Решение № 841 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 1003/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215 вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Делото е образувано по жалба подадена от Министъра на земеделието и храните против Решение по констативен протокол от 17.10.2024 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-09-20/06.02.2024 г. на Кмета на Община Д. Митрополия, в частта относно поземлен имот с идентификатор 5365.1.166-частна държавна собственост, местност „Куза“ по КК и КР на с. Ореховица, начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, представляващ горска територия, вписан в табличната част на обжалваното решение на ред последен. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно, алтернативно неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с обжалваното решение е прието определената от независим оценител на имоти, пазарна стойност на равностойно парично обезщетение за засегнатите имоти-държавна собственост, находящи се извън границите на урбанизираната територия в землището на с. Ореховица за възникване на сервитут по смисъла на чл. 64 ал.2 от Закона за енергетиката, при изграждане на въздушна линия по 110 КV за нуждите на поземлен имот с идентификатор 06210.127.1 м. „Край село“ по КККР на с.Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110 КV в поземлен имот с идентификатор06210.127.1 в землището на с. Брегаре, до съществуваща подстанция „Тръстеник“110/20 КV в поземлен имот с идентификатор 733359.103.5 в землището на гр. тръстеник, за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ 35 мW, към преносната електрическа мрежа 110 кV, в полза на „Зенон солар“ ООД гр.Бургас, общо в размер на 5087, 04лв. Твърди, че комисията е заседавала на основание чл. 64. ал. 6 от Закона за енергетиката и чл. 210. ал. 1 от Закона за устройство на територията, във връзка с възникването на сервитут по чл. 64. ал. 1 от Закона за енергетиката. Излага доводи, че в чл. 64. ал. 10 от Закона за енергетиката императивно е предвидено, че сервитутите по реда на тази разпоредба възникват независимо от собствеността или вида на територията, която засяга обекта по ал. 1 и ал. 11, с изключение на поземлени имоти в горски територии, коиго са общинска нлн държавна собственост. Съответно в чл. 64. ал. 11 от Закона за енергетиката е предвидено, че при разширение на съществуващи и при изграждане на нови енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути и че в гози случай се прилаг ат съответно разпоредбите на ал. 2 - 10. освен в случаите, когаго това е регламентирано в специален закон. Твърди, че в случая се засяга поземлен имот в горски територии - държавна собственост, по отношение на който видно от изложеното по-горе възникването на сервитут е регламентирано в специален закон, а именно Законът за горите, като дори относимите разпоредби на Закона за енергетиката сочат на това. Твърди, че обжалваното решение противоречи на Закона за горите, който е приложим по отношение на учредяване на сервитутни права в горски територии - държавна собственост. Учредяването на сервитут в поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, е изрично уредено в чл. 61 и следващите от Закона за горите. Видно от Кадастрално-административната информационна система (КАИС) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, поземлен имот 53655.1.166. област Плевен, община Долна Митрополия, с. Ореховица. местност „Куза“, площ 4545 кв. м., стар номер 001166. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1323/19.07.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК е горска територия - частна държавна собственост ( https: //kais.cadastre.bg/by/Map ). Твърди, че съгласно чл. 61. ал. 1 от Закона за горите сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване на: 1) надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации, въздушни и подземни електропроводи, кабели и други довеждащи и отвеждащи проводи на техническата инфраструктура, включително на прилежащите към тях съоръжения (шахти с площ до 15 кв. м. или стъпки с площ до 100 кв. м. на стълбове за въздушни електропроводи). 2) телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии, 3) лифтове и влекове - за срок до 30 години, 4) обхвата на съоръжения от ветрогенератори и и фотоволтаични паркове и 5) нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия. С алинея 2 от същата разпоредба се урежда, че сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за обслужване на надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации. Съгласно чл. 61. ал. 3. т. 2 от Закона за горите, сервитут върху поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост се учредява безсрочно или заопределен срок от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост: 1) за въздушни електропроводи над 20 kV; 2) за лифтове и влекове; 3) обхвата на съоръжения от вегрогенераторни и фотоволтаични паркове и 4) нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия. Излага, че с посочените разпоредби изрично се урежда учредяването на сервитут в поземлени имоти - държавна собственост в полза на определени лица, с оглед изграждане и/или обслужване на въздушни електропроводи, т. е. прилага се специалния закон за този вид територия, който е Закона за горите, а обезщетението за учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна собственост се определя но реда на чл. 86 от Закона за горите. Обезщетението, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗГ се изчислява по Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии (Приета с ПМС № 236 от 3.08.2011 г„ обн., ДВ. бр. 63 от 16.08.2011 г., в сила от 16.08.2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г. и бр. 34 от 3.05.2016 г.), като в оценката за горски територии - държавна и общинска собственост се включва и стойността на дървесината. Съгласно чл. 86, ал. 5 от ЗГ, при учредяване или възникване на сервитути. както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори - държавна и общинска собственост, се заплаща цена за компенсационно залесяване, определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните. Цената по ал. 5 постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите за горите - държавна собственост. Този ред за учредяване право на сервитут е специален по отношение на общия ред, уреден в чл. 64 от Закона за енергетиката. Определянето на цена за учредяване на сервитут и цената за компенсационно залесяване са елемент от специалния ред за учредяване на сервитут по чл. 61 от Закона за горите.С оглед изложеното прави искане обжалваното решение да се прогласи като нищожно по отношение на поземлен имот с идентификатор 53655.1.166. област Плевен, община Долна Митрополия, с. Ореховица. местност..Куза". площ 4545 кв. м„ стар номер 001166, горска територия - частна държавна собственост, като издадено от некомпетентен орган извън неговите правомощия с оглед горепосочените мотиви, а именно, че по отношение учредяването на сервитут в поземлени имоти в горски територии - държавна собственост в предвидените от закона случай, компетентен орган е Министерският съвет, когато имотът е публична държавна - чл. 61, ал. 3, т. 1 от ЗГ., съответно министърът на земеделието и храните в случаите по чл. 61, ал. 3, т. 2 от ЗГ, както и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите в останалите случаи - чл. 61, ал. 3. т. 3 от ЗГ, когато имотът е частна държавна собственост извън горните случаи, както и от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост - чл. 61, ал. 3, т. 4 от ЗГ и от собственика - за останалите Оттветникът, в дадения срок е представил писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на изискуемата от закона форма.Твърди, че съгласно чл. 64 ал.6 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетението за сервитута се извършва по реда на чл.210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, което в случая е сторен. Твърди се, че процесното решение обективира волеизявление на комисията, назначена със заповед на кмета.Твърди, че е спазено разписаното в разпоредбата на чл. 62 ал.1 т.1 от ЗГ, направено е искане за предваритлно съгласуване пред МЗГ, който с Решение № РД 49-104/26.03.2024г., на осн. чл. 62 ал.1 т.1 и ал.4 във вр. с чл. 61 ал.1 т.1 от ЗГ е дал предварително съгласи еза учредяване на сервитут, в полза на „Електоенергиен системен оператор“ ЕАД, върху поземлен имот в горска територия-частна държавна собственост, с площ на сервитутната зона 1, 381 дк, за изграждане и обслужване на въздушен електропровод 110 KVза присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ към ПЕМ 110 KV. Изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски. В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от юрк.П.и юрк. Й., които изразяват становище, че поддържат жалбата. Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна, „Зенон солар“ ООД в съдебно заседание се представлява от адв. К., който изразява становище, че жалбата е неоснователна Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Решението на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Д.Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 17.10.2024 г. връчено на жалбоподателя на 21.11.2024г. и e оспорено в законоустановения срок по чл. 215 от ЗУТ, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, пред компетентния съд, поради което жалбата на Министъра на земеделието и храните е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Следва да се посочи още, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В тази връзка, доколкото се претендира нищожност на решението по отношение ПИ 53655.1.166 НТП, м. „Куза“ в землището на с. Ореховица, представляващ горска територия, Друг вид дървопроизводителна горра по ККР на с. Ореховица – частна държавна собственост, производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Заповед № РД-09-20/06.04.2024г. издадена от Кмета на Община Д.Митрополия, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА вр. чл. 210 от ЗУТ, е назначена постоянна комисия, със задача изготвяне на оценки, определяне размера и изплащане на обезщетения на правото на преминаване и прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Видно от представения по делото констативен протокол от 17.10.2024г. е, че Комисията по чл. 210 от ЗУТ с Решение, обективирано в Протокол от 17.10.2024 г. е приела изготвения доклад от независимия лицензиран оценител за пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за определяне обезщетенията на засегнати имоти от сервитут на енергиен обект, съгласно чл. 64 от ЗЕ в землището на с. Ореховица и гр. Тръстеник, за обект Въздушна линия 110 KVот повишаваша подстанция 20/110 kv в поземлен имот, с идентификатор 73359.103.35, в землището на гр. Тръстеник, за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“, към преносната м електрическа мрежа, като за имот 53655.1.166 м. Куза –друг вид дървопроизводителна гора, горска територия, частна държавна собственост е определено обезщетение в размер на 461, 94 лв. По делото е представено решение № РД-49-104/26.03.2024г. на Министъра на земеделието и горите, с което е дадено предвалително съгласие за учредяване на сервитут, в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД върху поземлен имот с идентификатор 53655.1.166 в с.ореховица, общ.Д.митрополия, в горска територия-частна държавна собственост, с площ на сервитутната зона 1, 381 дк, за изграждане и обслужнате на въздушен електропровод 110 KV за обект ВЛ110 kv, за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ към ПЕМ 110KV. От представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ПИ53655.1.166 м. Куза, в землището на с. Ореховица –друг вид дървопроизводителна гора, горска територия е частна държавна собственост. На стр. 70 по делото е приложен Доклад от м. октомври 2023г. за определяне на размера на обезщетенията за засегнатите имоти от сервитут на енергиен обект, съгласно чл. 64 от ЗЕ, изготвен от Н.Г., независимм оценител на недвижими имоти и зе. Земи и трайни насаждения. Според доклада, пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за изот 53655.1.166 по ККР на с. Ореховица, начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора и площ засегната от сервитута 1381 кв.м. е 461, 94 лв Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересованите лица определянето на обезщетения или оценка от комисията. Според ал. 3, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, като те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3. По делото, обаче е безспорно установено, че процесният ПИ 53655.1.166 по ККР на с. Ореховица, представлява горска територия и е частна държавна собственост. Съгласно чл. 61 и сл. от Закона за горите, сервитут върху поземлен имот в горска територия със статут на публична държавна собственост, какъвто е процесният, може да бъде учреден единствено и само от органа по чл. 63, ал. 3, т. 3 от ЗГ, а именно от Изпълнителния директор на ИАГ, и то посредством административен акт, издаден съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗГ, който подлежи на съдебен контрол. Преди издаването му се провежда нарочна процедура, включително със служебното изискване на становище от съответното държавно горско стопанство или ловно стопанство. Цената на учредения сервитут се определя по реда на чл. 63, ал. 5 от ЗГ с наредбата по чл. 86, ал. 2 от ЗГ и се вписва в административния акт по ал. 4 на чл. 63 от ЗГ. Същата постъпва в бюджета на ИАГ, а определената по реда на чл. 86, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ стойност на дървесината от горските територии – държавна собственост, върху които е учреден сервитут, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163 от ЗГ. Също така, съгласно чл. 86, ал. 5 от ЗГ, при учредяване на сервитут върху гори – държавна собственост, се заплаща и цена за компенсационно залесяване, определена ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните, която постъпва в приход на съответното предприятие по чл. 163 от ЗГ. Според чл. 64, ал. 2 от ЗГ, приемането на подробен устройствен план за сервитутите по ал. 1 се разрешава след уведомяване на лицата по чл. 62, ал. 1 от ЗГ, за каквото по делото няма данни да има. Освен това, видно от чл. 4. Ал.1 от НАРЕДБА за оценка на поземлени имоти в горски територии, цените и стойностите по чл. 1 се определят чрез оценка, посочена в доклад, при условията и по реда на наредбата. Съгласно ал. 2оценката се изготвя от правоспособен независим оценител на поземлени имоти в горски територии, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО Видно от представените по делото доказателства е, че оценителя, който е извършил оценката на поземления имот притежава сертификат за оценителска правоспособност на зем. земи и трайни насаждения, както и за оценка на недвижими имоти, но не са представени доказателства, че е правоспособен оценител на поземлени имоти в горски територии, регистриран по съответния закон. Предвид изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение, обективирано в Протокол от 17.10.2024 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-09-20/06.02.2024 г. на Кмета на Община Д.Митрополия, в частта относно приетата пазарна стойност на равностойното обезщетение, в частта относно поземлен имот с идентификатор 5365.1.166-частна държавна собственост, местност „куза“ по КК и КР на с. Ореховица, начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, представляващ горска територия, засегната от сервитут по см. на чл. 64 ал.2 от Закона за енергетиката, за Въздушна линия 110 KVот повишаваша подстанция 20/110 kv в поземлен имот, с идентификатор 73359.103.35, в землището на гр. Тръстеник, за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“, към преносната електрическа мрежа, е издадено от некомпетентен орган, извън рамките на неговите правомощия, поради което в тази му част същото следва да бъде обявено за нищожно. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 300 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, съдът