Решение № 1730 от 8.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 417/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 65, ал. 3 от Закона за електронното управление (ЗЕУ). Образувано е по касационна жалба на министъра на електронното управление, чрез пълномощника му старши юрисконсулт Й. И. С., против решение № 186 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 1317/2023 г. по описа на Районен съд – [област]. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № МЕУ-11138 от 18.07.2023 г., издадено от министъра на електронното управление, с което на С. И. В., в качеството му на кмет на Община [област], са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за две извършени административни нарушения по чл. 7г, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 15, т. 3, б. „б“ от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване на разходите на административните органи в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес (Задължителните указания) (утвърдени със заповед № МЕУ-139 от 07.03.2022 г. на министъра на електронното управление), във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ. В жалбата, с доводи за процесуална и материална законосъобразност на производството по издаване на процесното наказателно постановление се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. От съда се иска да отмени решението на Районен съд – [област], и да постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от юк. С., с които се поддържа изцяло депозираната жалба и се иска същата да се уважи като делото се реши по същество като се отмени атакуваното решение и се потвърди наказателното постановление. Иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован, за представител изпраща адв. А. А., от АК-[област]. Оспорва касационната жалба и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – [област], прокурор Г. А. намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила. Административен съд – [област], като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, в резултат на извършената касационна проверка в пределите по чл. 218 от АПК, след съвещание намери следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по първоинстанционното дело, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните: С НП № МЕУ-11138 от 18.07.2023 г., издадено от министъра на електронното управление въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-3 от 25.01.2023 г., на С. И. В., в качеството му на кмет на Община [област], са наложени, както следва: Обжалвано пред Районен съд – [област], наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия касационен контрол. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният състав, след анализ и преценка на събраните и приобщени по делото доказателства приема за безспорно установено от фактическа страна, отразеното в съставения за процесното нарушение акт (АУАН), възприето от наказващия орган в наказателното постановление. От правна страна и въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност районният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, неотстранени от наказващия орган при издаване на НП, опорочаващи законосъобразността на производството. Макар и счел процедурата по съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) за формално законосъобразно проведена – при установени законови предпоставки за това, със законосъобразно привличане към административнонаказателна отговорност и при спазване на давностните срокове за съставяне на АУАН, решаващият първоинстанционен състав приел, че съставеният акт не отговаря на чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН, касателно дата, място и начин на извършване на нарушенията. В решението е прието, че от съдържанието на АУАН не става ясно как точно неизпълнението на законовото задължение по чл. 7г, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 4 от ЗЕУ, кореспондира с конкретно противоправно поведение на наказаното длъжностно лице, било то и под формата на допустителство, каквато именно форма има изпълнителното деяние, за което кметът на Община [област] е привлечен към административнонаказателна отговорност. В тази връзка според решаващия първоинстанционен съд в АУАН липсват конкретно въведени твърдения, че кметът на Община [област] не е изпълнил задължението си да определи служител от Община [област], който да е отговорен по смисъла на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ за подаването по електронен път и достоверността на въвежданата информация. А ако сам той е възприет като служителят по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, то тогава е налице непреодолимо противоречие с възприетата форма на изпълнителното деяние – допустителство, доколкото тогава наказаното лице би бил прекият извършител на нарушенията визирани в АУАН. Нарушено според районния съд е и изискването за вписване в АУАН на нарушените законови разпоредби, тъй като не е извършена препратка към разпоредби на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ), конкретно чл. 49 и чл. 50. По отношение доводите на наказаното лице, свързани с датата на извършване на нарушенията в решението се приема, че този реквизит по отношение и на двете нарушения е посочен в АУАН, както и че сроковете са правилно изчислени, но в НП липсва описанието, извършено в АУАН, касателно начина на определяне на датите на извършване и установяване на двете нарушения. Изложени са също и мотиви, че не става ясно защо наказващият орган се е позовал на сроковете, визирани в Задължителните разпореждания, в които са определени срокове за изпълнение на задължения, различни от разписаните в НОИИСРЕАУ. Според районния съд, при съпоставка на Разпорежданията и Наредбата, прави впечатление регламентирането на различни срокове – в чл. 15 от Задължителните разпореждания информацията за тригодишните бюджетни прогнози и проектобюджетите за следващата година за общините се подава в петнадесетдневен срок преди внасянето на прогнозите и проектобюджетите в общинските съвети, докато според Наредбата това следва да стане в десетдневен срок от датата на утвърждаване на указанията на министъра на финансите за подготовката на бюджетните документи в рамките на бюджетната процедура за съответната година. Същевременно в Задължителните разпореждания е отразено, че се издават на основание чл. 7г от ЗЕУ и чл. 49 и 50 от Наредбата, поради което не става ясно защо регламентират сроковете по различен начин, а наказващият орган не е мотивирал защо приема изискванията на Разпорежданията, а не на Наредбата. В решението се приема още и, че по делото е недоказано виновно извършване на вменените на кмета на Община [област] две административни нарушения. Приема се също и въз основа на доказателствата, че жалбоподателят, в качеството му на кмет на Община [област] е определил длъжностни лица, които да изпращат необходимата информация по ЗЕУ и Наредбата, както и определил лице, което да следи за изпълнението на задълженията по чл. 7г, ал. 2 от ЗЕУ. Предвид това решаващият състав приема, че не кметът е лицето, което следва да носи административнонаказателна отговорност в случая, а съответните, определени от него длъжностни лица. Което обосновава извод в решението и за неправилно приложен в производството по издаване на НП материален закон. В допълнение решаващият първоинстанционен състав приема въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и приложена справка за броя общини, неподали процесната информация, че по делото е недоказано виновно поведение и на длъжностните лица при Община [област], на които е възложено изпълнение на задълженията по чл. 7г, ал. 2 от ЗЕУ, предвид наличието на технически логистичен проблем на въпросната платформа, неотстранен своевременно. С оглед на всичко посочено наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Решението е правилно. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, в законен състав, в предвидената от закона форма и по допустима жалба. Доводите в касационната жалба и приложимият материален закон: Без посочени конкретни съображения са доводите в жалбата, за произнасяне на първата съдебна инстанция в нарушение на чл. 305, ал. 3 и чл. 301 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). В мотивите на обжалвания съдебен акт са посочени както установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали, така са изложени и правните съображения за взетото решение, а решението има съдържанието, установено в разпоредбата на чл. 310 от НПК. В тази връзка не се установява и твърдяната вътрешна противоречивост на мотивите на обжалвания съдебен акт, а липсата на конкретни доводи в жалбата не провокира извършването на детайлен анализ в тази насока. Споделят се и мотивите на съдебния акт в частта им за допуснати в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществени процесуални нарушения и конкретно изводите, че съставеният АУАН не отговаря изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН. Въпреки, че в акта посочени са както датата, така мястото, а също и обстоятелствата по извършване на нарушенията, предвид възприетата от актосъставителя, респективно наказващия орган форма на изпълнителното деяние – допустителство, от една страна споделя се оценката в решението, че от съдържанието на АУАН не става ясно с какво именно действие или бездействие кметът на Община [област] е допуснал неизпълнението на законовото задължение по чл. 7г, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 4 от ЗЕУ. Особено като се вземат предвид доказателствата по делото, от които е видно, че кметът е изпълнил задължението си да определи съгласно чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, отговорният служител, който да подава по електронен път информацията, както и длъжностното лице, което да следи за изпълнение на това задължение. От друга, правилни са и изводите в решението, че ако кметът на Община [област] е възприет от наказващия орган като лицето по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, то тогава формата на изпълнителното деяние не е допустителство, доколкото кметът би се явил пряк извършител на нарушенията. Неяснотата на така повдигнатото административнонаказателно обвинение е съществена и както ограничава правото на защита на наказаното лице, така препятства и съдебната проверка за приложимия материален закон. Споделят се и изводите в съдебния акт за дефицит и неяснота при посочването на нарушените законови разпоредби в АУАН, респективно НП, свързан на свой ред и с приложението на материалния закон касателно както сроковете за изпълнение на процесните две задължения, така и относно тяхното конкретно съдържание. Съгласно чл. 7г, ал. 6 от ЗЕУ, условията и редът включително за представянето на информацията по ал. 2, ... се определят с наредба, приета от Министерския съвет. На свой ред разпоредбата на чл. 7и от ЗЕУ разписва, че министърът на електронното управление издава задължителни разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно спазването на изискванията на този закон. При съпоставка на двата акта (Наредбата и Разпорежданията), без съдът да счита за необходимо да навлиза в детайлен анализ, се установява наличие на противоречие, и дори несъответствие, водещи до поредна нормативна непълнота и неясно формулирани правила касателно както сроковете, така и видът на информацията, подлежаща на предоставяне за съгласуване с министъра на електронното управление, съобразно установеното в най-високия по степен (сравнимо с Наредбата и Задължителните разпореждания) нормативен акт правило на чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗУЕ. Не кореспондират с мотивите на обжалвания съдебен акт доводите в жалбата касателно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Въведено като възражение от страна на наказаното лице в жалбата пред първата съдебна инстанция, същото е отхвърлено като неоснователно от районния съд с мотиви за спазване на сроковете за съставяне на АУАН и конкретно тримесечният срок, започващ да тече от установяване на описаните нарушения, станало с изготвяне и подписване на протокола от извършената проверка по отношение на Община [област], на която дата следва да се приеме в конкретната хипотеза, че е открит и нарушителят. Неоснователни са и доводите в жалбата срещу изводите в решението, че не кметът на Община [област] е лицето, което в случая следва да понесе административнонаказателна отговорност. Споделят се изцяло мотивите, обосновали първоинстанционния съдебен акт, че в хипотеза, сходна с настоящата, кметът на Общината, определил служители, отговорни както за достоверността на въвежданата информация, свързана със задължението по чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ, така и за навременното ѝ въвеждане (заповед № 1600 от 13.01.2020 г., л. 220 от АНД), не носи административнонаказателна отговорност за допустителство. Това е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В тази връзка споделя се и възприетото в решението принципно становище, основано в събраните по делото писмени и гласни доказателства, че дори в такава хипотеза надлежно определените длъжностни лица не биха имали виновно, макар и обективно съставомерно поведение предвид наличието на технически логистичен проблем на въпросната платформа, неотстранен своевременно. С оглед изложеното настоящия състав приема, че отменил процесното наказателно постановление поради допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения и неправилно приложен към фактите материален закон, районният съд, в процесуално законосъобразно производство, е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата. При този изход на спора ответника по касация има право на разноски. Присъждане на разноски за пред настоящата инстанция не е заявено, поради което и не се дължи произнасяне. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – [област]