Решение № 1997 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 506/2024 г.

Производството е по реда на чл. 211 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН. “ВЕСЕЛ ДОМ” ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, [улица], представлявано от Ж. С. Ж., в качеството й на управител и законен представител, чрез адв. Петлова – Б., обжалва Решение № 134 от 17.06.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 322/2024 г. по описа на КнРС. Релевират се касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила се свързва с неяснота относно датата на извършване на проверката в решението на съда, както и мотиви за това. Налице са нарушения и на чл. 42 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАННН относно посочената като нарушена законова разпоредба. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП. Представителят на ответната страна РИОСВ - Перник с административен адрес: гр. Перник, [улица], ет. 1 - гл. юр. Г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, считайки решението на съда за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на КнРС е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на въззивно обжалване е НП № 25/21.02.2024 г. издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Перник, с което на основание чл. 135 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена на “Весел дом” ЕООД /с посочени данни/ имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл. 10 ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и чл. 44 ал. 2 вр. с чл. 135 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗУО. От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество осъществява търговска дейност по събиране, третиране и др. на отпадъци в гр. Кюстендил и на 04.10.2023 г. служители на РИОСВ София - свидетелите М. Н. и С. Й. извършили проверка на обект, находящ се в гр. Кюстендил, ул., , Б.“ № •••, УПИ 41112.502.366 – площадка за извършване на дейности с отпадъци, експлоатирана от, , Весел дом“ ЕООД, при която било установено, че дружеството не води отчетност на отпадъците, като не е вписвало в отчетната си книга данни за получени отпадъци за м. август на 2023 г., въпреки наличните на площадката и представените документи за прием на отпадъци с код 19 12 04. Не е отразено в „други бележки“, че през съответния месец „не е извършвана дейност с отпадъци“, съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от Наредба № 1/2014 г. В предвидените колони на таблица 3, , третиран отпадък“ и таблица 4 „образувани отпадъци от третиране“ – няма записи. В отчетната книга липсват редовни записи по дати за извършваното събиране и транспортиране на отпадъци, както и не е отразено изрично, че през календарния месец или период от месеца такива дейности не са извършвани. Същите е следвало да бъдат направени в електронната отчетна книга на дружеството в срок до 15 дни след изтичане на съответния календарен месец – до 15.09.2024 г. За извършената проверка и констатираното нарушение е съставен Констативен протокол № ККФОС-СЙ-59 от 04.10.2023 г. на РИОСВ – София. С оглед установените фактически обстоятелства и подробен анализ на представените писмени доказателства, както и гласните такива съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП като издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН и без допуснати нарушения на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. По съществото на спора съдът е приел доказаност и немаловажност на нарушението. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните: При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН и чл. 160 от ЗУО за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за съставомерност на нарушението, като решението е постановено съгласно изискванията по чл. 14 от НПК. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението. Решението на районния съд съдържа посочените в чл. 339 ал. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН реквизити. В мотивите съдът е изложил ясно и точно съображенията си за законосъобразност на оспореното НП. В мотивите липсва неяснота или вътрешно противоречие между формираната воля на съда и външното й проявление. Никъде в решението на районния съд не се твърди, че въззивната жалба е основателна. Посочено е само, че жалбата е допустима като подадена от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация в срока по по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН. Правилен е извода на съда за липса на съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура по издаване на НП. Нарушението по чл. 10 ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, чл. 44 ал. 1 вр с чл. 135 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗУО в съдържанието на НП е описано ясно, със съставомерните му елементи от обективна страна /субект и изпълнително деяние/, съотнесени с конкретното поведение на дружеството към датата на констатирането му. Посочена е дата и място на нарушението и обстоятелства при извършването му. Коректно са посочени нарушената правна норма и санкционната такава. Преценявайки събрания доказателствен материал КнАдмС намира за обосновано решението на КнРС и досежно доказаността на нарушението от обективна и субективна страна. Анализът на писмените и гласните доказателства, отнесена към разпоредбата на чл. 135 ал. 1 т. 1 от ЗУО, обуславя извода за безспорна установеност на административното нарушение. Писмените доказателствени средства, ведно с гласните такива, доказват осъществяване на изпълнителното деяние "неводене на отчетност на отпадъците, съгласно изискванията на този закон или наредбата по чл. 48 ал. 1". Необорен от други годни доказателства е извода на АНО, че за периода м. август 2023 г. дружеството не е водило отчетност по реда и начина, определен в чл. 10 ал. 1-7 от Наредба № 1/04.06.2014 г., за извършеното транспортиране, нито на приетите отпадъци от хартиени и картонени опаковки с код 15 01 0; от пластмасови опаковки с код 15 01 02 и пластмаси и каучук с код 19 12 04, доколкото в отчетната книга на ЮЛ няма хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и приложения метод за третиране им; няма налични записи за отпадъците по кодове; не е отразено, че през съответния календарен месец дружеството не е приемало отпадъците, че не е извършвало дейност с отпадъците или че не са образувани отпадъци; няма записи и за предадени отпадъци. НП е законосъобразно, тъй като с него е санкционирано установено по категоричен начин административно нарушение по ЗУО. С оглед на изложеното, правилен е извода на съда за доказаност на нарушението. По делото няма основания за прилагане на института на маловажността, тъй като не са налице предпоставките по § 1 т. 4 от ДР на ЗАНН. Изводите на съда в тази насока са обосновани от доказателствата по делото с оглед конкретните обстоятелства по нарушението, които не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наложената санкция е справедлива по критериите на чл. 27 ал. 2 и 3 във вр. с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН в минималния предвиден законов размер. Изложеното налага решението на районния съд да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд