Решение № 144 от 9.4.2019 г. на Административен съд - Враца по дело № 59/2019 г.

Производството по делото е по реда на чл. 49, във връзка с чл. 16 от ЗГР, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Образувано е по жалба на И.Ц.М., •••, чрез адв. И.М. против Заповед № 646/26.10.2018 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която от една страна е спряно производството по извършване на припознаване на С.И.Ц. от Б.П.Б., а от друга е отказано вписване на лицето Б.П.Б., ••• като баща в акта за раждане на детето. Ответната страна – Кметът на Община Бяла Слатина не взема становище по жалбата. Доказателствата по делото са писмени. Административен съд Враца след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното: Със заявление за припознаване, вх. № АО-2016/04.10.2018 г. до Кмета на Община Бяла Слатина, лицето Б.П.Б., ••• е заявил при условията на чл. 64 от СК припознаване на свое дете С.И.Ц., родена на ••• г. от майка И.Ц.М.. Със заявлението майката, настояща оспорваща, е удостоверила, че не оспорва припознаването на детето от бащата Б.П.Б.. С оспорената заповед освен, че е спряно производството по извършване на припознаване на С.И.Ц. от Б.П.Б. поради настъпила смърт на детето, е отказано вписване на лицето Б.П.Б., •••, като баща в акта за раждане на детето, тъй като поради смъртта на детето, за него е погасено правото му да предяви иск за установяване на произход, в случай на несъгласие, респ. да оспори припознаването след навършване на пълнолетие. По делото са представени още Препис-извлечение от Акт за раждане, Акт за смърт на С.И.Ц. и Удостоверение за наследници на С.И.Ц., удостоверение за сключен граждански брак между оспорващата И.Ц.М. и Б.П.Б.. Представени са и удостоверения за раждане на шест деца от оспорващата, за които като баща е вписан Б.П.Б.. При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията - Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Съгласно чл. 66, ал. 1 от СК - Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. С постановения акт, освен че е спряно производството по извършване на припознаване на С.И.Ц., е отказано вписване в регистрите на Общината на определени факти и обстоятелства, което представлява своеобразен отказ от извършване на административна услуга, поради което този акт подлежи на оспорване по силата на принципната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията по реда и при условията на АПК, в качеството му на индивидуален административен акт. На практика с постановения отказ от вписване на надлежно волеизявление за припознаване в съставен вече Акт за раждане, е погълнато разпореждането по спиране на производството, тъй като отказът от вписване на припознаването всъщност е произнасяне по същество на отправеното искане. Производството по припознаване е отделно и самостоятелно от производството по оспорване на произход по реда и при условията на СК, без правата по последното да се явяват препятстващи за упражняване на правата по реда на ЗГР. Постановеният отказ засяга, както правната сфера на бащата, така и правната сфера на майката, в качеството й на родител на детето и предвид биологичната й връзка с него, съвместно с неговия баща извършил припознаване и поискал вписване в съставения вече Акт за раждане. В този смисъл съдът намира ж албата за подадена от заинтересовано лице и в законоустановения за това 14 дневен срок – Заповедта е получена на 10.01.2019 г., а жалбата е подадена на 15.01.2019 г., поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 49 от ЗГР - Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс. Съгласно чл. 64, ал. 1 от СК - Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Съгласно чл. 65, ал. 1, изр. първо от СК - Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Съгласно чл. 66, ал. 5 - Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора. Безспорно е, че волеизявлението за припознаване не подлежи на проверка и/или контрол от страна административния орган. Както презумпцията за бащинство, така и правният институт на припознаването са създадени в интерес на детето, който защитен интерес е целта на закона. Припознаване може да се извърши освен в случаите на установен произход от другия родител, така и в случаите на неизвестен произход. В случая безспорно в акта за раждане на детето няма вписан баща, както е безспорно и обстоятелството, че детето е починало на 12.10.2018 г. без да е оставило низходящи. Припознаването е един от начините да бъде установен произходът на едно лице, без намесата на съда и това може да бъде извършено от всеки един от родителите, както от бащата, така и от майката и не зависи от произхода на детето спрямо другия родител. За да бъде, обаче, вписано припознаването в графа „Бележки“ на Акта за раждане, в който смисъл е чл. 49 от ЗГР, следва да са налице всички предпоставки на материалния закон, в случая Семейния кодекс. Последният, в текста на чл. 64, ал. 1, предвижда, че припознаване може да се извършва и по отношение на починали деца, но само когато има низходящи. В случая от Удостоверение за наследници изх. № 858 от 26.03.2019 г. на Община Бяла Слатина се установява, че починалото дете С.И.Ц., което е припознато от бащата Б.П.Б., е оставило единствено възходящ наследник - майка и няма оставени низходящи, поради което оспореният акт се явява издаден в съответствие с материалния закон, въпреки посочените други мотиви. Неотносимо към разглеждания спор е постановеното спиране на производството, предвид обезсмислянето му с разпореждането за отказ, постановен със същия индивидуален административен акт. Без значение за правилното решаване на настоящия спор е обстоятелството, че впоследствие между оспорващата и Б.П.Б. е сключен граждански брак, респ. други шест деца са записани с имената на тези родители, тъй като такава презумпция законът не предвижда. С оглед на изложеното съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните норми, и в съответствие с целта на закона. Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът