Решение № 3316 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2546/2023 г.

Производство по Глава Х I АПК вр. чл. 284 ЗИНЗС. Образувано е по искова молба на И. Р. Я., [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - [област], с която се иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за настъпили неимуществени вреди в общ размер на 3500 лева, вследствие на действия/бездействия на затворническата администрация при ответника, при които е бил поставен в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В обстоятелствената част на иска се сочи, че твърдените вреди са свързани с незаконосъобразно налагане на наказание „7 дни извънредно почистване“, в резултат на което са настъпили за него ограничение, притеснения, здравословни проблеми като главоболие, обиди, възмущения, стрес, психологически дискомфорт, внушение за чувство на малоценност и уронване на достойнството му, обосновани с непредоставяне на възможност за даване на обяснение във връзка с производството по налагане на наказание. Редовно призован в съдебно заседание, ищецът участва лично и чрез пълномощника си адв. Х., като поддържа исковата молба и ангажира доказателства. По същество на спора се иска да се отмени наложената на ищеца заповед за наказание, като счита иска за доказан. Иска се присъждане на разноските и адвокатско възнаграждение. Ответника – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – [област], редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника юрк.Ч., който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и необоснована, като ангажира писмени доказателства. По същество на спора застъпва становище, че иска е необоснован и недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Контролиращата страна чрез участвалият в делото прокурор от ОП – [област] дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По отношение на исковата претенция, касае се търсено обезщетение за неимуществени вреди във връзка, настъпили по време на изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ от И. Р. Я. в Затворът – [населено място] и свързани с издадена Заповед №Л-2398 от 03.10.2023г. на Началник Затвора- [област], с която му е наложено наказание „7 дни извънредно почистване“. От приложената с отговор на исковата молба административна преписка става ясно, че на 18.09.2023г. в западното каре на пост 5 и 6 на Затвора [област] надзирателят М. М. е забелязал ищецът, който след напускане на затворническата баня се отправил към затворническата столова, откъдето взел чанта, с която се насочил към пост 5. Било зидадено разпореждане да спре на място, след което му е извършен обиск, при който в чантата са намерени кухненски продукти- 1 бр. пиле, 2кг. картофи и 1кг. лук. За установеното била изготвена докладна записка №4584/19.09.2023г с предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание поради системност на извършваните прояви. За нуждите на това дисциплинарно производство били приложени обяснения на лишените от свобода Г. Б. И. и Р. Р. Р.. Било снето обяснение и от ищеца, който потвърдил, че е взел чантата, която била за нуждите на диетата за диабетно заболяване, като не е знаел, че в нея има месо. Извършена била проверка и от инспектор СДВР при Затвора [област], който представил докладна записка от 20.09.2023г към рег. №4601/19.09.2023г, в която е посочено, че са снети обяснения от лишения от свобода М. Г. М. и И. П. М., както и на И. Р. Я., които отричал съпричастност към извършена кражба на две пилета в кухненския блок и сочи, че горните лица са му я дали да я достави до тоалетната между пост 5 и пост 6. От обясненията на л.св. М. М. се установява, че на 18.09.2023г. заедно с И. М. са разтоварвали от камион пилета, като се решили да вземат по едно пиле за всеки един от тях, след което М. М. е направил чанта, в която е сложим зеленчуци и едно от двете пилета, като именно тази чанта е дал на И. Р. Я.. По отношение на установена липса на още едно, трето на брой пиле, отрекъл да има съпричастност. От писмените обяснения на л.св. Г. И. от 18.09.2023г. се потвърждава, че е видял л.св. И. Р. да носи чанта и същият е бил проверен от служител на затвора като се е установило наличието на едно пиле, картофи и лук в чантата. Писмените обяснения на л.св. Р. Р. от 18.09.2023г. също потвърждават наличието на чанта, в която се е установило от служител на затвора, че в нея има едно пиле, картофи и лук. В писмени обяснения от 18.09.2023г. И. Я. заявил, че е взел чанта, която е с диабетната храна, както и че е помолил за лук и картофи, като пилето е поставено без негово знание от други лица, лишени от свобода. При така изяснените обстоятелства началник на Затвора [населено място] е издал процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „7 дни извънредно почистване“. При така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна: Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗИНЗС в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се настаняват осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на арестите и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в част VII от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на администрацията на местата за лишаване от свобода по отношение на осъдени лица, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", които се изразяват в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС). В спорното съдебно производство, в т. ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването. Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл.284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, които ответникът се опитва да докаже е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (за опровергаване на презумпция), т. е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти. В случая се установи, че ищецът се е намирал в Затвора [населено място] за посочения период 18.09.23г.- 03.10.2023г.. Не представлява нарушение на чл. 3 ЗИНЗС обстоятелството, че спрямо него е издадена Заповед №Л-2398 от 03.10.2023г. на Началник Затвора- [област], с която му е наложено наказание „7 дни извънредно почистване“, както и тя да е нищожен административен акт, който да води до описаните от ищеца неимуществени вреди. В случая не се установи основания за недействителност на посочената заповед на началник на затвора [област], като ищецът не ангажира никакви доказателства в тази насока, а е негова тежестта на доказване на тези нарушения. Съгласно чл. 85, ал.1 ППЗИНЗС за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения, като съгласно ал.2 ППЗИНЗС обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав, а при необходимост се привличат и други служители. В случая обиск на ищеца е касаел правомерни действия за установяване на нарушение. В тази връзка обискът е извършен съгласно чл. 93, ал. 1 ЗИНЗС, а именно по начин, изключващ унижаване на достойнството на ищеца. Във връзска с дисциплинарното производство са снети обяснения от всички очевидци и евентуално замесени лица по констатираното нарушение, като е снето обяснения от И. Р. Я.. В тази връзка са изцяло неоснователни оплакванията за липса на възможност да изложи обяснения и обстоятелства, че същият в тази връзка е дискриминиран. Изложените от негова страна възражения са изцяло неотносими към това, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание са повлияли негативно на психоемоционалното състояние, тъй като липсва нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Именно липсата на такова нарушение води до извод за липса на причинно – следствена връзка между психоемоционалното състояние и условията в затвора. Става дума за лично възприятие за условията в ареста, което е неотносимо при липсата на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. В заключение е важно да се посочи, че не трябва да се поставя равенство между оплакванията за неподходящо наложено дисциплинарно наказание за осъществено нарушение на чл.96 т.3 вр. чл.100 ал.2 т.1 ЗИНЗС и оплакванията от условията в ареста. По разноските: С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът: