Решение № 2149 от 27.5.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1241/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.84, ал.7 от Семейния кодекс (СК). Образувано е по жалба от Ф. И. С. от [населено място], майка на малолетното дете А. С., подадена чрез адв. В. Л., против Заповед № 26-РДОС-0117/29.09.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, при нарушение на административнопроизводствените правила, и не съответствала на целта на закона. На първо място, не била съобразена с фактическото положение, като не бил спазен принципът на истинност по чл.7, ал.2 и ал.3 от АПК. Обективната истина не била установена. Твърди се, че жалбоподателката разполага с материална и икономическа обезпеченост да отглежда детето си в семейна среда, като това било констатирано и в документите по случая. Не се отказала от детето си и желаела да го отглежда в дома си, освен това тя била подкрепена от своя баща И. В. С., дядо по майчина линия на детето, който също желаел да го отглежда. На следващо място, заповедта не била мотивирана. Хипотезата на чл.84, ал.2 от СК предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието му, а в настоящия случай това не било налице. В заповедта било посочено, че майката Ф. С. не била в състояние да се справя сама при отглеждането и възпитанието на детето, както и да полага адекватни грижи за него. В доклада на социалния работник се сочило, че липсвали родителски капацитет за отглеждане на детето, както и че връзката родител дете била прекъсната. Никъде обаче не били посочени причините за това състояние на майката и дали тя страда от някакво заболяване. Не се сочило и защо детето било настанено в [населено място], а не в [населено място] или в близост до града, където жалбоподателката да имала по-голяма възможност да си вижда детето. Допуснато било и съществено нарушение на общата процедура по вписване на децата в Регистъра за пълно осиновяване, което се отразявало на законосъобразното провеждане на процедурата по издаване на оспорената заповед. Докладът от 19.06.2023г., на който се позовава административният орган, следвало да бъде изготвен по образец Приложение №2 към чл.11, ал.1 от Наредба №РД-07-7 от 05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, но в него липсвала т.4 – Информация за контактите на детето с рожденото му семейство и с други значими за него хора - честота, място на осъществяване, наличие на емоционална връзка. Освен това, уведомяване за разпоредбите на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК и последствията от тяхното прилагане, не било извършено по отношение на майката на детето Ф. С.. Липсвали писмени доказателства за запознаване с правата и задълженията ѝ във връзка с горните норми. Незнанието на закона не оневинявало лицето, но самият СК държал на важността на регулираните отношения и изисквал родителите да бъдат информирани и да им бъде разяснено какви са последиците от това производство. За С. нямало яснота за започването и завършването на 6-месечния срок по чл.92, ал.2 от СК, тъй като по отношение на нея не било постановявано връчване на актовете, имащи отношение към настаняването на детето, нито била конституирана в административни и съдебни производства, провеждани в тази връзка. Съответно, не могла да вземе участие в административното производство, респ. да даде обяснения и да направи възражения. Налице било и нарушение на чл.26, ал.1 от АПК. Майката и дядото по майчина линия не били предупредени за възможността детето да бъде вписано в Регистъра за осиновяване без съгласието им. Нямало доказателства за това дали майката била уведомена, че срокът на настаняването на малолетното дете изтичал, за да можело да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда, и не ѝ било съобщено, че ако не отправи подобно искане в срок, детето ще бъде вписано в Регистъра за деца, подлежащи на осиновяване. Посоченото в заповедта в тази насока било невярно, защото не ставало ясно на кой адрес било доставено писмото с тази информация. За тези действия или бездействия на майката административния орган следвало да състави и протокол и тя следвало да подпише декларация за запознаване с реда и условията за вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване, както и последиците при осиновяването на детето, което не било сторено. Директорът на РДСП – Хасково се позовал само на социалния доклад на ДСП – Свиленград, без да събере доказателства по случая, с което нарушил чл.9, чл.35 и сл. от АПК. При жива рождена майка, която страдала и желаела да го отглежда в семейна среда, вписването на детето в Регистъра за на децата за пълно осиновяване противоречало както на целта на закона, така и на интересите на детето. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващата, като се изтъква и че детето също не било уведомено са предстоящото вписване в регистъра. Твърди се, че емоционална връзка между детето и неговите близки съществува, поради което то не следвало да се вписва в регистъра, а било необходимо зачестяване на контактите с цел заздравяването им, дори и в условията на отглеждане на детето в приемно семейство. Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“– Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, претендира отхвърляне на жалбата. Настоящият състав на Административен съд – Хасково, като съобрази съдържанието на жалбата и данните от представената по делото административна преписка по издаване на оспорения акт, намира от фактическа страна следното: О. Е. №914/2016г. (л.47) на жалбоподателката Ф. И. С., издадена от „Център за психично здраве-Хасково“ ЕООД, става ясно, че лицето е пролежало 20 дни е центъра в периода 07.12.2016г. – 27.12.2026г. и е било изписано от него с окончателна диагноза „Шизоафективно разстройство – семеен тип“. Видно от Епикриза №219/2017г. (л.46), през 2017г. Ф. С. отново е била приета в „Център за психично здраве-Хасково“ ЕООД и е пролежала там 47 дни, като е била изписана с окончателна диагноза „Шизоафективно разстройство– маниен тип“. По повод заявление вх.№2603-94И-00-1637/08.12.2016г. (л.91 гр.), в което се сочи невъзможност на майката на детето на А. С. да го отглежда поради влошено здравословно състояние, със Заповед №ЗД/Д-Х-С-002/08.12.2016г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград (л.90 гр.) е било наредено спешно временно детето да бъде настанено за отглеждане и възпитание в семейство на роднини – в семейството на бабата и дядото на детето по майчина линия, до произнасянето на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Заповедта е връчена лично на майката срещу подпис, както и на бабата и дядото. В производство по реда на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗДет, с Решение №1/05.01.2017г., постановено по гр.д. №5 по описа на Районен съд – Свиленград (л.87), влязло в сила на 27.04.2017г., А. С. е била настанена в семейство на роднини – в семейството на бабата и дядото на детето по майчина линия – И. В. С. и А. Х. С., със срок до навършване на пълнолетие от детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, или до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на мярката за закрила. Със Заповед №ЗД/Д-Х-С-009/07.04.2017г. (л.86) на директора на ДСП – Свиленград е било наредено временно детето А. С. да бъде настанено в професионално приемно семейство, а именно в семейството на С. Н. Ш. и О. С. О., с постоянен и настоящ адрес [населено място] извор, общ.Стамболово, обл.Хасково, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Заповедта е връчена лично на майката срещу подпис, както и на бабата и дядото. В производство по реда на чл.30а, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗДет, с Решение №529 от 29.08.2017г., постановено по гр.д. №1182 по описа на Районен съд – Хасково (л.92), влязло в сила на 04.11.2017г., искането на директора на ДСП – Свиленград (във връзка със Заповед №ЗД/Д-Х-С-009/07.04.2017г.) за определяне на мярката за закрила на детето А. С. – настаняване в приемно семейство, а именно: семейството на С. Н. Ш. и О. С. О., е било оставено без уважение, като от съда е определена мярка „Настаняване в семейството на роднини, а именно: в семейството на неговите дядо и баба по майчина линия И. В. С. и А. Х. С., за срок до навършване на пълнолетие от детето или до навършване на 20-годишна възраст при редовно обучение в средно училище. Със Заповед №ЗД/Д-Х-С-017/29.06.2018г. (л.83) на директора на ДСП – Свиленград е било прекратено временното настаняване на А. С. в семейство на роднини – в семейството на И. В. С. и А. Х. С., и детето е било настанено спешно временно в професионално приемно семейство, а именно в семейството на С. Н. О. и О. С. О., с постоянен и настоящ адрес: [населено място] извор, общ.Стамболово, обл.Хасково, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Заповедта е връчена лично на майката срещу подпис, както и на бабата и дядото. С Решение №613 от 02.11.2018г., постановено по гр.д. №2063 по описа на Районен съд – Хасково (л.83 гр.), влязло в сила на 15.11.2018г., А. С. е била настанена в професионално приемно семейство – в семейството на С. Н. О. и О. С. О. от [населено място] извор, общ.Стамболово, обл.Хасково, за срок от три години, считано от влизане в сила съдебното решение. Със Заповед №26-РДОС-0044/19.03.2019г. (л.74 гр.) директорът на РДСП – Хасково е отказал вписване на детето в Регистъра на деца, подлежащи на пълно осиновяване. С молба вх.№СЛ/Д-Х-Х/507-009 от 31.07.2019г. (л.76) И. В. С. (дядо) е поискал от ДСП – Харманли предприемане на мярка „временно настаняване в семейство на роднини“. Видно е от данните по дело, че настаняването на А. С. в професионално приемно семейство е било атакувано пред РС – Хасково с искане за промяна на мярката с друга - с „Настаняване в семейство на роднини“. С Решение №260294 от 14.06.20221г. по гр.д. №2681/2019г. (л.67 гр.), влязло в сила на 28.06.2021г., РС – Хасково е отхвърлил искането. Наложената със Заповед №ЗД/Д-Х-С-017/29.06.2018г. мярка „Спешно временно настаняване в професионално приемно семейство“ е била продължена със Заповед №ЗД/Д-Х-С-363/15.11.2021г. на директора на ДСП – Харманли (л.77). Във връзка с последната, по молба на директора на ДСП – Харманли е било образувано гр.д. №2888/2021г., по което с Решение №538 от 09.09.2022г. РС – Хасково (л.79), влязло в сила на 26.09.2022г., РС – Хасково отново е настанил А. С. в семейството на С. Н. О. и О. С. О.. Преди продължаване на мярката, на 05.11.2021г. Ф. С. е подала до директора на ДСП – Свиленград заявление СЛ/Д-Х-Х/507-069/05.11.2021г. (л.62), с което е изразила желание да се грижи за детето си А. (искане за реинтеграция). От данните по делото не се установява пред органите на социално подпомагане да е била подавана друга такава молба. На 30.06.2023г. до жалбоподателката Ф. И. С. е било адресирано писмо с изх.№СЛ/Д-Х-Х/507-134/30.06.2023г. (л.64 и 65 гр.), с което се уведомява, че във връзка с подаденото от нея заявление до директора на ДСП – Свиленград с вх.№СЛ/Д-Х-Х/507-069 от 05.11.2021г. за реинтеграция на детето А., била прекратена съпътстващата мярка на реинтеграция като неуспешна, тъй като било налице заявление, потвърждаващо обективна трайна невъзможност за полагане на грижи за детето в семейна среда. Посочено е в писмото, че при условие, че в срок а по чл.84, ал.2, във връзка с чл.93, ал.2 от СК – когато родителят е подал заявление за реинтеграция и резултатът от прилагането на мерките е отрицателен и детето не е върнато в семейството, ще се предприемат действия за вписване на детето А. С. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Видно от известие за доставяне – л.66 гр., писмото е върнато с отбелязване „непотърсена“. В писмо изх.№СЛ/Д-Х-Х/507-139/07.08.2023г. (л.65), с адресат Ф. С., се посочва, че е издадено писмо с изх.№СЛ/Д-Х-Х/507-134/30.06.2023г. и че е оставено в канцеларията на ДСП – Харманли и ДСП – Свиленград, и може да го получи в едноседмичен срок от залепването на настоящото съобщение. Посочено е, че на основание чл.18а, ал.9 от АПК писмо с изх.№СЛ/Д-Х-Х/507-134/30.06.2023г. ще се смята за връчено след изтичане на посочения срок. На 28.06.2023г. е бил съставен План за действие (л.52 гр.), а на 29.06.2023г. – План за грижи на дете, настанено в приемно семейство (л.54 гр.), и двата по отношение на А. С. и изготвени от социални работници. Една от краткосрочните цели в първия план е подготовка на необходимите документи за подаване на детето за вписване в Регистъра за деца, подлежащи на пълно осиновяване (л.53). Тази цел е част и от втория план, в който е заложена като част от планираните за детето грижи (л.55). На 13.07.2023г. в ДСП – Харманли е била заведена Декларация с вх.№СЛ/Д-Х-Х/507-136/13.07.2023г. (л.67), в която С. Н. О. и О. С. О. са посочили, че не желаят да осиновят детето А. С.. По делото, като част от административната преписка, са представени социални доклади за А. С. (л.56-58, л.63, л.35), като последният актуален, който е бил на разположение на ответника в хода на административното производство, е № СЛ/Д-Х-Х/507-143/13.09.2023г., изготвен от социален работник при ДСП – Харманли (л.35 гр.). В него е описана житейската история на А. С., изложени са и психосоциални данни за детето и рожденото му семейство, посочени са причини, поради които детето е изоставено и се налага да бъде осиновено. Съдържат се данни за подавани пред органите на АСП сигнали за упражнявано върху А. С. насилие от страна на Ф. С.. Въз основа на цялата информация, свързана с А. С., е изразено становище, че най-добрият интерес на детето изисква то да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, за да получи истинско семейство, трайна семейна среда, пълноценна връзка родител/осиновяващ – дете, значима за изграждането на детето като личност. На 04.08.2023г. от психолог при ЦОП – Хасково е била направена Индивидуална характеристика на детето (л.44). На 14.09.2023г. от служител при ДСП – Харманли е била изготвена Индивидуална оценка на потребностите на детето А. С. (л.48). От социален работник е било изготвено и Становище относно интереса на детето да бъде вписано в Регистър на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване № № СЛ/Д-Х-Х/507-144/14.09.2023г. (л.32 гр.). До директора на РДСП – Хасково е било адресирано писмо на директора на ДСП – Харманли изх.№ 30-71112 от 19.09.2023г. (л.27 гр.), в което се описват обстоятелства за настъпили условия по чл.84, ал.2 от СК по отношение на детето А. С.. Изложени са установени по отношение на рождената майка на детето обстоятелства. На 03.04.2017г. бил получен сигнал за неглижиране на детето от страна на майката и упражнявано физическо насилие, като бил констатиран риск за живота и здравето му. На 29.06.2018г. отново бил подаден сигнал, в който се посочвало, че детето било бито от майка му. Описани са провеждани срещу между детето и майка му, в присъствието на други близки, и в тази връзка е посочено, че срещите през 2020г. протичат по един и същ начин – детето мълчало през цялото време, гледало тревожно, не пожелавало да има физически контакт с майка си и дядо си, след срещите се успокоявало и започвало да се усмихва и да бъде контактно. През 2021г. А. все още оставала дистанцирана, невербална. От доклади от Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) – Стамболово било видно, че детето с тревога приемало тези срещи, срещите не й харесвали, но знаела, че се налага да вижда роднините си. Детето било хладно и сдържано, не създавало емоционална близост, не допускало роднините си, избягвало очен контакт с тях, почти не им говорило, не отговаряло на зададени въпроси от тях. Срещите през 2022г. били идентични – детето се чувствало несигурно, прикривало тревожността си, не създавало емоционална близост с роднините си. След влизане в сила на Решение №538/26.09.2022г. (Решение №538 от 09.09.2022г. на РС – Хасково) за продължаване на настаняването на детето А. С. в приемното семейство за още 3 години, биологичното семейство прекратили срещите с А., като последната среща била осъществена на 14.10.2022г. Не бил проявен интерес от страна на биологичното семейство за евентуални срещи или получаване на информация за здравословното и емоционално състояние, както и за развитието на детето до 18.08.2023г., когато била осъществена среща с детето, дядото и майката в ЦОП – Хасково и след това в сладкарница, по инициатива на дядото. На срещата на 18.08.2023г. детето отново било дистанцирано, не говорило, майката го прегръщала за кратко, но не се наблюдавала емоционална привързаност към роднините му. Детето получило лакомства от тях, но не ги отворило. Отговаряло кратко на задавани въпроси с „да“ или „не“. Погледът на майката бил отправен в една точка. Не била налице емоционална връзка дете-родител или дете-дядо. От последната среща с А. на 18.08.2023г. до настоящия момент майката и дядото не се интересували за нея. На срещата не изразили желание да бъде изготвен нов график за осъществяване на ежемесечни срещи, не било подавано ново заявление за реинтеграция. Спрямо детето А. С. била прекратена съпътстващата мярка на реинтеграция като неуспешна, тъй като било налице заявление, потвърждаващо обективна трайна невъзможност за полагане на грижи за детето в семейна среда. Майката не подала заявление за промяна или прекратяване на мярката за закрила (изразяваща се в предприети действия за вписване на детето в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване), въпреки че била предупредена чрез изрични административни актове за последиците от бездействието си. Реинтеграцията на детето в биологичното му семейство била невъзможна. Майката била в обективна трайна невъзможност да полага грижи за детето, предвид здравословното си състояние. Емоционалната връзка дете-майка била прекъсната. Не били идентифицирани близки и роднини на детето А. С., които да изразят желание да полагат грижи за нея в тяхното семейство. Детето било привързано към приемното семейство, но те не били истинското му семейство и членовете му подписали собственоръчно декларация, че не желаят да го осиновят, но ще продължат да полагат грижи за него, докато е настанено в тяхното семейство. На 21.09.2023г. до Ф. С. е било адресирано писмо изх.№26-94Ф-00-174/21.09.2023г. (л.19 гр.) за уведомяване на лицето, на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че в РДСП – Хасково е започнато производство по вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване, за вписване на А. С.. От известие за доставяне PS 6300 01FMEQ W става ясно, че писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“.( С оспорената Заповед № 26-РДОС-0117/29.09.2023г., на основание чл.84, ал.6, връзка с чл.84, ал.2 от СК, директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково е наредил Главен експерт „ЗД“ към РДСП – Хасково да извърши вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване на детето А. С. с ЕГН •••••••••, родено на ••• в •. В мотивите на заповедта е описана фактическата обстановка по случая, вкл. са отразени обстоятелства, свързани с действия и бездействия на майката на детето, и са посочени предприети от органи на ДСП мерки. Записано е, че бащата на детето не е вписан в удостоверението му за раждане. Прието е, че спрямо детето са изчерпани всички възможни мерки на закрила, предхождащи осиновяването. Реинтеграцията на детето в биологичното семейство била невъзможна. След настаняването от 15.11.2021г. в приемното семейство, родителят не поискал прекратяване или промяна на мярката на закрила. Не били идентифицирани близки или роднини, които имали възможност да полагат грижи за детето в семейна среда. Приемният родител подписал декларация, че не желае да осинови детето. Заповедта е получена от И. С. – баща на жалбоподателката, на 30.10.2023г. По делото са представени Графици за осъществени срещи с Ф. И., дядото и детето А. С. (л.59-61); Социален доклад № СЛ/Д-Х-Х/507-153/25.01.2024г. (л.124); Актуализиран индивидуален план за подкрепа от 19.02.2024г. (л.141); Актуализирана индивидуална оценка на потребностите от 19.02.2024г. (л.142); Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 20.03.2024г. (л.145). Които съдът при постановяване на акта си намира, че не следва да съобрази, тъй като са изготвени след издаване на оспорената заповед. В представена по делото писмена информация (л.147) се посочва от страна на ДСП – Харманли, че от доклад на ЦОП – Хасково ставало ясно, че към дата на изготвянето му с детето не се работи по подготовка за осиновяване, тъй като още не е вписано в Регистъра на децата, подлежащи на пълно осиновяване. В хода на съдебното производство се назначи съдебно-психологическа експертиза. В изпълнение на поставените задачи вещото лице е провело срещи от една страна с майката, дядото и детето А., и от друга – с приемния родител С. и детето. Използвало е методи и критерии на оценка и диагностика на поведението на детето А. С. при срещите му с биологичната ѝ майка и дядо ѝ и при тези с приемния родител, както и на отношението ѝ към тях. Заключението на експерта е съобразено с поставените му въпроси, в тази връзка посочва, че: 1. детето се идентифицира изцяло с приемното семейство – приема и харесва живота, който има там, и идентичността ѝ се определя от опита в това семейство. В същото успявала да задоволи основните си нужди като човешко същество – сигурност, любов, развитие, значимост. Чувствала се призната и обгрижвана; 2. П. А. се наблюдавало разстройство на привързаността към родната майка и по-точно дезорганизирана привързаност – не знаела колко и какво може да очаква от нея, което било символ на пълна несигурност. Отчуждението от биологичното семейство било изразено в силна степен – детето не желаело да живее с тях и го заявявало категорично; 3. А. не била информирана (по-рано) за евентуално осиновяване и тази информация видимо я разтревожила. За нея всичко, което се случвало извън приемното семейство, било символ на несигурност, неизвестност и това я плашило. При действия в насока осиновяване това ще е силно разтърсващо живота на детето и неговата сигурност; 4. То имало неутрално (силно дистанцирано) отношение, не проявявало емоции и желание за близост както към майката, така и към дядото– сякаш било с непознати за нея хора; Според експерта трайната раздяла не била препоръчителна, дори обратното – необходимо било да се работи в посока на изграждане на емоционална и по-близка връзка на А. с биологичната майка и нейните близки, с цел тя да ги приеме и да има добър контакт с тях. Това било възможно да се случи като детето живее при приемните родители, но се осъществяват чести срещи и общуване с биологичното семейство с цел А. да има сигурността и грижата на приемното семейство и добрия контакт с биологичното семейство. Като майка Ф. желаела най-доброто на своето дете, но в ролята си на родител не показвала умения да се справи със задачата тя да го осигури. Имала заболяване, засягащо личностната сфера и оказващо силно влияние върху извършване на ежедневни рутинни задачи дори за самата себе си. На въпроса какво мисли за осиновяване на детето тя отговорила, че иска най-доброто за нея. В съдебно заседание заключението се поддържа от вещото лице, което допълва, че връзката на детето с биологичния родител и неговите родственици е важна, и трябва да има такава връзка. В момента детето нямало желание за такова нещо, но трябвало да бъде подпомогнато за да се възстанови връзката. Заявява обаче, че детето не желае да живее при биологичното семейство – категорично отказвало. Посочва, че биологичната майка няма капацитет да изпълнява родителски задължения поради заболяването си и поради липса на адекватна преценка за нуждите на детето. Изразява съмнение, че тя би се справила с отглеждането, дори и с помощта на дядото. Експертът отбелязва, че е разговарял с приемната родителка, която споделила, че вече имат две осиновени деца и нямало да им позволят да осиновят трето поради ограничение в закона. Това не им пречило, искали да си я гледат като приемно семейство. Вещото лице изрично посочва, че най-доброто, което може да се случи за това дете към настоящия момент, е то да остане в приемното семейство и да се работи за подобряване на контакта с биологичното и там да отиде, като това следвало да става на много малки стъпки, а не внезапно. Пояснява, че за да има детето контакт с това семейство, то възрастните трябва да са водещи в този процес и те трябва да го инициират и да се опитат да опознаят детето. Счита, че те не го познават, не знаят за неговите интереси, а детето давало знаци, че иска да има контакт. Не желаело да живее там, но не му било съвсем безразлично. От друга страна вещото лице изразява сериозни опасения относно евентуален бъдещ пълноценен живот на детето при биологичното семейство с оглед безспорния по делото факт, че майката и бабата на А. имат здравословни проблеми и единственият, който може да се грижи за тях, е дядото. Не препоръчва вписване в Регистъра, тъй като основното, от което детето имало нужда, било сигурност. То нямало да премине към задоволяване на другите си нужди, ако тази не била осигурена. Настоящото приемно семейство му я давало, а осиновяването щяло да разтърси всичко из основи. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, арг.чл.84, ал.6 от СК, в предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, съобразно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания. Съгласно чл.84, ал.2 от СК ( в приложимата редакция), когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. С разпоредбата на чл.93, ал.3 от СК ( в приложимата редакция), е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване при условията на чл.84, ал.2 от СК се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки – на детето да е предоставена социална услуга - резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство, и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Уредената от закона хипотеза предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето. От данните по делото е безспорно, че детето А. С. към дата на издаване на процесната заповед – 29.09.2023г. е настанено в приемно семейство на основание влязла в сила заповед за настаняване, потвърдена с влязло в сила решение на Районен съд Хасково. Датата на настаняване е 15.11.2022г., когато е издадена заповедта за продължаване на наложената мярка за закрила „настаняване в приемно семейство“, която се явява поредна, тъй като преди това са издадени заповеди на 08.12.2016г.; 07.04.2017г.; 29.06.2018г. По делото са налице категорични данни, че майката е с поставена диагноза "Шизоафективно разстройство – маниен тип", не работи. Социалният работник сочи, че липсва родителски капацитет за отглеждане на детето. В настоящия казус, обаче уведомяването за разпоредбите на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК ( в приложимите им редакции) и последствията от тяхното прилагане, не е извършено от административния орган по отношение на майката на детето жалбоподателката Ф. С.. Липсват писмени доказателства (вкл. подписана декларация), от които да е видно, че последната е запознат с правата и задълженията си във връзка с горните норми. Вярно е, че незнанието на закона не оневинява лицето, но самият СК държи на важността на регулираните отношения, и изисква родителите да бъдат информирани и да им бъде разяснено какви са последиците от това производство. Изискването за уведомяване е императивно и е установено от законодателя с цел да бъде разяснено, както задължението на родителите да поискат прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката на закрила, с оглед отглеждането на детето в семейна среда, така и последиците от неизпълнението на това задължение, а именно вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване и впоследствие осиновяване на детето без съгласието на родителя. От изложеното се налага извода, че от страна на ответника е допуснато съществено нарушение на общата процедура по вписване на децата в регистъра за пълно осиновяване, което се отразява на законосъобразното провеждане на процедурата по издаване на оспорената заповед за вписване на детето А. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, и представлява основание за отмяна на оспорения административен акт. В случая за майката Ф. С. няма яснота кога започва и кога завършва 6-месечния срок, след като видно от издадените заповеди, липсва надлежно вписване и указание за това. Отделно от това, като самостоятелно нарушение допуснато от административния орган е и това, че писмото с изх. № 26-94Ф-00-1784/21.09.2023г., с което е следвало да бъде уведомена жалбоподателката Ф. С. за предприетата от РДСП- Хасково процедура за вписване на детето и в регистъра на децата подлежащи на пълно осиновяване, не и е надлежно връчено. Недопустимо е да се мисли, че при наличие на ДСП – Свиленград, действаща именно на територията на Община Свиленград, където е и адреса на жалбоподателката, писмото до същата е изпратено по пощата и при връщането му с отбелязване „непотърсено“, не е направено необходимото от достатъчното на брой служители в тази администрация за неговото надлежно връчване на С.. Така констатираното съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл.26 АПК, вр.с чл.18а от АПК. За започването на производството по чл.84, ал.2 от СК е необходимо изрично уведомяване, че срокът по чл.93, ал.2 от СК е изтекъл, като се обясни кога започва да тече този срок, както и се изложат обстоятелствата, наличието на законовите предпоставки, които са дали основание на органа да започне производството по вписване на детето в регистъра за осиновяване. Липсата на уведомяване препятства родителите, в случая – майката, да даде обяснения и да направи възражения по установените от органа обстоятелства, което се явява съществено процесуално нарушение, тъй като ако е имала тази възможност и възраженията би били обсъдени от органа, то крайния извод за наличието на съответните предпоставки по чл.84, ал.2 от СК би могъл да бъде различен от този, които е довел до издаването на оспорената заповед. В случая след като няма доказателства за знание на Ф. С. за наличието на шестмесечен срок, за неговото начало и край, което е правно релевантно обстоятелство за пораждането на последиците на чл.93, ал.2 от СК, то няма и основание да се приеме изводът, че е налице и втората предпоставка на чл.84, ал.2 от СК – да е изтекъл и срокът по чл.93, ал.2 от СК, а именно 6 месеца от датата на настаняването. Изложеното обуславя незаконосъобразност на издадената заповед както поради допуснати съществени нарушения на административните правила, така и поради нарушение на материалния закон, съставляващи основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК за нейната отмяна. В допълнение, съдът отчита и безспорно установеното в хода на административното производство, че към настоящият момент майката няма нужния родителски капацитет за отглеждане на детето в семейна среда, както и че не е в състояние да отговоря на нуждите му, липсата на ангажираност от нейна страна, на ресурси, както и предвид факта, че майката се нуждае от ползване на социална услуга за повишаване на родителския капацитет и обстоятелството, че детето А. се развива физически и емоционално добре в приемното семейство, то съдът намира, че в интерес на малолетното дете е на този етап да продължи да живее в семейството на приемния родител, до промяна на обстоятелствата за това. Още повече, че в постановеното решение №538/09.09.2022г. по гр. д. № 2888/2021г., съдът е определил срок на настаняването не по късно от 26.09.2025г. В този период и с оглед посоченото от вещото лице е добре социалните работници да работят в насока изграждане и заздравяване на контакта майка-дете, като работата им не следва да бъде концентрирана единствено в изготвяне на поредния социален доклад с идентично съдържание. Предвид гореизложеното, като издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, оспорената заповед за вписване на малолетното дете А. С. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото разноски в полза на жалбоподателката се дължат до размер на внесения депозит за вещо лице - 300 лв. (при дължим 400 лв.) и 10 лв. държавна такса или общо в размер на 310 лв. платими от ответника в настоящото производство. Доказателство за уговорено и платено адвокатско възнаграждение не е представено. Водим от изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът