Решение № 3927 от 2.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4641/2023 г.

Предявен е иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК вр. с член 26, ал.1 ЗЗД. Производството е образувано по искова молба от К. Т. Г., ЕГН •••••••••• против ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК •••• за прогласяване нищожността на предвидената в договор за паричен заем № ••••••• г. клауза за заплащане на такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 191, 66 лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща член 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие на страните и нарушаваща член 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Ищецът твърди, че на •••••• г. с ответното дружество е сключил договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 900 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40, 32 % и ГПР - 49, 37%. Съгласно член 1, ал. 2 и 3 от договора ищецът се задължил да заплати по кредита такса за допълнителната услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на заема в размер на 191, 66 лева, която следва да се заплати разсрочено като се радели на равни части и се включи в размера на погасителните вноски. Според ищеца клаузата за таксата заобикаляла закона и противоречала на добрите нрави, понеже била уговорена във фиксиран размер, като липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от кредитора. Освен това в попълненото от заемателя предложение за сключване на договора не бил посочен нейният размер, с оглед на което заемополучателят не бил запознат с нейния размер преди сключването на договора за заем. Също така се излага съображението, че таксата за експресно разглеждане не била включена в размера на ГПР, а последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. В писмения отговор ответникът сочи, че таксата за експресно разглеждане е начислена във връзка с изявеното от ищеца желание да ползва допълнителна доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Счита оспорената клауза за действителна и непротиворечаща на добрите нрави и на материалния закон, доколкото се касае за допълнителна услуга, избрана от ищцата на доброволен принцип. Излагат се също така, че при изчисляване на ГПР в същия е включен само размера на фиксирания лихвен процент, но не и таксата за експресно разглеждане на документи. Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове по член 124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, твърденията се за нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане, респ. нейната неравноправност. Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение за паричен заем и валидно възникнала клауза за такса за експресно разглеждане. С определение от 20.09.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем от 17.08.2021 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че вземането за такса експресно разглеждане не е включена в посочения в договора ГПР. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. По доводите за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи: В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 191, 66 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото нейният размер е необосновано висок и нееквивалентен на насрещната престация на кредитора, като със същата се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Наред с това е сключена и в пряко противоречие с чл.10а ЗК, доколкото по своята същност представлява такса по усвояване на кредита. По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 50 лева – платена държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.13 /, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал. 2, т. 1, вр. с пар. 2 от ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за Адв. С. Н. в размер на 400 лева. Така мотивиран, Пловдивският районен съд