Решение № 100 от 5.7.2024 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 166/2024 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от И. В. З., ЕГН: •••••••••• чрез пълномощник адв. П. от АК Пловдив срещу Наказателно постановление № 389 от 25.09.2023г., издадено от Заместник директора на Регионална дирекция по горите – София, с което на жалбподателя е наложено на основание чл. 257, ал.1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите административно наказание „глоба“ в размер на 350, 00 лева за извършено нарушение на чл. 257, ал.1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите вр. чл. 50, ал.11 вр. чл. 34, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. вр чл. 9а, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012. за контрола и опазване на горските територии. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбoподателят счита, че не е надлежен субект на административно наказателна отговорност, излага доводи в тази посока. Навежда се възражение, че АУАН не отговоря на формалните изисквания на ЗАНН - чл. 42, т. 4 от ЗАНН, доколкото в същия липса описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Възразява, че не е спазена процедурата по съставяне на АУАН. В открито съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. П. с представено към жалбата пълномощно, който не възразява срещу нередовното призоваване и иска да се даде ход на делото. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и в полза на страната да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. В открито съдебно заседание въззиваемата страна, нередовно призована, изпраща представител по пълномощие – юрк. С., който не възразява да се даде ход на делото, въпреки нередовното призоваване. Оспорва жалбата и счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно, като издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН и при правилно приложение на релевантния материален закон. Иска от съда да постанови решение, с което да потвърди НП, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претенцията на насрещната страна за разноски за адвокатско възнаграждение. По допустимостта на жалбата: Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законосутановения 14- дневен срок, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна: На 03.05.2023г. във връзка с подаден сигнал в Регионална дирекция по горите София чрез платформата „Защити гората“ свидетелите П. Д. на длъжност „главен горски инспектор“ в Регионална дирекция по горите София / РДГ – София/, Е. А. на длъжност „старши специалист горски инспектор“ при РДГ София и лицето • на длъжност „Главен специалист горски инспектор“ при РДГ София, в присъствието на • – лицензиран лесовъд и инж. • от ОП „Гори и земи в горския фонд“ Костенец, извършили теренна и документална проверка на обект за добив и дървесина, находящ се в землището на село. Пчелин, общ. Костенец – подотдел 223 „н“. Проверката установила, че за подотдела имало издадено позволително за сеч № 0719923 от 18.04.2023г. за провеждане на сеч „прореждане“ с интензивност 15 %, издадено на • – регистриран лесовъд. При проверката на терен служителите на РДГ София установили, че в подотдела е маркирана и се води, както отгледна, така и санитарна сеч, като в част от площта на подотдела вече е проведена санитарна сеч, а в друга само маркирана. При проверката по документи, извършена в ОП ГЗГФ - Костенец служителите на РДГ София установили, че жалбоподателят, като лице, което извършвало лесовъдска практика и като лице извършило маркирането в подотдела е изготвил и подписал карнет – опис, в който е вписано, че в подотдел 223 „н“ в землището на с. Пчелин ще се извърши отгледна сеч, а на терен се извършва и санитарна сеч, която не била вписана в карнет - описа и не била уведомена съответната Регионална дирекция по горите, каквото било изискването по закон. За констатациите от извършената проверка бил съставен констативен протокол серия Р000 № 010376 от 03.05.2023г., 12: 00 часа, подписан от служителите на РДГ – свидетелите Д. и А., както и • и от присъствалите лица от ОП ГЗГФ - Костенец – • и •. Жалбоподателят не присъствал по време на проверката, видно от обективираното в констативния протокол. На 29.05.2023г. свидетелят П. Д. на длъжност „Главен горски инспектор“ в РДГ София, в присъствието на Е. Д. А. – служител на РДГ София, съставил акт за установяване на административно нарушение серия Р014, бланков № 100782, с № 389/2023г. затова, че на 16.03.2023г. жалбоподателят И. В. З., като лице, упражняващо лесовъдска практика, регистрирано по реда на чл. 235 от Закона за горите, както и съгласно граждански договор за маркиране от 01.03.2023г. е изготвил и подписал карнет – опис, в който не е вписал коректно извършеното маркиране на терен в подотдел 223 „н“ в землището на с. Пчелин, общ. Костенец като е вписал, че в подотдела е извършено маркиране за провеждане на вид сеч „отгледна“ с интензивност 15 % прореждане, а в действителност на терен маркирането било извършено, както съгласно правилата за отгледна сеч, така и за санитарна сеч, като вторият вид сеч не бил отразен в изготвения карнет – опис. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, като му бил предявен за запознаване и подпис. Същият подписал акта с възражения, че не е съгласен с отразеното в констативния протокол и акта за установяване на административно нарушение. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 389 от 25.09.2023г., с което на жалбоподателя И. В. З. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 лева за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 ЗГ вр. чл. 50, ал. 11 вр. чл. 34, ал. 2 (в сила към дата на извършване на нарушението) от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите вр. чл. 9а, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горките територии. Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д. и А., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира като относими – констативен протокол, карнет – опис, позволително за сеч, заповед № РД05-150 от 04.05.2023г. за обезсилване на позволително за сеч, писмена информация от жалбоподателя и от • /л. 31, 32 от д./, договор за маркиране на дървесина и изготвяне на съпровождаща документация, доклад, заповеди на Директора на ИАГ и на Министъра на земеделието и храните. Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са единни и непротИ.речиви, поради което и по арг. за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, приложим по аналогия в административно наказателното производство, съдът не дължи отделен анализ по всяко от тях. От показанията на свидетелите Д. и А. се установява по безспорен и категоричен начин, че при извършена проверка на терен в подотдел 223 „н“ в землището на с. Пчелин, общ. Костенец свидетелите установили, че в подотдела е извършено маркиране на дървета за провеждане, както на отгледна, така и на санитарна сеч, като част от последната вече била проведена, при проверката по документи на подотдела в издадения карнет - опис лицето, съставило документа, не било отразило маркирането на дървета за санитарна сеч. Показанията на свидетелите са обективни, безпристрастни, подкрепени са от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги цени като достоверен доказателствен източник. Видно от договора за маркиране на дървесина и изготвяне на съпровождаща документация /л.34-37 от д./ е, че жалбоподателят е бил подизпълнител и в неговите задължения е влизало, освен да извърши маркиране на насажденията в подотделите, описани в договора, сред които е и процесният, и да изготви съпровождаща дейността документация относно насажденията, предвидени за сеч. От приетия по делото карнет - опис е видно, че в същия не е отбелязано, че в подотдела са маркирани дървета за санитарна сеч. Доколкото доказателствените източници са лишени от каквито и да е протИ.речия е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани. По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП. От правна страна: В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност – видно от приетите по делото заповед на Директора на Изпълнителна агенция по горите и на Министъра на земеделието и горите. Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Не са налице твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения на АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП ясно и точно са описани фактическите обстоятелства, обуславящи административното нарушение. Възпроизведената допълнително фактология в НП не касае процесното административно нарушение, а отразява други констатации, извършени в хода на проверката на подотдела на терен и обективирани в съставения КП. Действително е налице разминаване между посочения в АУАН и в НП кадастрален номер на имот, в който попада подотдел 223 „н“. Това несъответствие, обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е от естество да затрудни санкционираното лице да разбере фактите на административното обвинение - в това число точното място на нарушението и да упражни пълноценно правото си на защита по тези факти. В допълнение следва да се отбележи, че подотделът попада в два имота с кадастрален номер съответно 58563.0.440 и 58563.0.453, като при изписването в Назакателното постановление вторият имот е изписан „440“ вместо „0.440“. Не следва да се сподели и възражението за нарушение на рапозредбата на чл. 40 от ЗАНН във връзка със свидетелите при съставяне на акта. Вписаният в акта свидетел е такъв по установяване на нарушението, доколкото е присъствал на проверката на подотдела на терен и по документи, законът не въвежда в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изискване за минимален брой свидетели – двама, за разлика от визираната в ал. 3 на разпоредбата хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ се наказва с глоба от 300, 00 лева до 5000, 00 лева, ако не е предвидено по - тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Съгласно чл. 106 от Закона за горите, освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни и принудителни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция, както и на основание план-извлечение. С предписанията се определя и краен срок за провеждане на сечта. Разпоредбата на чл. 107 от ЗГ предвижда, че маркирането на насажденията се извършва при условията и по реда на Наредбата за сечите в горите. по чл. 101, ал. 3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите маркирането се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“, а разпоредбата на чл. 50, ал. 11 от Наредбата за сечите в горите гласи, че за извършеното маркиране се изготвя карнет - опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Не се спори по делото, че жалбоподателят е регистриран в публичния регистър съгласно чл. 235 от Закона за горите, лесовъд – маркировач. Горното обстоятелство се извежда и по аргумент от чл. 235 вр. чл. 233, ал. 1, т. 2 от ЗГ, съгласно която разпоредба маркирането на насаждения, предвидени за сеч, се извършва от физическо лице, регистрирано в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите и притежаващо съответно удостоверение. Доказа се по делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на вмененото му административно нарушение, като на 16.03.2023г. е изготвил карнет - опис, в който не е отбелязал маркираните в подотдел 223 „н“ в землището на с. Пчелин, общ. Костенец насаждения за санитарна сеч, същите са били маркирани именно от санкционираното лице в нарушение на законовите изисквания за извършване на санитарна сеч – без наличие на съответно предписание. Съдът не споделя възражението на защитата, че И. З. не е надлежен субект на административно наказателна отговорност. Именно на него, като регистриран лесовъд – маркировач, е възложено с договор задължение да извърши маркиране на насажденията в подотдела и да състави съпровождащата документация. Задължението на З. е нормативно установено и в чл. 50, ал. 11 вр. ал. 1 от Наредбата за сечите, съгласно която разпоредба жалбоподателят извършвайки маркирането на насажденията в подотдела е имал задължение да изготви карнет – опис, който да отразява извършените в подотдела действия. Съгласно чл. 9 а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице – регистриран лесовъд – маркировач е издал документ – карнет - опис, който е имал задължение да изготви съгласно чл. 50, ал. 11 вр. ал. 1 от Наредбата за сечите в горите, като не е спазил реда за попълване на издадения карнет – опис, тъй като не е отразил извършеното от него маркиране в подотдела на насаждения за санитарна сеч, с което действие е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение, за което му е било повдигнато административно обвинение със съставения АУАН и е било издадено атакуваното Наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗГ административно наказателна отговорност носи и лицето одобрило процесният карнет - опис, това обстоятелство, обаче, не изключва законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на въззивника. От субективна страна административното нарушение е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл – от интелектуална страна санкционираното лице е съзнавало обществено опасния характер на деянието си – че не отразява в издадения карнет – опис маркираните насаждения за санитарна сеч, съзнавал е обществено опасните последици – че ще се извърши сеч на насаждения, маркирани в нарушение на разпоредбите на извършване на санитарна сеч и неотразени в карнет-описа, и пряко е целял настъпването им. Случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като се касае до типичен вид нарушение от съответния вид, разкриващо достатъчно висока степен на обществена опасност, предвид естеството на засегнатите отношения, свързани със задължението да бъде опазена природата, чието нарушаване рефлектира неблагоприятно върху широк кръг от правни субекти и оставя дългосрочни негативни последици. С извършеното нарушение жалбоподателят предпоставя да се извърши сеч на насаждения в разрез с правилата за извършване на санитарна сеч, без това да е отразено документално, тоест с нарушението се засягат съществено обществените отношения, свързани с опазването на природата. В атакуваното наказателно постановление АНО е изложил, макар и пестелИ., мотиви относно неприложението на чл. 28 от ЗАНН. Всичко изложено води до извода, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По разноските: Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда. В полза на юридическите лица – страна в процеса, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита при дела по ЗАНН е от 80, 00 лева до 150, 00 лева. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно открито съдебно заседание, на което юрисконсултът се явява и участва активно в о.с.з., поради което и съдът счита, че следва да определи възнаграждение за предоставената юрисконсултска защита в размер на 100, 00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, Районен съд Ихтиман