Решение № 30 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2931/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от П. С. Д., ЕГН •••••••••• срещу „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК 207024290 с обективно евентуално съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № •••••г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата в исковата си молба излага твърдения, че между страните на 27.06.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1098838 за сума от 5400 лева. В чл. 18 от същия било уговорено, че ще се дължи неустойка от 10 278.10 лв. за непредоставяне на обезпечение в двудневен срок. Твърди, че клаузата по чл. 18 от договора, предвиждаща неустойка от 10 278.10 лв. за непредоставяне на обезпечение в двудневен срок, представлява скрито възнаграждение, което не е включено в годишния процент на разходите (ГПР). Това е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и води до нищожност на целия договор съгласно чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че условията за предоставяне на обезпечение чрез поръчител с доход три пъти над минималната работна заплата или банкова гаранция са практически неизпълнимо условие за потребител, търсещ такъв кредит, и са формулирани с единствената цел да се активира неустойката и така да се заобиколи законовият таван на ГПР. На второ място, твърди, че в договора липсва ясна и разбираема методика за формиране на посочения ГПР от 63%, което е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На трето място, счита, че клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като създава значително неравновесие във вреда на потребителя и има за цел неоснователно обогатяване на кредитора, а не обезщетяване на вреди. По делото ищцата е претендирала разноски в общ размер от 1496.56 лева, от които 786.56 лева държавна такса и 710 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва иска изцяло. Твърди, че дори клаузата за неустойка да е нищожна, това не води до нищожност на целия договор. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение не представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО и поради това правилно не е включена в ГПР. Счита, че посоченият в договора ГПР е законосъобразен и не надвишава законовия таван. Изтъква, че ищцата е била напълно информирана за всички условия, включително за неустойката, чрез представения Стандартен европейски формуляр и погасителен план, като е имала 14-дневен срок да се откаже от договора, от което не се е възползвала. В срока за отговор е предявен от ответника по главния иск насрещен иск за осъждане на ищцата да му заплати сумата от 4347 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № •••••г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното погасяване на задължението, а в условията на евентуалност сумата от 4347 лева, представляваща „чистата стойност" /главница/ по Договор за потребителски кредит № •••••г. В него се сочи, че кредитополучателят е получил заем в размер на 5400 лв., от които е върнал 1053 лв., като остатъкът от главницата е 4347 лв. Поради просрочие на 9 месечни вноски, целият кредит е обявен за предсрочно изискуем. В случай, че в хода на делото съдът констатира, че е налице съществен порок в договора за кредит влечащ неговата нищожност, за ищцата щяло да възникне задължение да върне на кредитора чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения. По делото ответникът е претендирал разноски в размер на 480 лева адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство за защитата по насрещната искова молба. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на разглеждане в производството са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и предявен от ответника насрещен осъдителен иск по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока от най- тежкия противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за прогласяване нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а впоследствие искането за обявяването му за недействителен поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД и нарушение на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК: От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1098838 от 27.06.2024 г. за сума от 5400 лева. Размерът на усвоената главница по договора е 5400 лева. Договорът предвижда ГПР от 63%, фиксиран лихвен процент от 50%, брой вноски 18, обща сума за плащане 8135.90 лева. В чл. 18 от договора е предвидена неустойка в размер на 10 278.10 лв. за непредоставяне на обезпечение в двудневен срок. Съгласно чл. 6 от договора страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на определени условия. При един поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя не може да надвишават 4-кратния размер на предоставения кредит. Съгласно параграф 1, точка 1 от ДР на ЗПК „Общи разходи по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено като задължително съдържание на договора за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по начина, посочен в допълнителните разяснения, съдържащи се в чл. 19, ал. 2. Както беше посочено по-горе, от представения по делото договор за кредит се установява, че в него е включена клауза по чл. 18, съгласно която при непредоставяне на уговореното обезпечение в двудневен срок от сключване на договора, потребителят дължи неустойка в размер на 10 278.10 лева. Установява се също, че съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят е длъжен да предостави посоченото обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на договора. Страните са се съгласили, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, предоставянето на обезпечението е от съществен интерес за кредитора, като последният сключва договора единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя (чл. 6, ал. 3 от договора). В чл. 6, ал. 4 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат със задължението си за предоставяне на обезпечение в една от двете форми по ал. 1 преди сключване на договора и че е в състояние да го изпълни в двудневен срок. Така уговореното обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство с изискванията за доход три пъти над минималната работна заплата при един поръчител представлява практически неизпълнимо условие за потребител, който търси краткосрочно потребителско финансиране в размер на 5400 лева. Очевидно е, че за лице, което има нужда от такъв краткосрочен кредит, е изключително трудно, ако не и невъзможно, да осигури банкова гаранция или поръчител с толкова висок доход в двудневен срок. Посочената клауза за неустойка в размер на 10 278.10 лева практически удвоява реалната цена на кредита (от 8135.90 лева на 18 414.00 лева съгласно погасителния план с включена неустойка). Тази неустойка представлява скрит разход по кредита, който не е включен в посочения ГПР от 63%. При включване на неустойката в общите разходи по кредита, реалният ГПР значително надвишава посочения в договора и надхвърля императивния законов таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговарянето на практически неизпълнимо условие за обезпечение с цел активиране на неустойка, която не е включена в ГПР, представлява заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК относно максималния размер на общите разходи по кредита. Това води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор. Доводите на ответника, че неустойката за обезпечение не представлява разход по кредита, не могат да бъдат споделени. Уговарянето на неизпълнимо условие с цел задействане на неустойка, която реално увеличава общите разходи по кредита, представлява заобикаляне на закона и противоречи на целта на защитата на потребителите по смисъла на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО. При тези обстоятелства съдът приема, че Договор за потребителски кредит № •••••г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. При установената недействителност на договора за кредит не следва да се разглеждат останалите основания за нищожност, доколкото те са предявени при условията на евентуалност. По насрещните искове: С оглед уважаването на иска за прогласяване на недействителност на договора за кредит, главният насрещен иск за присъждане на главница по чл. 79 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като се основава на недействителен договор. Вземане за главница по договор за кредит не може да се претендира по реда на чл. 79 от ЗЗД, когато основанието на това вземане, а именно договорът за кредит, е прогласен за недействителен. Следва да бъде разгледан евентуалният насрещен иск за връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 23 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. От приложените писмени доказателства се установява, че размерът на усвоената главница по Договор за потребителски кредит № •••••г. е 5400 лева. Установява се също, че ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 1053 лева. Доколкото не е налице валидно основание за погасяване на неустойка за поръчителство и на лихви по кредита поради недействителността на договора, с престираните суми следва да бъде погасена единствено главното задължение, а именно чистата стойност на кредита. При липса на доказателства за други погашения на чистата стойност на кредита, евентуалният насрещен иск се явява основателен до сумата от 4347 лева (5400 лв. минус 1053 лв. равно на 4347 лв.) и следва да бъде уважен изцяло. Относно определянето на законно платежно средство: От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.). Датата на въвеждане е определена в Решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България от 8 юли 2025 г., прието в съответствие с чл. 140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета, влязло в сила на 1 януари 2026 г. Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от ЗВЕРБ за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, превалутирането се извършва чрез делене на сумата в левове на пълната числова стойност на официалния курс (1.95583), изразен с пет знака след десетичната запетая, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило. В настоящия случай, паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 1 януари 2026 г. Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97), въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това, съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането. Сумата от 4347 лева, делена на 1.95583, възлиза на 2222.59 евро. С оглед изхода на спора: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата по главния иск следва да бъдат присъдени направените разноски. Ищцата е претендирала разноски в общ размер от 1496.56 лева, от които 786.56 лева държавна такса и 710 лева адвокатско възнаграждение. При уважен първоначален иск с претендирана стойност от 8135.90 лева (обща сума за плащане по договора) и уважен евентуален насрещен иск за 4347 лева, следва да се преизчислят пропорционално разноските съобразно уважения и отхвърлен размер на исковете на основание чл. 78, ал. 1, респ. ал. 3 от ГПК. Съотношението на уважените искове е следното: уважен първоначален иск от 8135.90 лева и уважен евентуален насрещен иск от 4347 лева при обща спорна сума от 12 482.90 лева. При претендирани от ищцата разноски в размер на 1496.56 лева, същата следва да получи 1496.56 лева умножено по 65.18 процента, което възлиза на 975.40 лева. При претендирани от ответника разноски в размер на 480 лева адвокатско възнаграждение, същият следва да получи 480 лева умножено по 34.82 процента, което възлиза на 167.15 лева. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК подлежат на присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 167.15 лева, превалутирани в 85.46 евро, съобразно уважената част от евентуалния насрещен иск. Мотивиран от изложеното, съдът