Решение № 24 от 24.7.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 37/2023 г.

производство и последваща продажба квалифицира сделката като търговска продажба. По въпроса за неизпълнението на договорни задължения, общото правило на чл. 97, ал.1 ШКЗ предвижда, че когато кредиторът не може да получи изпълнение на задължението или може да получи само несъвършено /непълно и неточно/ такова, длъжникът е задължен да поправи щетата произтичаща от това, освен ако не докаже, че не може да му бъде вменена никаква грешка. Четири са елементите, които трябва да бъдат установени, за да се ангажира договорната отговорност на неизправната страна: неизпълнението на задължение на длъжника, съществуването и размера на вредите, причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и претърпяната вреда и виновно поведение на длъжника. Първите три елемента от фактическия състав на договорната отговорност са в доказателствена тежест на кредитора, а вината на длъжника се предполага, като презумпцията следва да се обори от последния, т.е. в тежест на длъжника е да докаже, че неизпълнението на задължението не е по негова вина /не представлява умишлено нарушение или неполагане на дължимата грижа/ - така коментар на Luc Thevenoz по чл.97 ШКЗ, приложен към изпълнената заявка за информация относно швейцарското материално право. По въпросите за търговската продажба, когато договорът за продажба определя даден срок за доставката на стоката, а продавачът е в забава, купувачът има право да се откаже от доставката на стоката и да изиска обезщетение за щети и накърнени интереси от продавача поради неизпълнение – чл. 190 ал. 1 ШКЗ. Обезщетението за щети и накърнени интереси, дължимо при търговска продажба, е регламентирано в чл. 191 ал. 1 ШКЗ, който гласи, че продавач, който не изпълни задължението си, е отговорен пред купувача за причинената по този пункт щета. Следователно, купувачът има право да изиска от продавача обезщетение за щети и накърнени интереси, което съответства на интереса на купувача от доброто изпълнение на договора за продажба. Купувачът трябва да бъде възстановен финансово до състоянието, в което би бил, ако продавачът е изпълнил изцяло задължението си по договора за продажба. Съгл. чл. 191 ал. 2 ШКЗ купувачът може да изиска от продавача обезщетение за щети и накърнени интереси, състоящо се в разликата между продажната цена, предвидена в договора за продажба и цената, която е платил на трети лица, за да замести стоките, които не са му били доставени (покупка на покритие). Покупката на покритие трябва да бъде направена при спазване правилата на добросъвестността: купувачът трябва да вземе всички необходими мерки, за да намали щетата (чл. 44 от КЗ), от което следва, че покупката на покритие, направена от купувача, трябва да се отнася за стоки от същото естество като тези, които продавачът е трябвало да достави. Ако покупката на покритие се отнася за стоки с по- добро качество, купувачът трябва да допусне намаление на претендираната от него обезвреда. Тъй като ответникът повдига въпрос за изтекла погасителна давност, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 127 ШКЗ, според която всички искове са с давност десет години, освен ако федералното гражданско законодателство не разпорежда друго. Съгл. чл. 130, ал. 1 ШКЗ, давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, т.е. началният момент на давността е падежът на изпълнение или моментът, в който кредиторът може да изиска престацията, а длъжникът трябва да я изпълни. В представеното от ответника становище от адвокатско дружество ••••и ••••е посочена разпоредбата на чл.184 ШКЗ, според която гаранционните претенции по договор за продажба, вкл. за вреди от недостатъци на доставени стоки, са с двугодишен давностен срок, а в търговски отношения страните могат да договарят по-кратки срокове за такИ. искове. На последно място, въпросът за дължимостта на лихвите е уредена в чл. 104 ШКЗ, според който длъжникът, който е изпаднал в забава да плати парична сума, дължи лихва за забава от 5% годишно, дори и ако е бил определен по-нисък процент за условната лихва. Ако в договора е формулирана, директно или под формата на периодично банково покритие, лихва по-голяма от 5 %, тази по-висока лихва може също така да бъде изискана от длъжника, изпаднал в забава. Лихвата започва да тече в деня след срока за изпълнение или изтичането на срока за изпълнение, предвиден в договора за продажба и спира да тече с приключването на забавата, или когато длъжникът изпълни задължението си или когато купувачът откаже, без основание редовната оферта на изискуемото вземане. Приведена към настоящия случай, горната правна уредба сочи на договорни отношения между страните по повод сключен договор за търговска продажба, в който общото количество е известно към момента на сключването му – 16 500 МТ /изменен впоследствие на 15 100 МТ поради договорката за намаление на доставките в последните два месеца с по 800 МТ/, с уговорени множество периодични частични доставки, разделени на единадесет месеца. Задължение на „АДМ Разград“ЕАД е да достави стоката на „Хербапол Люблин“С.А. съобразно договорените условия, а задължение на „Хербапол Люблин“С.А. е да плати цената. Няма спор между страните, че ищецът е заплатил всички изпълнени от ответника доставки на изоглюкоза 111 по договора от 8.09.2021г. Ищецът е доказал първите три елемента на фактическия състав на договорната отговорност: Установява се от събраните доказателства, че ответникът не е изпълнил всички доставки, т.е. е налице частично неизпълнение на договора. Установява се и съществуването и размера на вредите за ищеца – същият не е получил необходимото му за неговото производство договорено количество от 2754, 82 МТ изоглюкоза 111, поради което е предприел покупки на покритие с по-висока цена на суровините. Ответникът е възразил, че сделките не са заместващи – първо, защото ищецът не е възнамерявал да съхранява доставените от ответника стоки за бъдещи периоди поради липса на капацитет за съхранение и второ, защото тези стоки са предназначени да покрият нуждите на ищеца за период след прекратяване на процесния договор. Съдът не споделя направените възражения. От една страна, по делото не е установен капацитетът за съхранение на суровини на ищеца /който може да включва собствени бази, наемане на допълнителни помещения и т.н./, а от ССЕ се установява, че за периода 22.07.-27.09.2022г. ищецът е закупил количество дори в по-голям обем от неизпълненото такова по процесния договор. Правилата на разумната логика изключват да се приеме, че производител, какъвто е ищецът, ще реализира разходи за материали, които няма да може да съхрани и да вложи в своето производство. Отделно от това, за да се вземе предвид покупката на покритие по чл.191 ал.2 ШКЗ, е достатъчно договорите да са сключени, не е необходимо заместващите покупки да са вече извършени - така коментар на Silvio Venturi/Marie-Noelle Zen-Rufinen на чл.191 ШКЗ, приложен към изпълнената заявка за информация относно швейцарското материално право. Сключването на договорите с третите лица е установено по делото, а е без значение кога са извършени доставките по тях. От друга страна, в процесния договор от 8.09.2021г. няма уговорка между страните, че договорените количества изоглюкоза ще се използват от „Хербапол Люблин“С.А. само в периода на действие на договора – до 30.09.2022г. Само за пълнота следва да се отбележи, че ищецът е сключил допълнителен договор със самия ответник на 29.07.2022г. за допълнителни доставки от суровината на по- висока цена, но ответникът не възразява относно невъзможността на ищеца да съхранява тези количества. Предвид горното, без значение е за правния спор дали ищецът ще използва суровината, доставена с покупките на покритие, в периода на действие на процесния договор. Още повече, че изискуемостта на задължението на продавача за доставка на цялото количество договорена суровина настъпва на крайната дата на договора 30.09.2022г., към който момент следва да се отЧ. цялото изпълнение, т.е. ако ответникът достави липсващото количество на тази дата, ще се освободи от отговорност, без значение, че ищецът ще използва суровината в последващ период. При това положение съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че сключените с „Калл ингридиънтс“ и „Пфайфер и Ланген“ три договора за доставка на суровини глюкозо-фруктозен сироп и втечнена захар 68% са покупки на покритие с цел допълване на недоставеното от „АДМ Разград“ЕАД количество изоглюкоза 111 по договор № 40069264/8.09.2021 г. Доказана е и причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението на ответника и претърпяната вреда от ищеца, изразяваща се в покупки на покритие на по- висока цена. Заради частичното неизпълнение на ответника по процесния договор за продажба, ищецът е пристъпил към закупуване на недоставените количества суровина за своето производство. Очевидно липсващата суровина е била необходима за производството на ищеца, което може да се извлече от трайната електронна кореспонденция между страните, продължила през време на действие на договора и приключила с уговорката от 29.07.2022г., а приблизително около и след тази дата ищецът е предприел действия по сключване на сделки, заместващи недоставените количества. В тежест на ответника е да установи липса на виновно поведение във връзка с неизпълненото от него задължение. Във връзка със своята защита „АДМ Разград“ЕАД е изложил редица възражения. На първо място твърди стопанска непоносимост, която в швейцарското материално право се разглежда като случай на изключителна, непредвидима и неизбежна промяна, причиняваща траен и сериозен дисбаланс в договора, който настъпва след сключването му. Във връзка с това ответникът се е позовал на съществено изменение след сключване на договора в цената на изходните суровини за производство на изоглюкоза 111 в собственото си производство. Посочено бе по-горе обаче, че изоглюкозата, предмет на доставка на процесния договор, не е произвеждана в завода в гр.Разград, а е закупувана от други места и е доставена на ищеца, в какъвто смисъл е и твърдението на ответника. Последният не излага други твърдения във връзка с възражението за стопанска непоносимост, поради което същото се явява недоказано. На следващо място „АДМ Разград“ЕАД се позовава на възможността по т.4.3 от Общите условия да намали с 5% договорените доставки. Посочената клауза в Общите условия е именувана „Допустими разминавания в теглата“ и допуска АДМ да падне под или да надвиши договореното количество с 5%, от които 2% ще бъдат начислени на цената по договора и още до 3% - към цената на датата на доставка. В този случай продавачът ще определи количеството на стоките, което е обвързващо за двете страни, а след консултиране с продавача, купувачът може чрез квалифициран представител да участва в процедурата по определяне на количеството на стоките. В разглеждания случай няма данни за проведена подобна процедура при никоя от периодичните доставки, поради което съдът приема, че не е налице хипотезата на т.4.3. от ОУ и ответникът не може да намали своята отговорност на това основание. Хипотезата по-скоро касае случаите на допустими отклонения в количеството доставена стока, но не и освобождаване от задължение за доставка. Възражението за частичен отказ на ищеца от доставки също не може да бъде споделен – изложено бе по-горе при обсъждането на фактите, че със сключването на споразумението от 29.07.2022г. страните взаимно са направили отстъпки и са се споразумели за изменение на процесния договор в насока намаление на количеството до 15 100 МТ, което също не е изпълнено от ответника в цялост. Ответникът твърди наличие на хипотезата на т.6.1. от ОУ, съгласно която носи отговорност за неизпълнение на договорните си задължения за вреди в случай на умисъл и груба небрежност, предмет на други договорни или законови условия, предшестващи отговорността. Разпоредбата на чл.100 ал.1 ШКЗ регламентира, че всяка клауза, целяща да освободи предварително длъжника от отговорност в случай на измама или груба небрежност /тежка грешка/, е нищожна. Клаузата в ОУ съответства на закона и е действителна, но не ползва ответника в конкретния случай. Посочено бе по-горе, че в тежест на ответника е да обори презумпцията за виновно поведение, което не е сторил. Умисълът е налице, когато продавачът съзнателно допусне нарушение на договора, а грубата небрежност предполага, че е нарушил и пренебрегнал елементарните правила, които се изискват от всяко разумно лице при същите обстоятелства. Ответникът е сключил договора за продажба за единадесетмесечен период, като още при сключването му е бил наясно, че няма да произвежда, а ще закупува изоглюкоза от други лица и ще я доставя на ищеца. Продължителният период на действие на договора и зависимостта от други лица следователно са изисквали елементарно съобразяване с възможността за увеличаване във времето на цената на закупуваната от „АДМ Разград“ЕАД изоглюкоза, която впоследствие ще продаде на „Хербапол Люблин“С.А. В края на договорния период, на 29.07.2022г. отново е договорил количества в по-малък обем на първоначалната цена и въпреки това не е изпълнил и тази договорка. Ответникът не е доказал в процеса липса на виновно поведение от негова страна /презумпцията не е оборена/, поради което не би могъл да се освободи от договорна отговорност. На последно място, „АДМ Разград“ЕАД прави възражение за недобросъвестност на ищеца, изразяваща се в забавена покана за изплащане на претендираното обезщетение, изпратена след сключени последващи договори между същите страни за доставка на изоглюкоза, които „Хербапол Люблин“С.А. не е платил, за да извърши прихващане. Този въпрос не може да бъде разгледан в настоящото производство, защото последвалите договори са предмет на друго съдебно производство, а твърдяната недобросъвестност, ако такава се установи, не касае действия на купувача, свързани с изпълнение на процесния договор. Достатъчно е да се отбележи, че към 30.09.2022г., когато е настъпил падежа на изпълнението на задължението от страна на ответника, „Хербапол Люблин“С.А. е изправна страна по процесния договор. В обобщение, ответникът не е оборил презумпцията за виновно поведение във връзка с констатираното частично неизпълнение на неговите задължения по договор № 40069264/8.09.2021 г. По отношение на възражението за изтекла погасителна едногодишна давност по т.6.4. от ОУ съдът приема следното: клаузата гласи, че всички искове за вреди изтичат не по-късно от една година след доставянето на стоките на купувача. От съдържанието на тази точка следва извод, че давността следва да се отнесе към рекламационните искове за вреди от дефектна стока, но не и към иск за обезщетение от частично неизпълнение на договорно задължение. В последния случай приложима е разпоредбата на чл.127 ШКЗ, според която всички искове са с давност 10 години, освен ако федералното гражданско законодателство не разпорежда друго. Не се установява друга давност за разглеждания случай, поради което съдът приема, че предявеният иск не е погасен по давност. Представеното от ответника становище от адвокатско дружество Ленц и Щеелин относно разпоредбата на чл.184 ШКЗ следва да се отнесе също към сроковете за гаранционни претенции, т.е. при дефект на стоки, и не касае десетгодишната давност по чл127 ШКЗ. Относно размера на обезщетението швейцарският законодател е предоставил на купувача възможността по чл. 191 ал.2 ШКЗ в хипотезата на извършени покупки на покритие да претендира конкретно обезщетение за претърпените вреди от неизпълнение на продажбения договор в размер на разликата между продажната цена, предвидена в договора за продажба и цената, която е платил на трети лица, за да замести стоките, които не са му били доставени. Посочено бе по-горе, че недоставеното количество по договор № 40069264/8.09.2021г. е в размер 2754, 82 МТ на цена 823 691, 18 евро. Ищецът си е осигурил това количество от „Калл ингридиънтс“ и частично от „Пфайфер и Ланген“ на цена 2 168 007, 79 евро. Разликата, която чл.191 ал.2 ШКЗ урежда като размер на обезщетение, е 1 344 316, 61 евро. Ответникът е направил възражение за неизпълнение на задължението на ищеца да предприеме всички необходими действия за предотвратяване на вредите по чл.44 ШКЗ. В приложения към изпълнената заявка за информация относно швейцарското материално право коментар на Silvio Venturi/Marie-Noelle Zen-Rufinen на чл.191 ШКЗ, е посочено, че при покупка на покритие купувачът трябва да вземе предвид не само собствените си интереси, но и тези на продавача, поради което следва да предприеме всички необходими мерки за намаляване на вредата. В този смисъл заместващите сделки трябва да са от същото естество, да са извършени в разумен срок и доколкото е възможно сделките на покритие да са при същите условия като неизпълнената продажба. В случая еднаквото естество на стоките се доказва от съдебната експертиза по хранителни технологии. Установява се, че заместващите сделки са сключени около и след предоговарянето на количествата на 29.07.2022г., когато е станало ясно, че ответникът няма да може да изпълни в цялост поетото договорно задължение. Що се отнася до условията по тях и по-специално по-високите цени, следва да се отЧ., че страните предварително са уговорили намаляване на обезщетението в т.6.2 от ОУ на договорите за продажба и доставка на Групата АДМ, като са приели, че отговорността на АДМ се ограничава до преки загуби или вреди, които са били предвидими към момента на подписване на договора за продажба, в максимален размер на покупната цена, договорена с АДМ. Ищецът обосновава исковата си претенция именно на тази клауза. Приложена към настоящия случай, разпоредбата налага редуциране на обезщетението от 1 344 316, 61 евро на 823 691, 18 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение на ищеца в размер 823 691, 18 евро с левова равностойност 1 610 999, 92лв., а над него до първоначално претендирания размер от 1 116 436, 74 евро с левова равностойност 2 183 560, 47 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Ответникът дължи лихва върху присъдената сума, която според чл.104 ШКЗ е 5% годишно, считано от момента на изпадане в забава и се дължи, докато продължава забавата. Ищецът претендира лихвата от момента на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, поради което претенцията попада в законоустановените срокове и следва да бъде уважена. Всяка от страните претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ищецът е внесъл ДТ в размер 87 342, 42лв., депозит за превод на съдебни книжа в размер 2793лв., депозит за ССЕ в общ размер 1798лв., депозит за съдебна експертиза по хранителни технологии в общ размер 2000лв. Във връзка със сключен договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил на представляващото го адв.дружество сума в общ размер 30 255, 48 евро 59 174, 58лв., включваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и разходи във връзка с това представителство. Така общият размер на съдебните разходи за ищеца е 153 108лв. Предвид изхода от правния спор и съгл. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати сумата 112 960, 91лв. за направени съдебни разноски съобразно уважената част от иска. Ответникът е заплатил депозит за ССЕ в размер 1762лв. и е заплатил адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер 118 860, 65лв. Общият размер на съдебните разходи е 120 622, 65лв. Предвид изхода от правния спор и съгл. чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати сумата 31 628, 95лв. за направени съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска. Възраженията за прекомерност на адв.възнаграждения и на двете страни са неоснователни. Спорът между страните е с фактическа и правна сложност, проведени са множество съдебни заседания, приложено е материално право на друга държава, поради което съдът не намира основания за намаляване на възнагражденията. Водим от горното, съдът