Решение № 81 от 10.1.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 779/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ (Д“НПП“), подадена чрез адв. Г. Р., против Решение № 162/22.08.2023 год., постановено по н.а.х.д. № 361 по описа на Районен съд – Р.за 2022 год., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 2/11.02.2021 год., издадено от Директора на Д“НПП“. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. В приложени писмени бележки, касационната жалба се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира присъждане на разноски по делото, според представен списък. Ответникът по касационната жалба – А. Г. А., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура – [област] дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд - [област], след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното и касационното производство доказателства, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Р.е отменил Наказателно НП № 2/11.02.2021 год. на Директора на Д“НПП“, с което на А. Г. А., за нарушение на чл. 91 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание същата разпоредба, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възприето е, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен за това, както и че не са представени убедителни доказателства, че съставения АУАН е връчен на нарушителя. Горното решение е постановено при повторно разглеждане на жалбата срещу наказателното постановление, след като с Решение № 1156/28.06.2022 год., постановено по к.н.а.х.д. № 218 по описа на Административен съд – [област] за 2022 год. е отменено Решение № 20/22.03.2022 год., постановено по н.а.х.д. № 233 по описа на Районен съд – Р.за 2021 год. и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Противно на възприетото от Районния съд, в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Действително АУАН е съставен на 08.01.2021 год. в отсъствие на А. А. и в приложената по делото покана изх.№ НПП-1338/18.11.2020 год. не е отразено, че същата се отнася до съставяне на акт. Това нарушение на предвидения в чл.40, ал.2 от ЗАНН ред, настоящия състав на касационната инстанция обаче не намира за такова, което да се е отразило на пълноценното упражняване правото на защита на нарушителя. Акта е бил надлежно връчен, като касационния ответник е разполагал, както с възможността да предяви възраженията си пред наказващия орган в тридневен срок, така и да се защити от издаденото наказателно постановление, което е и сторил. В тази връзка, неправилно е прието от Районния съд, че АУАН не е бил връчен на нарушителя. Видно от приложената към жалбата и приета в касационното производство, като доказателство разписка (стр.7), АУАН № 0003046/08.01.2021 год. е връчен лично на А. А. на 03.02.2021 год. Нарушението е и безспорно доказано. Установените в първоинстанционното производство факти, сочат че при извършената на 10.11.2020 год. проверка в отдел 64, подотдел „е“, м. „Погледец“, попадащ на територията на Национален парк „Пирин“, Парков участък „Баюви дупки“, Охранителен участък „Тевнико“, землище на [населено място], ответникът в касационното производство е отказал съдействие, като не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице – служител на Д“НПП“. Нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл. 91 от ЗЛОД, която разпоредба установява задължение за изпълнение на разпореждания на длъжностните лица по охраната на дивеча, в кръга на правомощията им по чл. 67, ал. 3 от ЗЛОД, едно от които е извършване на проверка на личния багаж (т. 5), поради което неизпълнението от Атанасов на отправеното му разпореждане от служители на Дирекция „Национален парк Пирин“ на 10.11.2020 год. да предостави раницата си за проверка за части от убито животно е нарушение именно по чл. 91 от ЗЛОД. Несъмнено е, че разпореждането да предостави раницата си за проверка е било адресирано към Атанасов и неизпълнението му е нарушение на чл. 91 от ЗЛОД. Без значение дали е доказано участие на касационния ответник в бракониерски лов. По изложените съображения правните изводи на съда за отмяна на наказателното постановление са в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото делото се разглежда повторно, касационната инстанция дължи произнасяне по същество с касационното решение – чл. 227, ал. 1 от АПК, като наказателното постановление, следва да бъде потвърдено, включително в частта на размера на наложеното по чл. 91 ЗЛОД наказание „глоба“. Определеният размер е в рамките на предвидения, като отразява съответно поведението на Атанасов по време на проверката и обществената опасност на нарушението с оглед особеностите на случая – разпореждането е оправено с цел установяване на участие в бракониерски акт. Разноските за адвокатска защита на Дирекция „Национален парк Пирин“ не са доказани като извършени, поради което и не следва да бъдат присъждани. Според представения пред касационната инстанция договор за правна защита (стр.22) и представения такъв в първоинстанционното производство, уговореният адвокатски хонорар е следвало да бъде заплатен по банков път (по сметка). Доказателства за плащане не са представени, за да бъдат приети за реално извършени и присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 АПК връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът