Решение № 3329 от 3.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 2098/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••” ЕООД, ЕИК: •••, против наказателно постановление № ••• от 28.06.2021г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), с което на основание чл.52, ал.4, чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.284, ал.1, предл.1, алт.1, вр. чл.146, ал.1 и ал.3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), вр. §1, т.52 от Допълнителните разпоредби (ДР) към ЗЛПХМ, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, за извършено нарушение по чл.284, ал.1, предл.1, алт.1, вр. чл.146, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр. §1, т.52 от ДР към ЗЛПХМ, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, на жалбоподателя „•••” ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на ••• (•••) лева. В жалбата се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се доказателствата да са едностранчИ. и непълно преценени, а материалният закон да е неправилно тълкуван и приложен. В жалбата се претендира за това, че е изтекъл 3-месечният срок по чл.34, ал.2, предл.1 от ЗАНН. Според жалбоподателя процесният случай не попада в хипотезата на чл.33, ал.1 от ЗАНН, въпреки че е била сезирана прокуратурата, тъй като не е било възбудено наказателно производство от органите на прокуратурата по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗАНН. По-нататък в жалбата се посочва, че в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението, поради което са били нарушени изискванията на чл.42, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че установените в хода на проверката налични продукти, съдържащи активно вещество •••, представляват междинни продукти /„заготовки“/ и за тях не бил приключил процеса по изготвяне и отпускането им като крайни лекарствени продукти. В жалбата се посочва, че не е доказано, че Дружеството – жалбоподател е продавало произведените лекарствени продукти на търговци на едро или е продавало междинен лекарствен продукт на друг производител на лекарствени продукти, който да ги преработи по някакъв начин. Очевидно било несъответствието между констатацията за серийно производство на лекарствени продукти и констатацията, че върху откритите опаковки липсват данни за партида и други съществени данни, характерни за производството извън обхвата на чл.146, ал.5 от ЗЛПХМ. Изтъква се и това, че в хода на проверката не е констатиран акт на отпускане на лекарствен продукт без представяне на изискуемата лекарска рецепта. Жалбоподателят посочва, че извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, вкл. и приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура и че не следва по презумпция да се приравнява на производител на лекарствени продукти. По отношение на имуществената санкция в жалбата се посочва, че тя е явно несправедлива и непосилна по размер за наказаното лице и би довела до фалит на юридическото лице. С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление, както и да се присъдят разноски в полза на „•••” ЕООД. В заседанието, в което е даден хода на делото по същество, жалбоподателят„•••” ЕООД, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. и адв. М., надлежно упълномощени, които пледират за отмЯ. на НП, като излагат подробни съображения относно недоказаността на нарушението. Въззиваемата страна – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАП/ се представлява от юрк. К. По време на съдебните прения пред СРС юрк. К.моли съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление като правилно, законосъобразно и издадено при спазване на разпоредбите на ЗЛПХМ и ЗАНН. С оглед изхода на делото юрк. К.претендира и юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските, поискани от процесуалния представител на жалбоподателя, юрк. К.прави възражение за прекомерност и иска те да бъдат присъдени, с оглед фактическата и правна сложност на делото, в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималното адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното: С Разрешение за търговия на дребно № АП-932 от 21.01.2015г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата е разрешено на „•••“ ЕООД да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в гр. София, ул. „••• с ръководител маг. фарм. Т.Б.. Според това Разрешение дейностите, които могат да се извършват в аптеката са: съхраняване, приготвяне на лекарствени продукти по магистрална и фармакопейна рецептура, вкл. на лекарствени форми за очи, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Р. България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. По утвърдена вътрешна спецификация в аптеката на „•••“ ЕООД в гр. София, ул. „••• се приготвяло лекарството „•••“ в различни формули. В капсула се поставяло стрито на прах активно вещество ••• и помощни /други/ вещества. След напълване и затваряне на всяка капсула, те се слагали в кутийка и се етикетирали. Тази дейност се извършвала в посочената по-горе аптека от четирима магистър – фармацевти, един от които бил свидетелят М.. Във връзка с рекламно съобщение на интернет сайта на „•••“ ЕООД за приготвяне и предлагане на капсули „•••“ и доколкото към този момент в базата данни на ИАЛ нямало издадено разрешение за употреба в Р. България на лекарствен продукт „•••“, била възложена проверка на аптеката след получен сигнал в ИАЛ с рег. № ИАЛ- 53426/04.12.2020г. от Съюза на българските фармацевти. Със Заповед № ЗКС – 0214 от 18.12.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата е разпоредено М. К. и Р. Р. да извършат проверка на търговци на дребно с лекарствени продукти на територията на град София за спазване разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовата нормативна уредба, както и за изясняване на обстоятелства по сигнал, постъпил в ИАЛ с вх. № ИАЛ-53426/04.12.2020г. Указано е проверката да се извърши на 18.12.2020г. На 18.12.2020г. е извършена проверка на аптека, стопанисвана от „•••“ ЕООД на адрес гр. София, ул. „•••. Проверката била осъществена от Р. Р. и М. К. – служители в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ в присъствието на управителя на „•••“ ЕООД и ръководителя на проверяваната аптека. Констатациите от проверката били вписани в Констативен протокол за извършена проверка от 18.12.2020г. Проверяващите Р. и К. установили на място, че в аптеката има асистентско помещение, в което били установени готови разфасовки от „•••“ – капсули с посочен адрес на аптеката, номер и дата на издаденото Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, начин на употреба и показания, начин на съхранение и срок на годност и без посочен номер, под който е записан съставът на лекарствената форма в лабораторния дневник, без номер и дата на рецепта, без посочено име и възраст на пациента и дата на приготвяне. Проверяващите отишли в аптеката по време на етикетирането на продуктите. Били намерени общо 550 бр. опаковки, съдържащи капсули „•••“ в различни грамажи, без поставени партидни номера и без вписани на тях номер и дата на лекарско предписание. По време на проверката бил проверен рецептурния дневник на аптеката и не били установени рецепти, които предстои да бъдат изпълнени, т.е. не били намерени в аптеката рецепти за намерените в асистентското помещение лекарствени продукти. Освен това св. Р. изискал и справка от „•••“ ЕООД за изготвените по магистрална рецептура лекарствени продукти и установил, че от 17.11.2020г. до 18.12.2020г. в аптеката са изпълнени повече от 15 000 рецепти за лекарства, съдържащи •••, при условие, че към момента на проверката на българския пазар е нямало разрешение за хуманна употреба на лекарствен продукт, съдържащ активно вещество •••, предназначен за лечение на Ковид - 19 или с показания за лекуване на Ковид – 19. На 14.01.2021г. в предаване на БНТ св. С. (като професор-доктор по кардиология) била поканена заедно с д-р Б. да говорят за последиците след Ковид-19. След края на предаването св. С. видяла, че д-р Б. изписва рецепти на служители на БНТ, които не познавал и не бил прегледал - за „•••“ в таблетна форма. Според проф. д-р Я. С. тя е станала свидетел на неправомерно изписване на лекарството „•••“ за профилактика на Ковид-19 към момент, в който в Р. България то не е било разрешено за хуманна употреба на здрави хора. Поради това св. С. подала сигнал до СРП, до Изпълнителна агенция по лекарствата и до Изпълнителна агенция „Медицински одит“. В СРП сигналът постъпил на 18.01.2021г. Във връзка със сигнала, депозиран от проф. д-р Я. С., в СРП е била образувана преписка с вх. № ••• по описа на СДВР, ••• по описа на СРП. В хода на разследването в СРП постъпил и сигнал от Изпълнителния директор на ИАЛ до СРП с рег. № ИАЛ-1858/15.01.2021г., касаещ проверката на служители от ИАЛ на „•••“ ЕООД от 18.12.2020г. Този сигнал бил приобщен към материалите по ••• по описа на СРП. С Постановление на СРП от 19.03.2021г. било отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и била прекратена ••• по описа на СРП. Със същия прокурорски акт преписката била изпратена /ведно с Постановлението на СРП/ на ИАЛ за преценка относно налагането на административно наказание на „•••“ ЕООД по реда на глава 14 от ЗЛПХМ. Материалите, ведно с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, постъпили в ИАЛ на 26.03.2021г. След като в ИАЛ постъпило Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство и свидетелят Р. се запознал с изпратените от СРП на ИАЛ документи, както и на база на това, че при проверката на 18.12.2020г. в аптеката със св. К. намерили около 550 бр. опаковки, съдържащи капсули „•••“ в различни грамажи със съдържание на етикета, подробно посочено по-горе, свидетелят Р. приел, че има извършено нарушение, състоящо се в това, че „•••“ ЕООД извършва промишлено производство на големи количества неразрешени лекарствени продукти без аптеката да има съответното Разрешение за производство и без да има издадена рецепта за тях, без да е посочено името и възрастта на лицето, за което са приготвени продуктите. Поради това св. Р. Р. съставила срещу „•••“ ЕООД Акта за установяване на админисративно нарушение (АУАН) от 20.05.2021г. за това, че Дружеството извършва производство по стандартизиран начин на значителни количества лекарствен продукт „•••“ – капсули с цел поддържане на наличност и продажба, както и производство в големи количества и серийно на „екстемпорална форма“ на партиди, което е характерно за промишленото приготвяне или за производството по метод, с което е нарушен чл.284, ал.1, предл.1, алт.1, вр. чл.146, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр. §1, т.52 от ДР на ЗЛПХМ, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ. Този АУАН е предявен на управителя на „•••“ ЕООД и е подписан от него на дата 20.05.2021г. Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № ••• от 28.06.2021г., с което Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, на основание чл.52, ал.4, чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.284, ал.1, предл.1, алт.1, вр. чл.146, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр. §1, т.52 от ДР към ЗЛПХМ, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, за извършено нарушение по чл.284, ал.1, предл.1, алт.1, вр. чл.146, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр. §1, т.52 от ДР към ЗЛПХМ, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, е наложил на „•••” ЕООД „имуществена санкция” в размер на ••• (•••) лева. Наказателното постановление е получено от управителя на „•••“ ЕООД на 07.07.2021г. и е обжалвано с жалба, депозирана на 13.07.2021г., по повод на която е образувано настоящото дело. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, следва правният извод, че към момента на произнасянето на съда с настоящето решение, е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване, регламентиран в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. При изчисляването на относителната и абсолютна давност следва да бъде приложена редакцията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, актуална към момента на извършване на инкриминираното административно нарушение. Съгласно тази редакция, в сила и понастоящем, се предвижда тригодишен давностен срок за погасяване на наказателното /в процесната хипотеза административнонаказателно преследване/ при наказания, по-леки от „лишаване от свобода” за срок над една година. В настоящия случай е налице именно визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени по-леки от наказанието лишаване от свобода административни наказания - „глоби” и „имуществени санкции”, „лишаване от права” и „обществено порицание”. Нормата на чл. 81, ал. 3 НК постановява, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тоест в настоящия случай абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла на 18.06.2025 г., или преди постановяването на настоящия краен съдебен акт. С оглед на това е налице правопогасяващо основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като обжалваното решение с характер на наказателно постановление следва да бъде отменено, без съдът да дължи изследване и произнасяне по въпросите, касаещи материалната му и процесуалноправна законосъобразност. При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на това. С оглед представените доказателства за заплащането му от страна на жалбоподателя, съдът намира, че искането следва да бъде уважено в цялост и следва да присъди сумата в размер от •••лв. Минималното адвокатско възнаграждение на първа съдебна инстанция по административни дела с материален интерес •••. е ••• без ДДС, т.е. претендираните разноски в размер на •••лв. са под този минимум и не са прекомерни. Разноските по делото в размер на 800.00лв. следва да се заплатят от административния орган, чийто акт подлежи на отмЯ.. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд