Решение № 24 от 5.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на П. Д. К. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк], вх. 0, ет.6, ап.16, против Заповед № 3РД-710 от 19.09.2025г. на Командира на Военно формирование 24620 - Свобода, с която заповед на капитан П. Д. К. на длъжност Старши помощник – началник в отделение „Сигнално разузнаване и електронна война“ на център за обработка на разузнавателна информация във военно формирование 24620, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложеното със заповедта дисциплинарно наказание, по съображения за постановяването на административния акт при неспазване на императивните законови изисквания за неговото съдържание, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.148, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), актът за налагане на дисциплинарно наказание е необоснован от фактическа и правна страна, като вмененото му дисциплинарно нарушение не е индивидуализирано в необходимата степен с посочване на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина. Оспорва извършването на вмененото му нарушение, вкл. наличието на сочените в заповедта вредни последици от поведението му и ниска лична дисциплина на военнослужещия, като твърди, че по никакъв начин не е доказано, че е нарушил изискванията на чл. 120, т.7 и т.14 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ). По подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Ответникът по жалбата - Командир на Военно формирование 24620 - Свобода, чрез процесуалния си представители по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на императивните изисквания по чл.59, ал.2 от АПК и чл. чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ; след проведено дисциплинарно производство при спазване на регламентираните в ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ процесуални правила и формални изисквания; при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в заповедта фактическа обстановка, сочеща на извършено от капитан П. К. нарушение на военната дисциплина, правилно квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, за което на военнослужещия е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.1 от ЗОВСРБ. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заповед № ЗРД-651/ 29.08.2025г. на Командира на Военно формирование 24620 - Свобода, на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ и чл.141, т.4 от ППЗОВСРБ, е назначена Комисия за извършване на служебна проверка във връзка с изясняване на обстоятелства относно неспазване на служебното време – напускане на районна на Военно формирование 24620 преди края на служебното време без разрешение от Командира на Военно формирование 24620 на 27.08.2025г. от капитан П. Д. К. на длъжност Старши помощник – началник в отделение „Сигнално разузнаване и електронна война“ на център за обработка на разузнавателна информация във военно формирование 24620. На комисията е възложено да събере и анализира всички факти и обстоятелства по случая, като изготви и представи протокол от извършената служебна проверка. За Председател на Комисията е определен и назначен майор Д. К. Ц.. С Протокол от извършена служебна проверка рег. № 3-2528/ 05.09.2025г. (л.16 и сл. по делото), назначената със Заповед № ЗРД-651/ 29.08.2025г. Комисия е направила предложение да се ангажира дисциплинарната отговорност на капитан П. Д. К. с налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Съгласно съставения протокол, Комисията, след като е снела писмени обяснения от капитан К., е приела за установено, че военнослужещият е напуснал преди края на служебното време района на военно формирование 24620 в 16.24 часа на 27.08.2025г., без разрешение от старшия на войсковия район – Командира на Военно формирование 24620. С оглед на което е направен извод, че капитан П. К. е допуснал дисциплинарно нарушение по см. на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължения по военна служба, нарушаване на изискванията, посочени в чл.116, т.4 и чл.120, т.7 и т.14 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария – при изпълнение на служебните си задължения военнослужещите се ръководят от следните служебни ценности – да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания, военнослужещият е длъжен да бъде дисциплиниран, честен, правдив, храбър и да не щади силите си и дори живота си при изпълнение на военния си дълг и да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните си задължения, за неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, за забелязани закононарушения и издадени разпореждания до него от органите на служба „Военна полиция“, както и за допуснати инциденти в извънработно време. На 19.09.2025г. с капитан П. К., на основание чл.144, ал.1 от ППЗОВСРБ, е проведена беседа от майор Д. К. Ц., действащ За Командира на Военно формирование 24620, за запознаване на военнослужещия с резултатите от извършената служебна проверка и предложеното за налагане дисциплинарно наказание. За проведената беседа е съставен и подписан Протокол рег. № 3 – 2652/ 19.09.2025г. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 3РД-710 от 19.09.2025г. на Командира на Военно формирование 24620 - Свобода, на основание чл.244, т.1 от ЗОВСРБ, на капитан П. Д. К. на длъжност Старши помощник – началник в отделение „Сигнално разузнаване и електронна война“ на център за обработка на разузнавателна информация във военно формирование 24620, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за дисциплинарно нарушение по см. на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ. От правна страна приетото като допуснато дисциплинарно нарушение е обосновано с нарушение на изискванията, посочени в чл.120, т.7 и т.14 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария – военнослужещият е длъжен да бъде дисциплиниран, честен, правдив, храбър и да не щади силите си и дори живота си при изпълнение на военния си дълг и да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните си задължения, за неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, за забелязани закононарушения и издадени разпореждания до него от органите на служба „Военна полиция“, както и за допуснати инциденти в извънработно време (изпълнение в непълен обем на изискванията, посочени в т.16 и т.17 от Заповед № 3РД-315 от 28.03.2025г. на Командира на Военно формирование 24620 относно определяне на разпределението на времето във военно формирование 24620 – Свобода, считано от 31.03.2025г.). От фактическа страна извършването на вмененото на военнослужещия дисциплинарно нарушение се основава на обстоятелството, че капитан П. К. е напуснал района на Военно формирование 24620 преди края на служебното време в 16.24 часа на 27.08.2025г., без да е искал разрешение от Командира на военното формирование. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по образуваното и проведено срещу капитан П. К. дисциплинарно производство. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалба е основателна. В чл. 248 от ЗОВСРБ е регламентирано, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание ”забележка” може да се налага от преките командири (началници). По аргумент от §1, т.16 от ДР на ЗОВСРБ, пряк началник е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат. Следователно Командирът на Военно формирование 24620 е материално компетентният дисциплинарно-наказващ орган за наложеното наказание на капитан П. Д. К. на длъжност Старши помощник – началник в отделение „Сигнално разузнаване и електронна война“ на център за обработка на разузнавателна информация във военно формирование 24620. В оспорената Заповед № 3РД-710/ 19.09.2025г. е посочено, че същата е издадена от Командира на Военно формирование 24620, като е подписана от майор Д. Ц. – Началник на щаба на ВФ 24620, съгласно Заповед за заместване № ЗРД - 708/ 18.09.2025г. От посочената заповед може да се направи извод, че е налице надлежно оправомощаване на подписалото обжалваната заповед длъжностно лице, за упражняване по заместване на правомощията на Командира на Военно формирование 24620, включително и тези за налагане на дисциплинарни наказания. Оспорената Заповед № 3РД-710 от 19.09.2025г. е издадена в изискуемата писмена форма, но при неспазване на регламентираните изисквания за нейното съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според ал.2 на чл.148 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т.е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 241 във вр. с чл.242 от ЗОВСРБ. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното деяние (действие или бездействие) на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае какво точно дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В случая в оспорената заповед не е налице изискуемото се от закона описание на нарушението – съставомерността на деянието, за което на капитан П. К. е наложено дисциплинарно наказание, не е обоснована в необходимата степен нито от обективна, нито от субективна страна. Липсва конекситет между фактическото обвинение (фактическото описание на поведението на военнослужещия, определено като дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение по военната служба (че капитан П. К. е напуснал района на Военно формирование 24620 в 16.24 часа на 27.08.2025г преди края на служебното време – 16.30 часа, без да е искал разрешение от Командира на военното формирование) и неговата правна квалификация като поведение, нарушаващо изискванията на чл.120, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария (военнослужещият е длъжен да бъде дисциплиниран, честен, правдив, храбър и да не щади силите си и дори живота си при изпълнение на военния си дълг) и на чл.120, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария (военнослужещият е длъжен да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните си задължения, за неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, за забелязани закононарушения и издадени разпореждания до него от органите на служба „Военна полиция“, както и за допуснати инциденти в извънработно време). Едновременно с това поведението на военнослужещия е определено като „изпълнение в непълен обем на изискванията, посочени в т.16 и т.17 от Заповед № 3РД-315 от 28.03.2025г. на Командира на Военно формирование 24620 относно определяне на разпределението на времето във военно формирование 24620 – Свобода, считано от 31.03.2025г. Така направената и обективирана в обжалваната заповед формулировка на дисциплинарното обвинение, не дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционирания военнослужещ, квалифицирано като дисциплинарно нарушение на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, вкл. кое точно задължение по военна служба се явява виновно неизпълнено от капитан П. К.. За лицето, заемащо длъжност във въоръжените сили, служебни са задълженията, които са в предметния обхват на възложените му с договора за кадрова военна служба и произтичащи от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както и от актовете, посочени в чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещият носи задължението да спазва уставите, нормативните и административни актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. В случая позоваването на чл.120, т.7 и т.14 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария за обосноваване неизпълнението на задължения по военна служба, е абсолютно бланкетно, тъй като дисциплинарното обвинение от фактическа страна не се основава на неизпълнение на нито едно от регламентираните в посочените разпоредби от Устава задължения за военнослужещия. Противно на твърдяното от процесуалния представител на ответника, в акта за налагане на дисциплинарно наказание липсва формулирано от фактическа страна обвинение за неизпълнение от капитан К. на задължението си като военнослужещ да участва в боен разчет и че пропуска самоволно заповядани от командира дейности пред края на служебното време – 16.30 часа. Фактическата и правна необоснованост на дисциплинарното обвинение съставлява съществено нарушение както на специалното изискване по чл. 148, ал.1 във вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ, така и на общото по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, за нормативно регламентираното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Обжалваната заповед е издадена и при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, представляващо абсолютно основание за нейната отмяна, като незаконосъобразна. Както беше посочено, със Заповед № ЗРД-651/ 29.08.2025г. на Командира на Военно формирование 24620 - Свобода, на основание чл.141, т.4 от ППЗОВСРБ, е назначена Комисия за извършване на служебна проверка във връзка с изясняване на обстоятелства относно неспазване на служебното време – напускане районна на Военно формирование 24620 преди края на служебното време без разрешение от Командира на Военно формирование 24620 на 27.08.2025г. от капитан П. Д. К., като за Председател на Комисията е определен и назначен майор Д. К. Ц.. Същото длъжностно лице (майор Д. К. Ц.), при упражняване по заместване на правомощията на Командира на Военно формирование 24620, е издало и обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съвместяването и съотв. упражняването от едно и също длъжностно лице на правомощия в качеството му на Председател на Комисията по чл.142 от ППЗОВСРБ за извършване на служебна проверка за непосредствено разкриване на дисциплинарното нарушение и на правомощия в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, е абсолютно недопустимо. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че доколкото майор Ц. е бил назначен за Председател на комисията за извършване на служебна проверка в качеството му на Началник на щаба на Военно формирование 24620, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подписана от майор Ц. в качеството му на изпълняващ длъжността Командир на военно формирование 24620 по заместване, не е налице допуснато процесуално нарушение. Както нормативната регламентация по чл. 145 и чл.147 от ППЗОВСРБ, така и два от основните принципи, регламентирани в чл. 10, ал.1 от АПК – за самостоятелност и безпристрастност на ръководещия административното производство орган (в случая дисциплинарно такова), не допускат упражняването от едно и също длъжностно лице на правомощия на дисциплинарно-разследващ орган и правомощия на дисциплинарно-наказващ орган, както е в случая. В този смисъл независимо от обстоятелството, че със Заповед № ЗРД - 708/ 18.09.2025г., Командирът на Военно формирование 24620, поради отсъствието му на дата 19.09.2025г., е определил за командир на Военното формирование Началника на щаба на Военното формирование майор Д. К. Ц., доколкото майор Ц. е бил Председател на комисията, извършила служебната проверка и изготвила предложението за търсене на дисциплинарна отговорност на капитан П. К., е недопустимо посоченото длъжностно лице да упражнява (вкл. по заместване) на правомощия от компетентността на дисциплинарно-наказващия орган. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което опорочава проведената дисциплинарна процедура и съотв. издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Заповед № 3РД-710 от 19.09.2025г. е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарно-наказващия орган релевантни юридически факти; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта нарушение на военната дисциплина и правилното определяне вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Всяко едно нарушение, вкл. дисциплинарното нарушение, изисква установяване съставомерност на деянието не само от обективна, но и от субективна страна. В този смисъл нормата на чл.241 от ЗОВСРБ визира като нарушение на военната дисциплина виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. В случая дори да се приеме за доказано, че на 27.08.2025г. капитан П. К. е напуснал района на Военно формирование 24620 в 16.24 часа т.е 6 минути преди края на служебното време (16.30 часа), без да е искал разрешение от Командира на военното формирование и съотв. че формално действията на военнослужещия не са били напълно в съответствие с изискванията, посочени в т.16 и т.17 от Заповед № 3РД-315 от 28.03.2025г. на Командира на Военно формирование 24620 относно определяне на разпределението на времето във военно формирование 24620 – Свобода, по никакъв начин не са отчетени посочените от капитан К. обективни причини за излизането му извън районна на КПП на военното формирование. Макар в обжалваната заповед изцяло да е възпроизведено съдържанието на дадените от капитан К. писмени обяснения, абсолютно бланкетно и несъответно на възприетата като установена фактическа обстановка, като причина за извършеното дисциплинарно нарушение се сочи в заповедта „ниската лична дисциплина от капитан Пеньо Димитров К.“. Не е извършена каквото и да е било преценка дали излизането на капитан К. от района на военното формирование 6 минути преди края на служебното време, не е било обусловено от причини, сочещи на несъставомерност на деянието от субективна страна, като констатацията за извършване на деянието при пряк умисъл не е подкрепено от каквито и да е било данни и доказателства. Абсолютно необосновано е и приетото наличие на „вредни последици” от нарушението. Вредни последици от едно дисциплинарно нарушение са настъпилите пряко и непосредствено за службата, за гражданите или за обществото такива, когато съставляват една закономерна и логична последица от това нарушение, каквито вредни последици в случая нито са установени, нито са обосновани, нито са доказани. В контекста на конкретните обстоятелства, които не са отречени от дисциплинарно-наказващия орган (че на 27.08.2025г. военнослужещият е бил на работа придружен от 7 годишния си син, тъй като нямало кой да се грижи за детето), съдът приема, че поведението на капитан Колев, макар от обективна страна формално да осъществява състав на дисциплинарно нарушение, в случая не следва да бъде санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание, дори и най-лекото такова по чл.244, т.1 от ЗОВСРБ. Да се приеме противното би означавало реализирането на дисциплинарната отговорност да се основава единствено на формалистичен подход, без да се отчитат конкретните, относими към деянието, обективни обстоятелства и субективното отношение на военнослужещия от гл.т на причините, обусловили в случая отклонение от 6 минути от установеното служебно време за личния състав на военното формирование. Такъв формалистичен подход при прилагане на наказателна репресия, независимо от нейния вид, е недопустим, вкл. с оглед целите на наказанието. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед № 3РД-710 от 19.09.2025г., като издадена при неспазване на императивните изисквания за нейното съдържание, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,