Решение № 1169 от 23.5.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 164/2025 г.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Депозирана е касационна жалба от пълномощник на изпълнителния директор на „Национална електрическа компания/НЕК/ ЕАД гр. София, против Решение № 1/13.01.2025 г., постановено по АНД № 46/2024 г. по описа на Районен съд – Крумовград. Сочи, че с цитираното решение било потвърдено Наказателно постановление № 108/26.11.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД гр.София, с ЕИК •••, на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 4, т. 3 от ЗВ. Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото, довело до погрешни правни изводи. На първо място излага твърдения, че първоинстанционния съд не е съобразил обстоятелството, че от месечния график за юли 2024 г. за ВЕЦ „•••“ било видно, че са били разрешени общо 60, 500 млн. м 3, от които за електропроизводство 55, 000 млн. м 3 вода и 5, 500 млн. м 3 вода за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира, преработени чрез ХГ 6 на ВЕЦ „•••“, когато останалите турбини не работят. Като допълнително условие било записано и че „разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват при обем в язовира над 218, 00 млн. м 3 “. В графика на МОСВ в частта за язовир „•••“ било записано и че в периода 29.07 - 31.07.2024 г. е планиран вътрешен оглед на ГНД на ВЕЦ „•••“, като през този период да се осигурят води за минимално допустим отток. Счита, че районният съд необосновано не е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства. В тази връзка сочи, че в своята дейност „НЕК“ ЕАД се стреми да спазва стриктно графика на МОСВ. Както било посочено и в писмо с изх. № ЦУ-24-00-346-1/14.10.2024 г. в период от 08: 00 ч. на 27.07.2024г. до 08: 00 ч. на 28.07.2024 г. „НЕК“ ЕАД е планирало само задължителната работа на ХГ 6 за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира. За потвърждение били ангажирани като доказателства 2 броя справки, съдържащи валидираните в системата на „Електроенергийния системен оператор” ЕАД (ECO ЕАД) производствени графици за 27.07.2024 г. до 08: 00 ч. на 28.07.2024 г. Въпреки това „ECO“ ЕАД, по силата на нормативните си задължения по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и въз основа на договор за предоставяне на допълнителни услуги от страна на „НЕК“ ЕАД, управлявало работата на ВЕЦ, в това число и на ВЕЦ „•••“ за функционирането на електроенергийната система на Република България (EEC). При управление на EEC неминуемо възниквали ситуации, които налагали използване на водни обеми за производство над разрешените с месечните графици. Въпреки така подадения план за работа, ВЕЦ можело да се въвеждат в режим на работа, извън графика, директно от диспечерските звена на „ECO“ ЕАД, чиито разпореждания са задължителни за изпълнение в съответствие с нормативната уредба в страната. Независимо, че съгласно нормативните документи на „ECO ЕАД“ било вменено и задължението да следи за спазването на месечните графици на МОСВ, съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба РД-16-57 от 28 януари 2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, било безспорно, че при нарушение на графика, актът се съставял на титуляра на разрешителното, за водоползване, който в конкретния случай се явявал „НЕК“ ЕАД. Счита, че в конкретния случай следвало да бъде отчетено обстоятелството, че с оглед високата степен на обществен интерес и защита на крайните потребители на електрическа енергия и по двата вида обществени отношения, регламентирани от Закона за водите и от Закона за енергетиката, гражданите на Република България, а не „НЕК“ ЕАД, имали полза от външната намеса на „ECO“ ЕАД по отношение на работата на ВЕЦ „•••“. Тези обстоятелства е следвало да бъдат обследвани и оценени обстойно от наказващия орган при решението му за издаване на краен акт по административнонаказателното производство. Предвид това към издаване на наказателно постановление е следвало да се пристъпи съгласно чл. 53 от ЗАНН, когато наказващият орган установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение.В случая нарушението не било установено по несъмнен начин, предвид даваните задължителни разпореждания от „ЕСО“ ЕАД за работата на ВЕЦ „•••“. На следващо място излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд не се бил съобразил и с направените в жалбата до него възражения за настъпила давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи, че в конкретния случай давностният срок е започнал да тече от следващия ден на подадените от „НЕК“ ЕАД справки. Поддържайки отразеното в жалбата, че не по-късно от 10.08.2024 г., по аргумент на чл. 53, ал. 6 от ЗВ и чл. 17 от НППВ, от тази дата най-късно е започнала да тече давността, предвидена в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която: „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 една година от извършване на нарушението”. Предвид това издаденият АУАН № 219/11.11.2024 г. се явявал издаден след изтичането на този срок. Във връзка с горното релевира доводи, че материалноправната разпоредба, досежно давността в административнонаказателното производство по ЗАНН била императивна. С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, било постановено, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, като с изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН се погасявала възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като давността се прилагала служебно, а държавата губела своето материално право да наложи наказанието на дееца и да изпълни вече наложено му такова. Предвиденият по-дълъг едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН бил установен за обезпечаване възможността на наказващия орган да издири и установи нарушителя, но той би бил приложим само когато последният не бил известен, каквато предпоставка в случая не била налице. След изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. давността по чл.34 от ЗАНН ясно и безспорно била определена като погасителна. По силата на чл. 54 от ЗАНН, наказващият орган следвало да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, когато актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 или ал. 2 от ЗАНН. Процесният АУАН № 219/11.11.2024 г. бил съставен няколко дни след изтичането на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, с оглед нормативно определените срокове по чл. 53, ал. 6 от ЗВ и чл. 1в, чл. 17, чл. 71 и чл. 74 от НППВ, които течели не от датата на издаване на КП № КЖ-145/16.08.2024 г. Извършената последваща проверката за същото нарушение, обективирана в КП № КЖ- 179/21.10.2024 г. представлявала елемент от служебното събиране на доказателства по преписката, но с това не се спирал императивният погасителен давностен срок по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 1/13.01.2025 г., постановено по АНД № 46/2024 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 108/26.11.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД гр.София, с ЕИК •••, на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 4, т. 3 от ЗВ. В случай, че касационната инстанция не приеме доводите за съществени пороци на абжалваното решение на районния съд, моли административния съд да върне делото на първоинстанционния съд, с указания за тълкуването и прилагането на закона. По касационната жалба е депозиран отговор с изх.№ ПО-02-710/9/ от 14.02.2025 г., депозиран от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” гр.Пловдив, надлежно приподписан от юрисконуслт Т. Д., в който са изложени подробни доводи за законосъобразност и обоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение. Моли съда да остави без уважение касационната жалба, подадена от „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК •••, срещу Решение № 1/13.01.2025г, , постановено по АНД № 46/2024 г. по описа на Районен съд – Крумовград, респ. да остави в сила решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, редовно призован касаторът не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт К. К. е постъпила молба-писмена защита, в която поддържа жалбата си и моли за решение в този смисъл. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, редовно призован не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт Т. Д. е постъпила молба, в който оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да остави без уважение касационната жалба, и да постанови съдебно решение, с което да остави в сила Решение №1/13.01.2025 г., постановено по АНД № 46/2024г. по описа на Районен съд- Крумовград. Поддържа изложените подробни доводи и аргументи относно предмета на настоящия съдебен процес в отговора на касационната жалба. При представяне на списък с разноски от стана на процесуалния представител на НЕК ЕАД, моли претендираните разноски да бъдат редуцирани до законоустановения минимум. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Крумовград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице. Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 108/26.11.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД гр.София, с ЕИК •••, на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 4, т. 3 от ЗВ. Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗВ, изразяващо се в това, че за месец юли 2024 г. „НЕК“ ЕАД гр.София не е спазило условието в графика за месец юли 2024 г. за язовир „•••“, разрешените обеми за производство за електроенергия да се използват при обем в язовира над 218.00 млн. м 3, с което е нарушило т. 8 от графа „Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Приложение № 1 към разрешителното за водовземане № [номер]/[дата], последно изменено с Решение на министъра на околната следа и водите № [номер]/[дата], съгласно която водовземането следва да се извърши в съответствие с месечния график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец юли 2021 г., утвърден от министъра на околната среда и водите. Първоинстанционният съд е изложил са мотиви, че при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е подвел нарушението под съответната наказваща норма. В тази връзка е посочил, че санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ е относима към процесното нарушение. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „НЕК“ ЕАД гр. София са неоснователни и не са налице релевираните отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В тази връзка при правилно установена фактическата обстановка и в съответствие с материалния закон, въззивния съд е обосновал изводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е потвърдил същото. Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че за процесния период/месец юли 2024 г./ „НЕК“ ЕАД гр. София не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „•••“, съгласно условието по т. 8 от Приложение № 1 в издаденото разрешително, а именно на 28.07.2024 г. наличният обем в язовира е бил 216.735 млн. м 3 вода, които е значително под контролния обем от 218.00 млн. м 3 вода, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири, явяващо се нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Изводите на съда, че при така установеното нарушение правилно е приложена санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ изцяло се споделят от касационната инстанция. Във връзка с горното и по отношение на въведените в касационната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи: „НЕК“ ЕАД е титуляр на Разрешително за водоползване № [номер]/[дата], изменено с Решение № 123/07.07.2008г., изменение с Решение № 90/23.04.2013г., изменено с Решение № 133/23.08.2018 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, по силата на което на дружеството е разрешено водоползване от воден обект язовир „•••“ за производство на електроенергия посредством ВЕЦ „•••“. В утвърдения график за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец юли 2018 г., за язовир „•••“ са били разрешени 55.000 млн. м 3 вода за производство на електроенергия и 5.500 млн. м 3 за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира, преработени чрез ХГ6 на ВЕЦ „•••“. Поставено е условие разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват при обем в язовира над 218.00 млн. м 3 вода. От приетите и приобщени в производството пред районния съд доказателства се установява, че на 27.07.2024 г. наличният завирен обем в язовира е бил 218.200 млн. м 3 вода, а на 28.07.2024 г. в 08.00 ч. наличния обем е бил 216.735 млн. м 3 вода. За посочения период „НЕК“ ЕАД гр.София е преработило общо 1 453847 м 3 вода, като от общото количество от ХГ6 са преработени 109 373 м 3 вода, а от чрез други два ХГ са преработени 1 344 474 м 3 вода, с което не е спазило условието в месечния график за юли 2024 г. разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват при обем в язовира над 218.00 млн. м 3 вода. Видно от нормата на чл. 53, ал. 1 от Закона за водите - начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, като съгласно ал. 4, т. 3 на чл. 53 от ЗВ, с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, „НЕК“ ЕАД като водоползвател - титуляр на горепосоченото разрешително, е задължено да изпълнява условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Процесното неизпълнение на това задължение, а именно задължението разрешението обеми за производство на електроенергия за месец юли 2024 г. да се използват при обем на язовира над 218.00 млн. м 3 е основание да се ангажира имуществена отговорност по реда на чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ. В конкретния случай се касае за формално по характера си нарушение и с факта на неспазване на специфичното условие в месечния график разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват при обем на язовира над 218.00 млн. м 3, задълженото лице е осъществило фактическия състав на административното нарушение. Формално нарушение е това на така нареченото „просто извършване", при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Неоснователни и необосновани са доводите в касационната жалба, че нарушението не било извършено от дружеството, тъй като се касаело за задължителни разпореждания от „ЕСО“ ЕАД за работата на ВЕЦ „•••“ и ВЕЦ можели да бъдат въвеждани в експлоатация директно от диспечерските звена на „ЕСО“ ЕАД. Същите са бланкетно изложени и неподкрепени от фактическа и правна страна. Липсват основания, които да обосноват освобождаване на „НЕК“ ЕАД от задълженията, вменени със Закона за водите, с индивидуалния административен акт, както и тези, заложени в Графика за използване на водите на комплексните и значими язовири. На следващо място настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай при съставянето на процесния АУАН е спазен тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като изложените в жалбата твърдения в обратната насока са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, т.е. моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН, е този на откриване на нарушението и нарушителя. С други думи, за да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние, като без открито нарушение няма как да има и открит нарушител. Процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване” на нарушението/нарушителя/ и „установяване” на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. По смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на лицето, извършило деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не наличието на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние, т.е. откриването на нарушителя е резултат от административнопроизводствени действия, предприети от снабдения с правомощията за това орган, чийто резултат, в случая е обективиран в Констативен протокол № КЖ-145 от 16.08.2024 г. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя. По делото не е спорно, че в изпълнение на задълженията си по Закона за водите/ЗВ/, касаторът е подавал ежедневни справки за състоянието на язовир „•••”, в т.ч. и за месец юли 2024 г., включваща и наличния воден обем в язовира. От представените и приети в производството пред районния съд доказателства се установява, че на 16.08.2024 г. контролните органи на БД „ИБР” са открили нарушението и нарушителя, тъй като са разполагали с достатъчно данни, че за месец юли 2024 г., стопанисващото язовира дружество – „НЕК” ЕАД, не е спазило специфичното условие в графика за месеца, разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват при обем на язовира над 218.00 млн. м 3. С други думи, настоящият касационен състав намира, че на посочената дата, субектът на нарушението, както и всички елементи от състава на административното нарушение, са станали известни на контролния орган, а не както се твърди в касационната жалба на 10.08.2024 г. Предвид това и доколкото процесният АУАН № 219 е издаден на 11.11.2024 г., то в случая е спазен тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАН. За прецизност следва да се посочи, че в хода на производството пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените права, които да съставляват основание за връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира касационната жалба на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/ гр. София, с ЕИК •••, за неоснователна, респ. атакуваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд се явява законосъобразно, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, предвид надлежно въведеното искане за присъждане на разноски, следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в във вр. с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административният съд