Решение № 1049 от 10.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7439/2024 г.

Производството е по реда на с чл.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето. Образувано е по жалба на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД, представлявано от К. А. Д. срещу експертно решение № 00045 от заседание № 028 от 27.06.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести, в частта, с която е отменено експертно решение № 00091 от заседание № 029 от 20.02.2024г. на ТЕЛК при „ІІ МБАЛ- София“ ЕАД и са потвърдени болничен лист № Е20220122930, болничен лист № Е20220123091, болничен лист № Е20221667102. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила- основания за отмяна по см. на чл.146, т.3 и т.4 АПК. Твърди се, че не е била извършена преценка за съответствие между диагнозата на освидетелстваното лице и продължителността на временната нетрудоспособност. Посочва се, че при издаване на болничните листове не са съществували условията по чл.6, ал.1 НМЕ, защото лицето не е било временно нетрудоспособно, а в състояние да може да изпълнява своите трудови функции. Налице било противоречие между диспозитива и мотивите на решението. В проведените заседания, жалбоподателят се представлява от юрк. Д. П.. Моли съдът да постанови решение, с което оспорения акт да бъде отменен, като незаконосъобразен по подробни съображения изложени в депозираните на 27.12.2024г. писмени бележки. Ответникът – НЕЛК се представлява от юрк. В. А., който оспорва жалбата. В хода на устните състезания пледира, че решението е издадено от орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на предвидената форма и без да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни- ТП на НОИ, Агенция за хора с увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане“, не се представляват в хода на процеса и от тях не е депозирано становище по основателността на жалбата. Заинтересованата страна- В. М. К. оспорва жалбата. В писмен отговор от 28.10.2024г. посочва, че НЕЛК е взела решението на базата на всички медицински документи, които удостоверявали по несъмнен начин състояние на временна нетрудоспособност. Решението е било постановено от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с целта на закона. Изводите на НЕЛК съответствали на обективното здравословно състояние, описано в медицинските документи, които отговаряли на нормативните изисквания, а назначеното лечение и неговата продължителност било от компетентността на лекуващия лекар, а не на пациента. Обосноваността на диагнозата се преценявала към момента на издаване на болничния лист, поради което той не можело да бъде отменян, поради липса на данни за последващо наблюдение и лечение. Болничните листове са били вписани в ЛАК, съгласно чл.10, ал.1 НМЕ. По същество на спора е заявено искане, жалбата да бъде отхвърлена, като се потвърди издаденото експертно решение на НЕЛК. СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА не изпраща представител, който да даде заключение по основателността на жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: На 15.02.2022г. от АСМИП МЦ „Св.Пантелеймон“ ЕООД на В. М. К. е бил издаден болничен лист № Е20220122930, с посочена в него диагноза „Разстройство в адаптацията” за период на временна нетрудоспособност от 30 дни, а именно: 12.02.2022г.-13.03.2022г. На 15.03.2022г. от АСМИП МЦ „Св.Пантелеймон“ ЕООД на В. М. К. е бил издаден болничен лист № Е20220123091, с вписана в него диагноза „Разстройство в адаптацията” за период на временна нетрудоспособност от 30 дни, а именно: 14.03.2022г.-12.04.2022г. На 19.04.2022г. от АСМИП МЦ „Св.Пантелеймон“ ЕООД на В. М. К. е бил издаден болничен лист № Е20221667102, с вписана в него диагноза „Разстройство в адаптацията” за период на временна нетрудоспособност от 30 дни, а именно: 13.04.2022г.-12.05.2022г. На 17.05.2022г. от АСМИП МЦ „Св.Пантелеймон“ ЕООД на В. М. К. е бил издаден болничен лист № Е20221667199, с посочена в него диагноза „Разстройство в адаптацията” за период на временна нетрудоспособност от 20 дни, а именно: 13.05.2022г.-01.06.2022г. Тези болнични листове са били обжалвани от работодателя „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД. С експертни решения № 1667 от заседание № 099 от 10.06.2022г.; № 1672 от заседание № 099 от 10.06.2022г.; № 1673 от заседание № 099 от 10.06.2022г.; № 1676 от заседание № 099 от 10.06.2022г. на ТЕЛК във „ІІ-ра МБАЛ- София“ ЕАД същите болнични листове № Е20220122930, № Е20220123091, № Е20221667102, Е20221667199 са били отменени. Впоследствие с решения № 0928 от заседание № 136 от 19.07.2022г.; № 0929 от заседание № 136 от 19.07.2022г.; № 0930 от заседание № 136 от 19.07.2022г.; № 0931 от заседание № 136 от 19.07.2022г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, са били отменени решенията на ТЕЛК при „ІІ-ра МБАЛ-София“ ЕАД от 10.06.2022г., като преписката е била върната за ново разглеждане и освидетелстване на В. М. К.. В изпълнение на разпорежданията на НЕЛК е било издадено ново решение № 2135 от заседание № 185 от 22.11.2022г. на ТЕЛК към МБАЛ „Княгиня Клементина“ ЕАД, с което горецитираните четири болнични листове са били отменени. Последвало е обжалване от В. М. К. с жалба вх. № 6107/22.12.2022г. по която се е произнесла НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания с решение № 0018 от заседание № 007 от 13.01.2023г. С този акт е било отменено решение № 2135 от заседание № 185 от 22.11.2022г. на ТЕЛК към МБАЛ „Княгиня Клементина“ ЕАД и преписката е била върната за ново освидетелстване. С решение № 0130 от заседание № 027 от 15.02.2023г. на ТЕЛК към „ІV-та МБАЛ- София“ ЕАД, процесните болнични листове № Е20220122930, № Е20220123091, № Е20221667102, Е20221667199 са били потвърдени. С жалба вх. № 624/07.04.2023г. на „ТЕРЕМ –ХОЛДИНГ“ ЕАД пред НЕЛК е било оспорено решение № 0130 от заседание № 027 от 15.02.2023г. на ТЕЛК към „ІV-та МБАЛ- София“ ЕАД. С решение № 0122 от заседание № 057 от 02.05.2023г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести е било отменено решение № 0130 от заседание № 027 от 15.02.2023г. на ТЕЛК към „ІV-та МБАЛ- София“ ЕАД и преписката е била върната за ново освидетелстване на лицето. С решение № 00777 от заседание № 176 от 27.10.2023г. на ТЕЛК при І-ва МБАЛ „Свети Йоан Кръстител“ ЕАД, болнични листове № Е20220122930, № Е20220123091, № Е20221667102, Е20221667199 са били отменени. В. М. К. е подала жалба вх. № 1763/12.12.2023г. срещу решение № 00777 от заседание № 176 от 27.10.2023г. на ТЕЛК при І-ва МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД. По тази жалба е било поставено решение № 00203 от заседание № 116 от 21.12.2023г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е било отменено решение № 00777 от заседание № 176 от 27.10.2023г. на ТЕЛК при І-ва МБАЛ и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. С решение № 00091 от заседание № 029 от 20.02.2024г. на ТЕЛК при „ІІ-ра МБАЛ- София“ ЕАД, процесните четири болнични листове отново са били отменени. Срещу този акт е била подадена жалба от В. М. К. с вх. № 290/11.03.2024г. до НЕЛК. С оспореното по настоящото дело експертно решение № 00045 от заседание № 028 от 27.06.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести, е било отменено № 00091 от заседание № 029 от 20.02.2024г. на ТЕЛК при „ІІ-ра МБАЛ- София“ ЕАД по отношение на болнични листове № Е20220122930, № Е20220123091, № Е20221667102, като същите са били потвърдени. В мотивите на акта е прието, че описаното състояние „Протрахирана смесена тревожно депресивна реакция“ обуславя период на временна нетрудоспособност от 12.02.2022г. до 12.05.2022г. По отношение на другия болничен лист № Е20221667199, НЕЛК е приела, че В. К. за периода 13.05.2022г.-01.06.2022г. не е била в състояние на временна нетрудоспособност, поради което решението на ТЕЛК е било потвърдено, респ. този болничен лист – отменен. В процеса е допуснато и прието експертно становище на д-р В. Б. С., изготвено въз основа на всички медицински документи, приложени в МЕД на В. М. К. и преглед на лицето, извършен на 13.11.2024г. От данните по експертизата се установяват следните релевантни за спора обстоятелства: След извършения преглед на В. М. К., вещото лице д-р С. е описал нейното моментно психично състояние: психомоторно леко вътрешно напрегната, в ясно съзнание, контактна, отзовава се на поканата за изследване. Емоционално дистимна, тревожна, просълзява се по време на прегледа и разказва за понесения тормоз. Нормобулична. Всестранно ориентирана, критична. Не се установява актуална психотична продукция. Хипопросексия. Памет и интелект съхранени. Споделя данни за прекарано тревожно-депресивно разстройство, като част от оплакванията й продължават и понастоящем: потисната, затворена в себе си, тревожна, непрекъснато преживява случилото се и това в момента-обжалване на справедливо издадените болнични листове; страх от отмъщение от бившия директор К. К.. Установени са данни за тревожно-депресивно разстройство, свързано както с минали психотравмени изживявания-сексуален и морален тормоз от страна на прекия й началник, така и от актуалните събития-оспорване на издадени болнични листове, страх от отмъщението на бившия директор, неудовлетвореност и чувство на пренебрегнатост от инстанциите, до които е подала жалби. Въз основа на приложената медицинска документация, В. М. К. страда от „Смесена тревожно-депресивна реакция“, която е била установена още при първия преглед, извършен от д-р Г. А. през м.12.2021г., като същата диагноза е поставяна и при следващите прегледи и издавани болнични листове, вкл. и в периода 12.02.2022г.-12.05.2022г. И при трите прегледа, макар и не тежко изразена, е била налице тревожно-депресивна сипмтоматика, идеи в депресивен стил и волева потиснатост. При това психично разстройство, лицето е било временно нетрудоспособно. По отношение на продължителността на издаваните болнични листове, следвало да се вземе предвид характера на психотравмения фактор, довел до психично разстройство, неговата продължителност и системност. Не случайно диагнозата на ЛКК, издала процесните болнични листа е „Протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция“, която представлявала разстройство в адаптацията, когато е известен етиологичен фактор, както е било в случая. Разстройствата в адаптацията са състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, като те възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени, или към стресогенно жизнено събитие. Индивидуалното предразположение или ранимостта на личността имат важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройствата в адаптацията. Независимо от това, разстройството не би възникнало без наличието на стресогенен фактор. Клиничната картина варира и включва: депресивно настроение, тревожност, безспокойство, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, или за продължаване на съществуванието в настоящата ситуация. В някаква степен се нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности. Заключението на д-р В. С. е, че В. М. К. страда от „Протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция“, код по МКБ: F43.22, която е започнала в края на 2021 година и продължава и понастоящем. През периода от 12.02.2022 г. до 12.05.2022 г. това психично разстройство е било налице и е обуславяло временна нетрудоспособност. Описаният обективен психичен статус в амбулаторните листове от 12.02.2022г., 14.03.2022г., 13.04.2022г., издадени от д-р Г. А. предполага преценка за временна нетрудоспособност. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град обосновава следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, защото е насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол и от активно процесуалноправно легитимирана страна, чийто права и законни интереси са били засегнати от издаването му. Подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 149, ал.1 АПК, считано от 03.07.2024г. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Експертно решение № 00045 от заседание № 028 от 27.06.2024г. е постановено от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза административен орган - специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице. Спазени са и разпоредбите на чл.18, ал.3, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното решение е издадено в законоустановената форма -чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ във вр.чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Решението е постановено при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът и преписката в тяхната цялост, съдържат фактите, обосновали произнасянето на административния орган. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение по см. на чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно, ал. 2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания. Констатирането и удостоверяването на временната неработоспособност като факт се извършва чрез експертиза на работоспособността, осъществявана в производство, от специализирани органи и по нарочен ред -чл. 101-113 от Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза. Болничният лист притежава удостоверителна функция по отношение на състоянието на временна нетрудоспособност, неговите причини и продължителност. По правната си природа болничния лист е констативен (удостоверителен) административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Като официален документ той има доказателствена сила за установените в него обстоятелства по см. на чл. 179 от ГПК във вр.чл.144 АПК. Правилни са изводите на контролния орган НЕЛК по отношение на валидността на болнични листове № Е20220122930, № Е20220123091, № Е20221667102, предмет на настоящия спор. Издаването на болничен лист е единство между причините от медицински характер, породили неработоспособността и тяхното обективиране в медицинската документация. Спазването на реда за издаване на болничен лист е гаранция за съответствието между съдържащото се в него удостоверителното изявление на лекаря/ ЛКК и действителността. Затова и евентуалното му нарушаване прави това изявление недействително и го лишава от доказателствената сила на документа, в който е закрепено, тъй като не може за изпълни функцията си да удостовери правомерно настъпването на фактите, свързани с медицинското състояние на пациента. В този смисъл, за да бъде призната временна нетрудоспособност, не е достатъчно да е налице обективно състояние за това, а следва то да бъде констатирано по установения в НМЕ ред. Съдът не откри допуснати нарушения на правилата на глава втора, раздел първи от НМЕ. В оспорените по административен ред болнични листове е описана диагноза на пациента „разстройство в адаптацията”. Представени са амбулаторни листове № 7/12.02.2022г., № 11/14.03.2022г., № 15/13.04.2022г., издадени от д-р Г. А.- психиатър, както и протоколи № 3/15.02.2022г., № 6/15.03.2022г., № 8/19.04.2022г. на ЛКК при АСМИП МЦ „Св. Пантелеймон“ ЕООД. За времето от 12.02.2022г. до 12.05.2022г. е приложена първична медицинска документация, която проследява и обективира състоянието в периода на оформяне на временната нетрудоспособност. Налице са били медицински данни за вида и тежестта на заболяването, поради което и вещото лице д-р В. С. е дало заключение, че за процесния период, В. М. К. е страдала от „Протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция“, което психично разстройство е обуславяло нейната временна неработоспособност. При постановяване на атакуваното решение са съобразени всички писмени доказателства удостоверяващи обективните находки и документирани такива относно здравословното състояние на В. М. К.. Не се констатират различия между приетото по делото експертно заключение на д-р В. С. и оценката на работоспособността направена в административното производство, което води до извода, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби при постановяване на процесния акт и съставляващи основание за отмяната му. Твърдението на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД за здравословно състояние, различно от описаното в потвърдените от НЕЛК болнични листове по отношение на диагнозата и протичането на заболяването в периода от 12.02.2022г.-12.05.2022г., не се установява от събраните по делото доказателства. Преценката за здравословно състояние изисква знания в областта на медицинска специалност „психиатрия“, каквито съдът не притежава, поради което своите изводи за неоснователност на оспорването, извежда с помощта на заключението на вещото лице д-р В. С., който потвърждава водещата диагноза и развитието на заболяването от момента на неговото установяване до сега. Издаденият акт очертава по разбираем и несъмнен начин в конкретика действителното здравословно състояние, като в него са описани относимите факти и обстоятелства. Налице е коректно изложение на психичния статус и правилна оценка на състоянието на временна неработоспособност на В. М. К.. В заключение, посочената диагноза в болничните листове Е20220122930, № Е20220123091, № Е20221667102 „разстройство в адаптацията” е обуславяла временна нетрудоспособност на освидетелстваното лице за период от 90 дни, считано от 12.02.2022г. до 12.05.2022г., неговото здравословно състояние е налагало домашно-амбулаторен режим на лечение, поради което болничните листове правилно са били потвърдени от НЕЛК. По изложените съображения, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, постановеното експертно решение № 00045 от заседание № 028 от 27.06.2024г. на НЕЛК е законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до отмяната му. Развитите твърдения и съображения на жалбоподателя не се подкрепят от събраните в процеса писмени доказателства. Съдът извежда своите окончателни правни изводи при прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл.170, ал.1 АПК, защото ответникът доказа съществуването на фактическото и правно основание вписано в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване. С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 /сто/ лева. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, ІІ-ро отделение, 22 състав