Решение № 465 от 19.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 904/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК. Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от П. Т. П., с която оспорва решение № 142 от 21.03.2023 г., постановено по гр. д..№ 49/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е оставена без уважение подадената от П. Т. П. жалба вх. № 03 017/20.12.2022 г.по описа на ЧСИ Н.С., рег. №••• против действие на ЧСИ Н. С. с район на действие ОС - Кюстендил - разпределение от 12.12.2022 г., предявено на 16.12.2022 г. по изп.дело № 20217450400024/21 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Твърди, че на съдебния изпълнител е представено завещание, а след извършена от съда справка е следвало да бъде известно, че бракът между посочената за наследник и наследодателя е прекратен с развод през 2000 г., както и че към момента на съставянето на завещанието лицето и наследодателя са били в брак. Развива доводи, че съобразно българското законодателство, както и това на щата Мичиган посоченото лице е престанало да бъде наследник по завещание, предвид прекратяването на брака с развод. В тази връзка твърди, че съдът не е взел предвид всички данни при постановяването на решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и се уважи жалбата му. Ответниците по жалбата Д. Й. К., А. П. П., Национална агенция по приходите и Община Кюстендил редовно уведомени не взимат становище по жалбата. Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 142 от 21.03.2023 г., постановено по гр. д..№ 49/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е оставена без уважение подадената от П. Т. П. жалба вх. № 03 017/20.12.2022 г.по описа на ЧСИ Н.С., рег.№••• против действие на ЧСИ Н. С. с район на действие ОС - Кюстендил - разпределение от 12.12.2022 г., предявено на 16.12.2022 г. по изп.дело № 20217450400024/21 г. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред КОС е образувано по жалба на П. Т. П. против протокол (постановление) от 12.12.2022 г. по изп. дело № 20217450400024/21 г. на ЧСИ Н. С. с район на действие ОС-Кюстендил за извършено разпределение на основание чл. 460 от ГПК в частта, с която разпоредено делът, припадащ се на съделителя Т. П. П. от сумата, получена при извършената публична продан, да се разпредели между жалбоподателя П. П. и Д. Й. К. - преживяла съпруга, като всеки от тях получи по 41 785 лв. след приспадане на таксите и разноските. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че изп. дело № 20217450400024/21 г. по описа на ЧСИ Н.С. е образувано на 18.03.2021 г. по молба на Т. П. П. въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2021 г., издаден въз основа на решение от 10.01.2020 г., постановено по гр. д. № 961/18 г. по описа на PC-Кюстендил, с което делбеният имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.722.1.4 в гр.Кюстендил по КККР, одобрени със заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. •••, ул. "•••" № •, ет. •, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.722, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 91.37 кв.м., с прилежащи части: мазе № 1, мазе № 2, мазе № 4 и мазе № 5 с обща площ от 72.60 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, стар идентификатор № 41112.503.722.1.1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 41112.503.722.1.5, под обекта: няма, над обекта: 41112.503.722.1.2, ведно с 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 41112.503.722, с адрес в гр.•••, ул. "•••" № •, с площ от 420 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: IX-6036, кв.298 и съседни имоти с идентификатори № 41112.503.721, 41112.503.447, 41112.503.723, 41112.503.733, 41112.503.734 е изнесен на публична продан. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съделителят Т. П. е починал на 11.06.2021 г. и е оставил за законни наследници преживяла съпруга Д. Й. К. и син- жалбоподателя П. Т. П.. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че същите са конституирани като страни в изпълнителното производство с постановление от 02.03.2022 г., за което жалбоподателят е уведомен на 23.03.2022 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че недвижимия имот е изнесен на публична продан, която е извършена, като получената в резултат на проданта сума е в размер на 158 268.60 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заявление вх. № 02 636 от 14.11.2022 г., жалбоподателя П. П. е уведомил ЧСИ Н. С., че делът на Т. П. следва да бъде изплатен само на неговия син П. П., въз основа на направено в полза на последния завещание, получено от Канада с апостил, на което е направен заверен превод, като предстои обявяване на завещанието и вписването му в службата по вписванията. От приложено по делото копие от завещанието от м.11.1993 г., нотариално заверено е видно, че завещателят се е разпоредил целият остатък от неговото българско имущество (след плащане на дълговете) да бъде изплатен или прехвърлен на неговата съпруга А. К.-П. (т. 6, б. в), а в случай на нейна смърт преди завещателя или в рамките на 30 дни след неговата смърт, остатъкът от имуществото на завещателя да се раздели поравно по колена между потомците му (т. 7). При извършена от първоинстанционния съд справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г.се установява, че и към настоящия момент упоменатата в завещанието като наследник по завещание - А. К., майка на жалбоподателя П. П., е жива (справка от 20.03.2023 г.). Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че протокола за разпределение е обявен на 16.12.2022 г., за което участниците са били уведомени, като жалбоподателят е уведомен чрез пълномощника си на 13.12.2022 г. по реда на чл. 44, ал. 3 ГПК. От представеното пред настоящата инстанция решение на окръжен съд на окръг Оукланд, щата Мичиган се установява, че бракът между А. К.-П., посочена като наследник по завещание от наследодателя Т. П. е прекратен по взаимно съгласие. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С атакуваното решение № 142 от 21.03.2023 г., постановено по гр. д..№ 49/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е оставена без уважение подадената от П. Т. П. жалба вх. № 03 017/20.12.2022 г.по описа на ЧСИ Н.С., рег.№••• против действие на ЧСИ Н. С. с район на действие ОС - Кюстендил - разпределение от 12.12.2022 г., предявено на 16.12.2022 г. по изп.дело № 20217450400024/21 г. По допустимостта и основателността на подадената жалба: Жалбата е подадена от лице с представителна власт и в установения от закона едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима. В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност, свързани с твърдението за неправилно приложение на закона, изразяващо се в несъобразяване на от страна на съда в установения факт, че бракът между посочената за наследник е прекратен с развод. Позовава се на разпоредбата на чл. 54 от СК, съгласно която след прекратяването на брака бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения: Публичната продан на допуснат до делба неподеляем недвижим имот представлява особен случай на изпълнение върху недвижим имот, насочено към ликвидиране на съсобствеността. Но доколкото всички съделители притежават признато по съдебен ред вземане за част от получената при публичната продан сума, то те участват в изпълнителното производство в двойното качество и на взискатели, и на длъжници. При този вид изпълнителни дела, с оглед наличието на няколко съделители, които имат едновременно качеството на взискатели и длъжници, следва да се извърши разпределение. То има за цел не удовлетворяване на определен взискател, а гарантира, че всеки съделител ще получи такава част от сумата, събрана при проданта, която съответства на дела му в съсобствеността. Следователно, чрез разпределението ще се определят подлежащите на удовлетворяване притезания на съответните съделители - каква сума се полага за всяко едно от тях, както и съответно дължимите такси и разноски. В конкретния случай със завещателното разпореждане наследодателят и съделител Т. П. П. се е разпоредил с цялото си имущество в полза на съпругата си А. К.-П., а в случай на нейна смърт преди него или в рамките на 30 дни след неговата смърт е направил завещателно разпореждане в полза на наследниците си по закон. По делото е представено решение на окръжния съд на окръг Оукланд, в което е отразено, че бракът между Т. П. П. и А. К.-П.. Позоваването от страна на жалбодателя на разпоредбата на чл. 54 от СК е основателно. Разпоредбата на чл. 104 СК (отм.) постановява, че след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Визират се онези разпореждания по случай на смърт, които са направени по време на брака и между съпрузи. Така, изхождайки от предполагаемата воля на съпруга-завещател и това, което обичайно се случва в живота, законодателят е сметнал за необходимо да регулира последиците от развода по отношение направените по време на брака разпореждания в случай на смърт. Следва да се приеме, че действието им отпада автоматично по силата на законовата разпоредба със самото прекратяване на брака. Няма основание обаче да се приеме, че разпоредбата е императивна и не допуска уговаряне на противното, тъй като същото не би противоречало на закона, нито на морала и добрите нрави. Липсата на изричен текст в отменения СК, аналогичен на включения в, ал. 2 на чл. 54 от новия Семеен кодекс, не изключва тази правна възможност, най-малкото защото подобен извод не съответства на духа и смисъла на закона. Посочването, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода обаче, следва да е изрично и да е обективирано в самото завещание. Това изискване се извежда от строго формалния характер на завещанието и трайно установеното в практиката на ВС и ВКС разбиране, че тълкуването му следва да се ограничи в рамките на писмения текст и само по изключение волята на завещателя може да се доразкрие чрез обкръжаващи факти ( в този см решение № 197 от 06.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2016 г., I г. о. и др.). Установяването на действителната воля на завещателя въз основа на конклудентни действия се допуска единствено когато тя следва несъмнено от тяхното извършване, какъвто случай представлява например отчуждаването на завещано имущество приживе от наследодателя, или да състави ново завещание след развода. Т. е. предполага се осъществяване на такива действия, от които може да се обоснове несъмнен извод за волята на завещателя, а не тяхната липса, непредприемането им. В този см. решение № 50 092 от 27.02.2023 г., постановено по гр. д. № 3 494/21 г., по описа на Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. С оглед лисата на изрично обективирана в завещателното разпореждане воля същото да запази действието на завещателните разпореждания и след развода, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно съдебния изпълнител е конституирал като страни в изпълнителното производство наследниците по закон на починалия взискател. По делото е представено удостоверение за наследници на починалия съделител, в което като такива са посочени Д. Й. К., съпруга и син П. Т. П.. С оглед на това разпределението на наследствения дял следва да се извърши между тези лица. С оглед на изложеното и предвид съвпадането на крайните изводи, настоящият състав намира, че атакуваното решение следва да се потвърди. Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд