Решение № 1216 от 14.10.2022 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 3389/2020 г.

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ", ЕИК: ••••, гр. С., ••••, представляван от Ректора проф. д. н. А. Г. като процесуален субституент на Държавата на основание чл.26 ал.4 от ГПК, действащ чрез процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК, адв. З. О. от АК-С. и съдебен адрес за призоваване гр. С., ул. „•••" № ••• против И. Я. С., ЕГН ••••••••••, гр. В., •••; М. Я. Т., ЕГН ••••••••••, гр. В., •••; Р. Д. А., ЕГН ••••••••••, гр. В. •••; Я. Я. А., ЕГН ••••••••••, гр. В. ••• и И. Х. С., ЕГН ••••••••••, гр. С., •••• (постоянен адрес) и гр. С., ••• (адрес по месторабота) иск с правно основание чл.124, ап.1 от ГПК и цена на иска 424 085, 30 лева. В хода на производството е починала ответницата Р. Д. А. с ЕГН•••••••••• б.ж. на гр. В., починала на •••• год., за което е съставен акт за смърт № •••• год. на Община В. и е заместена в процеса от своя наследник но закон Я. Я. А. страна по делото. С определение № 290/21.01.2021 год. по настоящото гр. дело № 3389/2020 год., съдът е конституирал в качеството на ищец на основание чл.26 ал.4 от ГПК, ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и съдебен адрес: ••••••• на основание чл.31 ал.2 от ГПК. В исковата си молба ищеца твърди, че като учебно заведение му е предоставено право на управление върху недвижим имот публична държавна собственост на основание чл.89, ал.2 от ЗВО, целия с площ от 360 930 кв. метра и административен адрес •••, при граници: ••••• съгласно АПДС № 2619 от 24.08.1999 год. В границите на този недвижим имот попада ПИ с идентификатор •••• по КККР на В., одобрени със заповед № РД- 18- 92/14.10.2008 го. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-2101/16.8.2011 год. на Началника на СГКК- В.; с административен адрес: гр. В. ••; с площ 18 864 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; при съседи: ПИ с идентификатори ••••, •••, •••, ••• и •••. Ищеца твърди, че от 1999 год. СУ „Св. Кл. Охридски" владее непрекъснато целия недвижим имот с площ 360 930 кв. метра по АПДС № 2619 от 24.8.1999 год., и включения в неговите граници ПИ с идентификатор •••• по КККР на В., от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност въз основа на чл.14, ал.З от ЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС, а при действието на първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗДС и на чл. 15, ал.1 от ППЗДС от 1996 год. го владее от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. Ответниците неоснователно претендират, че са собственици на ПИ •••• по наследство от Я. Я. А. и Я. Я. А. и възстановяване на правото на собственост по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, извършено с решение № 791 от 27.4.2001 год. на ПК, Констативен нотариален акт № 8 от 6.7.2001 год., том IV, peг. 6390, дело № 408/2001 г. на нотариус А. Г., район на действие PC – В., а ответникът И. С. - въз основа на договор за покупка на 1/20 идеална част от правото на собственост върху ПИ •••• от И. Я. С., М. Я. Т. и Я. Я. А., извършен с нотариален акт, вписан в Службата по вписванията - акт № 200, том 63, peг. 20313, дело 14412 от 20.11.2003 г. Решение № 791 от 27.4.2001 г. на ПК - В. за възстановяване на правото на собственост по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху ЛОЗЕ с площ от 18 783 кв. метра, намиращо се в строителните граници на „•••", Община В., в м. „•••" и включващо парцели ••• по КП „•••" при граници и съседи: изток - път, запад - парцел 145, север - парцел 135 е незаконосъобразно, тъй като не са съществували предпоставките и са били налице пречки за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ върху поземления имот. Констативният нотариален акт № 8/06.07.2001 год. на нотариус А. Г. не удостоверява правото на собственост на ответниците и ищеца оспорва неговото удостоверително действие. Поради това, че праводатели на И. Х. С., не са били собственици, то те не са прехвърлили 1/20 идеална част от правото на собственост върху него. Съществуването на тези актове засягат неблагоприятно правото на управление на ищеца върху този имот, както и правото на държавна публична собственост върху него, и обосновават интереса му от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост срещу тези ответници. С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да постанови Решение, с което: ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответниците И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. не са собственици на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••• по КККР на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03- 2101/16.8.2011 г. на Началника на СГКК - В.; с адрес на поземления имот: гр. В. ••; с площ 18 865 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; съседи: ПИ с идентификатори ••••, •••, •••, ••• и •••. ОТМЕНИ на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 8 от 6.7.2001 год., том IV, peг. 6390, дело 408/2001 год. на нотариус А. Г., район на действие PC - В.. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска, претендира разноски по делото. Представил е списък с разноски в размер на 14074, 02 лева, от които 13 200 лева, адвокатски хонорар. В съдебно заседание Държавата редовно призована, се представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска и моли съда да го уважи. В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото. В депозираните отговори ответниците твърдят, че иска е недопустим, в евентуалност се оспорва изцяло, като неоснователен и недоказан. Молят съда да го отхвърли като такъв. В отговорите се твърди, че исковете са недопустими, тъй като ищеца няма право на иск срещу ответниците, а ответниците не са надлежна страна в процеса. Искът е недопустим, тъй като ищеца няма правен интерес за предявяването му. В отговорите ответниците твърдят, че предявените искове са изцяло неоснователни и моли съда да ги отхвърли като такива. В отговора ответниците оспорват всички въведени от ищеца фактически и правни твърдения в исковата молба. В отговора ответниците оспорват твърденията, че ищеца притежава право на управление върху недвижим имот- държавна публична собственост на основание чл.89, ал. 2 ЗВО с площ от 360 930 кв.м. в гр. В., кв. •••, м. „•••" с описаните граници в исковата молба. В отговора ответниците оспорват, твърденията в исковата молба, че имотът с идентификатор •••• с площ 18 864 кв.м. е публична държавна собственост и се владее непрекъснато от 1999 год. въз основа на АДПС № 2619/24.08.1999 год. от ищеца, ведно с построените в него сгради с идентификатори, посочени в исковата молба. В отговора ответниците оспорват обстоятелствата, че ПИ с идентификатор •••• е част от границите на описания АДПС № 2619/24.08.1999 год. и е 5.226 % от площта на целия имот по АДПС N 2619/24.08.1999 год. от 360 930 кв.м. В отговора ответниците оспорват, обстоятелството, че от 1999 год. ищеца владее непрекъснато, от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност въз основа на чл.14, ал.З от ЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС, а при действието на първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 от ЗДС и на чл. 15, ал. 1 ППЗДС от 1996 год. владеел от свое име, за своя сметка и на своя отговорност целият недвижим имот с площ 360 930 кв.м. по АДПС N 2619/24.08.1999 год., както че ПИ с идентификатор •••• е включен и е 5.226 % от площта на целия имот по АДПС № 2619/24.08.1999 год. от 360 930 кв.м. В отговорите се твърди, че процесния имот не е включен в АПДС № 2619/24.08.1999 год. и не попада в границите на цитираните 360 930 кв.м., и не е публична държавна собственост. В отговора ответниците оспорват твърденията, че Решение № 791/27.04.2001 г. на ПК -В. за възстановяване правото на собственост е незаконосъобразно, тъй като не са съществували предпоставките и са съществували пречки за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ върху процесния имот. В отговора ответниците твърдят, че ПИ •••• е собственост на И. Я. С., М. Я. Т., Р. Д. А., Я. Я. А. и И. Х. С., за което ответниците притежават надлежни документи за собственост- Решение на ПК, констативен нотариален акт и нотариален акт за продажба на 1/20 идеална част, с които се легитимират като собственици. В отговора ответниците твърдят, че Актът за държавна собственост НЯМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ДЕЙСТВИЕ. Собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Представените актове за държавна собственост са изцяло несъотносими към настоящия правен спор, тъй като нямат материална доказателствена сила относно правото на собственост на държавата и по никакъв начин не удостоверяват, че се отнася за ПИ ••••. Моли съда да отхвърли предявения иск и иска с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като неоснователни. В условията на евентуалност е въведено възражение, че ответниците са придобили имота по давност, тъй като владеят имота много над 10 години. В отговора ответниците оспорват АПДС № 2619/24.08.1999 год. и акт за държавна собственост № 1000/21.03.1991 год., както и удостоверение за данъчна оценка, приложено към исковата молба по реда на чл.193 от ГПК. С отговорите на исковата молба са представени писмени доказателства. В съдебно заседание ответниците редовно призовани несе явяват представляват се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа депозирания отговор и моли съд ада отхвърли предявения иск. Претендира разноски, представил е списък с разноските в размер на 16 330 лева, от които 16 000 лева адвокатски хонорар. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА: С исковата молба ищеца е представил като писмени доказателства Акт за публична държавна собственост № 2619/24.08.1999 год. на имот земя с плащ 360 930 кв. метра, ведно с посочените сгради: оранжерия корпус 1 и 40 кв.м. и корпус 2 20 кв.м.; разливна с плащ 27.50 кв. метра, битова сграда 41.20 кв.м. и склад 45, 40 кв.м., при граници: •••. Имотът по акт за държавна собственост е представен на ищеца за управление „•••“. Ищеца е предоставил и Акт за държавна собственост № 1000/21.03.1991 год. съгласно Разпореждане на МС № 69/29.12.1979 год. и Заповед за отреждане 08.02.1991 год.на земя отредена за „••• к-с ••• с площ 709.8 декара или 709 800 кв.м. при следните граници: север асфалтов път, хотел •••, геол.поч.станция, земи по 21 ПМС и лично ползване на кооператори, •••••, •••, запад-овощна градина АПК •••, юг вилна зона, к.к.••• Със Заявление с вх. № 40632/26.02.1992 год. на ПК гр.В. ответника Я. Я. А. с в качеството на наследник на Я. Я. А. е поискал възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с.•••, общ.В., както следва: лозе 16 дка - м-ст "•••", лозе 2.8 дка - м-ст "•••"; лозе 1 дка - м-ст "•••" и нива 1 дка- м-ст "•••". Към заявлението са приложени Служебна бележка от Общинска собственост - при Община В., че лицето Я. Я. А. според декларацията на притежавани непокрити земеделски имоти том 754 от 29.06.1949 год. от Емлячни регистри на гр. В. в земл. на с. •••, Служебна бележка от отдел Земеделие при Община В. в уверение, на това че лицето И. Я. А. наследник на Я. Я. А. според декларацията на притежавани непокрити земеделски имоти том 758, стр.34 от 1949 г. от Емлячни регистри на гр. В. в земл. на с. ••• и Протокол от Варненски околийски съд по гр. дело 344 по описа от 1952 год. Въз основа на Заявление с вх. № 40632/26.02.1992 год. от ПК гр. В. и представените писмени доказателства от заявителя и ответник Я. Я. А. за възстановяване на собственост на насл. Я. Я. А. бивш жител на гр. В. е издадено Решение № 426 от 18.07.1997 год. на ПК гр. В.: с което Възстановява право на собственост на наел. на Я. Я. А., на: Лозе от 5717 кв.м находящо се в землището на с. ••• в м-ст "••••" и Отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници поради изпълнени строителни мероприятия в „•••" на следния имот: лозе от 10 283 кв. м находящо се в землището на с. ••• в м-ст "••••". За възстановяването на невъзстановените 10283 кв.м. Поземлена комисия гр.В. препоръчва изработването на план на старите имотни граници за обект: "•••", землището на •••, общ. В. във връзка с изработването на помощен план по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Техническо задание за изработване на план на стари имотни граници за обект: "•••", кв. •••, общ. В. и материали от анкета за установяване собствеността преди образуване на ТКЗС е възложено на фирма ЕТ "•••". След комисия по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ има издадено Удостоверение с вх. № АБ-1-94.Я