Решение № 80 от 7.2.2014 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3234/2013 г.

Производството е по реда на чл.247 от ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника И.Н.Б. – адв. Б. Т. от ПАК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 934/ 06.12.2013 г. по гр. дело № 3234/ 2013 г. по описа на ПРС. В молбата се поддържа, че съдът погрешно в мотивите е приел, че дължимата от ответника държавна такса е в размер на 316, 80 лв., а в диспозитива на решението е посочил, че ответникът дължи държавна такса в размер на 346, 80 лв. Поддържа се, че е налице очевидна фактическа грешка и се моли съда да постанови съдебен акт, с който се отстрани тази грешка по реда на чл. 247 ГПК. Слез изпълнение на процедурата по чл. 247 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по молбата. Предвид характера на депозираната молба и конкретните данни по делото, съдът счита на основание чл. 247 ал.3 от ГПК, че молбата не следва да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като същото не е необходимо с оглед изясняване на конкретния правен спор. Районният съд, след като обсъди твърденията, изложени в молбата и прецени конкретните данни по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Молбата с правно основание чл. 247 ал.1 ГПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 934/ 06.12.2013 г. по гр. дело № 3234/2013 г. по описа на ПРС, съдът в мотивите си е приел, че в производството по делото са разгледани няколко обективно съединени иска, като е определил държавна такса както за извършване на развода платима поравно от двете страни в производството в размер на по 30, 00 лв., така и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 316, 80 лв., която е дължима от ответника. В съответствие с така приетото в диспозитива на съдебното решение, съдът е осъдил двете страни по делото да заплатят държавна такса за развода в размер на по 30, 00 лв., а към този размер по отношение на ответника е прибавен и размера на таксата за присъдената издръжка, поради което ответникът е бил осъден да заплати общо държавна такса в размер на 346, 80 лв. При това положение съдът не констатира очевидна фактическа грешка, като противоречие между формираната воля и постановения диспозитив и поради това молбата по чл. 247 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Що се касае до изложеното в допълнителна молба възражение от процесуалния представител на ответника, че по отношение на него текат срокове и едно забавяне би довело до негова финансова тежест, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като по отношение на ответника не е издаден изпълнителен лист за присъдената такса, т.е. същият не е изпаднал в забава за плащането й. По изложените съображения и на основание чл.247 ал.1 във връзка с чл. 247 ал.4 ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД: