РЕШЕНИЕ

№ 517

гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100588 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Ищецът И. М. Х. от гр.Павликени чрез пълномощника си адвокат А. П. от ВТАК твърди, че по силата на договор за дарение, сключен на 06.06.2001 г. с нотариален акт №..., е придобил от баща си М. И. Х., действащ в качеството на ЕТ с фирма“ МХ-К..“ гр.Павликени и майка си М. Д. Х. правото на собственост върху склад за нехранителни стоки със застроена площ от 1119.95 кв.м., навес над покрита рампа със застроена площ от 111.00 кв.м., навес посока запад със застроена площ от 105.50 кв.м., навес юг ляво със застроена площ от 228, 20 кв.м. и навес юг дясно със застроена площ от 32 кв.м., всичките построени през 1970 г. въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 4015.00 кв.м., съставляващо парцел III, в кв. 132 по регулационния план на гр.Павликени, при граници на дворното място: път, бивше ДСП „Р“, зелени площи, заедно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място.

Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията при РС Павликени с вх.№...

Този имот се е превърнал в предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №..., поради факта, че с нотариален акт №... на горепосочения нотариус, вписан с вх.рег. №..., баща му и майка му са учредили върху имота договорна ипотека в полза на взискателя „Т.Б“ АД- София, за да бъде обезпечено изпълнението на поетите от първия в качеството му на едноличен търговец задължения към банката, произтичащи от договор за кредит № 095-001-001/03.10.2008 г. Към датата на сключване на договора за ипотека, учредителите не са притежавали правото на собственост, нито го притежават понастоящем, поради което ипотеката не е породила действието си.

Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че е носител на правото на собственост върху имота и да обяви за недействителен договора за ипотека поради учредяването й от несобственик/ че в полза на банката не съществува ипотечно право/, с присъждане на направените по производството разноски.

Ответниците М. И. Х.и М. Д. Х. не се явяват, не се представляват и становище по предявените искове не изразяват.

Ответникът „Т.Б“ АД, с ЕИК... чрез пълномощника си юрисконсулт Х.С оспорва исковете с възражения, както следва: към датата на учредяване на договорната ипотека /06.10.2008 г./ и съответно вписването й, актът на дарението, извършен на 06.06.2001 г. не е бил надлежно вписан и удостоверен като съществуващ по персоналните партиди на собствениците- дарители, по която причина отсъства като обстоятелство в издаденото на основание чл.47 от ПВ удостоверение на Служба по вписванията гр.Павликени изх. № 3558/07.10.2008 г.; самият нотариус при когото е сключен договора за ипотека е направил изрично изявление, записано в нотариалния акт, а именно, че имотът не е обременен с вещни тежести / вещни права в полза на трети лица и ипотекарните длъжници са негови собственици; тези обстоятелства са показател, че ищецът не разполага с надлежно вписан акт за дарение противопоставим на банката към датата на сключване на договора за ипотека / чл.113, вр. с чл.112, б.“а“ЗС/ и съответно дори да е придобил правото на собственост, това му право не е основание за изключване на принудителното изпълнение върху същия имот. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва исковете по съображения изложени в устна и писмена форма.

Съдът след като обсъдите доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи: Предявени са по реда на чл. 440, ал.1 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК обективно и субективно съединени искове на материалноправно основание, изведено от нормите на чл. 225, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.77, пр.1-во ЗС и чл. 167, ал.3 ЗЗД.

Фактите - предмет на изложените в исковата молба и писмения отговор твърдения, описани по горе: договор за дарение, договор за ипотека, записки, че тези правни актове са вписани в Служба по вписванията, удостоверително битуващи на нотариалните актове на лист 1, горе вдясно, договор за банков кредит и предприето принудително изпълнение върху имота / са безспорни и надлежно пряко писмено документирани, поради което са установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК обстоятелства и е ненужно тяхното повторно изложение в констативната част на мотивите на решението.

Въпросите от чийто доказателствен отговор е обусловено правилното разрешаване на материланоправния спор са: а/ сключеният на 06.06.2001 г. договор на дарение бил ли е вписан надлежно в Службата по вписванията преди вписването на на учредената ипотека или не, т.е. съществувало ли е такова вписване към 06.10.2008 г.?; б/ дори актът на дарението да е бил надлежно вписан, изгубено ли е придобитото от ищеца право на собственост преди посочения момент по някой от уредените в закона начини? Според „езика“ на събраните доказателства и правната логика отговорът на първия въпрос е положителен, а на втория – отрицателен.

Правото на собственост върху имота, понеже е безспорно, че е принадлежало на дарителите – ответници / по скоро само на длъжника по изпълнителното дело- М. И. Х., тъй-като го е закупил сам в качеството си на едноличен търговец- вж. копие на нотариален акт за продажба №... и предвид предназначението му на склад за нехранителни стоки трябва да се предполага и приеме, че вероятно го е придобил еднолично като елемент от актива на търговското си предприятие, т.е. неприложим тук би бил режима на съпружеската общност, действащ към 06.06.2001 г.- ТР. № 2/27.12.2001 г. по т.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС/ е придобито от ищеца в резултат на дарствената сделка на основание чл. 225, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.77, пр.1-во ЗС, доколкото валидността й не е опровергана с някакви обстоятелства, изключващи я / чл.26, ал.1, ал.2 ЗЗД/ и вписването й като правен акт в Службата по вписванията не е уредено в облигационния закон като обстоятелство с конститутивно значение на завършващ фактическия й състав елемент, / чл. 112, б.а“ ЗС, вр. с чл.1, чл.3, ал.1, чл.4, б.“а“ ПВ/, а само с оповестително- защитно значение / действие/ чл. 113 ЗС/.

Голословно/ лишено от убедителна подкрепа на доказателствата/ е оспорването/ направено от пълномощника на банката- ответник в с.з. като смислово допълнение на отговора на исковата молба- чл. 143, ал.3 ГПК/ на вписването на акта за дарение, че дори и да го е имало, то не е било надлежно извършено, защото логически показател за правилността на това отрицание/ възражение / като извод било обстоятелството, че този акт не е включен в информацията – предмет на издаденото на основание чл.47 от ПВ удостоверение рег. № 3558/07.10.2008 г. на Служба по вписванията гр.Павликени / чието заверено копие е представено и прието като писмено доказателство по делото – л. 55 по описа на РС Павликени/.

Наистина ако не е вписан или не е вписан надлежно/ т.е. вписването е опорочено от обстоятелства, противни на повелителни норми, поставящи изисквания към действията, формите и съдържанието, включени във фактическия му състав- например да не са спазени тези по чл. 570, ал.1, изр.2-ро ГПК, чл. 3, ал.1, чл. 6, ал.1, б.“а и б.“в“, ал.3, чл.8, ал.1, ал.2 ПВ/ актът на дарението поради правилото за поредността не би бил противопоставим на банката в чиято полза е учреден ипотечния акт с оглед осъществяването на правото й на принудително изпълнение върху имота/ чл.113 ЗС/, но само при положение, че вторият е действителен / чл. 167, ал.1, ал.2, ал.3, чл.166, ал.2 и ипотеката се възприеме като вещно право, каквото обаче тя не е/ не е уредена в закона като един от видовете вещни права съобразно принципа на изчерпателността им /.

Щом не е вещно право / макар и да има вторичен вещен елемент в съдържанието си/ истинската й правна мощ преодоляваща правото на собственост, независимо кому принадлежи, се изразява в преобразуващото право на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекирания имот- чл.173, ал.1 ЗЗД.

Но за да възникне то, трябва да съществува самото ипотечното право, а пораждането му е невъзможно без лицето което обезпечава изпълнението на дълга да е носител на правото на собственост върху имота към момента на сключването на договора за ипотека/ чл. 166, ал.1, чл.167, ал.3 ЗЗД/.

Вписването на акта на дарението в книга прехвърляния вх.№... извън официалната удостоверителна записка на лицевата страна на нотариалния акт горе вдясно в изпълнение на изискването на чл.34, ал.3 ПВ / е обстоятелство, засвидетелствано с Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на имот изх. № 68/03.02.2022 г. на Служба по вписванията гр.Павликени, издадено по реда на чл. 46, ал.1, ал.2 ПВ въз основа на справка извършена по името на ищеца за периода 01.06.2001 г. – 30.06.2021 г. Тази писмена информация е официален документ, имащ обвързваща съда доказателствена сила относно спорното обстоятелство / доказва съществуването му /- чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ГПК.

Няма данни вписването да е опорочено от обстоятелства/ такива не може да се предполагат, а трябва да се докажат от оспорващата страна / противни на повелителни норми, поставящи изисквания към действията, формите и съдържанието, включени във фактическия му състав. Не се навеждат твърдения, подкрепени с доказателства ищецът да е изгубил придобитото право на собственост преди датата на ипотеката по смисъла на чл. 99 ЗС / няма посочени данни за вписани актове с вещноправни последици по чл.4, б.“а“, б.“в“, б.“з“ ПВ, включително и за постановление за възлагане по чл. 496, ал.1 ГПК/, както и да е придобито отново от първия и/или втория ответник/ да е „върнато“ в актива на имуществото му/им, примерно в резултат на уважен иск за отмяна на дарението по чл.227, ал.1 ЗЗД/.

Обявяването на договора за дарение / във всичките му части/ за недействителен в приложното поле на чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на предходен кредитор на М. И. Х., поел към него задължение по запис на заповед от 23.01.2001 г. по силата на решение № 98 /30.04.2004 г. по гр.д. № 378/2003 г. на ВТРС не е довело до изгубване на правото на собственост на ищеца върху имота. Това е така, защото правната последица от уважаването на този преобразуващ иск е настъпване на промяна с обезпечително значение, изразяваща се в това, че дарствената сделка като акт на свободата на разпореждане с принадлежащото на длъжника право на собственост е с частично преодолян абсолютен характер спрямо всички, като става непротивопоставим единствено на неговия кредитор, спрямо който това право се счита все едно е запазило съществуването си в актива на цялото имущество на първия/ по подобие на действието на възбраната в хипотезата на чл.453, т.1 ГПК/, за да може вторият да се удовлетвори от цената на имота в резултат на принудително изпълнение върху същия / чл.133, чл.135, ал.4 ЗЗД/. Иначе казано все едно актът не е извършван – няма действие за кредитора, поради което приобретателят / ищец по настоящото дело и ответник по делото – имащо за предмет иска по чл.135, ал 1 ЗЗД / е изложен на опасност да претърпи последиците на това принудително изпълнение.

Ако тази особена / наречена в теорията „относителна“/ недействителност би имала за последица и отпадане на вещния прехвърлителен ефект на сделката / „разместване“ на правото на собственост и „връщането му“ в актива на имуществото на длъжника / законът би изрично я предвидил, което очевидно не е направил. А не го е направил, защото резултатът от уважаването на иска е обезпечителен, т.е. осигурява/ възстановява полза/ възможност за удовлетворяване само на кредитора, който го е предявил / изразът: „недействителни спрямо него“ е показателен/ и няма защо да отива по далеч, тъй-като не се накърнява никакъв обществен интерес. Аргумент за правилността на това разбиране е правилото на чл. 135, ал.1, изр.3-то ЗЗД, от което се вижда, че трети лица по начало могат да придобиват права върху същия имот и само ако са недобросъвестни / когато знаят, че техният прехвърлител е длъжник и е увредил интереса на кредитора си, а тези обстоятелства, се счита че ги знаят когато придобиването е станало след вписване на исковата молба по чл.135, ал.1 ЗЗД/ ще трябва да търпят принудително изпълнение върху същия.

Основанието на което е издадено представеното от ответната страна удостоверение на Служба по вписванията гр.Павликени изх. № 3558/07.10.2008 г./ чл.47, ал.1 ПВ/ показва, че информацията която включва и може да включва е какви тежести и права има или съответно няма вписани, отбелязани или заличени по партидите на първите двама ответници към момента на справката за определения имот според данните на заявлението по чл.47, ал.2 ПВ. Под тежести и права / не много точен израз, тъй като всяка или почти всяка тежест е някакво право / се има предвид такива, които принадлежат или са в полза на лица, различни от собственика на имота: ипотеки, възбрани, искови молби, право на ползване, право на строеж, сервитутно право и други. Данните за наличие на тежести и права се извличат от актовите книги по чл. 33, б.“а“, б.“в“, б.“е“ПВ и от входящия регистър / за исковите молби /- чл.34 ал.1 ПВ, които вписвания / подреждания на оригиналните актове в съответните книги/, отбелязвания и заличавания трябва да са пренесени в партидната книга на посоченото като собственик/ приобретател/ на определен имот лице, за което е открита партида, намирана по азбучния указател – чл. 38, ал.1 ПВ и се отнасят само до него – чл. 36, ал.1 ПВ, като справката се извършва по реда на чл.39, ал.1 ПВ.

Изводът е, че извършена по този ред справката не може да даде сигурно сведение дали към момента на извършването й посоченото като собственик на определен имот лице е действителен носител на правото, щом все още не е въведената реалната система на вписвания, т.е. не е създаден имотния регистър по чл. 3, чл.59-75 ЗКИР / към деня на учредяване на ипотеката такъв няма /, дори и да е въведен програмен продукт, по който се водят помощни партиди за отделни имоти-чл.33б ПВ/ с цел да подготвят създаването на имотния регистър/.

По изложените съображения от двете възможности / алтернативи/ да уважи или отхвърли иска за собственост, съдът по убеждение, повелително наложено от доказателствената установеност по делото/ чл.12, чл.235, ал.2 ГПК/ трябва да приложи първата.

По иска за недействителност на ипотеката:

Неговата установителна насоченост е отрицание на съществуването на ипотечно право в полза на банката- ответник / чл.124, ал.1 ГПК/ по причина, че към момента на сключването на договора за ипотека, правото на собственост върху имота не е принадлежало на учредителите й.

Впрочем би било напълно логично и обосновано да се каже, че не е принадлежало на М. Д Х., тъй-като М. И. Х., макар и по време на брака им, го е закупил сам в качеството си на едноличен търговец/ вж. копие на нотариален акт за продажба №.../ и предвид предназначението му на склад за нехранителни стоки, трябва да се предполага и приеме, че го е придобил еднолично като елемент от актива на търговското си предприятие/ чл.15 ТЗ/ за упражняване на професионална дейност, т.е. за този случай съвместният принос по чл.19, ал.3 СК-отм. е оборен и съответно неприложим би бил режима на съпружеската общност/ чл.19, ал.1 СК-отм./, действащ към 06.06.2001 г.- ТР. № 2/ 27.12.2001 г. по т.д. № /2001 г. на ОСГК на ВКС.

Възникването на ипотечно право въз основа на сключен и вписан договор за ипотека, щом съдържанието и формата му отговарят на повелителните изисквания на чл. 166, ал.2, чл.167, ал.1, ал.2 ЗЗД е възможно само ако лицето, което обезпечава изпълнението на дълга е носител на правото на собственост върху определения имот към момента на сключването му – чл.167, ал.3 ЗЗД.

Следователно ако не е носител, не може да възникне, т.е. договорът не го поражда, защото именно в пораждането му се състои неговото действие/ целената правна последица/.

Различията в разбиранията, изложени в правната теория дали тази недействителност е нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД, или не, няма никаква практическа стойност за случаи като настоящия.

Впрочем тезата за нищожност може да се отрече с аргументите: а/ текстът на чл.170 ЗЗД, уреждащ случаи на нищожност на ипотеката не включва този на неспазване на изискването на чл.167, ал.3 ЗЗД/ макар и да съдържа подвеждащия израз: „ако съществува неизвестност за личността на собственика“, това основание е очевидно свързано с неспазено изискване в договора за ипотека да бъде посочен с трите имена собственика на имота- чл.167, ал.2 ЗЗД/, нито съществува друга норма на закона, която изрично да я обявява за нищожна, когато е учредена от несобственик; б/ щом в съответствие със стария правен принцип, че никой не може да прехвърли и учреди права които не притежава, продажбата на чужда вещ не е нищожна/ аргумент от чл. 189, ал.1, изр.1-во, вр. с чл.188 ЗЗД/, а тя е по голямото разпореждане като вид от учредяването на ипотека, учредяването й от несобственик / особено ако би се приело, че е особено вещно право с облигационно действие / въпреки безспорния повелителен характер на нормата на чл.167, ал.3 ЗЗД няма защо да влече нищожност на самия договор, тъй-като с него се задоволява само интереса на кредитора и отчасти на длъжника и не се брани никакъв значим обществен интерес /аргумент от чл.8, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД /. Просто няма да възникне ипотечното право, т.е ипотеката не може да се противопостави към момента на сключването и вписването й на действителния собственик.

Грешката идва от повърхностното разбиране, че всяко противоречие / неспазване на повелителна норма на закона води до нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 пр.1- во ЗЗД, което няма как да е вярно / вж. например нормите на параграф 6, ал.5 и пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, чл. 3, ал.4 от ЗАЗ, които преследват друга цел, а не да изключат валидността на сделките въобще/.

Тъй-като банката- ответник не е установила по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, че към момента на сключване на договора за ипотека първият ответник е бил носител на правото на собственост върху имота, предявеният иск подлежи на положителен за ищеца правораздавателен резултат.

При този изход на спора банката- ответник дължи на ищеца плащане на сумата 2594, 29 лева, представляваща сторени по производството разноски във вид на заплатена ДТ/ 428, 83 лева/ и заплатено адвокатско възнаграждение/ 2165, 46 лева / и следва да бъде осъдена да му я заплати, тъй-като е упражнил това процесуално право с материалноправно действие.

Предвид горното, съдът