Решение № 2595 от 23.6.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 267/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.71 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по жалба на „ВИНАРИС“ ЕООД, ЕИК 123095040, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица] - Магазин на изба „Свобода“, ет. 1, представлявано от управителя П. Г., срещу Решение № РР-6049/ 21.02.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от подземни води по подадено заявление вх.№РР-01-308/26.10.2023 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Оспорват се направените от административния орган констатации и формираните въз основа на тях правни изводи, като се поддържа, че в случая не е налице хипотезата на чл.68, т.10, б. „а“ от Закона за водите, за да бъде постановен отказ по подаденото заявление. Жалбоподателят твърди, че дружеството няма публични задължения. Поддържа, че отразените в удостоверението, издадено от Община Чирпан, публични задължения са погасени по давност и отписани. Освен това счита, че тъй като задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, посочени в цитираното удостоверение, не са установени с влязъл в сила административен акт, съответно същите не са ликвидни и изискуеми, то за дружеството не са налични задължения по публични вземания. Изтъква, че в случая, чрез способи на принуда извън законовите (каквито са механизмите на принудителното изпълнение на публичните вземания), се прави опит да бъде принудено дружеството да плати погасени по давност суми. Според жалбоподателя целта на законодателя, стояща в уредбата на пречката за издаването на разрешително за водовземане в чл.68 т.10, б. „а“ от ЗВ, би могла да се свърже с това да стимулира погасяването на публични вземания чрез плащане, но тогава, когато такива са безспорни и изпълняеми, а не погасени по давност. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспореното Решение № РР – 6049 от 21.02.2025г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и връщане на преписката на административния орган с указания за издаване на исканото разрешително. Ответникът по жалбата - Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че процесното решение е издадено без нарушение на административнопроизводствените правила и изцяло в съответствие на материалния закон и не са налице сочените в жалбата пороци. Изтъква, че изрично в нормата на чл. 68, ал. 10, б. „а“ от ЗВ е посочено, че не се издава разрешително, когато има непогасени задължения, които не са отсрочени или обезпечени. С подробно изложени съображения се обосновава, че възприетото административно решение се основава на правилно установени факти и обстоятелства, които съответно на закона са квалифицирани като материалноправна пречка за издаване на разрешително за водовземане на „ВИНАРИС” ЕООД. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със заявление с вх. № РР-01-308/26.10.2023г. „ВИНАРИС” ЕООД, ЕИК 123095040 е отправило искане до директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР) – Пловдив, на основание чл.52, ал.1, т.4 и чл.44, ал.1, във връзка с чл.60 от Закона за водите(ЗВ) и Наредба №1/ 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, за издаване на разрешително за водовземане от подземни води от подземно водно тяло „Карстови води - Чирпан - Димитровград” с код на водното тяло BG3G0000PgN026, посредством един тръбен кладенец с координати N 42° 14' 28, 27248" Е 25° 26' 06, 38829", изграден на територията на УПИ III2 - стопанска дейност, кв. 36, по плана на с. Свобода, община Чирпан, област Стара Загора, със заявена цел на водовземането --„самостоятелно водоснабдяване за напояване на земеделски култури”. Във връзка с подаденото заявление, на основание чл.60, ал.13, т.4 от ЗВ, с писмо изх. № РР-01-308(1)/30.10.2023г./л.105/ на директора на БДИБР е изискана информация от Агенция „Митници“, Община Стара Загора и Община Чирпан, а от Националната агенция за приходите /НАП/ по електронен път, относно наличие или липса на задължения на дружеството. С писмо с изх. № 245532304239465/31.10.2023г./л.104/ от ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора е постъпила информация по електронен път за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК, видно от което „ВИНАРИС” ЕООД, ЕИК 123095040, няма задължения към Националната агенция за приходите. От Община Стара Загора с писмо изх. № 10-11-13769/01.11.2023г. /л.103/ също е предоставена информация, според която „ВИНАРИС” ЕООД няма непогасени задължения. С писмо изх. № E0-894-001/01.11.2023г. /л.96/, Община Чирпан е уведомила БДИБР, че „ВИНАРИС“ ЕООД има непогасени задължения по ЗМДТ в общ размер на 25 178.11 лева, в т.ч. и погасени по давност задължения. От Агенция „Митници” е било представено удостоверение № BGU03112023/7/ 03.11.2023г./л.94/ на основание чл. 87, ал. 11 от ДОПК, от което се установява, че дружеството няма изискуеми митнически задължения и други публични държавни вземания по смисъла чл. 162, ал. 2 от ДОПК, събирани от митническите органи. С писмо изх. № РР-01-308/2023(6)/05.06.2024г./л.91/ на директора на БДИБР, на основание чл.61, ал.3 от Закона за водите, е изискано от дружеството да представи в двумесечен срок от получаване на писмото допълнителна информация и документи, с оглед откриване на процедура за издаване на индивидуален административен акт, включително и Удостоверение от Община Чирпан за липса на задължения от страна на „ВИНАРИС” ЕООД, ЕИК 123095040. В писмото дружеството е уведомено, че установеното наличие на задължения е основание по чл.68, т.10, б. „а“ от ЗВ за отказ да се издаде заявеното разрешително, както и че е необходимо посочените задължения да бъдат заплатени или да бъдат разсрочени, отсрочени или обезпечени, съответно да бъдат представени в БДИБР документи, удостоверяващи липса на задължения към Община Чирпан. В изпълнение на това искане, с писмо вх. № РР-01-308(7)/23г./ 02.08.2024г./л.44 и сл./ от страна на „ВИНАРИС“ ЕООД са представени изисканите документи, като по отношение на задълженията на дружеството към Община Чирпан са приложени: Обяснителна записка/л.80/, ведно с платежни нареждания за 18661, 81 лв./л.81-84/, Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, издадено от Община Чирпан/л.85/, в което са отразени непогасени задължения по ЗМДТ в общ размер на 8 463.12 лева, за които има отбелязване, че са погасени по давност, както и искане по чл. 173, ал. 1 от ДОПК, подадено от „ВИНАРИС“ ЕООД до Община Чирпан/л.88/. След разглеждане на допълнително представените документи административният орган отново е приел, че са налице несъответствия с изискванията на чл.60 от ЗВ, поради което на основание чл. 61, ал. 3 от ЗВ, с писмо изх. № РР-01-308/2023г.(8)/31.12.2024г./л.40/ е изискал повторна информация от дружеството, а именно: да се предостави документ от „Напоителни системи” ЕАД, в който изрично са упоменати имотите, заети със земеделски култури, които ще бъдат напоявани с вода от тръбния кладенец в УПИ III2, кв. 36, по плана на с. Свобода, община Чирпан, област Стара Загора. Също така е изискано да се предостави информация какво влияние ще окаже тръбният кладенец при непрекъсната работа за период от 183 дни върху водовземното съоръжение, разположено на разстояние 1041, 0 м. североизточно, за което има издадено и действащо разрешително № 31520922/23.05.2022г. Отново е указано на дружеството за възможността да заплати, разсрочи или обезпечи задълженията си към Община Чирпан, както и че следва да представи документ, удостоверяващ липса на задължения. Писмото е получено на 03.01.2025г./л.43/ от служител на „ВИНАРИС“ ЕООД. В определения едномесечен срок е постъпила молба с вх. № РР-01-308(9)30.01.2025г./л.28 и сл./ от „ВИНАРИС” ЕООД, с която са представени изисканите документи. Приложено е и Удостоверение изх. № УД000039/21.01.2025г./л.31/ по чл.86, ал.7 от ДОПК, издадено от Община Чирпан, в което е посочено, че „ВИНАРИС“ ЕООД има непогасени задължения по ЗМДТ, в общ размер на 7 752.40 лева, за които е отбелязано, че са погасени по давност. Във връзка с това в молбата е обективирано искане да се приеме, че дружеството няма задължения към Община Чирпан, тъй като в издаденото удостоверение общината изрично е посочила, че същите са погасени по давност. При условия на евентуалност от „ВИНАРИС“ ЕООД е поискано, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, спиране на производството по издаване на разрешително по реда на Закона за водите, тъй като производството по издаването на акта не може да приключи преди произнасянето на Община Чирпан по направеното искане от „ВИНАРИС” ЕООД с вх. № 30-00-34/23.01.2025г./л.34/ за отписване на задълженията на основание чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Допълнително с писмо вх. № РР-01-308(10)/2023г./10.02.2025г./л.21/ в БДИБР от „ВИНАРИС” ЕООД е представено писмо от Кмета на Община Чирпан с изх. № 30-00-001/30.01.2025г./л.22/, ведно с приложени протоколи с №209/18.10.2023г. и №94/01.07.2024г./л.24-27/, съставени от гл. инспектор в отдел „МДТ“ при общината от извършени действия по отписване на задължения по давност на „ВИНАРИС” ЕООД. По повод така постъпилите документи от директора на БДИБР, с писмо изх. №РР-01-308(11)/2023г./11.02.2025г./л.20/, отново е направено запитване до Община Чирпан и е изискана служебно информация за наличие или липса на задължения на „ВИНАРИС” ЕООД, ЕИК 123095040. В отговор от Община Чирпан с вх. №РР-01-308(12)18.02.2025г.)/л.16/ е представено Удостоверение с изх. №УД000088/14.02.2025г./л.17/, от което се установява, че „ВИНАРИС” ЕООД, има непогасени задължения по ЗМДТ за такса битови отпадъци и данък върху недвижими имоти в общ размер на 7 789.42 лв., като е посочено за всяка една отделна сума, че е погасена по давност. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РР - 6049 от 21.02.2025г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, на основание чл.52, ал.1, т.4, чл.68, т.10, б. „а“, вр. чл.60, ал.13, т.4 от З от Закона за водите, е отказано издаването на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от подземно водно тяло „Карстови води - Чирпан - Димитровград” с код на водното тяло BG3GO000PgN026, посредством един тръбен кладенец с координати N 42° 14' 28, 27248" Е 25° 26' 06, 38829", изграден на територията на УПИ III2 - стопанска дейност, кв. 36, по плана на с. Свобода, община Чирпан, област Стара Загора, със заявена цел на водовземането - „самостоятелно водоснабдяване за напояване на земеделски култури”, по заявление с вх. № РР-01-308/26.10.2023г., подадено от „ВИНАРИС“ ЕООД. Така постановеният отказ, се основава на постъпилата информация от Община Чирпан, съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения, издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК, според която „ВИНАРИС” ЕООД, ЕИК 123095040 има непогасени задължения по ЗМДТ. Отбелязано е, че независимо от обстоятелството, че в цитираното удостоверение е отразено, че задълженията на дружеството са погасени по давност, в него не е посочено, че не са налице задължения. Напротив, задълженията за местни данъци и такси фигурират като непогасени към 14.02.2025г. В тази връзка е изтъкнато, че вземанията за местни данъци и такси са публични държавни вземания, по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 и т. 3 от ДОПК, като изтичането на 5-годишния давностен срок погасява правото да се събират по принудителен ред, но същите остават дължими. В решението е посочено, че в разпоредбата на чл. 68, т. 10, б. „а” от Закона за водите изрично е регламентирано, че административния орган отказва издаване на разрешително когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Изложени са доводи, че не може да се приеме, че процесните задължения попадат в изключенията, визирани в цитираната норма. В допълнение административният орган е приел за неоснователно и направеното искане за спиране на административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради образувано производство пред Община Чирпан по повод подадено възражение за давност от „ВИНАРИС” ЕООД. В решението е посочено, че от депозираното възражение за давност пред Община Чирпан не може да се приеме, че е налице на друго административно производство относимо към издаването на акта в производството пред БДИБР. Освен това е пояснено, че от приложеното Удостоверение с изх. №УД000088/14.02.2025г. се установява, че възражението на „ВИНАРИС” ЕООД, подадено на основание чл. 173 от ДОПК с вх. №30-00-34/23.01.2025г. е било разгледано. Решение № РР-6049/ 21.02.2025г. е връчено на оспорващото дружество на 25.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне/л.15 от делото/. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното Решение № РР-6049 от 21.02.2025г. е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 52, ал.1, т.4 във вр. с чл.68 от Закона за водите – Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, съобразно нормативно регламентираните му правомощия. Обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна пречка по см. на чл.68, т.10, б. „а“ от Закона за водите за издаване на заявеното от „ВИНАРИС“ ЕООД разрешително за водовземане от подземни води. В този смисъл не е налице сочената от жалбоподателя неяснота на мотивите. А дали изложените в Решение № РР-6049 от 21.02.2025г. факти и обстоятелства са правилно установени и доколко същите съответно на закона са квалифицирани като такива, представляващи основание за постановения отказ за издаване на разрешителното, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспореното решение. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното административно производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Жалбоподателят е бил своевременно запознаван с всички събрани по преписката доказателства и му е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал, видно от съдържащите се в административната преписка документи. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството. При постановяване на решението обаче неправилно е приложен материалният закон. С оспореното решение е отказано издаването на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от подземно водно тяло „Карстови води - Чирпан - Димитровград”, посредством един тръбен кладенец, изграден на територията на УПИ III2, кв.36, по плана на с. Свобода, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, по подаденото от „ВИНАРИС“ ЕООД заявление с вх. №РР-01-308/26.10.2023г. Отказът е обоснован с наличието на публични задължения, по смисъла на чл. 68, т. 10, б. „а“ от Закона за водите. Следователно основният спорен въпрос по делото е относно това дали са налице публични задължения на заявителя, които препятстват положителен резултат от административната процедура. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/ или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, ал. 1, т. 4 - 9 от ЗВ. При установено изпълнение на изискванията по чл. 60 от ЗВ органът по чл. 61, ал. 1 от същия закон преценява искането с оглед неговата основателност, съобразно критериите по чл. 62, ал. 1 от ЗВ, като при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 68 от ЗВ условия решаващият административен орган постановява отказ за издаване на разрешително. Основанията за отказ да се издаде разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по смисъла на чл. 44 от ЗВ са изчерпателно посочени в чл. 68 от ЗВ и наличието на което и да е от тях е материалноправно основание за органа по чл.52, ал.1 от ЗВ да откаже издаване на разрешително за водовземане. Съобразно чл.68, т.10, б. „а“ от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. В настоящия случай от информацията за наличието или липсата на задължения, обективирана в Удостоверение изх. №УД000088/14.12.2025г./л.17 от делото/, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК от орган по приходите при Община Чирпан, се установява, че оспорващият „ВИНАРИС“ ЕООД има непогасени задължения по ЗМДТ към Община Чирпан в общ размер на 7 789.42 лева – главница и лихви към 14.02.2025г. Посочен е вида на публичните задължения на жалбоподателя с конкретен размер, ведно със съответните лихви за забава. Изрично обаче в издаденото удостоверение за всяко едно от задълженията е отбелязано, че е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 6 от ДОПК органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съгласно чл. 87, ал. 11 от ДОПК за целите на комплексното административно обслужване компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. По съществото си удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК представлява извлечение от съдържанието на данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице, по отношение на наличието на задължения и техния размер или липсата на задължения. То отразява евентуалните публични задължения на съответното лице, които са установени и изискуеми към определена дата, посочена в самия документ, както и отговорността за чужди задължения. Вярно е, че в цитираните разпоредби не се съдържа изричен текст, който да урежда въпроса относно погасените по давност задължения и дали същите следва да бъдат отразявани в издаваното удостоверение. Но според съда няма съмнение, че в него следва да се посочват единствено задължения, които не са погасени. Макар в случая в удостоверението, издадено от орган по приходите при Община Чирпан да са посочени задължения, всички погасени по давност, това не означава, че дружеството има задължения за публични вземания, по смисъла на чл.68, т.10, б. „а“ от Закова на водите. Погасените вземания, независимо от основанието за това не следва да бъдат отразявани в издаваните удостоверения за наличие или липса на задължения, тъй като това би било в противоречие с целта на закона. Това следва и по арг. от разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, чиято редакция е по-прецизно формулирана и е насочена към постигането на същата цел, заложена и в нормите на чл.87, ал.6 и ал.11 от ДОПК, а именно удостоверяване на публичните задължения. Изискването, което законодателят поставя е съответното задължено лице да „няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“. Именно това се установява и за дружеството-жалбоподател от представените по делото доказателства. Задълженията, посочени в процесното удостоверение са погасени по давност и следователно не подлежат на принудително изпълнение. Освен това по делото са налични доказателства, че отразените в удостоверението задължения на „ВИНАРИС“ ЕООД, като погасени по давност, са и отписани на основание чл.173 от ДОПК, което е удостоверено с приложеното по административната преписка писмо изх. № 30-00-34/ 30.01.2025г./л.22/ на Кмета на Община Чирпан и 2 бр. Протоколи/л.24-л.27/, съставени от инспектор по приходите при общината. Отписването на публично задължение, каквито с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са задълженията за такса за битови отпадъци и данък недвижими имоти, е изрично регламентирано в чл. 173, ал. 1 ДОПК. Съгласно тази разпоредба вземанията се отписват, когато са погасени по давност. Отчитайки общоприетото значение на думата „отписвам“ в контекста на чл. 173, ал. 1 ДОПК следва, че отписване значи заличаване или поне изключване от списъка на активните задължения на тези, по отношение на които е изтекла погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това (в този смисъл Определение № 6342 от 27.05.2021г. на ВАС по адм. д. № 5242/2021г., VIII о.). Следователно отписаните по давност вземания не следва да се отразяват в удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК относно наличието или липсата на задължения, както и в удостоверенията за данъчните оценки, доколкото в тези удостоверения следва да фигурират само публични задължения, установени и изискуеми към определена дата, посочена в самото удостоверение. Изцяло в този смисъл е и разяснение изх. № М-24-36-13/19.05.2016г. на зам. изпълнителния директор на НАП. Ето защо в случая процесните задължения неправилно са намерили отражение в издаденото удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК и това е следвало да бъде съобразено от административния орган, издал оспореното в настоящото съдебно производство решение. От друга страна, самото удостоверение по категоричен и несъмнен начин удостоверява, че всички задължения на дружеството са погасени по давност, т.е. че „ВИНАРИС“ ЕООД няма задължения за публични вземания. Действително правните последици от института на погасителната давност се ограничават единствено в невъзможността на взискателя да пристъпи към принудително изпълнение по отношение на погасените по давност задължения. Но от това не следва извод, че погасените по давност задължения изпълват хипотезата за наличие на публични задължения за жалбоподателя към Община Чирпан, които да са изискуеми към датата на издаване на удостоверението, а именно 14.02.2025г. Това е така, тъй като макар и погасените по давност задължения да са дължими, тяхното изпълнение зависи само и единствено от волята на длъжника. С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая не са налице задължения за публични вземания на „ВИНАРИС“ ЕООД към Община Чирпан, по смисъла на чл.68, т.10, б. „а“ от Закона за водите, съответно не е налице визираната в разпоредбата предпоставка за издаване на оспорения отказ. При това положение е дължима отмяна на оспореното решение, издадено от директора на БДИБР, като административната преписка следва да му се изпрати за ново произнасяне при спазване на дадените с настоящото решение указания указания по тълкуването и прилагането на закона, включително да изиска информация относно задълженията на дружеството - заявител по смисъла на чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ, като съобрази всички настъпили обстоятелства в тази връзка до момента на новото произнасяне. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, поради което на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1050 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв./л.155, гръб/ и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв. /съгласно договор и платежно нареждане от 02.04.2025г. - л.156/. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд