Решение № 1944 от 10.6.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 336/2023 г.

Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба подадена лично от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Стара Загора, и касационна жалба, подадена чрез адв. Кордов, против Решение № 121 от 18.04.2023 г., постановено по адм. д. № 696/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател иск, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 1375 лева за претърпени неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за периода от 25.07.2022г. до 28.09.2022 г. В жалбата се поддържат основания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, иска се неговата отмяна и уважаване на заявената искова претенция.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С., поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Стара Загора, дава заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Административен съд – Стара Загора е разгледал искова молба, предявена от И. Г. П., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1375 лева.

Претендира се настъпване на вреда вследствие на незаконосъобразни, неоснователни и нецелесъобразни действия и бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, довели до възпрепятстване упражняването на правата на лишения от свобода и поставянето му в неблагоприятни условия и крайна изолация при изтърпяването на наказанието, в нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Ищецът твърди, че в резултат на действия и бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е бил лишен от възможността да упражни права си по чл.87 и чл.256 от ЗИНЗС и по чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС. Твърди, че при преместването му от Затвора-Бургас в Затвора-Стара Загора на 25.07.2022г., личните му и законово притежавани от него вещи, а именно телевизионен апарат „Digital Portable” и радиоапарат „Rising”, са били иззети и задържани от служителите на ГД „Изпълнение на наказанията“, като за периода от изземването на личните му вещи до тяхното връщане на 28.09.2022г., е бил лишен от възможността да гледа телевизия и да слуша радио, тъй като не са му били служебно предоставени телевизор и/или радиоапарат, за да може да упражнява своите права. Счита, че е бил поставен в неблагоприятни условия на крайна изолация по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за периода, в който е бил лишен от възможността да гледа телевизия и да слуша радио, поради което претендира и обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД.

От фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че на 25.07.2022г., във връзка с разпореденото на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС със Заповед № Л-2768/ 11.07.2022г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, е наредено преместване на лишения от свобода И. Г. П. от Затвора – Бургас в Затвора – Стара Загора за доизтърпяване на наложеното наказание. Ищецът бил конвоиран от служители на ГД „Охрана“. При подготовката за конвоирането на лишения от свобода била извършена проверка на личните вещи, при която било установено наличието на 1 бр. телевизор [Марка] и 1 бр. радиоапарат „Rising” – вещи, които е забранено да има в багажа на конвоираното лице съгласно чл.24, ал.6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/ 14.07.2017г. на Министъра на правосъдието. Посочените вещи били иззети от служители на Затвора -Бургас и предадени за съхранение във вещеви склад на затвора, за което е издаден Протокол за иззети вещи /пари/ №9068 от 25.07.2022г.

В отговор на постъпили в ГД „Изпълнение на наказанията“ жалби от И. П. относно неразрешаването на лишения от свобода да вземе при преместването му от Затвора – Бургас в Затвора – Стара Загора на притежавани от него лични вещи – телевизор и радиоприемник и тяхното изземване от администрацията на Затвора – Бургас, ищецът писмено е уведомен относно реда и начина, по който той или негови близки могат да получат иззетите вещи.

Съгласно служебна бележка № 2490 от 03.10.2022г., на 03.10.2022г. в Затвора – Стара Загора са внесени и получени от ищеца негови вещи - 1 бр. телевизор (малък), 1 бр. радиоапарат „Rising” и 1 брой радио-часовник „Rising.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето К. К. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. Свидетелят заявява, че за периода от 05.08.2022г. – 17.10.2022г. е бил в една килия с Пачелиев. Свидетелят е притежавал телевизор и радиоапарат, като телевизорът бил в техническа изправност и по принцип е бил ползван от св. К. да гледа програми по свой избор, които е можело да бъдат гледани и от Пачелиев. Когато свидетелят не е ползвал телевизионния приемника, е разрешавал на Пачелиев да го ползва. Свидетелят заявява, че представената по делото писмена декларация (че телевизорът, поради повреда на високоговорителя, е бил ползван от него само със слушалки и че Пачелиев е нямало как да гледа телевизионни програми), не е писана и подписана от него.

При тази фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че претенцията на Пачелиев е неоснователна, тъй като изземването на процесните вещи било в изпълнение на чл.24, ал.6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/ 14.07.2017г. на Министъра на правосъдието, а за срока на лишаването му от тях в Затвора – Стара Загора му е била осигурена възможност да осъществява правата си по по чл.87 и чл.256 от ЗИНЗС и по чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС посредством наличния в килията телевизионен приемник.

IV. От правна страна.

7. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, които да обуславят основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че не са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи. Правилно съдът е кредитирал с доверие събраните гласни доказателства, които последователно и без противоречие със съвкупния доказателствен материал сочат, че ищецът в периода от привеждането му в Затвор – Стара Загора до датата на връщане на иззетите му движими вещи е имал макар и ограничен достъп до средства за информационна осведоменост.

Следва да се отбележи, че правилата на чл. 87 ЗИНЗС и чл. 256 ЗИНЗС не поставят задължение за администрацията на затвора да осигурява съответна интензивност по брой, продължителност и вид съдържание при упражняване на правото на лишените от свобода да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми. Също така не седи и задължение за съответното пенитенциарно учреждение да предоставя служебно на всеки лишен от свобода радио или телевизионен приемник.

Правилно административния съд е обосновал извод по прилагане на материалния закон, в смисъл, че отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква само при наличието на кумулативни предпоставки и липсата на който и да е от тях изключва възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая не се установяват допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, в частност соченото от ищеца поставяне в неблагоприятни условия и крайна изолация при изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 25.07.2022г. до 28.09.2022г.

Правилно първата съдебна инстанция е отбелязала, че само по себе си изземването и временното задържане на движими вещи от ищеца за периода от 25.07.2022г. до 28.09.2022г., в изпълнение на предвидено в закона правно основание, не води като пряк и непосредствен резултата поставянето му в „продължителна изолация без възможност за общуване“ или поставянето му в други неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. По смисъла на сочената от ищеца норма правото на получаване на информация за обществените събития може да се реализира не само чрез слушане и гледане на радио и телевизионни предавания, а също чрез печатни издания, списания и книги. Отделно каза се, макар и в ограничена степен ищецът е имал достъп до телевизионно съдържание в мястото за изтърпяване на наложеното му наказание. В този смисъл следва да бъде споделен и решаващият извод на районния съд, че не се доказва това временно ограничаване на правата на лишения от свобода да реализира правото си на осведоменост за обществения живот в страната да е рефлектирало неблагоприятно върху личната му сфера в степен, по начин, с характер и интензитет на засягане, което да сочи на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

По делото не се доказват незаконосъобразни, неоснователни, неправомерни действия или бездействия на специализирани органи по изпълнение на наказанията или такива, представляващи проявна форма на нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Напротив от страна на администрацията на затвора ясно и изрично е бил указан редът, по който ищецът да възстанови държането върху временно иззетите му вещи.

Правилни са и изводите на административния съд, че прилагането на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /че настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното/, винаги следва да бъде обусловено от наличието на доказано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. При липсата на доказателства в тази насока, не може да се презумира, че за ищеца са настъпили каквито и да е неимуществени вреди.

Изложеното до тук налага да се приеме, че в обжалваното решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

V. По съдебните разноски.

8. По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо, Административен съд – Стара Загора, ХXXII състав,