Решение № 81 от 3.7.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 177/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 11 от 06.02.2025г. по нохд №374/2025г. по описа на РС-Разград, съдът е признал подсъдимият Е. Л. С. ЕГН ••••••••••, за виновен за това, че на 22.07.2023г. в гр.Разград е причинил на Д.Ж.Д. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща се в сублуксация на дясна акромиокравикуларна става, обуславящо трайно затруднение в движението на десен горен крайник и запушване на горни дихателни пътища от корена на езика, обуславящо разстройство на здравето с временна опасност за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му наложено НАКАЗАНИЕ ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с периодичност на изпълнение ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. 2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ. 3. ПОПРАВИТЕЛЕН ТРУД за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с удръжки върху възнаграждението му в размер на 10 % в полза на Държавата. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РУ МВР - Разград сумата от 323, 92 лева за разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд-Разград - сумата от 130лв. за деловодни разноски. Против присъдата е постъпил протест вх. №1422 от 12.02.2025г. от РП-Разград. В допълнителни съображения към протеста представителят на прокуратурата изразява не съгласие с така наложеното наказание на подсъдимия. Сочи, че с присъда по нохд №40/2023г. на РС-Разград подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.195 ал.1т.4 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години. По нохд №310/2023г. на РС- Разград, е одобрено споразумение между подсъдимия и прокурора, като аз извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК било договорено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което отложено за срок от 3 години. Счита, че въпреки тези осъждания подс. С. не се е поправил и продължил неправомерното си поведение. Само два месеца след двете осъждания на 22.07.2023г. подсъдимият извършил друго тежко умишлено престъпление. Поради което счита, че присъдата, с която на подсъдимия е наложено наказание пробация е незаконосъобразна. Предлага същата да бъде изменена, като бъде наложено наказание лишаване от свобода. В срока за отговор на изпратения протест и допълнителен такъв подсъдимият, чрез адвокат Д. не е депозирал възражение. В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста на основанията изложени в него, като счита определеното наказание за явно несправедливо. Изразява несъгласие с развитите съждения на първата инстанция по отношение на посочените като смекчаващи обстоятелства многобройни такива поради това, че са общожитейски, нормални качества, които следва да притежава всеки един индивид и член на обществото. Сочи, че последващото признание на подсъдимия и изразено съжаление, може да се тълкува в посока, че е призната вината, за да бъде ценено като смекчаващо вината обстоятелство с оглед избягване наказателна репресия в по-висока степен. За неотносимо към тези обстоятелства намира и възстановяването на неимуществените вреди, което не е дало възможност на пострадалия да встъпи в производството като граждански ищец. Това, че подсъдимят е ученик намира също за неотносимо към тази категория обстоятелства, тъй като е взето предвид от закона, с предвидена съответна редукция на наказанието, тъй като подсъдимият е действал като непълнолетен. Посочва наличието на отегчаващи обстоятелства – предходни две осъждания. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК със съответната редукция, като присъдата да бъде изменена, а наказанието - увеличено, като предлага същото да бъде лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Защитникът на подсъдимия Е. С. – адв. С. Д. счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна, като пледира за потвърждаването й. Сочи, че единствения аргумент на прокурора за определяне на по-тежко наказание е това, че подс. С. е бил осъждан и за друго престъпление – две деяния извършени по едно и също време на едно и също място, при едни и същи обстоятелства - гражба на гориво от МПС, като стойността е под размера на минималната работна заплата. Излага доводи за това, че РП- Разград не е спазила чл.217 от НПК, за обединяване на тези дела, поради което са налични две осъждания, както това, че е имало съучастник в тези деяния, като делото срещу него е било прекратено на основание чл.61 НПК. Счита, че не се дава необходимото значение на факта, че подсъдимият е непълнолетен, не се взема педвид разпоредбата на чл.60 НК, която повелява, че наказанията спрямо лица извършили деяния като непълнолетни имат за главна цел тяхното поправяне и превъзпитание, като РС е изложил подробни мотиви защо определя наказание при тези условия и размер. Аргументира позицията си с млада възраст на подсъдимия и особеностите на психиката, който ще бъде „прекършен“ и пречупен за цял живот, при предлаганата от прокурора алтернатива - да бъде изпратен в затвора. Твърди, че в хода на делото пред РС и сега подсъдимият се е мобилизирал и завършил средното си образование с отличен успех, което говори, че подсъдимият не е безделник е не води непорядъчен живот, като е дал признаци, че е осъзнал това, което е извършил и има изгледи да се поправи. А това, което е извършил преди е случайно, изолирано деяние. Сочи също така за наличие на многобройни награди от състезания по специалността, че подсъдимият многократно е бил награждаван по различни поводи от Кмета на Община Разград и от университета, където се явил на състезание, което не пораждало съмнение, че ще стане един добър инженер, необходим за икономиката на страната. Посочва и практика на ВКС обективрана в Постановление на пленума на ВС №6 от 1975г., които принципи общовалидни и досега касаят дейността на съдилищата, при определяне на наказанието за деяния извършени от непълнолетни. Това, че определянето на наказанието трябва да се базира не само на анализа и преценката н съществуващите вече обстоятлества, но и на една прогноза за бъдещето развитие на непълнолетния - как същия възпирема наказанието, как неговата неукрепнала психика ще реагира на тази мярка. Моли да се приема, че РС е постановил законосъобразна присъда и е определил наказание, което напълно съответства на доказатлествата по делото и в най-добра степен ще обезпечи постигането на целите на наказанието, което е поправянето и превъзпитанието на извършителя на дянието, който тогава е бил непълнолетен. Подсъдимият Е. Л. С. се присъединява към становището на защитника си. Заявява, че желае да продължи образованието си. В последната си дума заявява, че съжалява много. Иска да стане инженер и да продължи образованието си. Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното: При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти и по - конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна: На 21.07.2023г. вечерта подс. Е. С., който към този момент бил на 17 години и ученик в ПГТС „Хр.Смирненски“ гр.Разград, посетил дискотеката в хотел „Картун“ в гр.Разград заедно със своя приятел св.М.М.. В същото заведение били и свидетелите Ц.А., К.П. и К.М., които били в една компания. Там бил и пострадалият - Д.Д., който се познавал със св. Ц.А., а същата вечер се запознал и със св. К.М.. Св.Д.Д. бил в компанията на своя позната – В.Д.. Сутринта на 22.07.2023г. около 05ч., след като заведението затворило, всички посетители излезли отвън пред хотел „Картун“. В.Д. си тръгнала с такси, а св. Д.Д. изчаквал да дойде друго такси, за да се прибере. В близост до него били свидетелките Ц.А. и К.М.. Разговарял със св. Ц.А., когато към тях се приближил подс.Е. С., когото св. Д. не познавал. Двамата си разменили реплики, при което подс. С. казал „Ти на мен ли“, явно се ядосал и внезапно нанесъл силен удар с юмрук с дясната си ръка в лявата част на лицето на пострадалия Д.. Вследствие на силния удар Д. паднал на земята по гръб, при което ударил главата си. След падането на земята останал неподвижен, като започнал да посинява. Намесила се св. К.М., която изтеглила назад главата на пострадалия, който поел въздух и започнал да диша. Св. М. казала на присъстващите, че си бил глътнал езика. През това време подс. С. избягал по посока ЖК „Орел“. Останалите свидетелки не познавали подсъдимия С., но св.А. забелязала, че същата вечер подсъдимият бил в компанията на св.М.М., който бил ученик в НПТГ „Ш.Петьофи“, където работела А.. Св.А. разговаряла със св.М.М., който й казал, че това е негов приятел, който се казвал Е. и е от гр.Разград. Св. А. го попитала защо приятеля му е постъпил така, при което св. М. споделил, че преди това подс. С. попитал дали някой живее в ЖК „Орел“, за да се приберат заедно с такси, при което пострадалият Д. отговорил, че той е за там и го бил поканил в къщи/или нещо подобно/, което подразнило подсъдимия. За инцидента бил уведомен ЦСМП и на на св. Д. била оказана медицинска помощ от екипа пристигнал на място, като същият бил откаран в ЦСМП при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ - Разград. От заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза се установява, че при инцидента от 22.07.2023г. на пострадалия Д. са били причинени: разкъсно-контузна рана на горна устна и на лицето от дясната страна; сублуксация (частично изкълчване) на дясна акромиокравикуларна (лопатково-ключична) става, палпаторна болка, лек оток и ограничено движение; съС.ие на запушване на горни дихателни пътища от корена на езика. По своята медико-биологична характеристика сублуксацията на дясна акромиокравикуларна става обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец. Също така му било причинено разстройство на здравето с временна опасност за живота поради запушването на горни дихателни пътища от корена на езика и временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - разкъсно-контузна рана на горна устна и на лицето в дясно. Вещото лице отговаря, че сублуксацията на дясна акромиокравикуларна става се получава от непълното разкъсване на ставната капсула с дислокация на двете кости (акромиален израстък на лопатката и външния край на ключицата) и се реализира по пряк механизъм или индиректно. Имобилизацията с ортопедична митела (фиксатор за ръка за обездвижване на рамото) се налага за срок от 3-4 седмици, а срока за възстановяване е около 1, 5 до 2 месеца. В своята съвкупност травмите могат да бъдат получени от нанесен силен удар в дясната половина на лицето, загуба на равновесие и призимяване на терена на дясно или по гръб, удар на главата в настилката. Удара на главата в настилката е довел до леко- средно изразено мозъчно сътресение, протекло като зашеметяване и дезориентацията, при което корена на езика е попаднал във входа на горни дихателни пътища. В дадените обсянения в с.з. подсъдимият С. признава за извършеното деяние, съжалява за стореното. Твърди, че е изплатил на пострадалия опарично обезщетение в размер на 5000лв. В поризводството пред настоящата инстанция са приложени представените от подсъдимия документи – стедунтска книжка, диплом за завършено средно образование и уверение от РУ „Ангел Кънчев“ Приетата фактическа обстановка се установява от всички събрани гласни и писмени доказателства на досъдебното производство, заключението на вещото лице по назначената експретиза, което установява получените увреждания от пострадалия Първоинстанционният съд е извършил анализ на събрания на съдебното следствие доказателствен материал, с който настоящия въззивен състав изцяло се солидаризира. Първия съд е дал отговор на въпроса въз основа на кои доказателства е приел за установени фактическите констатации, на които е изградил своите правни изводи. Въз основа на приетото от фактическа страна от правна се установява, че подсъдимият Е. Л. С. е осъществил с деянието си състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 22.07.2023г., в гр.Разград, е причинил на Д.Ж.Д. от гр.Русе средна телесна повреда - изразяваща се в сублуксация на дясна акромиокравикуларна става, обуславящо трайно затруднение в движението на десен горен крайник, и запушване на горни дихателни пътища от корена на езика, обуславящо разстройство на здравето с временна опасност за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и обвиняемия макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият нанесъл удар на пострадалия с юмрук, при което последният е паднал на земята, ударил главата и тялото си в настилката. Така на пострадалия са били причинени уврежданията посочени от медицинската експертиза. Установеното трайно затруднение в движението на десен горен крайник, както наличие на разстройство на здравето с временна опасност за живота /запушване на горни дихателни пътища от корена на езика/, осъществяват състава на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 о т НК. Подсъдимият е действал с пряк умисъл от субективна страна –съзнавал е до какви последици може да доведе нанасянето на удар, явно достатъчно силен, за да изведе от равновесие тялото на пострадалия, който е паднал на земята, като в резултат на това са получени констатираните от вещото лице травматични увреждания, като действията му при осъществяване на деянието, показват едно целеустремено поведение, насочено към нараняване на пострадалия. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина трайно и без противоречиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разС.ието, от което се посяга на жертвата, и други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият предвид обстановката, при която е действувал удряйки пострадалия, със значителна сила и отблизо е съзнавал, че нанасянето на подобни удари неминуемо би довело до увреждания, включително и от вида на действително получените. Деецът е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите вредни последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди - на публично място пред хотел Картун в гр. Разград, в присъствието на свидетели демонстративно и грубо е нарушил неприкосновеността на личността и физическото здраве на свидетеля Д., както и моралните норми на поведение в обществото, демонстрирайки явното си неуважение към тях. Разменените реплики между подсъдимия и пострадалия/при което първият явно се ядосал/ не изключва хулиганските подбуди, като в съдебното практика хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните (виж Решение № 65/2010 г. на ВКС по н. д. № 718/09 г., I н. о.) За това и настоящия съдебен състав се съгласява с извода на първоинстанционния съд, че деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, грубо нарушавайки обществения ред, проявявайки неуважение към личността и неприкосновеността на физическото здраве на пострадалия, и демонстрирайки явното си неуважение към останалите граждани - присъствалите свидетели, станали неволни свидетели на инцидента. Макар и непълнолетен към момента на деянието - подс. С. е бил на 17 години същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият Е. С. е осъждан: С присъда по НОХД №40/2023г. на РС Разград, в сила от 11.05.2023г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК извършено на 28.04.2022г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от една година. Одобрено от съда споразумение от 31.05.2023г. по НОХД №310/2023г. на РС Разград, за престъпление по 195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 извършено на 25.04.2022г. от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от една година. При налагане на наказанието, първият съд е преценил всички обстоятелства, отчел е както отегчаващите, така и смекчаващи такива. Взел е предвид осъждането на подсъдимия. В случая следва да се посочи също така, че макар и налични две присъди деянията, които подс. С. е извършил се намират в реална съвкупност при хипотезата на чл.25 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, поради което приема, че е налице едно осъждане, макар да се постановени различни присъди за отделните престъпления - Постановление №2/1979г. на Пл. на ВС РБ. Първоинстанционният съд е посочил като смекчаващи обсотятелства - признанията на подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното, както и заявеното в съдебното заседание поднесено извинение на пострадалия; платено обезщетение на пострадалия за неимуществени вреди от деянието; че подсъдимият е ученик и то с висок успех, неведнъж награждаван. Това, че въпреки младата си възраст, подсъдимият работи, което сочи и за отговорно поведение. Приел е, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, подсъдимият е бил непълнолетен, което макар, че е взето предвид от законодателя, е намерил, че е от съществена роля при преценка на индивидуализацията на наказанието, тъй като настоящото деяние е извършено след като вече подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода /условно/ и при приложение на наказанието лишаване от свобода понастоящем, то същото би следвало да се търпи ефективно. Както, че изолирането на подсъдимия от обществото при положение, че все още учи би изиграло крайно отрицателна роля и очевидно не би било адекватен начин за постигане на поправянето му. Така е достигнал до извода, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, тъй като посочените смекчаващи обстоятелства са многобройни и при наличието им, предвиденото наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Предвид липсата на минимум на посоченото от законодателя наказания лишаване от свобода е наложил наказание пробация включваща следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на изпълнение два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 3. Поправителен труд за срок от шест месеца с удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 10% в полза на държавата. Въззивната инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия С. наказание е правилно определено по вид и размер, съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и чрез него ще се изпълнят в пълен обем целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. Настоящият съдебен състав за разлика от прокурора, изразява съгласие с приетите от районния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Относно факта за младата възраст на подсъдимия, доколкото възрастта е основание за приложението на редукцията по чл. 63 от НК и не следва да се отнася към смекчаващите отговорността обстоятелства, то същата не е без значение за наказателната отговорност. Възрастта на подсъдимия, отчетена в рамките на непълнолетието, предвид обстоятелството, че е навършил 17 години два месеца преди извършването на деянието, несъмнено рефлектира върху оценъчната му способност да преценява в пълнота обществената опасност на деянието/Решение № 68 от 14.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 168/2021 г., III н. о., НК/. Заплатената сума от подсъдимия на пострадалия за причинени от престъплението вреди намира, че също следва да се отнася към смекчаващите обстоятелства, както е приел и РС-Разград. Това е така тъй като на обезщетяване в наказателното производство подлежат всички вреди, пряко причинени от деянието дори и да са несъставомерни, поради което възражението на прокурора, че не следва да се отчита като смекчаващо такова, намира за неоснователно. Репарирани са и причинените от деянието вреди, което следва да се отчете в полза на подсъдимия. В конкретния случай също така намира за необходимо да се посочи, че деянието подсъдимият е извършил след пререкание с пострадалия - като думите на последдния явно са провокирали действията на подсъдимия. Продължаването на обучението от страна на подсъдимия е факт, който следва да се отнесе към смекчаващите отговорността обстоятелства, в какъв смисъл е и съдебната практика и в този смисъл възражението на прокурора, че не следва да се отчита в негова полза, е неоснователно. По отношене на отегчаващите обстоятелства - действително подсъдимият е осъжда, за друго по вид деяние - кражба, извършена през м. април 2023г. близо три месеца, преди извършването на процесното деяние. В случая след този период/освен процесното деяние/ няма данни за извършени други престъпни деяния, както и правонарушения, които да сочат за евентуално утвърдени престъпни навици у подсъдимия. В приложената на досъдебното производство характеристична справка не са посочени други прояви освен процесните. По делото са налице данни, че подс. С. продължавайки средното си образование го е завършил с отличен успех, приет е да учи във висше учебно заведение - факти, които сочат положителен аспект относно развитие на неговата личност, като същият явно не е продължил антисоциалните си прояви. А в случая това са все обстоятелства, които същевременно са необходими да бъдат изяснени с оглед разясненията на т.8 от Постановление № 6 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. Като се имат предвид посочените личностови характеристики на подсъдимия, налагане на наказание пробация в определенине от районния съд вид размер мерки ще окаже по – голямо въздействие за поправяне на подсъдимия и в по - пълна степен ще изпълни целите на наказанието, отколкото същият в този момент да бъде изолиран от обществото. За това съдът не приема доводите на прокурора, че е необходимо налагане на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което следва да бъде изтърпяно ефективно. В случая комплексната оценка на вида и броя обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия и относителната им тежест действително дава основание да се отчете наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Оценката на характеристиката на цялостната дейност в случая води до извода, че и най-ниското предвидено в закона наказание /като вид лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко за извършеното деяние, поради което наказателната отговорност следва да се реализира при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК. След редукцията на предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.129 от НК, приложимите за непълнолетни извършители наказания са обществено порицание и пробация. Наказанието обществено порицание не съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние и е несъразмерно леко, съотнесено към обществената опасност на деянието. Наказанието пробация е адекватната в случая санкция спрямо извършеното от него. В заключение е извода, че целите на наказанието по чл. 36 от НК по отношение на подс. С. /към настоящия момент същият е навършил пълнолетие/ могат успешно да бъдат постигнати с налагане на наказание пробация. Освен това не на последно място следва да се посочи, че съгласно чл. 60 от НК наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. По отношение на подс. С. тази цел би могла да бъде постигната, чрез налагане на по-леко наказание от лишаване от свобода, тъй като с оглед посочените съображения намира, че по отношение на същия, не е налице формирана резистентност към по-леки мерки на ограничение, превъзпитание и въздействие, както това, че е възможно да се въздейства на подсъдимия извън местата за лишаване от свобода. Определените от първия съд вид и размер пробационни мерки настоящият състав намира, че са законосъобразно индивидуализирани, като задължителните такива са определени към максималния предвиден в закона срок и не подлежат на изменение поради явна несправедливост, като така наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите предвидени в закона. При извършената цялостна проверка на присъдата, въззивният съд не установи основания за отмяна или изменението и в частта за наложеното наказание. Водим от горното на основание чл.338 от НПК съдът