Решение № 1773 от 18.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 380/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на А. Х. М. с адрес: [населено място], [община], [област], [улица], срещу Решение № 77/11.05.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 537/2022 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6508330, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – [област], с който на касационния жалбоподател А. М. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800.00 /осемстотин/ лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш, като се твърди, че в производството по издаването му са допуснати процесуални нарушения, които са останали неотчетени от районния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш /ЕФ/. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – [област], редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба предвид липсата на посочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Административен съд - [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Г. Д. е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6508330 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област], с който на касационния жалбоподател А. Х. М. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800.00 /осемстотин/ лева. Районният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по надлежния ред доказателства и е приел, че в обжалвания електронен фиш при спазване на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е посочено местоизвършването на деянието и авторството на същото, поради което се съдържат достатъчно фактически обстоятелства за конкретизиране и описване на нарушението, квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е безспорно доказано, при отсъствие на съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя с налагане на глоба в законовопредвидения размер, определен в условията на повторност. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. В конкретния случай, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна с поведението си А. М. е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, тъй като от материалите по делото се установява, че на 26.10.2022 г. в 10.02 часа, в [населено място], [община], [област], по път III-197, км 7+300, в посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11, е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение от 89 км/ч, т.е. с превишение от 39 км/ч над максимално допустимата скорост, което се установява и от приложената по делото разпечатка от видеоклип. Деянието е извършено виновно, доколкото А. М., като правоспособен водач на МПС, е следвало да съзнава своето задължение да съблюдава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и в частност спазването на въведеното ограничение на скоростта, което в случая не е изпълнил. Надлежно въведено с пътен знак ограничение на скоростта на движение в населено място, което не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправност на деянието, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В конкретния случай са представени категорични доказателства, че нарушението е извършено в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на друг ЕФ Серия К № 5234890, с който А. М. е санкциониран за идентично деяние, поради което правилно административно-наказващият орган е определил размера на наказанието в хипотезата на повторност съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП вр. с § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, а именно в двойния размер на следващото се за конкретното нарушение административно наказание „глоба“. В случая, за вмененото на А. М. деяние – превишаване на разрешената скорост в населено място с 39 км/ч, разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвижда наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева, респективно по аргумент на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП във вр. с § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, същото правилно е определено в размер на 800.00 лева. По делото са събрани достатъчно доказателства, че процесното МПС е собственост на А. М., а по аргумент на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая собственикът не е посочил друго лице, на което да е предоставял МПС, от което следва, че субектът на отговорността е определен правилно. Наред с горното, районният съд правилно е констатирал липса на пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно пълно и конкретно, и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР /на л. 14 от първоинстанционното дело/, който съдържа всички изискуеми реквизити по посочената Наредба, като не оставя никакви съмнения относно инкорпорираното в него изявление на съставителя му. Протоколът съдържа данни за точното местонахождение на мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, местоположението на ограничителният пътен знак Д11, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС /600 метра/. Протоколът съдържа фамилията и подписа на длъжностното лице, негов съставител и на началника на структурното звено, извършил проверка на данните в протокола. Верността на този официален удостоверителен документ не е опровергана от доказателствата по делото, поради което същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Нарушението е установено с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 620, която, видно от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство е била прикрепена към полицейския автомобил, а не е временно разположена на участък от пътя, поради което не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на което е била поставена АТСС. По отношение на валидността на удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съдът намира за нужно да отбележи, че Законът за измерванията /ЗИ/ предвижда две самостоятелни процедури. Първата е регламентирана в разпоредбите на чл. 29 – чл. 37, при която се одобрява тип средство на измерване /а не конкретен уред/ преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка, на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура е регламентирана в чл. 38 – чл. 46 от ЗИ и се отнася до проверка на конкретното средство за измерване, като посредством същата се установява съответствието му с действащите технически изисквания. Към административно-наказателната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /на л. 11 от първоинстанционното дело/ и Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол № 4-3-21 от 23.11.2021 г. /на л. 15 от първоинстанционното дело/. Видно от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е, че същото съдържа знак за одобрен тип относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М и е със срок на валидност до 24.02.2020 г. Данни за извършена последваща метрологична проверка се съдържат и в Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол № 4-3-21 от 23.11.2021 г., приложен в преписката, който касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М 620. Последващата проверка е от дата 23.11.2021 г. Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш, е извършено на 26.10.2022 г. Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от ЗИ, срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, изменена със Заповед № А-259/29.04.2021 г., обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от заповедта, е една година. Видно от представения Протокол за периодична проверка на TFR-1M № 4-3-21, на уреда е извършена последваща проверка на 23.11.2021 г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 23.11.2022 г. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението - 26.10.2022 г. и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Ето защо касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието, определен в условията на повторност и на констатираното превишение на скоростта за движение. За пълнота следва да се отбележи, че в хода на развилото се пред първоинстанционния съд производство, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Районният съд е положил дължимата грижа за изясняване на релевантните за спора факти, като е събрал по надлежния процесуален ред всички относими, допустими и необходими доказателствени средства, и след тяхната съвкупна преценка и анализ, е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи. Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесния ЕФ, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област]