Решение № 1281 от 7.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 3508/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 5574/16.10.2024г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 1194/2024г. в частта, в която са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от Е. Р. М. в частта, в която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер. Жалбоподателят Прокуратура на РБългария твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. Пред първоинстанционния съд не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не е ясно от обжалваното решение претендираните от ищеца вреди с какво са доказани. Не е обсъдено как са се отразили на Е. М. тежестта на престъплението, продължителността на наказателния процес, броя и продължителността на извършените с нейно участие процесуални действия в досъдебната и съдебна фаза, обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната. Анализът на събраните доказателства не обосновават обезщетение в размер от 61 000лв. Съдът не е съобразил доводите и възраженията на прокуратурата, свързани с интензитета на наказателното производство, а именно делото е било фактически и правно сложно. Не се установи да има влошаване на здравословното състояние на ищеца. Съдът е кредитирал безкритично показанията на свидетелите по отношение на преживените емоционални и психични страдания на ищеца. Не е доказано уронване на престижа и личното достойнство, злепоставяне сред обществото, накърняване на професионалната репутация и политическа кариера на Е. М.. Прокуратурата не носи отговорност за медийните публикации. Неправилно съдът е взел предвид при определяне на размера на обезщетението наложените обезпечителни мерки, без да съобрази, че те са наложени от съда и прокуратурата не носи отговорност за последиците от тях. Нарушена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и принципът на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, както и икономическите условия в страната. Поддържа, че представените договори за правна защита и съдействие удостоверяват направен разход в претендирания размер, но няма доказателства за обема на извършените процесуални действия от пълномощника. Позовава се на ТР № 6/13г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят оспорва да дължи обезщетение за имуществени вреди в размера на законната лихва в резултат на задържане на паричната гаранция. Ищецът не е доказал, че нейното имущество със сигурност би с увеличило, ако не са били действията на правозащитните органи. Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло или да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и да отхвърли изцяло исковете за имуществени вреди. Жалбоподателят Е. М. поддържа, че в обжалваната от нея част решението е неправилно. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил тежестта на престъплението, за което е била обвинена, че е бил засегнат авторитетът й, пострадала е професионалната и политическата й кариера, негативните изживявания, свързани с наказателното производство. Неправилен е изводът за недоказаност на твърдението за влошаване на здравословното й състояние в следствие на воденото дело. Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло претенцията за неимуществени вреди. В депозиран писмен отговор Е. М. и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител оспорва жалбата на Прокуратурата. Счита я за неоснователна. Прокуратурата на Република България в съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва насрещната въззивна жалба. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Е. М. твърди, че през 2009г. е образувано ДП № 162/2009г. на НСлС по пр.пр. № 11424/2008г. на СГП. Във връзка с него през месец ноември 2009г. от Главния прокурор е поискано да бъде свален имунитетът й като народен представител в 41то НС, за да бъде привлечена като обвиняем. Била е освободена и като председател на Комисията по труда и социалната политика в НС. На 23.02.2010г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.3 вр. с ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. То е било извършено по служба като министър на труда и социалната политика. Взета й е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 50000лв. С определение от 10.03.2010г. по н.ч.д. № 1168/10г. на СГС размерът е намален на 5000лв. Внесла е паричната гаранция в десет дневен срок. С определения от 25.02.2010г. и от 24.03.2010г. по н.ч.д. № 973/10г. на СГС, НК, 11състав по искане на прокуратурата на основание чл.72 от НПК за обезпечаване на ДП 162/2009г. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото й -възбрана върху недвижими имоти и запор на банкови сметки. С постановление от 26.05.2010г. по същото ДП повдигнатото обвинение е било променено. Обвинителният акт е весен за разглеждане в съда и по него е образувано нохд № 5056/10г. на СГС. С присъда № 330/15.12.2015г. тя е призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Мярката й за неотклонение е променена от „парична гаранция“ в „подписка“. С определение № 15/20.01.2016г. по вчнд № 40/167г. на САС, промяната на мярката е потвърдена. Присъдата е протестирана и е образувано внохд № 32/17г. на САС, който с решение № 304/29.06.2017г. я е отменил и е върнал делото на СГП. С постановление от 29.11.2019г. ДП № 162/2009г. е прекратено. С определение от 15.02.2021г. по чнд № 3722/20г. СГС, НО, 1 състав, това постановление е отменено и делото е върнато на СГП. По протест е постановено определение от 22.06.2021г. по внчд № 460/21г. от САС, с което това определение е отменено и е потвърдено постановлението от 29.11.2019г. за прекратяване на наказателното производство. Определението за прекратяване е влязло в сила на 22.06.2021г. Наказателното производство е продължило 11г. и 4месеца. През този период е била изключително подтисната и подложена на силен стрес. Състоянието й е влошено и поради широкият медиен отзвук и охулване. Широко е отразено свалянето на имунитета й като народен представител, освобождаването й като председател на Комисията по труда и социална политика в 41 то НС. Била е злепоставена в обществото, опозорено е било доброто й име на гражданин, университетски преподавател, политик и общественик. Репутацията й на професионалист е била съществено накърнена. Била е принудена да обяснява на приятели, колеги и близки, че е невинна. В резултат на наказателното преследване е сложен край на политическата й кариера. Чувствала се е разстроена за близките си, които тежко са преживявали случилото се с нея. През 2017г. е починал съпругът й, чието здравословното състояние се е влошило в резултат на стреса и психическото напрежение в резултат на повдигнатото обвинение срещу нея. Притеснявала се е и за сина си, който е бил потиснат, затворил се е в себе си, рязко е ограничил социалните си контакти. В резултат на наказателното преследване се е влошило здравословното й състояние- физическо и психическо. Станала е депресивна, избягвала е социални контакти, не е можела да спи. Получила е хипертонични кризи, аритмия, стенокардоподобни симптоми, което е наложило прием на медикаменти. Страхувала се е от рецидив на установеното през 2002г. онкологично заболяване на гърдата. В резултат на внасяне на паричната гаранция е претърпяла имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността да използва внесената сума и да реализира доход от нея в размер на законната лихва. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. в едно със законната лихва, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 2990лв.- пропуснати ползи за периода 20.03.2010г. до 20.01.2016г., в едно със законната лихва, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди от 9600лв.- заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, в едно със законната лихва, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита ги за неоснователни. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза. В тежест на ищеца е да докаже претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Не са представени доказателства за интензивността на наказателното производство, продължило 11г. и 4м. То е фактически и правно сложно, тъй като са повдигнати обвинения на повече от едно лице и делото е преминало през няколко съдебни инстанции. Липсват данни Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производството на медии. Тя не носи отговорност за начина на медийно отразяване, защото неин представител не е дал публично изявление за разследването и обвинението. Ищецът сама е давала изявления пред журналисти. Не са ангажирани доказателства за твърденията в исковата молба. Не е имало забрана да продължи политическата й кариера съгласно чл.65 от Конституцията на РБългария. В отговора се поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер и не е съобразено с чл.52 от ЗЗД. Оспорва претендираните имуществени вреди. Безспорно е, че срещу Е. М. е образувано ДП № 162/2009г. за престъпление по чл.282, ал.3 вр. с ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 23.02.2010г. на НСлС й е повдигнато обвинение за него. Определена й е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 50 000лв. С определение от 10.03.2010г. на СГС, НО, 16 състав, постановено по н.ч.д. № 1168/10г. гаранцията е намалена на 5000лв., която да бъде внесена в 10дневен срок. С постановление от 26.05.2010г. на НСлС е променено престъплението, в което Е. М. е била първоначално обвинена. Няма спор, че парична гаранция от 5000лв. е внесена. Върната е на 12.02.2016г.-л.170 от делото. С определение от 25.02.2010г. на СГС, НК, 11 състав, постановено по н.д. № 973/10г. и определение от 24.03.2010г.на СГС, НК, 3 състав, постановено по нчд № 1344/10г. са наложени обезпечителни мерки върху имущество на Е. М. чрез възбрана и запор. Безспорно е, че е изготвен обвинителен акт, въз основа на който е образувано нохд. № 5056/10г. на СГС, НК, 2 състав. По него е постановена оправдателна присъда по отношение на ищеца на 15.12.2015г. В съдебно заседание от същата дата мярката за неотклонение на ищеца е променена в „подписка“ и са отменени допуснатите обезпечителни мерки на основание чл.72 от НПК. Това определение е потвърдено от САС, НО по внчд № 40/16г. с определение № 15/20.01.2016г. По протест на прокуратурата е образувано внохд № 32/17г. на САС, по което с решение № 304/29.06.217г. отменена оправдателната присъда от 15.12.2015г. и делото е върнато на СГП. Не се спори, че досъдебното производство срещу нея е прекратено с постановление от 29.11.2019г., защото деянието не е извършено. Първоначално то е отменено от СГС с определение от 15.02.2021г. по чнд № 3733/2020г. Съдебният акт е отменен от САС с определение от 22.06.2021г. по внчд № 460/21г. и е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 29.11.2019г. Не е спорно, че към образуване на досъдебното производство ищецът е била народен представител в 41 то НС, председател на Комисията по труда и социалната политика. С решение от 09.12.2009г. тя е освободена от тази длъжност. Към исковата молба са представени публикации в медийни издания, отразяващи воденото срещу Е. М. наказателно производство и медицински документи. Във връзка с претенцията за имуществени вреди са приети два договора за правна защита и съдействие от 2011г. и 2017г., фактури към тях и приходни ордери. Към отговора на исковата молба не са представени доказателства. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Свидетелите И. и Г. познават ищеца. Първата е нейна сестра, а втората я познава 1995-1997г. във връзка с обща работа. И двете описват емоционалното състояние на Е. М. в резултат на воденото срещу нея наказателно преследване, как то й се е отразило в емоционален план, на физическото й и здравословно състояние. Споделят какви притеснения е имала тя, съпругът и синът й. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля И. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни. Те не влизат в противоречие с показанията на другия свидетел и не се компрометират от други събрани по делото доказателства. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди за 61 000лв. и го е отхвърлил до пълния му предявен размер. Уважил е изцяло исковете за имуществени вреди. Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Атакуваното решение е валидно и допустимо. По правилността му. Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди. За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ- воденото срещу Е. М. наказателното производство е било прекратено, тъй като деянието не е извършено. Не е спорно, че срещу нея е започнало наказателно преследване през 2009г. за извършено престъпление първоначално по чл.282, ал.3 вр. с ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, а в последствие изменено на 26.05.2010г. Безспорно е, че наказателното производство е приключило с прекратително постановление на СГП от 29.11.2019г. За да настъпи стабилитета му като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство и за да завърши с оправдателна присъда. Това постановление е проверено по реда на инстанционния контрол и съдебният акт за потвърждаването му е влязъл в сила на 22.06.2021г./ Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. № 863/19г., III г.о. на ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на ВКС/. Наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза е проведено за период от 11години и 4 месеца. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая взетата мярка за неотклонение срещу ищеца е „парична гаранция “ за периода 23.02.2010 до 15.12.2015г. Тя е действала за 5г. и 10м. и „подписка“ от 15.12.2015г. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние. В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск за обезвреда на неимуществени вреди е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването им. Този вид вреди засягат нематериалната сфера на пострадалия от незаконно наказателно производство. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата молба за това, че наказателното производство се е отразило изключително негативно на ищеца и нейната личност. Страхът, като обективен и реално съществуващ фактор, също следва да бъде отчетен при определяне на неимуществените вреди. Безспорно едно наказателно преследване е източник на негативни емоции у разследвания, както и предизвиква стрес у него. Наказателната репресия създава усещане за застрашеност от осъждане. При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че ищецът е била обвинена в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и обстоятелството, че срещу нея е имало постановена оправдателна присъда, отменена през 2017г. От тогава до 29.11.2019г., когато е постановено прекратяване на наказателното производство, е имало период на неяснота за това как ще продължи досъдебното производство. Това също внася несигурност у обвиняемия, напрежение и негативни емоции. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази, че ищецът е била обвинена първоначално за престъпления по служба, а именно в качеството й на Министър на труда и социалната политика. Това е значима длъжност, свързана с изпълнителната власт и предпоставя голям обществен интерес към наказателното производство. Медийното отразяване, независимо от това дали, прокуратурата ще оповестява информация за хода на разследването, е неизбежно. Но именно поради заеманата длъжност и повишения интерес, вредите, които търпи един такъв човешки индивид са в значително по- висока степен. Наказателното производство засяга неговият живот като личност, но и обществения му престиж в професионално отношение. Разследването влияе на формиране на общественото мнение спрямо обвинения. Очакванията и изискванията към такъв вид заемана длъжност като „Министър“ е свързано с по- големи изисквания за почтеност и спазване на законите. Честта, достойнството и доброто име на всеки човек е от значение за него, но при личности с обществена известност, чиито действия са публично достояние, интензитета на негативните изживявания от прилагана срещу тях наказателна репресия е значително по- голям. Към тях, както обществото, така и медиите проявяват по- голям интерес, което съответства на отразяването в печатни и интернет издания. Самият ищец сочи, че е политик и общественик, имащ активна позиция в обществено- политическия живот- народен представител в няколко поредни български парламента и министър в правителства на държавата. В този случай държавната власт като цяло, както и политически фигури могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по- високо от това, на което са подложени частни лица / Р № 7/04.04.1996г. на Конституционния съд на РБългария/ От свидетелските показания се установява, че Е. М.. е понесла тежко повдигнатото й обвинение. Затворила се е в себе си, депресирала се е от отдръпването на една част от обкръжението й. Наказателното производството й се е отразило физически и психически. Имала е хипертонични кризи, паник – атаки и безсъние. Преди всяко заседание по делото е била притеснена. Имала е притеснения за това как то ще се отрази на близките й- съпруг, син и баща. Медийните публикации на делото също са я притеснявали. Изпитвала е неудобство като преподавател в УНСС студентите да не видят какво пише за нея в социалните мрежи. Политическата партия, която я е издигнала за народен представител е оттеглила подкрепата си. Изпитвала е притеснения от отношението на професионалната общност и на колегите й в Народното събрание. Във връзка с наложените обезпечителни мерки е имала проблеми и ограничения, както ищецът, така и свидетелят И. във връзка с общ имот. Повдигнатото обвинение е бил сриващо за нея. Негативните последици от наказателното производство не са отшумели и след прекратяването му. При анализа за събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказани негативните последици за психично състояние на ищеца от незаконното преследване, които с оглед на известността й в публичния живот на страната, са с по- висок интензитет и отражение в неимуществената й сфера, а особено, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление, свързано с професионалната й сфера. Не се доказа в процеса влошаване на здравословното й състояние, като твърдените хипертонични кризи не могат да се приемат за извънредни и необичайни, а свързани със стреса. Няма данни за влошаване на онкологичното й заболяване, за трайни психични или други последици от воденото наказателно производство, независимо от интензитета на преживените негативни състояния. Съдът счита, че оттеглянето на Е. М. от политическия и обществен живот е нейно решение, тъй като е считала кандидатирането й за държавен пост за неморално. Самата тя не е предприела действия в тази насока и да е срещнала отказ от политическа партия или организация да бъде предложена за изборна политическа длъжност. Поради това не се доказа категорично, че наказателното преследване е сложило край на политическата й кариера. / Св. И./ Не се установи, че като професионалист е била дискредитирана, тъй като в периода на наказателното преследване е била преподавател в УНСС/ св. И./. Видно от представеното извлечение от сметка на Е. М.- л.170, е че тя е получавала трудово възнаграждение от УНСС. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че по отношение на ищеца са взети леки мерки за неотклонение, който не са препятствали упражняването на нейни законни права, както и чистото съдебно минало. Съдът съобрази тежестта на обвинението – за тежко умишлено престъпление, и продължителността на незаконното наказателното преследване от 11 г. и 4 м. Тук следва да бъде отчетено и действието на наложените обезпечителни мерки по отношение на Е. М. от съда през 2010г. и действали до 15.12.2015г. Прокуратурата възразява, че те са допуснати от съда и тя няма отношение към тях и правните им последиците. Видно от съдебните актове е, че те са наложени по искане на прокуратурата на основание чл.72, ал.1 от НПК / ДВ бр.15/23.02.2015г./ Т.е. обезпечителните мерки са допуснати по нейна инициатива и свързаното ограничаване на права на ищеца е в пряка причинна връзка с наказателното преследване. Наложените запори върху банкови сметки е препятствало Е. М. да ползва намиращите се парични средства по тях. Незаконното наказателно производство прави необосновани и незаконни наложените обезпечителни мерки, които водят до ограничаване на права на обвинения в престъпление. В такъв случай те са наложени в противоречие на чл.1, ал.1 от допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС. Като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените в процеса обективно съществуващи и доказани вреди намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 50 0000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. Към 22.06.2021г. минималната работна заплата в страна е била 650 лв. или присъденото обезщетение представлява 76 минимални работни заплати. Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната и на доказаните в процеса вреди. Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над 50 000 лв. до 61 000лв. Решението следва да се потвърди в останалата обжалвана част. По иска за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното наказателно производство представляват имуществена вреда за лицето, което ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/ Присъждането на имуществени вреди зависи от това дали те реално са сторени, т.е. заплатено е адвокатското възнаграждение. По делото е установено, че фактически е заплатено такова в размер на 66 000 лв. Видно от представените два договора от 18.04.2011г. и от 03.05.2017г. е, че Е. М. и АД „Д., А. и съдружници“ са постигнали съгласие за защитата му в съдебното производство, пред първа и втора инстанция. От представените два броя фактури и приходни ордери, неоспорени от ответника, се установява, че тя реално е заплатила договореното адвокатско възнаграждение. Уговорено е възнаграждението на адвоката да бъде заплатено в брой или по банкова сметка на адвокатското дружество. Клаузата дава възможност за избор на клиента за начина на плащане. Видно от приложените приходни ордери е, че то е извършено в брой. В отговора на исковата молба, и поддържано в жалбата, е възражението на прокуратурата за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно цитираното тълкувателно решение в този случай съдът не се произнася по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, а по предмета на спора. Той установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. От обсъдените по- горе два договора за защита се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено във връзка с незаконното наказателно преследване. Това обстоятелство не се оспорва. Съдът съобрази, че делото е било фактически и правно сложно с оглед на големия обем на доказателствата по наказателното дело, на многото обвиняеми. Тава е изисквало влагане на усилия и труд при защитата на ищеца. Съдът счита, че договореното адвокатско възнаграждение не е в изключително висок размер. Като взе предвид и решение от 25.01.2024г. по дело С-438 на СЕС възражението за прекомерност, въведено в процеса от Прокуратурата, е неоснователно. Искът е основателен в пълен размер. По иска за имуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва сумата от 5000лв. внесена като парична гаранция. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, включително и имуществените, който са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Имуществените вреди съгласно общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД са пропуснати пози и претърпени загуби. Пропусната полза е такова увеличение на имуществото, което не се е осъществило. Съгласно т. 11 на ТР № /22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже. / Р № 281/04.10.2011г. по гр.д. № 1684/2010г., ВКС, III г.о., Р № 79/09.01.2019г. по гр.д. № 2262/18г., ВКС, IV г.о./ По делото не се оспорва, че Е. М. е внесла паричната гаранция от 5000лв., както и че тя й е била върната през 2016г. Невъзможността да я ползва през определен период от време води до невъзможността от нея да реализира граждански плодове в размер на законната лихва. Задържането на сумата е в пряка връзка с незаконното обвинение. Ищецът не претендира вреди над законната лихва, поради което искът следва да се уважи изцяло. По разноските. При този изход на спора по жалбата на Е. М. не се дължат разноски. Такива й се дължат за защита по жалбата на Прокуратурата в размер на 600лв. /1/2 от 1200лв. договорено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция/. Воден от горното, съдът