Решение № 1150 от 4.7.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 178/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Родина –Агро“ ЕООД, ЕИК125548863, със седалище и адрес на управление: гр.Попово, [улица], представлявано от И. С. Д., подадена чрез адвокат Г. Д. Д. от АК – Търговище, с посочен по делото адрес: (адрес) срещу Решение № 6/15.01.2025 г. по АНД № 261/2023г. на Районен съд – Попово. С оспореното решение е потвърдено като законосъобразно НП №25-2300141/14.11.2023г. на директора на „Инспекция по труда“ гр.Търговище, с което на „Родина –Агро“ ЕООД, ЕИК125548863 гр.Попово за нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излага се становище за липса на мотиви в решението досежно установената от въззивния съд фактическа съвкупност, отнасяща се до съставомерността на описаното в НП административно нарушение. Навежда се, че въззивният съд е установил едностранно и избирателно релевантните за спора факти, като не е обсъдил наведените от дружеството възражения и не е изложил мотиви относно това кои от доказателствата се кредитират и кои не. Навежда се необсъждане на показанията на свидетеля Х. Х.. Излага се становище за неправилност на извода на районния съд за непредставени от дружеството доказателства относно неотложния характер на производствения процес, като се сочи представен списък с доставки за периода от 25.09.2023г. Излага се становище, че въззивният съд не е попълнил делото с необходимия доказателствен материал и за неспазване на чл.107, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. Излага становище за непредставяне от страна на наказващия орган на доказателства относно незаконосъобразността на издадените заповеди за извънреден труд за минал период. Моли се оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което НП да се отмени, алтернативно оспореното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС – Попово, алтернативно наложеното административно наказание да се намали до минимално предвидения в закона размер. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, се представлява от адвокат Г. Д., който поддържа изцяло касационната жалба на наведените в нея основания и искания и моли същата да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – Директорът на „Инспекция по труда“ гр.Търговище в съдебно заседания се явява лично, като излага становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни доводи, обосноваващи, че въззивното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Излага становище, че въззивният съд е обсъдил всички събрани пред него доказателства и наведени от жалбоподателя възражения, както и че не е налице касационно основание за неговата отмяна. Излага доводи, обосноваващи липса на хипотеза по чл.144, т.6 от КТ за положения на 30.09.2023г. извънреден труд, както и че последният, положен през посочения съботен ден, е в резултат на необходимостта през летния сезон дружеството да се обезпечи кадрово във връзка с изпълнението на задълженията си по поетите договори към своите контрагенти, от които приема плодове и зеленчуци. Излага доводи, обосноваващи липса на която и да е хипотеза по чл.144 от КТ, обосноваваща допустимост на положения извънреден труд и за съответствие на оспореното решение с материалния закон. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че на посочената дата извънредният труд е положен без да са налице условията за неговата допустимост по КТ. Излага становище, че работодателят е разполагал с предварителна информация за необходимостта да бъдат извършени съответните дейности по преработката на плодовете и е било въпрос на организация от негова страна да създаде вътрешен ред, за да подсигури съответно работно време, което да дава възможност на работниците да обработят необходимата продукция. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че районният съд е приел следната фактическа обстановка: При извършена проверка на 30.09.2023г. /събота/ в 13.30 часа от служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Търговище по работни места в обект на контрол – предприятие за преработка и замразяване на плодове и зеленчуци, намиращо се на [улица] гр. Попово на дружество „Родина –Агро“ ЕООД гр. Попово, било констатирано, че работникът Е. М. Е. с [ЕГН], нает на работа по силата на трудов договор №013/19.09.2022г., на деня 30.09.2023г. полага труд като работник в проверения обект с работно време за деня от 13.00ч. до 19.00ч. с почивка за хранене – 30 мин., съгласно снетите от работника писмени сведения, обективирани в декларация. В хода на проверката от работодателя „Родина –Агро“ ЕООД гр. Попово от страна на контролните органи били изискани документи, съгласно връчена на дружеството на 30.09.2023г. призовка. От представените документи и от дадените от управителя на дружеството обяснения в хода на проверката е установено, че работното време на работниците в обекта на контрол се отчита подневно, 40 часова работна седмица по следния начин: първа смяна с начало на работния ден – 06.00 часа и край на работния ден – 14.30 часа, с почивка за обяд от 12.00 часа до 12.30 часа, втора смяна с начало на работния ден – 14.30 часа и край на работния ден – 23.00 часа, с почивка за вечеря от 18.30 часа до 19.00 часа и редовна смяна с начало на работния ден – 07.45 часа и край на работния ден – 16.45 часа, почивка за обяд от 11.30 часа до 12.30 часа, както и установена седмична почивка – събота и неделя. Установено било че работещите на длъжността – работник в предприятието за преработка и замразяване на плодове и зеленчуци полагали труд първа и втора смяна, а начинът за редуването им е бил една седмица първа смяна, една седмица втора смяна, с междуседмични почивни дни – събота и неделя. В хода на проверката било установено наличието на издадена от управителя на дружеството Заповед № 40 от 28.09.2023г., с която се нарежда на 30.09.2023год. /събота/ от 13.00ч. до 19.00ч. да се положи по 6 часа извънреден труд от работниците, изрично посочени в приложения към заповедта списък. Заповедта е издадена на основание чл.144, т.5 от КТ, поради производствена необходимост. Въз основа на извършената проверка на място по работните места, писмените сведения снети от работника Е. М. Е. и представените документи свързани с режима на работното време за обекта на контрол, както и писмените обяснения на управителя на дружеството, контролните органи направили заключение, че на 30.09.2023 г. работници на дружеството са полагали извънреден труд в нарушение на КТ, като е прието, че неговото не може да се впише в нито едно от предвидените в чл.144 от КТ изключения от забраната за полагане на извънреден труд, и това представлява нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ. За констатациите от извършената проверка бил съставен КП № ПР2336854/20.10.2023 г., връчен на управителя на „Родина –Агро“ ЕООД гр. Попово на 20.10.2023 г. На същата дата на работодателя „Родина –Агро“ ЕООД гр. Попово бил съставен и АУАН № 25-2300141/20.10.2023г. за нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 20.10.2023 г. Срещу така съставения АУАН дружеството подало възражения с вх.№23116275/24.10.2023г. Приемайки възраженията за неоснователни, въз основа на така съставения АУАН № 25-2300141/20.10.2023г., директорът на „Инспекция по труда“ гр.Търговище е издал НП №25-2300141/14.11.2023г., с което на дружество „Родина –Агро“ ЕООД гр. Попово, в качеството му на работодател за нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева. При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че НП и АУАН са съставени от компетентни органи при липса на допуснати процесуални нарушения и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Районният съд е обсъдил изложените пред него възражения на дружеството, а именно че положения на 30.09.2023г. /събота/ труд от работника Е. М. Е. е в условията на т.6 на чл.144 от КТ, приел ги е за неоснователни, като е посочил че по делото не са представени категорични доказателства за невъзможността дейността да бъде извършена в рамките на редовното работно време, които да установяват наличието на посочената хипотеза. Относно алтернативно наведеното възражение за наличието на хипотеза по т.7 на чл.144 от КТ, районният съд също го е приел за неоснователно, като е посочил че по делото не са посочени конкретни доказателства за неотложния характер на производствения процес. Районният съд е извел извод, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството като работодател е осъществило фактическия състава на описаното в НП административно нарушение. Съдът е приел, че видно от представената по делото книга за отчитане на извънредния труд за периода от месец май 2023 г. до месец август 2023 г., по делото се установява, че осъщественото нарушение не е изолиран случай, полагането на извънреден труд е било системно и при липса на адекватна организация на работния процес, което обосновава наложения размер на санкцията от 2000 лева, който се явява адекватен на тежестта на нарушението и за постигане целите на наказанието. На основание така направените фактически констатации и правни изводи районният съд е потвърдил изцяло обжалваното НП като законосъобразно Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното: В оспореното решение от страна на въззивния съд макар и с кратки мотиви са обсъдени наведените от дружеството възражения за наличието на хипотеза по чл.144 от КТ за допустимост на положения от работника Е. М. Е. на 30.09.2023г. извънреден труд. Съдът е изложил мотиви защо намира тези възражения за неоснователни. В тази насока не може да се приеме, че въззивното решение страда от порока – липса на мотиви. Преценката вече за правилността на тези мотиви, както и наведеното пред касационната инстанция възражение за неправилно и едностранно ценене от страна на Районния съд на събраните по делото доказателства касае обосноваността на решението. Необосноваността обаче на въззивното решение не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. В действителност в решението си Районният съд не е обсъдил представения по делото списък на доставките за периода от 25.09-30.09.2023г., но видно от същия доставените на дружеството количества малини на 29.09.2023г. не се различават от количествата, доставени на другите дати – 25.09.2023г., 26.09.2023г., 27.09.2023г., така че да обосноват извода, че точно на 30.09.2023г. е била налице породена неотложна необходимост за довършване на започнала на 29.09.2023г работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, още повече че трудът е положен не непосредствено след изтичане на работната смяна на 29.09.2023г., а едва на следващия ден – 30.09.2023г. Следва да се отчете, че по делото не се твърди от дружеството, че плодът – малини, се бере сезонно от работници на дружеството, а че същият се доставя по договори с контрагенти. Следователно количествата на доставките не е стихийно, може да се предвиди от дружеството предварително чрез договаряне и да се съобрази с процеса по обработка на съответния плод. В случая се касае за правилно планиране от страна на дружеството при договарянето на количествата по доставките и правилно организиране на работния процес съобразно тези количества плодове, а не за сезонна работа по бране и неотложна обработка на непредвидени количества плод. Едновременно с това в Заповед № 40 от 28.09.2023г. като основание за полагането на извънредния труд на 30.09.2023г. изобщо не се сочи хипотезата по чл.144, т.7 от КТ. В тази връзка, при липса на яснота и категоричност от страна на дружеството относно защитната му теза – при условията на коя хипотеза е положен извънредният труд от работника на 30.09.2023г. – на тези по чл.144, т.6 от КТ или на тези по чл.144, т.7 от КТ, в конкретният случай изцяло в тежест на дружеството е било доказването на твърдяната от него теза за допустимост на извънредния труд и ангажирането на доказателствата в полза на последната, като от процесуалната неактивност на дружеството не се поражда допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, което да е основание за отмяна на решението. По изложените съображения касационният съд приема, че в хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1, т.2 от НПК и възраженията на касатора в тази насока са изцяло неоснователни. Касационният съд приема, че от събраните писмени доказателства и от показанията на свидетелите Н. К. и М. М., които изцяло кореспондират с останалите доказателства по делото, се доказва, че положеният на 30.09.2023г. от работника Е. М. Е. извънреден труд в обекта – предприятие за преработка и замразяване на плодове и зеленчуци в гр.Попово е в нарушение на чл.143, ал.2 от КТ. От показанията на св. Х. Х. по делото не се установяват факти, които да водят до друг правен резултат и тяхното необсъждане от въззивния съд не съставлява съществено процесуално нарушение. Деянието е правилно правно квалифицирано и подведено под административнонакателната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ. В НП се съдържат конкретни мотиви на наказващия орган за налагането на размера от 2000 лева на санкцията, като във въззивното решение съдът също е обсъдил така наложения размер и е изложил конкретни мотиви защо счита този размер за правилното определен. Касационният съд споделя изводите на въззивния съд, че така определеният размер на наказанието от 2000 лева, който е малко над минималния размер на наказанието по чл.414, ал.1 от КТ от 1500 лева, се явява съразмерен на тежестта на нарушението и че чрез него ще се постигнат целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. От така събраните по делото писмени доказателства по делото е установено, че осъщественото от страна на дружеството на 30.09.2023г. нарушение на чл.143, ал.2 от КТ касае не е само работника Е. М. Е., но и още 16 работника и не се явява изолиран случай, което обосновава една по-висока степен на обществена опасност и укоримост на деянието. На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено и при правилно приложение на материалния закон. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение. При така постановения правен резултат касационният съд, след като отчете, че от страна на ответника по касационната жалба не е предявено искане за разноски, намира че не следва да се произнася по въпроса за разноските. Воден от горното и на основание на основание чл.221, ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.3 АПК, касационният съд