Решение № 4342 от 21.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 4083/2022 г.

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на •••••• с ЕИК: ••••••••• срещу Наказателно постановление (НП) № •••••, издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – ••• при Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), с което на осн. чл.265, ал.3 вр. ал.2 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ)/ за нарушение по чл.54, ал.1, т.3, буква „ж” от ЗГ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева. В жалбата, подадена чрез процесуален представител (адв. И. Г. – вж. л.15-16), се излагат доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление (НП) поради неговата незаконосъобразност. Сочи се, че в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) свидетелите не били надлежно индивидуализирани. Изтъква се, че административно-наказващият орган (АНО) не бил обсъдил всички събрани доказателства, както и наведените възражения, подадени срещу съставения АУАН, като се поставя под съмнение компетентността на актосъставителя. Акцентира се, че посочването на времеви период като дата на извършване на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените, което налагало отмяна на издадения санкционен административен акт. Атакува се начинът, по който било описано нарушението, поради липсата на конкретно изведени фактически действия/бездействия и обстоятелства, при които се твърди, че същото е осъществено. Допълва се от жалбоподателя, че не били изложени мотиви и съображения, въз основа на които е индивидуализирана отговорността на дружеството при определяне размера на наказанието. Претендира се присъждането на разноски за адвокатска защита. В съдебно заседание, жалбоподателят ••••••, редовно призован, не се явява законен представител, а се представлява от адв. Б. К., с представено пълномощно (вж. л.342), която поддържа жалбата изцяло заедно с изложените в нея доводи и съображения. Административно-наказващият орган – директор на Регионална дирекция по горите – •••, редовно уведомен, не се явява и се представлява от юрк. К. С. (вж. л.323), който счита, че жалбата била неоснователна и НП следвало да бъде потвърдено, като допълва, че назначената и изготвена по делото експертиза доказвала, изложената и възприета фактическа обстановка, като също изявява искане за присъждане на разноски и се отправя възражение за прекомерност спрямо размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди доказателствените материали поотделно и в тяхната цялост, и взе предвид разпоредбите на закона, приема за установено следното: По фактическите обстоятелства и доказателствените материали: Юридическото лице – жалбоподател е •••••• с ЕИК: •••••••••, е търговско дружество със седалище и адрес на управление в •••, •••, •••, представлявано от изпълнителния директор З. С. А.. Н а 23.06.2016г. между дружеството-жалбоподател и Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП) – ••• бил сключен Договор № 154 за съвместна дейност по запазване и разнообразяване на дивечовия генофонд, неговото развитие и обогатяване, за съхранение на българската гора, горската фауна, за запазване на природната среда и екологично равновесие, като договорът бил сключен за срок от 15 (петнадесет) години, като част от съвместните дейности били и ремонт и поддържане на биотехническите съоръжения. Териториално поделение на „Държавно ловно стопанство” – •••, стопанисвало площ от 4 869 хектара. По силата на Акт № 04396/08.02.2005г., вписан с № 139/2017г., издаден от областния управител на •••, имот, с идентификатор 22472.7450.100 (стар идентификатор 22472.7450.260) по КККР на •••••, ТП „Държавно ловно стопанство” – •••, ••• при •••, бил вписан като публична държавна собственост. В графа „Забележки”, т.13, т.7 от Акт № 04396/08.02.2005г., било описано, че в имота се намира и производствена едноетажна сграда (техническа работилница), със застроена площ от 1 341 м2. В скицата на поземления имот № 15-480007/09.06.2020г. било описано, че върху него, попадат две сгради – сграда с идентификатор № 22472.7450.100.1, застроена площ 181 м2, брой етажи – два, предназначение – вилна сграда еднофамилна, както и сграда с идентификатор № 22472.7450.100.2 – застроена площ 1 467 м2, брой етажи – един, предназначение – друг вид (производствена, складова, инфраструктурна сграда). Със Заповед № 18-3643/15.04.2020г., издадена от Началника на СГКК – •••, били нанесени промени в кадастралната карта и кадастралните регистри на ••• за съществуваща сграда с идентификатор 22472.7450.100.2, въз основа на скица-проект № 15- 325302/15.04.2020г., както и извършено на място геодезическо заснемане. На 05.08.2020г. служители на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) извършили проверка на територията на Държавното ловно стопанство (ДЛС) „•••”, и по- конкретно на имот с идентификатор № 22472.7450.100, като в хода на тяхната проверка било установено, че е изпълнен строеж за ловен дом, в завършеност „груб строеж” – с изпълнен покрив, стоманобетонна монолитна конструкция на два етажа, както и бетонова ограда, като бил съставен КП № ДНСК-1/05.08.2020г. (вж. л.54-55). На 12.08.2020г. представители на районната администрация на Район „•••” при •••, заедно се директора на ДЛС „•••”, посетили имота с идентификатор № 22472.7450.100 и също установили изпълненото строителство на стоманобетонна монолитна конструкция със завършена покривна конструкция на два етажа, в най-високата си част и плътна стоманобетонна ограда с височина до 2, 00 м от нивото на изкопания около строежа терен. За проверката бил съставен Констативен протокол, който бил връчен на заинтересованите страни, а след проверка в деловодната система на Район „•••” – ••• се установило, че до датата на проверката не са внесени заявление и инвестиционни проекти за строеж на сградата с идентификатор № 22472.7450.100.2, в имот с идентификатор № 22472.7450.100. Въз основа на така извършената проверка ••• – Район „•••” издала Констативен акт № 1-ДИ-05-770/28.09.2020г., в който подробно било описано изпълнението на строежа, както и неговото състояние. На 15.04.2021г. бил извършен нов оглед на поземления имот (ПИ) с идентификатор № 22472.7450.100 по КККР на •••, за което бил съставен Констативен протокол изх. № РПН-20-ДИ-05-770/15/15.04.2021г. На 16.06.2021г. главният архитект на ••• издал Заповед № РД-30-438/16.06.2021г., с която на жалбоподателя •••••• било възложено премахването на незаконен строеж: „Стоманобетонна монолитна сграда”, находяща се в имот с идентификатор № 22472.7450.100 по КККР, •••••••••••. „•••”, ТП „Държавно ловно стопанство” – •••, Район „•••” на •••. На 28.06.2021г. служители на ИАГ и на ЮЗДП – гр. Благоевград извършили проверка за изпълнение на договора за съвместна дейност между ЮЗДП – ••• и ••••••, като при посещението на територията на ловното стопанство били установени строежи, за които обаче не били констатирани планирани дейности и разходни документи по договора за съвместна дейност, както следва: строеж на двуетажна сграда, изграден в имот с кадастрален № 22472.7450.100, обозначен в кадастъра с № 22472.7450.100.2, с площ 1 457 м2. На 29.07.2021г., в държавното ловно стопанство „•••” била извършена съвместна проверка от представители на ••• – Район „•••”, на ЮЗДП – •••, на РДГ – •••, на ИАГ, на МВР, с цел да се установи законосъобразността на сградния фонд, като в процеса на въпросната проверка било установено, че са налице нови/обновени сгради в държавни горски територии, за които обаче, не били налични документи за проведени процедури, които да регламентират застрояването или обновяването им. Впоследствие, на 20.08.2021г. отново била извършена проверка на състоянието на сградите в държавното ловно стопанство „•••”, по време на която отново било констатирано наличието на стоманобетонна монолитна конструкция, намираща се в имот с кадастрален № 22472.7450.100. След това, на 07.09.2021г. на представител на дружеството – жалбоподател била връчена покана рег. № ИАГ-21754/03.09.2021г., за лично явяване в сградата на ИАГ в столицата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения. Н а 09.09.2021г. свидетелят ••• М. А. Ш., на длъжност „••• ” при ИАГ, в присъствието на свидетели – свидетелите ••• Р. Р. и ••• С. Т., както и в присъствието на представител на ••••••, съставил АУАН № ••••., сер. •••••, като в него било посочено, че в периода от 09.09.2020г. до 04.12.2020г., в имот с кадастрален № 22472.7450.260, находящ се в землището на •••, •••, горска територия – публична държавна собственост, дружеството, като страна по Договор № 154 от 23.06.2016г. за съвместна дейност, сключен с ЮЗДП – •••, е изградило сграда, използвана за аклиматизация на дива свиня, с площ 100 м2, в горска територия – публична държавна собственост, без да е учредено право на строеж по установения за това ред, което било нарушение на чл.54, ал.1, т.3, буква „ж” от ЗГ. Актът бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели, и бил връчен на представителя на дружеството, който го подписал. На 17.09.2021г. (вж. л.14), в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, постъпило писмено възражение (л.11-12) срещу така съставения АУАН. На 07.03.2022г. директорът на Регионалната дирекция по горите – •••, след преценка на събрания доказателствен материал по преписката и възраженията на страните, при идентично описание на фактическата обстановка и правна квалификация, издал НП № 696/07.03.2022г., с което на основание чл.265, ал.3 вр. ал.2 и чл.275, ал.1, т.2 от Закон за горите наложил на дружеството – жалбоподател административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл.54, ал.1, т.3, буква „ж” от ЗГ. Въпросното НП било връчено на представител на дружеството на 17.03.2022г. (вж. л.31), а жалбата срещу него била подадена чрез административно-наказващия орган на 24.03.2022г. От заключението на вещите лица по назначената изготвена техническа експертиза се установява, че въпросната сграда е изградена в периода 09.09. – 04.12.2020г.; изграденото представлява нов строеж и твърденията за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда не било основателно; въпросната сграда не е зооветеринарно съоръжение, като не са налични изискуемите строителни документи и книжа (учредено право на строеж върху поземлени имоти в горските територии; изработен ПУП; издаване на виза за проучване и проектиране; одобряване на инвестиционни проекти по всички части – конструкции, архитектура, ВиК, ОиВ, енергийна ефективност, пожарна безопасност, ПБЗ; разрешение за строеж и въвеждане на сградата в експлоатация и издаване на разрешение за ползване) за въпросните постройки в поземления имот (л.400-412). Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели М. А. Ш. (л.326), Р. Й. Р. (л.327), С. А. Т. (л.329), както и от писмени доказателства: Заповед № РД-49-199/16.05.2011г. (л.32); Заповед № РА-30- 438/16.06.2021г. (л.33-36); материалите по административна преписка – •••, Район „•••” (л.37-293); актове за държавна собственост (л.363-398), приети по надлежния ред на чл.283 НПК, както и от експертизата по делото – заключението на вещи лица З. П., Д. В. и А. С. по изготвената тройна съдебно-техническа експертиза (ТСТЕ). Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Ш., който в хронологична последователност разказва своите непосредствени възприятия за извършена спрямо дружеството – жалбоподател проверка, като показанията на свидетеля спомагат да се установи начинът, по който е съставен АУАН, въз основа на установените нередности, описани в съставените на място (в горската територия) констативни протоколи, като същият споделя, че до момента на съставяне на АУАН не е имало налична документация, касаеща строеж на сграда, използвана за аклиматизация на дива свиня с площ над 100 м2, като изложеното от свидетеля намира опора и в представената налична документация от административната проверка, осъществена от •••, както и в Заповед № РД-30- 438/16.06.2021г. главния архитект на ••• (л.33-36). Относно действителното състояние на горската територия, както и наличните върху нея сгради, съставът на съда се доверява на показанията на свидетеля Р. Р., който е възприел непосредствено етапа на довършеност на сградите, намиращи се в територията на ДЛС, като идентично на споделеното от свид. Ш., този свидетел допълва, че в ловното стопанство не е имало документация за учредено право на строеж, както и че дружеството- жалбоподател не е представило документи, с които да удостовери законността на строежа, а от представената справка за направени разходи и финансови взаимоотношения между ЮЗДП – ••••• и •••••• (вж. протокол от 28.06.2021г.), се потвърждава заявеното от свидетеля Р., че ловното стопанство не е разходвало средства за строителство в процесния имот. Настоящият съдебен състав кредитира и показанията на свидетеля С. Т., които цени като хармонично и достоверно поднесени, които освен, че подкрепят показанията на останалите свидетели, внасят допълнително пояснение относно бетонната монолитна сграда, която са установили проверяващите, сред които е бил и този свидетел, в поземления имот с идентификатор № 22472.7450.100, както и видимото състояние, вкл. липсата на стари постройки и съоръжения в имота. Видно от Акт № 04396/08.02.2005г. (вписан с № 139/2017г.), издаден от областния управител на столицата, имот с идентификатор № 22472.7450.100 (стар идентификатор № 22472.7450.260) по КККР на •••••, яз. „•••”, ТП „Държавно ловно стопанство” – •••, Район „•••” – ••• е бил вписан като публична държавна собственост. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, спомагащи да се установи хронологията на извършените проверки и направените на място констатации. Най-сетне съставът на първата инстанция цени и кредитира и заключението на трите вещи лица по назначената и изготвена тройна съдебно-техническа експертиза, в която вещите лица ••• З. П., ••• Д. В. и ••• А. С., въз основа на придобитите от тях специални знания, оглед на имота с идентификатор № 22472.7450.100, както и след запознаване с наличната по делото доказателствена съвкупност дават категоричен отговор на поставените им от съда въпроси, като от тяхното заключение, както и след непосредствения разпит на вещите лица в хода на съдебното следствие, се извеждат изводи относно разположението на сградата, завършеност на покрива, наличието на външна изолация, наличието на закрит басейн и разпределението на вътрешните помещения, като вещите лиса са категорични в своето заключение, че от вътрешното разпределение на сградата, може да се изведе обоснован извод, че същата е предназначена да се използва за хотел. Относно един от спорните въпроси, вещите лица допълват, че сградата е построена в периода от 09.09.2020г. до 04.12.2020г., изградена като изцяло нов строеж и не представлява ремонт на предходно съоръжение, като в подкрепа на становището на вещите лица е и КП № 4/РПН-20-ДИ-05- 770/06.08.2020г., като вещите лица са посочили и редът, който е следвало да бъде спазен от жалбоподателя за изграждането на сградата, както и липсата на нужната за целта документация, като приложените към заключението цветни фотоснимки спомагат да се възприеме с достатъчна точност състоянието на завършеност на сградата. По повод на приложеното заключение от вещо лице (с вх. № 217688/01.08.2023г. – л.422-429) съставът на съда въобще не коментира, т. к. вещото лице не е определяно от съда и въпросите, на които е отговаряло не са поставени от страните и съда по надлежния ред, а и не е спазен редът за нейното назначаване. При така установената фактическа обстановка съдебният състав на първата инстанция направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказания нарушител), при спазване на преклузивния срок за обжалване и е насочена към обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна при следните съображения: Н а първо място, в хода на започнатото и водено административно-наказателно производство няма допуснати процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, съставили АУАН, съотв. издали процесното НП, доколкото служителите в ИАГ и в нейните структури имат право съгл. чл.274, ал.1, т.1 от Закона за горите да съставят актове за нарушения на закона, а съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите наказателните постановления се издават от „оправомощени от министъра” на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите за всички останали случаи, като по делото е налице надлежна заповед (вж. л.32), с която директорите РДГ са оправомощени да издават НП за нарушения по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, като процесното НП е издадено именно от директора на РДГ – •••. Настоящият съдебен състав прецени като неоснователни доводите на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, доколкото проверките на компетентните длъжностни лица на място са извършени на 20.08.2021г. и на 28.08.2021г., както е видно от съставените два КП (л.63 и л.64), като при тези проверки са установени определени обстоятелства, сочещи на извършени нарушения, за което дружеството е било поканено, и на 09.09.2021г. е съставен АУАН, т. е. тримесечният срок от „установяване на нарушителя”, съотв. едногодишният срок от „извършване на нарушението” се явяват спазени. Спазен се явява и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН с оглед простото сравняване на датите на съставяне на АУАН и на издаване на НП. Неоснователни са съображенията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно-процесуалните правила – в частност тези по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Двата процесуални документа (АУАН и НП) съдържат обстоятелствата по извършената проверка от служителите на регионалната дирекция по горите, фактическото описание на соченото нарушение, както и нарушените законови разпоредби, като няма никакво разминаване между фактическите обстоятелства по АУАН и тези по НП, както и правната оценка на извършеното по съставения АУАН и посочените нарушени законови разпоредби по НП, и наказаното лице е в състояние да разбере за какво точно нарушение се санкционира. Спазени са и разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на жалбоподателя, подписан е от всички присъстващи лица и няма засягане на правото на защита на наказаното юридическо лице, като отразените свидетели по съставяне на АУАН са надлежно и в достатъчна степен са индивидуализирани (има техните три имена, ЕГН, месторабота), което е позволило на съдебния състав да ги призове и разпита в съдебно заседание (на 07.02.2023г.), а след предявяване на процесния АУАН, същите потвърдиха изложените в него обстоятелства, както и разпознаха положените от тях подписи. В НП също се съдържа описанието на нарушението, обстоятелствата по извършването му, и нарушените законови разпоредби, като НП съдържа и останалите законови реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Наказващият административен орган няма задължение да излага подробни мотиви относно направените възражения срещу АУАН, а е достатъчно да ги обсъди, като в случая изрично в заключителната част на наказателното постановление е отразено, че възраженията са приети за неоснователни. Доводите, изложени в жалбата, за погрешно определена дата на осъществяване на нарушението също са несъстоятелни, доколкото процесът, който е следвало да спази дружеството, преди да започне строеж на сградата, обхваща няколко (шест) отделни етапа, които са надлежно описани и в заключението на изготвената по делото техническа експертиза (вж. л.411-412), като именно от това заключение се формира извод, че за учредяване на право на строеж върху поземлен имот в горски територии, които са държавна собственост, се преминава през предварително съгласуване, изработване на подробен устройствен план, издаване на виза за проучване и проектиране, одобряване на инвестиционни проекти във всички части, издаване на разрешение за строеж, и едва след това започва строителството, а след построяването на сградата – тя се въвежда в експлоатация и се издава разрешение за ползване, като вещите лица не са установили наличието на който и да било от изброените документи да е издаден. Воден от горните съображения, чрез поддържането на едно трайно положение на бездействие от страна на дружеството – жалбоподател по организиране на дейността си според описаната процедура по снабдяване със съответните строителни книжа, то наказващият орган няма как да определи точната дата на извършване на нарушението, а се води от момента, за който има точни доказателства, че процесната сграда е била довършена. Поради което и правилно е посочен времеви период от 09.09.2020г. до 14.12.2020г., в който е установено, че дружеството е изградило обекта, но без да е учредено право на строеж по установения за това ред, като са били съобразени извършените редица самостоятелни или съвместни проверки за състоянието на сградите във въпросния имот на горското стопанство и промяната им в процесния период, спрямо данни за наличното състояние на същите, нанесени и в КККР, •••••, яз. „•••”, ТП „Държавно ловно стопанство” – •••, Район „•••” – СО, което се потвърждава и от експертното заключение. ЗАНН не съдържа никаква забрана времето на извършване на нарушението да бъде посочено като времеви период с начален и краен момент, като императивното изискване е да бъде посочена датата на деянието, което при такава отразеното трайно бездействие е изпълнено, доколкото времевият период също обхваща „начална дата” и „крайна дата”. Разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3, буква „ж” от ЗГ предвижва, че право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на зооветеринарни и биотехнически съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост. А съгласно нормата на чл.265, ал.3 от ЗГ на юридическите лица, които изграждат обекти по чл.54, ал.1 или извършват дейност по чл.73, ал.1 в горски територии, без да е учредено право на строеж, съответно без да е променено предназначението на територията по установения за това ред, се налага административно наказание „имуществена санкция” в размер от 3 000 (три хиляди) до 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Безспорно бе установено от доказателствените материали по делото, че дружеството •••••• в периода от 09.09.2020г. до 04.12.2020г., е изградило обект, в горска територия – публична държавна собственост (имот с кадастрален № 22472.7450.260 /стар/), находящ се в землището на ••••••, представляващ сграда, използвана за аклиматизация на дива свиня, с площ над 100 м2, без да е учредено право на строеж по установения за това ред. Административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като на посоченото законово основание и за посоченото административно нарушение на законовата забрана, е наложил предвиденото по вид наказание и в неговия минимален размер – „имуществена санкция” от 3 000 (три хиляди) лева, което е съответстващо на осъщественото нарушение и постига целите, заложени в чл.12 от ЗАНН. Субективната страна не следва да бъде коментирана, доколкото е ангажирана отговорност на юридическо лице. С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството. В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт, поради което и на осн. чл.63д, ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от Закон за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), като се съобрази и правната и фактическа усложненост на предмета на делото, то жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на Изпълнителната агенция по горите (първостепенен разпоредител с бюджетни средства) сумата в размер на 100.00 (сто) лева за защитата от юрисконсулт. Дружеството, подало жалбата, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС, и сумата от 3 635.00 (три хиляди шестстотин тридесет и пет) лева за изготвената техническа експертиза (арг. чл.84 от ЗАНН вр. чл.189, ал.3 от НПК). При законосъобразно проведено административно-наказателно производство, без наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложен материален закон и при безспорно доказано административно нарушение с наложено справедливо наказание, оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, и затова на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.5, ал.9 и чл.63д, ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ