Решение № 6216 от 16.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11928/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД срещу решение № 12799/27.06.2024 г. по гр.д. № 65824/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 3159, 45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ••••••••, вследствие на ПТП, настъпило на 23.03.2018 г. поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път II-97 – околовръстен път на гр. Добрич с посока към гр. Генерал Тошево, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до погасяването; сумата в размер на 962, 75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба. Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото е доказан твърденият механизъм на ПТП, настъпването на застрахователно събитие и основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските. Въззиваемият - Агенция „Пътна инфраструктура“, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно. Моли същото да бъде потвърдено, като претендира разноските по производството. Третото лице помагач - „Инжстройинженеринг“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи: Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „Армеец“ АД с искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца, както следва: сумата в размер на 3159, 45 лв., представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до погасяването; сумата в размер на 962, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г. Ищецът – ЗАД „Армеец“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на републикански път II-97 – околовръстен път на гр. Добрич с посока към гр. Генерал Тошево, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил лек автомобил „Мерцедес CLS 350“ с рег. № ••••••••, на стойност 3149, 45 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“, като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума – 3149, 45 лв., както и за сумата в размер 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е сумата в общ размер на 3159, 45 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 962, 75 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г. С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с извършване преценка относно правилността на решението следва да се имат предвид следните фактически и правни изводи. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Не се спори между страните относно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил, застраховател по която е ищецът, че застрахователят е изплатил на застрахованото лице сумата в размер на 3149, 45 лв., че отговорни за поддръжката на процесния пътен участък са служители при ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети, се доказват от събраните във въззивното производство гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. М. М.. Свидетелят М. сочи, че е получил телефонно обаждане от И. И., който е управлявал процесното МПС, като последният му е съобщил, че е претърпял ПТП с автомобила му марка „Мерцедес“ и го е помолил за съдействие. Разяснил му е, че ПТП е реализирано в резултат на навлизане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно на пътя Добрич – Генерал Тошево, като не може да се придвижва, тъй като са повредени гума, джанта и амортисьор на автомобила. Същите обстоятелства се установяват и от уведомлението за щета, част от образуваната по случая застрахователна преписка. Видно от същото, ПТП е реализирано на 23.03.2018 г., около 09, 00 часа, на републикански път Добрич-Генерал Тошево. Декларирано е от водача на МПС, че е навлязъл в несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са реализирани повреди по автомобила – предна дясна гума, джанта и амортисьор. Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, от техническа гледна точка може да се направи извод, че щетите, нанесени по процесния автомобил, са в причинна връзка с начина на настъпване на събитието, деклариран от водача на МПС, а именно – преминаване през дупка на пътното платно, пълна с вода, при което са настъпили увреждания по предна дясна гума, предна дясна джанта, и преден десен амортисьор. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 2890, 81 лв. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в декларацията за настъпване на ПТП, потвърден от показанията на свидетеля М. и съдебно-автотехническата експертиза, поради което и във връзка със събраните доказателства, обсъдени по-горе, съдът приема за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 23.03.2018 г., около 09, 00 часа, на републикански път Добрич-Генерал Тошево, лек автомобил „Мерцедес CLS 350“ с рег. № •••••••• е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили повреди по автомобила – предна дясна гума, предна дясна джанта и преден десен амортисьор. С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер, който е по-голям от стойността на действителните вреди по отношение на застрахованото МПС. Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП въззивникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу въззивника. Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-голям от размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи до сумата в размер на 2900, 81 лв., представляваща стойността на щетите по средни пазарни цени, съгласно САТЕ, ведно с 10 лв. ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Задължението на ответника към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат). Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Не се спори между страните, че ищецът е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, получена от представител на ответника, което обстоятелство освен това се доказва по делото от представената покана за плащане и известие за доставяне на същата, получена на 08.08.2018 г. Следователно, ответникът е изпаднал в забава, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД за процесния период от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г. дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 883, 94 лв.(обезщетението за забава е изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК) върху главницата в размер на 2900, 81 лв. Ето защо, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 883, 94 лв. При посочените мотиви решението на СРС в частта, с която искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен до сумата в размер на 2900, 81 лв. и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен до сумата в размер на 883, 94 лв., е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като исковете в посочената част бъдат уважени. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за първоинстанционното производство над сумата в размер на 16, 37 лв. до сумата в размер на 200 лв. По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 602, 65 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 173, 01 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата. В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 8, 19 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата. Платените депозити за призоваване на свидетели не следва да възлага в тежест на ответника, доколкото същите подлежат на възстановяване на ищеца. Така мотивиран, съдът