Решение № 125 от 22.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 453/2022 г.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх.№ 22335 от 09.03.2023 година на „П.Е.“ АД, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „••••, представлявано от изпълнителен директор С.И.Ч., чрез адв. К. С. Б. - САК, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „Б. БГ“ ООД, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ••••, представлявано от управителя Д.Н.Г., за заплащане на следните суми: 9 768 лева - наемни вноски за периода 05.02.2021 година – 14.03.2021 година, по неформален договор за наем на автовишка, сключен на 05.02.2021 година; - 971, 45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата от 9 768 лева за периода от 15.03.2021 година до датата на исковата молба- 07.03.2022 година; - 94 248 лева - обезщетение за продължаване ползването на вещта, въпреки противопоставянето на наемодателя и ищец в производството, за периода 15.03.2021 година до датата на исковата молба- 07.03.2022 година; 4 686, 58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата от 94 248 лева за периода от 15.03.2021 година до 07.03.2022 година. Претендират се разноски. Ищецът твърди, че в качеството му на наемодател и собственик на 05.02.2021 г. е сключил с „Б. БГ“ ООД - наемател, неформален договор за наем на автовишка тип JLG 450 AJ, сер. № 0300040491. Ищецът сочи, че на 05.02.2021 г. между страните е подписан предавателен протокол за предаване на фактическата власт върху вещта, видно от който наемателят се е задължил да му заплаща наем в размер на 220 лв. на ден, без ДДС, за срок от 15 дни. Поддържа, че след изтичането на срока на наемното правоотношение - 20.02.2021 г., е направил многобройни опити както по телефона, така и писмено за преговори с управителя на ответното дружество с цел връщане на наетата вещ и заплащане на наемната цена за използване на съоръжението. Твърди, че с писмо от 02.03.2021 г. до „Б. БГ“ ООД е изискал връщане на фактическата власт върху автовишката и плащане на дължимите наемни вноски до 05.03.2021 г., като е предупредил ответника, че при липса на действия, ще потърси защита на правата си по съдебен ред. Заявява, че в отговор е получил писмо от 04.03.2021 г., с което ответното дружество е отказало да му върне вещта и да му заплати уговорената сума. Твърди, че със същото писмо „Б. БГ“ ООД неоснователно е направило волеизявление за прихващане на насрещни задължения между страните във връзка с неуредени парични отношения. Ищецът излага, че на 09.03.2021 г. е изпратил писмо до ответника, с което се е противопоставил на заявеното искане за прихващане и е отправил нова покана за доброволно изпълнение на задълженията и връщане на процесната автовишка в срок до 14.03.2021 година, но такива действия не последвали. Сочи, че поради това подал сигнал на 02.06.2021 г. с вх. № 326000-4775/02.06.2021 г., въз основа на който била извършена проверка от ОД МВР - гр. Ямбол и образувана пр. пр. пред Районна прокуратура - гр. Ямбол, съгласно която са налице данни за обсебване на процесната вещ, но към момента на депозиране на исковата молба не бил налице обвинителен акт, тъй като било установено, че процесната вещ се намира в гр. София и преписката била изпратена по компетентност до Софийска районна прокуратура. Поддържа, че с постановление на Районна прокуратура - гр. Ямбол с изх. №3618/02.12.2021 г. били установени изложените от него обстоятелства. Твърди, че съгласно проведеното разследване ответникът е използвал вещта, включително след уговорения наемен срок от 15 дни, както и впоследствие. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът „Б. БГ“ ООД ЕИК ••••, в срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Намира, че производството не подлежи на разглеждане по Глава 32 от ГПК – „Производство по търговски спорове“, тъй като счита, че между страните по делото не е възникнало търговско наемно правоотношение за автовишка. Излага, че представеният от ищеца приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г. за наем на автовишка е подписан от „П.Е.“ АД като наемодател и от Б.Г. като наемател. Сочи, че в края на м.февруари 2021 г. Б.Г. е оставил в двора на дружеството вишка и подписан от него от името на „Б. БГ“ ООД приемо-предавателен протокол, на който не е отбелязана твърдяната в исковата молба дата 05.02.2021 г. и е налице съществена разлика между съдържанието на двата протокола, които би следвало да са съставени в еднообразни екземпляри. Сочи, че Б.Г. е оставил вишката за ремонт и преглед в края на месец февруари, както и приемо-предавател протокол без дата навъзникнавен на отношенията му с „П.Е.“ АД, гр.Ямбол, като Г. не бил уведомил ответника, че е задължена страна по протокола. Поради това, оспорва представения с исковата молба приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 година. Твърди, че на тази дата не е подписван протокол от посочените в него страни, а Б.Г. не е нито представител, нито служител на „Б. БГ“ ООД, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено на 01.07.2020 година. Поддържа, че посоченото лице не е било търговски представител на ответното дружество и не е имало представителна власт да действа от негово име, поради което в резултат на негово представителство не са възниквали договорни взаимоотношения. Ответникът твърди, че с писмо от 04.03.2021 г се е противопоставил на искането на „П.Е.“ АД, като изрично е заявил, че „Б. БГ“ ООД не е подписвал договор за наем. Намира, че с това действие на противопоставяне е изключил приложимостта на чл. 301 ТЗ. Поддържа, че на основание съдържанието на оставения няколко дни преди това от Б.Г. протокол, е направил оферта за договаряне на нова цена, различна от тази в протокола, което означавало, че не потвърждава никакви действия, извършени от Б.Г.. Ответникът оспорва твърдението, че е ползвал вишката, като твърди, че я е върнал на Б.Г. след като не се е постигнало съгласие за наемен договор. Сочи, че на 22.03.2021 г. е получил за подпис приемо-предавателен протокол, съгласно който на 26.02.2021 г. от страна на „П.Е.“ АД и от страна на „Б. БГ “ ООД, с представител М.Н. Г., е сключен договор за наем на автовишка със срок от 26.02.2021 г. до 05.04.2021 г. /за 25 дни/, с наемна цена в размер на 220 лева. Намира това действие за предложение за сключване на договор за наем, като счита, че по този начин ищецът е признал, че към 26.02.2021 г. между страните не е съществувало наемно отношение за автовишка. Твърди, че не е подписал посочения протокол, поради което между страните не е възникнало наемно правоотношение. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски. От ищеца е депозирана допълнителна искова молба в законоустновения срок, с която оспорва твърденията и възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове. Оспорва твърденията за липса на облигационна връзка между страните, като се позовава на кореспонденция между управителите на дружествата-страни по делото по електронната поща и чрез съобщения по мобилните телефони. Сочи, че вторият протокол е изпратен на ответника от главния счетоводител в ищцовото дружество - В.Б., с цел да се сключи споразумение, с което да се уредят насрещните задължения между страните и да се уточни кога процесната вещ ще бъде върната. Оспорва възраженията за липса на правоотношение между Б.Г. и „Б. БГ“ ООД, както и твърденията, че липсва потвърждение на действията на г-н Г. от страна на управителя на ответното дружество. Ищецът заявява, че ще се ползва от приемо-предавателния протокол от 05.02.2021 г., като счита, че ответникът е признал, че такъв протокол му е представен, ведно с процесната вещ от носителя на подписа - Б.Г.. Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който изцяло поддържа първоначалния отговор на исковата молба и оспорва допълнителната искова молба и представените с нея писмени доказателства. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Изслушани са обясненията на управителите на страните по реда на чл.176 ГПК. Прието е заключение на ССчЕ. Като взе предвид становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото, съдът приема следното от фактическа страна: По делото е представен писмен приемо-предавателен протокол от 05.02.2021г. с предмет автовишка и наемодател „П.Е.“ АД. Видно от договор за продажба от 29.06.2021г., сключен между „Б.“ ООД - продавач и „П.Е.“ - купувач, последното е придобило собствеността върху употребявана артикулираща платформа тип JLG 450 AJ, за която машина съдът намира, че притежава характеристиките и може да бъде отнесена към автовишките. С писмо от 02.03.2021 г. ищецът е изискал от „Б. БГ“ ООД връщане на фактическата власт върху отдадената му под наем автовишка не по-късно от 05.03.2021г. /петък/ В отговор „Б. БГ“ ООД чрез управителя Д.Н. е изпратил писмо от 04.03.2021 г., в което посочва, че между страните няма подписан договор за наем, а Приемо-предавателен протокол за ползване на автовишка при цена от 220лв./ на ден като при промяна на продължителността на ползването двете страни ще договорят евентуално друга цена, поради което кани „П.Е.“ АД да определят ден и час за договаряне на нова наемна цена, предвид продължителността на ползването. Посочено е, че с оглед сключено между страните споразумение, по силата на което „П.Е.“ АД дължи на „Б. БГ“ ООД сума в размер на 36 000 лева, платима на вноски, считано от 10.07.2020 година, която сума не е изплатена към настоящия момент, ще бъде направено прихващане на насрещните задължения между страните. На 09.03.2021г. с писмо ищецът „П.Е.“ АД е отправил нова покана за доброволно изпълнение на задълженията и в знак на добронамереност предоставил възможност за връщане на автовишката до края на седмицата, респ. до 14.03.2021 година. По делото е представен сигнал от „П.Е.“ АД до ОД МВР - гр. Ямбол с вх. № 326000-4775/02.06.2021г., въз основа на който е образувана пр. пр. пред Районна прокуратура - гр. Ямбол за извършване на проверка с оглед осъществено неправомерно деяние от „Б. БГ“ ООД във връзка в процесната вишка. В издаденото Постановление за изпращане на преписка по компетентност до Софийска Районна Прокуратура, е констатирано, че са налице данни за евентуално осъществено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК (обсебване). Приложените към представената по делото електронна кореспонденция, проформа фактури за наем на автовишка за период след 20.02.2021г. и протокол за прихващане на насрещни задължения, представляват проекти, които не са неподписани и потвърдени от страните, поради което съдът приема, че чрез тях страните са направили опит да уредят доброволно насрещните си задължения, вкл. връщането на процесната вещ, но споразумение не е постигнато. От приложения към допълнителната искова молба имейл от „П.Е.“АД, изпратен на 22.03.2021г. до „Б. БГ“ ООД, се установява, че е бил изготвен проект на приемо-предавателен протокол с краен срок на връщане на автовишката до 05.04.2021г., но същият не е представен по делото подписан от страните, съответно не може да се заключи с него да е постигната договорка за продължаване, новиране или промяна в договора за наем, обективиран в Приемо-предавателния протокол от 05.02.2021г. със срок до 20.02.2021г., включително. По делото е разпитан чрез съдебна поръчка по делегация от РС-Ямбол свидетелят Б.Г. Г.. Свидетеля сочи, че не си спомня Д.Н.Г. да се е свързвал с него и да му е указвал да получи от името на „Б. БГ“ООД автовишката.Твърди, че е ползвал автовишката професионално като бил уведомил, че трябва да си оправят финансовите отношения след ползването, но не е получавал фактура и затова не е заплащал наем. Сочи, че знае къде е автовишката в момента - в база в гр.Ямбол на фирма „Неотерм“ ООД, но никой не я е търсил до момента.Твърди, че Д.Н.Г. му е съдействал за наемането на автовишката, като не знае какво са коментирали С.Ч. и Д. Г. в тази връзка, а цената е определена при подписване на протокола. Сочи, че е подписал протокола лично, но неговият екземпляр бил без дата. Твърди, че е в колегиални отношения с двете страни по делото.На въпрос втори и трети отговаря, че не получил процесната автовишка. Приобщени са материали от образуваното досъдебно производство по описа на №9 РУ –СДВР- разпит на свидетели и очни ставки. Изслушани са обясненията на управителя на ответното дружество по реда на чл.176, ал.3 ГПК, който твърди че не е сключвал договор за наем с ответното дружество по повод вишката и не я е използвал за нуждите на дружеството. Сочи, че е възможно да е водил кореспонденция по вайбър /стр.90-91 по делото/, за да съдейства на Б. /Г./ да я ползва /автовишката/ в гр.Ямбол в болницата. Приобщена е и като доказателство кореспонденция по вайбър между С.Ч. и Д. Г., които са управители на страните по делото по повод автовишка в периода 04.02.2021 година-07.04.2021 година. В същата М.Н. на 04.02.2021 година е изпратил съобщение на управителя на ответното дружество „Здравей.Утре ще вземем вишката Б. ще ти звънне, за транспорта да се уточните.Благодаря!!!....и при поставен въпрос –За колко време за къде, Има ли човек който да я управлява? Следва отговор: „Има. За болницата в Ямбол.До 15 дни трябва да е готово“ При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: В тежест на ищеца по делото е да установи валидно възникнало облигационно отношение между страните по делото по договор за наем. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Според чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Договорът за наем е консенсуален – счита се за сключен с постигане на съгласие относно вещта и наемната цена, двустранен е – създава задължения и за двете страни, като наемодателят поема задължение да отстъпи и обезпечи ползването на вещта, срещу което наемателят се задължава да плаща наемна цена в размер и при условия, уговорени в договора. Вземането на наемодателя за наемна цена е обусловено от изпълнение на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. С представения по делото писмен приемо-предавателен протокол от 05.02.2021г. са постигнати и договорки относно съществените параметри на наемно правоотношение с предмет автовишка - посочена е наемна цена от 220 лв. на ден, без ДДС и срок на наема -15 дни. От протокола е видно, че същият е подписан от С.Ч. от името на „П.Е.“ АД като наемодател и от Б.Г. за „Б. БГ“ ООД, Ямбол- като наемател като данните на наемателя са вписани в протокола на ръка, а на наемодателя са част от печатния текст на бланката. Съдът намира, че печатният текст- гр. Ямбол след фирмата Б. БГ ООД в протокола се дължи на обстоятелството, че е използван бланков образец на документа като данните за конкретния случай са попълнени ръкописно, докато гр. Ямбол е част от предварително напечатана бланка. Т.е. съдът приема, че именно ответното дружество (което е със седалище и адрес на управление в гр. София) е посочено като наемател в приемо-предавателния протокол, въпреки наличието на печатен текст гр. Ямбол след името му в документа. Спорен въпрос по делото е в какво качество Б.Г. е подписал приемо- предавателния протокол. Управителят на ответното дружество Д.Н. е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК, в които сочи, че не е възлагал на Б.Г. да договаря от името на дружеството Б. БГ ООД наемането на автовишка и че дружеството не е имало необходимост да използва такава вишка в работата си. Обстоятелството, че с представеното по делото кратко текстово съобщение (SMS) от 04.02.2021г., Д.Н. е уведомил управителя на ищеца- С.Ч., че „Утре ще вземем вишката Б. ще ти звънне, за транспорта да се уточните.“…. „за болницата в Ямбол… до 15 дни трябва да е готово“, съдът намира, че не е достатъчно, за да се направи заключение, че Б. БГ ООД е оправомощило Б.Г. да договаря условия и да подпише договор за наем на автовишката от името на дружеството като наемател, но останалите приобщени доказателства, преценени в съвкупност водят до друг извод. В проведения по делото разпит по делегация от РС- Ямбол по отразен в протокол № 452 от 09.06.2023 година по гр.дело № 1172/2023 година, свидетелят Б.Г. посочва, че са определили наемната цена заедно с наемодателя при подписването на протокола. От доказателствата по делото се установява също, че към датата на приемо-предавателния протокол трудовият договор на Б.Г. с Б. БГ ООД вече е бил прекратен и той не е имал качество на служител в дружеството. В оформения Приемо-предавателен протокол Б.Г. е посочен именно като действащ от името на Б. БГ ООД. Подписът му върху документа не е оспорен. Свидетелят също потвърждава, че той е положил подписа си в документа. От кореспонденцията по вайбър се установява, че управителят на ответното дружество на 04.02.2021 година е посочил, че „утре / 05.02.2021 година/ ще вземем вишката, Б. ще ти звънне …“, която дата съвпада с датата на протокола. Освен това в отговора на исковата молба ответното дружество „Б. БГ“ ООД признава, че Б.Г. е оставил автовишката в края на месец февруари /2021г/ в двора на Б. БГ ООД, заедно с приемо-предавателния протокол, без дата. Не става ясно защо вишката е върната при ответника от Б.Г., а не в базата на „П.Е.“ АД и впоследствие отново се е озовала при Б.Г.. Неубедително е становището на ответника, с което оспорва да е договарял наемане на автовишката, предвид факта че същият е разполагал с приемо - предавателния протокол / в края на февруари, респ. около периода на изтичане на срока/, потвърдил е продължаване на наема и предоговаряне на цената с писмо от 04.03.2021 година, като дори е направил изявление за прихващане с наемната цена. Също така, се установява че свидетелят Б.Г. е върнал автовишката в двора на „Б. БГ“ ООД / а не на „П.Е.“ АД, както би следвало ако е договарял да я ползва за себе си/ Съдът приема че свидетелят Б.Г. не е договорил наемане на автовишката за себе си с управителя на ищцовото дружество, тъй като въпреки че както сам свидетелят твърди се намира в колегиални отношения с управителя С.Ч., респ. не е имал нужда от посредничеството на управителя на ответното дружество, за да наеме автовишката. От всички изложени факти и съображения, съдът формира извод, че при подписването на Приемо-предавателния протокол, обективиращ договор за наем, Б.Г. е действал от името на Б. БГ ООД, но без да има мандат и представителна власт за сключване на договор за наем на автовишката от името на това дружество. Съгласно чл.301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай се установява, че след като „П.Е.“ АД изпраща на 02.03.2021г. писмо до Б. БГ ООД да бъде върната автовишката, поради изтеклия срок на наемния договор, управителят на Б. БГ ООД писмено е предложил да бъде договорен нов размер на наемната цена, с оглед по- голямата продължителност на ползването на вещта. Направено е и изявление, че предвид насрещното парично задължение на „П.Е.“ АД може да се направи прихващане на двете суми. Следователно представляваното дружество Б. БГ ООД от ненадлежен представител - не само не се е противопоставило срещу действията на Б.Г. по встъпване в наемното правоотношение от името на търговеца- ответното дружество, но е поискало да се предоговори едно от съществените условия на сключения договор за наем. Търговецът - ответното дружество е узнал за сключения от негово име договор най-късно с писмото от 02.03.2021г. и тъй като не се е противопоставил незабавно след узнаването, на основание чл. 301 ТЗ, относителната недействителност на сделката е санирана и договорът е породил правно действие за страните по него. Изложеното в показанията на свидетеля Б.Г., че той е извършвал ремонтните дейности с автовишката в болницата в гр. Ямбол и не му е известно „Б. БГ ООД да я е използвало, би могло да обуслови извод, че ответникът по иска е държал машината чрез другиго, но доколкото е правно ирелевантно дали наемателят реално ползва наетата вещта, то задълженията по договора за наем остават в тежест на „Б. БГ ООД. С оглед на изложеното съдът намира, че е налице валидно правоотношение между страните, произтичащо от договор за наем, обективиран в приемо- предавателен протокол от 05.02.2021г. Датата на предаване на вещта се потвърждава от тестовото съобщение по вайбър, изпратено на 04.02.2021 година, в което се сочи че ще вземат вишката утре, респ. на 05.02.2021 година. Договорът за наем е сключен на 05.02.2021г. за срок от 15 дни, т.е. до 19.02.2021г., включително. По претенцията за заплащане на наемни вноски в размер на 9 768 лева за периода 05.02.2021г. до 14.03.2021г.: От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че задължението за заплащане на договорените наемните вноски не изпълнено, като няма и наведени от страните твърдения за обратното. С молба от 12.04.2022 г. по делото ищецът е уточнил, че с писмото от 09.03.2021 г. е предоставил окончателен срок до 14.03.2021 г. за изпълнение и връщане на фактическата власт върху процесната вещ, поради което счита, че правната връзка между страните на основание облигационната сделка за наем е била прекратена с изтичане на този срок., поради което периодът на действие на договора за наем е бил от 05.02.2021 г. до 14.03.2021 година. В писмото си от 02.03.2021г. наемодателят посочва, че въпреки, че срокът на договора отдавна е изтекъл, автовишката не е върната обратно и предоставя последен срок за предаването на фактическата власт върху нея до 05.03.2021г. Съдът намира, че предоставеният краен срок до 05.03.2021г. е с цел организиране връщането на вещта предвид спецификата й и не изразява съгласие за продължаване на договора за наем до 05.03.2021г. В писмото не е направено искане за заплащане на парична сума като наемна цена, дължима до 05.03.2021г., което потвърждава този извод. Тъй като ползването е продължило след изтичането на договорения 15-дневен наемен срок на 20.02.2021г. и няма данни наемодателят да се е противопоставил преди писмото от 02.03.2021г., то следва да се счита, че договорът е бил продължен за неопределен срок / чл. 236, ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно чл. 238, изр.2 от ЗЗД ако наемът е уговорен на ден всяка от страните може да се откаже от договор с неопределен срок с предупреждение от един ден. Съдът намира, че с писмото от 02.03.2021г. е изразена категорична воля от Наемодателя за незабавно прекратяване на договорната връзка и същото има ролята на еднодневно предизвестие по смисъла на посочената разпоредба, поради което договорът за наем е прекратен, считано от 04.03.2021г. Със същото писмо от 02.03.2021 година, Наемодателят се е противопоставил по смисъла на посочената законова разпоредба и на продължаващото ползване на вещта. Писмата от 09.03.2021 г. и последващото писмо от 31.05.2021г., предоставят краен срок за връщане на вещта съответно до 14.03.2021 г. и до 31.05.202г, до 18ч., поради което съдът намира, че те представляват покани за доброволно връщане на фактическата власт на наетата вещ след изтичането на договорения наемен срок и не обективират воля от наемодателя за продължаване на ползването й. Този извод следва от изразената воля в писмата от 02.03 и 09.03.2021 година, в които се сочи, че в знак на добронамереност предоставят доброволен срок за изпълнение на задължението за връщане на вещта. Поради изложените съображения претенцията за наемни вноски за периода след 04.03.2021г. до 14.03.2021г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Изчислен служебно от съда дължимият наем за периода от 05.02.2021г. до 03.03.2021г. /последният ден на действие на договора/ предвид договорената дневна наемна цена от 220 лева, без ДДС или 264 лева с ДДС, възлиза на 7128 лева (27 дни х 264 лева). Искът за наемни вноски за сумата над 7 128 лева до пълния заявен размер от 9 768 лева и за периода от 04.03.2021г. до 14.03.2021г. следва да бъде отхвърлен. По иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава в размер на 971, 45лв., дължима за периода от 15.03.2021г. до 07.03.2022г. върху главницата, представляваща неизплатените наемни вноски, съдът взе предвид следното: Наемателят е дължал последния дневен наем за 03.03.2021г. /последният ден от договора за наем преди прекратяването му/. Задължението за заплащане на наемната цена не е изпълнено и към настоящия момент, вкл. и към датата на исковата молба (08.03.2022г.). Предвид диспозитивното начало в гражданския процес претенцията се явява основателна за заявения период на търсената лихва за забава – от 15.03.2021г. до 07.03.2022г, вкл.- денят, предхождащ входирането на исковата молба. Изчислен от съда размерът на лихвата за забава върху главница от 7 128 лева, представляваща сумата на неплатените наемни вноски, за периода от 15.03.2021г. до 07.03.2022г., възлиза на 708, 84 лева. Искът за лихва за забава за сумата над 708, 84 лева до пълния заявен размер от 971, 45лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно претенцията по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за продължаване на ползването на вещта въпреки противопоставянето на наемодателя за периода 15.03.2021г. до 07.03.2022г. в размер на 94 248 лева На основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД след прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта, което задължение произтича от задължението на наемодателя по чл. 230 от ЗЗД да предаде вещта на наемателя при сключване на договора. По делото не са направени твърдения и не са ангажирани доказателства автовишката да е върната на наемодателя „П.Е.“ АД. Дори и да се приеме, че автовишката се намира в стопанска база на трето за спора лице – Неотерм ООД в гр. Ямбол, съгласно заявеното от свидетеля Б.Г. в разпита му по делото, то връщането на наетата вещ по смисъла на чл.233, ал.1 ЗЗД не е просто изоставяне на същата, а акт предприет по инициатива на наемателя, който подлежи на доказване, каквото в случая не е проведено. Неизпълнението на задължението на Наемателя да върне вещта е свързано с предвидените в чл.236, ал.2 ЗЗД последици, една от които е заплащане на съответно обезщетение. Наемателят дължи обезщетение, ако не е предал на наемодателя държането на предоставената му автовишка, дори и тя да не се ползва реално. В случая безспорно се установява и противопоставянето на наемодателя (ищец по делото) срещу продължаващото държане на процесната автовишка от страна на ответника (писма от 02.03.2021г., от 09.03.2021г., от 31.05.2021г.), както и всички предприети след този момент действия от наемодателя, включително и предявяването на иска по чл.236, ал.2 ЗЗД. Ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, той трябва да продължи да изпълнява задълженията си по прекратения договор за наем, но дължи вече не наем, защото е престанал да бъде наемател, а обезщетение за вредите от продължилото без правно основание ползване. В конкретния случай наемното правоотношение е прекратено, считано от 04.03.2021г. като продължилото след това ползване на автовишката е при условията на противопоставяне от страна на Наемодателя. Реализирани са всички юридическите факти за основателността на иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД: сключването на договор за наем с посоченото от ищеца съдържание, договорът за наем е прекратен, налице е противопоставяне от ищеца към ответника за ползване на вещта след прекратяването на договора и продължило ползване на вещта от ответника за процесния период. Разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД установява необоримата презумция, че при неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта след прекратяване на договора, наемодателят задължително търпи вреди поради лишаване от правото му да я ползва. Доколкото по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем, то ще е съизмеримо със среднопазарната цена, ако в процеса ищецът докаже, че в периода, в който е бил лишен от ползването, тази цена е надвишавала по размер така уговорения наем. В случая ищецът претендира обезщетение за вреди /за пропуснати ползи / в размер на наемната цена, поради което не е необходимо да се изследва размерът на средния пазарен наем./така решение № 215 по т.д.№967/2011 г, ІІ т.о. ВКС/ Обезщетението на основание чл. 236 ЗЗД се претендира от ищеца в размер на 220 лв. на ден без ДДС (264 лв. с ДДС), каквато е и уговорената наемна цена по договора или общо 94 248 и за периода 15.03.2021 година до 07.03.2022 година. Съгласно изложеното по –горе от съда относно прекратяването на договора за наем, ответникът дължи обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за периода 04.03.2021 година до 07.03.2022 година, което възлиза на сумата от 97 416 лева. За посочения от ищеца период на задържане на вещта във фактическа власт на наемателя, а именно- от 15.03.2021г. до 07.03.2022г. вкл., размерът на обезщетението, дължимо от наемодателя, изчислен служебно от съда, възлиза на 94 512 лева (358 дни х 264 лева), а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предявената сума от 94 248 лева, искът се явява основателен и доказан следва да бъде уважен в размера и за периода, за които е предявен. Ответникът не доказа да е заплатил тази сума, поради което следва да бъде осъден да я заплати на ищеца. По иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава в размер на 4 686, 58 лв., дължима за периода от 15.03.2021г. до 07.03.2022г. върху главница от 94 248 лева, представляваща обезщетение за продължаване на ползването на вещта въпреки противопоставянето на наемодателя Съдът приема този иск за неоснователен поради следните съображения: Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Вземането за обезщетение за вреди от пропуснати ползи от наемодателя няма определен срок за изпълнение, поради което за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД вземането за обезщетение става изискуемо след покана, каквато покана за заплащане на обезщетение за исковия период до ответника не е изпращана до подаване на исковата молба. Ето защо лихви за минало време до подаване на исковата молба не се дължат, поради което искът за законна лихва върху главницата от 94 248 лева, представляващи обезщетение за продължаване ползването на вещта, въпреки противопоставянето на наемателя, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни, с оглед уважената и отхвърлена част от исковете. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който разноските възлизат на 20 407, 40 лв., от които: а/ 15 934 лева - адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита от 04.04.2022г. и Анекс към него от 03.04.2023г., както следва: 2 571, 88 лева по ч.т.д. 5/22г., ОС- Ямбол (обезпечително производство), 360 лева – по ч.т.д. пред ОС-Бургас за отговор на частна жалба срещу допуснатото обезпечение на бъдещ иск, 240 лв. – за образуване на изп. дело при ЧСИ Г.К. по допуснатото обезпечение на бъдещ иск; 12 762, 42 лв. – по настоящото търг. дело №453/22г. на СГС и 300 лева за представителство в трето по ред о.с.з.- на 11.10.2023г.; б/ 4 398, 10 лева – държавна такса по търг. дело 453/22г. на СГС; в/ 30 лева – държавна такса за разпит по делегация на свидетел по търг. дело 453/22г. на СГС; г/ 45 лева- държавна такса и такса за обезпечителна заповед по ч.т.д. №5/22г. на ОС- Ямбол; д/ 200 лева – депозит за ССчЕ по търг.д. 453/22г. на СГС. Представен е Договор за правна защита и съдействие от 04.04.22г. за договорен общ размер на адвокатско възнаграждение в размер на 5 424, 67 лева. Представена е фактура №220/02.09.22г. за 6509, 60лева, от които за представителство по настоящото дело – 2 781, 44 лв., за представителство по ч.гр. дело 5/ 22г., ОС-Ямбол за обезпечение на бъдещ иск – 2143, 23 лева, за въззивно производство по ч.гр. дело №5/ 22г. пред АС-Бургас- 300 лева, за изп. дело 257/22г. за налагане на обезпечението- 200 лева, както и платежно нареждане от 02.09.22г. с което са преведени от ищеца 6509, 60 лева на адвокатското дружество „Б.§Б.“. Съгласно представен Анекс от 03.04.23г. към гореописания договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е увеличено на 12 762, 42 лева с ДДС, като е посочено, че преди датата на анекса заплатена сумата от 2 781, 44 лева без ДДС или 3 337, 73 с ДДС, а анексът служи за разписка относно направеното плащане на остатъка от 9 424, 69 лева. Договорено е възнаграждение от 250 лева, без ДДС за всяко открито заседание след второто. По делото не са представени доказателства относно проведено обезпечително производство, съотв. за изпълнително дело във връзка с допуснато обезпечение, поради което не се установява релевантност с настоящото дело на претендираните досежно такива производства съдебно-деловодни разноски и същите не следва да бъдат присъдени на ищеца, съотв. възложени в тежест на ответника. Не се установява да е заплатено и допълнително договореното възнаграждение от 250 лева за всяко заседание след второто, в случая- за заседанието на 11.10.2023г. С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказаните съдебно-деловодните разноски на ищеца са следните: а/12 762, 42 лева- адвокатско възнаграждение; б/4 398, 10 лева – държавна такса по търг. дело 453/22г. на СГС; в/ 30 лева – държавна такса за разпит по делегация на свидетел по търг. дело 453/22г. на СГС; г/ 200 лева – депозит за ССчЕ по търг.д. 453/22г. на СГС, или общо възлизащи на 17 390, 52 лева, от които на ищеца следва да бъдат присъдени 16 173, 18 лева, съобразно уважената част на исковете. Направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита за неоснователно. При определяне минималния размер на адвокатските възнаграждения се взема предвид цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове. Така изчислен размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, както и с правната и фактическа сложност на делото и броя на проведените заседания. Ответникът не е представил списък на сторени по настоящото дело разноски, нито доказателства за извършени такива, поради което съдът не му присъжда съдебно-деловодни разноски. Така мотивиран, съдът