, придадена за създаването на парцел ••• от имот бивш пл. № •••, е с площ от 115 кв.м. Вещото лице поддържа, че тези 115 кв.м. попадат в очертанията на имот бивш пл. № ••• и по изготвената скица № ••• от инж. В. К. по гр.дело 1838/2008 год., на ОС Пловдив. Тоест, установява се по делото, че спорните 115 кв. м. като пространствено измерение съвпадат с площта от 115 кв. м., очертани по букви А, Б, В, Г, Л, Е, А на скица № ••• на вещото лице К.. Цитираните 115 кв.м. вещото лице З. сочи, че е защриховало в комбинирана скица № ••• със син цвят /л.385/. Видно от комбинирана скица № •••, защрихованата в син цвят част, попада между точки 2, 1, 10, 12, 13, 14, 2 и е част от ПИ •••, собственост на ищците. Вещото лице заключава още и че тъй като последното изменение на границата между имот с ИД ••• и имот с ПИ ••• се основава на съдебно решение по гр.дело 1838/2008 год. на ОС Пловдив, то кадастралната карта, основаваща се на цитирания съдебен акт, е вярна.

Съдът не споделя възражението на ответниците, че наследодателят на ищците не е придобил поземления имот в сочената от ищците площ по силата на крепостния акт от •••, а единствено е придобил къща с площ от 500 кв. Въпреки че в крепостния акт е записано, че се придобива единствено къща от 500 кв.м., то е явно, както от цитирания Нотариален акт за отчуждаване на недвижим имот по регулация том •••, така от Заповед № ••• за отчуждаване на 73 кв.м. част от дворно място от имот пл. № •••, •••, че с крепостния акт от ••• е закупена не само къща, а и поземлен имот с площ от 500 кв.м., / или 482.15 кв.м, според направеното измерване/. Този извод следва и от отразеното в Заповед № ••• /л.58/, досежно имот с пл. № ••• съдебно решение № 44 от 03.02.1976 год. на РС Пловдив, с което са разпределени квотите между Т. и МА. в собствеността не само върху сграда, но и върху дворно място с площ именно от 482 кв.м. Ако е била закупена единствено сграда, не би било възможно нито да се отчужди дворно място от 11 кв., нито впоследствие през 1980 год. дворно място от 73 кв.м., нито да произтича от съдебно решение № 44/03.02.1976 год, че наследници на Н.Т.М. притежават освен съответни ид. части от сграда и съответни идеални части от правото на собственост от дворно място състоящо се именно от 482 кв.м. На следващо място, видно и от извадките от регулационни планове от 1973 год., този от 1954 год. /л.371, 372 или л. 92, 93/ и този от 1982 год. площта на имот пл. № •••, респ. пл. № •••, респ. ИД № ••• не е заета единствено от сграда, а от сграда и дворно място.

Предвид всичко изложено, безспорно се установи по делото, че ищците са собственици, по силата на наследственото правоприемство, на спорната площ от 115 кв., която част, е заснета като част от имот с ИД ••• /номер по предх.план •••/ и която спорна площ е разположена между точки 2, 1, 10, 12, 13, 14, 2 на изготвената от вещото лице З. комбинирана скица № ••• от СТЕ /л.385/.

За да бъде уважена исковата претенция по чл. 108 ЗС, освен правото на собственост върху спорния имот, ищецът следва да установи и че ответника владее този имот.

От ответниците са излагат две взаимноизключващи се твърдения – от една страна се оспорва, че владеят процесната част от 115 кв.м., а от друга се твърди, че същата се владее от тях на годно правно основание, тъй като представлява част от недвижимия имот, който са придобили по силата на правна сделка – покупко- продажба, обективирана в нотариален акт № ••• от М. Т. А. -тяхна б.. Въвежда се и възражение за придобивна давност, което включва, противно на оспорването, във фактическия си състав твърдение за фактическо владение на вещта. Предявен е и насрещен установителен иск за собственост с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР. Посоченото, представлява съдебно признание на факта на владеенето на спорната реална част. Ето защо, съдът намира, че спорът между страните е не дали ответниците владеят процесната част, а дали я владеят на годно правно основание.

Изложеното обстоятелство се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, от които несъмнено се изясни, че спорната част от 115 кв.м. действително се владее от ответниците, като на част от нея дори е ситуирана •••.

Във връзка с наведените възражения от ответната страна за осъществяване на фактическа власт върху спорната реална част от процесния имот, съдът намира следното:

Видно от цитирания нотариален акт № •••, на ••• ответниците придобиват освен сграда, но и правото на собственост по отношение на поземлен имот пл. №•••, респ. имот с ИД №•••, включен в УПИ •••, с площ от 440 кв.м. В границите на този имот, се установява от решението по гр.дело 1838/2008 год. на ОС Пловдив, че е била заснета преди изменението на кадастралната карта със Заповед КД-14-18/23.02.2012 год. на ИА на АГКК спорната площ от 115 кв. м. Предвид установеното по делото обаче, че тази площ, преди отчуждаването й през 1980 год. за създаване на ••• е принадлежала на наследодателя на ищците, както и че по силата на реституционните закони собствеността върху нея е възстановена на неговите наследници, то следва, че праводателката на ответниците към момента на извършването на прехвърлителната сделка от ••• не е притежавала правото на собственост върху процесната част от 115 кв.м., за да премине тя в собственост на ответниците.

По - надолу в мотивната част на настоящото изложение, съдът подробно ще разгледа въпроса защо праводателката на ответниците никога не е била собственик на спорните 115 кв.м. Въведеното възражение за придобИ.е по давност на спорната част от 115 кв.м., считано от датата на придобИ.ето на собствеността върху имот пл. № •••, респ. имот с ИД №•••, а именно от •••, съдът намира също за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл. 200, ал.1 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия закон, като съгл.ал.2 на чл.200 правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване /какъвто е процесния, видно от скица на поземлен имот № •••- л.10, Заповед № ••• – л.444-446/, свободно или свързано в два имота в градовете се спазват следните размери: най-малко 14 м. лице и 300 кв.м повърхност. Това са минималните размери за лице и площ, на които следва да отговаря един урегулиран поземлен имот в градовете. За възможността реално обособена част от урегулиран поземлен имот да се придобива по давност при действието на ЗУТ в постановеното по реда на чл.290 от ГПК /макар и отменен/ Решение №102/30.05.2016 г. по гр.д. №5728/2015 г. на Първо ГО на ВКС изрично е прието, че това би могло да стане единствено, ако са налице изискванията на чл.19 от ЗУТ. Предвиденото в чл.200, ал.2 от ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията, само ако и двата имота не са урегулирани, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ, може да се извърши и по реда на чл.15 от същия закон - по общата воля на собствениците на съседни имоти, каквато хипотеза също не е налице.

Предвид коментираните разпоредби на ЗУТ и фактът, че спорната реална част заема площ от едва 115 кв. м., тоест не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ за площ, не са налице предпоставките по чл. 17 ЗУТ и чл. 15 ЗУТ, то следва и че ответниците не биха могли да придобият процесната реална част на основание твърдяната придобивна давност, независимо дали е осъществен състава на чл. 79 ЗС и те са упражнявали фактическа власт върху тази площ явно, спокойно и необезпокоявано повече от 10 години. С оглед този извод на съда, не следва да се коментира и събрания писмен и гласен доказателствен материал, касаещ владението на спорната реална част от ответниците, доколкото същата по силата на закона не би могла да бъде придобита въз основа на давностно владение.

Предвид всичко изложено съдът намира, че се установи безспорно по делото, че ищците са собственици на спорната площ от 115 кв. м., която ответниците владеят, поради което предявената искова претенция следва да бъде уважена и ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението върху нея на ищците.

По предявените насрещни искови претенции с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР:

Ищецът по иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. По съществото си искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е установителен иск за собственост, по който ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на спорната площ на твърдяното от него придобивно основание.

По делото, с насрещна искова молба от ответниците по главния иск – М. А. и А. И., са предявени два иска с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, с които претендират да се установи в отношенията между страните, че ищците по насрещния иск са собственици на основание правна сделка на реална част с площ от около 126, 80 кв.м., отразена на скица на л.86 от делото, колорирана в жълт цвят и оградена с букви БВЛМЖЙБ, за която се твърди, че е погрешно заснета като част от собствения на ответниците по насрещния иск имот с идентификатор № •••, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор № •••, както и да се допусне поправка на грешката в действащата КККР. Претендира се и да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците по насрещния иск са собственици на реална част с площ от 15, 50 кв.м., защрихована в син цвят и заключена между букви АБКА на комбинирана скица, и на реална част с площ от 15, 50 кв.м., защрихована в червен цвят и заключена между букви ИЖЗИ на комбинирана скица, въз основа на упражнявано давностно владение за периода от 23.12.2004 г. до момента, както и да се допусне изменение на КККР по отношение на имотите.

По насрещната претенция с предмет правото на собственост върху площ с твърдени размери в насрещната исковата молба от 126.80 кв.м. От изготвената СТЕ с вх. № 103649/11.10.2024 год. и по-специално изводите на вещото лице в т. 12 от заключението /л.380/, се установява, че претендираната от ищците по насрещния иск, защрихована в жълт цвят на приложената от тях скица към насрещната искова молба реална част с твърдяна площ от 126.80 кв.м. попада между точки 2, 1, 10, 12, 13, 14, 2 от комбинирана скица № •••, която площ вещото лице е защриховало в син цвят. Както бе посочено по-горе в мотивите, отново от заключението на вещото лице се установява че тази площ, ситуирана между точки 2, 1, 10, 12, 13, 14, 2 всъщност е с размер от 115 кв.м. и съвпада с претендираната с исковата претенция по чл. 108 ЗС реална част и е очертана по букви А, Б, В, Г, Л, Е, А на скица №••• на вещото лице К., съставена по гр.дело 1838/2008 год. на ОС Пловдив.

Тоест, установява се по делото, че предмет и на двата иска – и главният по чл. 108 ЗС и първият насрещен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР е една и съща реална част, с площ от 115 кв.м., попадаща между точки 2, 1, 10, 12, 13, 14, 2 от комбинирана скица № ••• на изготвената СТЕ.

За тази част от 115 кв.м., разглеждайки главния иск по чл. 108 ЗС, съдът достигна до извода, че е собственост на ищците по ревандикационния иск и именно тази част е нанесена в кадастралната карта в границите на собствения им поземлен имот с ИД № •••, тоест грешка в кадастралната карта не е налице.

В тази хипотеза – при уважен иск по чл. 108 ЗС относно площ, която е нанесена правилно в границите на ищцовия поземлен имот и която площ е предмет на насрещен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, съдът счита, че не следва да разглежда по същество предявения насрещен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР срещу ищците по главния иск, а производството по него, в частта в която искът е предявен срещу ищците по главния иск, следва да бъде прекратено като недопустимо. /по арг. от мотивната част на т.5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 год. по тълк. дело 8 от 2014 год., на ОСГК на ВКС/. В тази насока са и мотивите на Решение № 153 от 21.12.2020 год., постановено по гр. д. № 1221/2020 год. по описа на ВКС, първо гр.отд., съгласно които ако ревандикационен иск бъде уважен, тъй като съдът признава за установено, че спорната реална част е собственост на предявилото този иск лице и е правилно нанесена в границите на неговия имот, но се държи без основание от ответника, предявеният по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск следва да се приеме за недопустим. Поради изложеното в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

Съдът обаче дължи произнасяне по същество по насрещния иск по отношение на другите двама ответници, които не са ищци по главния иск - К. – В. И. Т. и И. И. Т.. Ищците по насрещния иск се легитимират като собственици на процесната реална част, заключена между точки 2, 1, 10, 12, 13, 14, 2 от комбинирана скица № ••• на заключението на вещото лице З., на основание правна сделка – договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• по описа на Т. Д., ••• при РС Пловдив, като излагат твърдения, че спорната реална част е придобита от праводателката им по реда на отменения ЗТСУ чрез придобИ.е по регулация и давност. Излагат твърдения, че от датата на заповедта за отчуждаване № ••• до датата на Заповед •••, с която са отписани от актовите книги за държавни имоти ¼ ид.части от имота на •••, е нямало промяна в кадастрално-регулационно отношение, в площта и границите на имотите. Срещу придаденото място от имот пл. № ••• е било заплатено парично обезщетение, мястото било фактически заето и се упражнявала фактическа власт повече от 10 години. Поради това ищците по насрещния иск поддържат, че праводателката им е придобила правото на собственост върху отчуждената част с площ от 115 кв.м. по регулация, както и по давност, въз основа на упражнявано давностно владение за периода от 1980 г. до 1992 г. Съдът счита, че праводателката на ищците по насрещния иск не би могла да придобие нито по давност, нито по регулация процесната част. Както бе проследено по-горе последователно е извършено отчуждаване от имота на общия наследодател на ответниците по насрещния иск /Н. Т. М. е общ наследодател на всички ответници по насрещния иск/ - на основание ЗОЕГПНС, на част, която се равнява на 2/5 ид.ч. от него, в последствие с Договор за покупко-продажба на основание ПМС № ••• се продават още 1/8 ид.ч. и в последствие с цитираните заповеди № ••• и № ••• на ••• на ОбНС и след изплащане на определеното обезщетение, необходимо за проключване на отчуждителната процедура, са отчуждени още 73 кв.м. за разширение на ••• на Общински народен съвет П.. Така, с извършеното отчуждаване, собствеността върху отчуждените части е преминала в патримониума на държавата. Предвид така установеното, че в периода 1980-1992 год, за който се твърди, че праводателката на ищците по насрещния иск е владяла процесната реална част, тази част е била собственост на държавата и с оглед забраната въведена в чл. 86 от ЗС /в приложимите му разпоредби от 1979 год. и 1985 год./ за придобИ.е по давност на вещи т.нар. „социалистическа собственост“, тоест държавна собственост, то праводателката на ищците по насрещния иск не би могла да придобие по давност отчуждената част от имот бивш пл. № •••.

Праводателката на ищците по насрещния иск не би могла да придобие тази част и по регулация. ПридобИ.е по регулация, на което се позовават ищците по насрещния иск, е регламентирано в приложимата за периода разпоредба на чл.33 ЗТСУ /отм./ и касае обособени части от дворищнорегулационни парцели. Този способ не се прилага за частите от застроителните и регулационни планове за „обществени мероприятия“ по ЗТСУ /отм/, какъвто е процесния случай. На следващо място, спорната част не е придадена към имота на праводателката на ищците по насрещния иск, както се твърди от тях, а тази част, както и части от имот бивш пл.№ •••, вкл. и бивш пл. № ••• са отчуждени за създаване на нов парцел – •••. А парично обезщетение, твърдяно като заплатено от праводателката на ищците по насрещния иск, всъщност е заплатено държавата и те не биха могли да се позовават на тази предпоставка за придобИ.ето по регулация.

Следва да се отбележи и че с Решение № 2200 от 22.01.1996 год., постановено по гр.дело № 1087/1993 год. на ВС на РБ /л.62, 63/, праводателката на ищците по насрещия иск е била призната за собственик по отношение на Община Пловдив на ••• етаж, вкл.••• и •••, находящ се в жилищната сграда на •••, но не и по отношение на земята, върху която са построени постройките. От друго страна писмо на Община Пловдив от ••• /л.65/ не е титул за собственост и не създава права.

След като праводателката на ищците по насрещния иск не е придобила правото на собственост върху процесната площ от 115 кв.м., то договорът за покупко-продажба, не е произвел вещнопрехвърлително действие по отношение на тази площ и същата не е постъпила в техния патримониум. Следователно не е налице и грешка в кадастралната карта при заснемането на спорната площ.

В продължение на гореизложеното, следва да се посочи, че не само праводателката на ищците по насрещния иск не е могла да придобие спорната част по давност, но и самите те, с оглед забраната на чл. 200 ЗУТ, за което бяха изложени подробни съображения по направеното възражение за придобивна давност по главния иск.

Предвид горното, насрещният иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, с предмет площ от 126.80 кв.м. /по искова молба/ и 115 кв.м. /по заключението на вещото лице/ и ответници К. – В. Т. и И. Т., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно другия насрещен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР. Ищците по насрещния иск излагат твърдения, че са придобили по давност две реални части с площ от по 15, 50 кв.м, чрез владението им започнало от ••• до предявяване на насрещната искова молба – 04.11.2021 год. Тези двете реални части са обозначени от вещото лице З. на комбинирана скица № 9 /л.474/ от изготвената допълнителна техническа експертиза с вх. № 37053 от 01.04.2025 год./л.468-475/ и са заключени между букви А, Б, К, А - площ от 15.50 кв.м. и букви И, З, Ж, И - площ 15.50 кв. м. на скицата.

По изложените по-горе съображения за невъзможността да бъде придобита по давност площта от 115 кв.м. - предвид забраната на чл. 200 ЗУТ, съдът счита, че и тези две реални части, доколкото не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ и за тях не са налице изключенията по чл. 200, ал.2 ЗУТ, не биха могли да бъдат придобити по давност От този извод следва и че не е налице и твърдяното им погрешно заснемане в кадастралната карта, като част от имот с идентификатор ••• – собственост на ответниците по насрещния иск, за да бъде предприето нейното изменение.

По разноските: При този изход на спора, разноски се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците по главния иск и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по насрещния иск.

Видно от представените по делото доказателства ищцата Л. В. е заплатила общо 1100 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за себе си, Ю. В. и М. В.. Трите са сторили разноски за депозит за вещо лице в размер на общо 580 лева. В. П. Д. е сторила разноски за държавна такса в размер на 56 лева и за адвокатско възнаграждение 1500 лева. Н. Л. Т. е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

На ответниците по насрещния иск следва да бъде заплатена сумата от по 300 лева, сторени разноски за адвокатско възнаграждение. В списъка на разноските по чл. 80 ГПК, е посочено, че е заплатено адв.възнаграждение от по 350 лева от двамата ответници, но от представените по делото договори за правна защита и съдействие /л.160 и л.164 – гръб/, се установява, че са заплатени суми от по 300 лева.

Съдът не споделя направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Касае се за производство, което се отличава с фактическа и правна сложност - ищците са предявили искова претенция по чл. 108 ЗС, отговаря ли са по възражение за давност, както и по предявени насрещни искови претенции с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, събирани са писмени и гласни доказателства, изслушани са две заключения на вещото лице, проведени са множество съдебни заседания.

Така мотивиран, съдът