Решение № 1107 от 5.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1073/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на „С.•••” ООД, в което се твърди, че е акционер в търговско дружество „К.В.” АД, ЕИК••••••• и като такъв оспорва като незаконосъобразни и противоуставни, взетите решения от ОСА и СД от 08.06.2022 год., подадени за вписване в Търговски регистър със заявление образец А5 вх.№20220611234150, както следва: 1/ решение на ОСА за освобождаване на Е.Л.Л., К. А. К.И Л. Д. Н. като членове на съвета на директорите на "К.В." АД; 2/ решение на ОСА за избиране на В.Р. Д., Р. Г.Ц.Н. и В.В.Д. за членове на съвета на директорите на "К.В." АД; 3/ решение на ОСА за приемане на нов устав на "К.В." АД; решение на СД за възлагане на управлението на дружеството на В.Р. Д. и Р. Г.Ц.-Н., като последния да бъде вписан като изпълнителен директор на "К.В." АД в Търговския регистър; решение на СД за избиране на В.Р. Д. за председател на съвета на директорите на "К.В." АД, а Р. Г.Ц.-Н. за заместникпредседател на съвета на директорите; решение на СД за е определяне на представителната власт на изпълнителните директори по отношение на дружеството. Според ищецът решенията са незаконосъобразни, защото: 1/е нередовна процедурата по свикване на ОСА и СД, т.к. не е поканен да участва в събранието; 2/решенията са взети при липса на кворум; 3/ не е предоставена информация относно предложеното лице за нов член на СД съгласно чл.224, ал.2 във връзка с чл.224, ал.1 от ТЗ. С оглед изложеното се иска на основание разпоредбата на чл.74 от ТЗ, да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на акционерите на „К.В.” АД с ЕИК•••••••, обективирани в протокол от 08.06.2022 год., и заявени за вписване в АВ-ТРРЮЛНЦ със заявление с входящ номер: 20220611234150; на основание разпоредбата на чл.71 от ТЗ, да бъдат отменени като незаконосъобразни решения на съвета на директорите на „К.В.” АД, с ЕИК•••••••, обективирани в протокол от 08.06.2022 год., и заявени за вписване в АВ-ТРРЮЛНЦ със заявление с входящ номер: 20220611234150. Като съищец по делото е конституиран „К.Ф." АД, който твърди, че е акционер в „К.В.“ АД, по силата на временно удостоверение № 002/14.03.2019 г., издадено от последното дружество, обективиращо права върху 5 624 500 броя поименни акции и по силата на временно удостоверение № 004/14.03.2019 г., обективиращо права върху 350 броя поименни акции, всички придобити от "С. П." АД, регистрирано по законите на Република Панама, с фиш (на търговско дружество) № 740888. Счита решенията на СД и ОС от 08.06.22г за нищожни: 1/ като взети при наличие на по-рано влязло в сила решение № 1275/20.08.2020 г на. д. № 1613/2019 г. на СГС, VI-23 с-в, с което избора е отменен като незаконосъобразен, евентулано 2/ като приети от лица, нямащи качеството на акционери в ответното дружество. При условията на евентуалност, се считат за незаконосъобразни, тъй като ОСА на "К.В." АД не е редовно свикано и е проведено при липса на кворум, доколкото единствени негови акционери са "К.Ф." АД и "С.•••" ООД, а те не са взели участие в събранието. По изложените съображения се иска да се обявят за нищожни решенията на общото събрание на акционерите на "К.В." АД, които са обективирани в протокол от заседание на извънредно събрание на акционерите на дружеството, с дата 08.06.2022 г. и решения на съвета на директорите на "К.В." АД, обективирани в протокол от неприсъствено заседание на съвета на директорите на дружеството, с дата 08.06.2022 г., приложени към заявление вх. № 20220611234150, на основание чл. 75, ал.2 ТЗ, евентуално чл. 124 ГПК; евентуално да бъдат отменени като незаконосъобразни на основание чл. 74 ТЗ. С отговора на исковата молба ответникът "К.В." АД оспорва исковете. Оспорва качеството на ищците на акционери в дружеството по силата на вписванията в книгата на акционерите; че посочените в исковата молба на ищеца и съищеца джира са недействителни, тъй като: нямат основание, липсват каузални сделки за тяхното съставяне; не са приложени върху добавък към временните удостоверения. Оспорените решения счита за валидни и законосъобразни като взети от лица, които са акционери в дружеството „Г.Л.И.П.“ ЕООД и „Б.Т.П.Г.” ЕООД, които присъстват на събранието, проведено при законовите и уставните изисквания за кворум и мнозинство. Исковете за нищожност оспорва при твърдения за липса на идентитет между влязлото в сила отменително решение, на което се позовава съищеца „К.Ф.“ АД и процесните решения на СД и ОСА. С допълнителната искова молба ищецът „К.Ф.“ АД счита възраженията в отговора за неоснователни, а възраженията за нищожност на джирата за недопустимо. Оспорва твърденията, че „Г.Л.И.П.“ ЕООД и „Б.Т.П.Г.” ЕООД са акционери в дружеството, тъй като доказателствата представени с отговора за установяване на обратното нямат достоверна дата преди 18.09.2020г, към който момент временните удостоверения са подписани от лица нямащи качеството на изпълнителни директори на ответното дружество и са сключени от лица, които са в родство по сватовство и по права линия; договорите за придобиване на временните удостоверения са симулативни; евентуално, легитимиращите ги временни удостоверения са обезсилени. Счита, че неистинността се установява от книгата на акционерите, родствената връзка на лицата и липсата на банкови сметки за дружеството купувачи към придобиване на удостоверенията. С допълнителната искова молба ищецът „С.•••” ООД твърди, че към посочените два броя джира от 14.03.2019 год. не са сключвани двустранни договори, няма плащане, което следва да се приеме и за приложените към молбата на съищеца джира, с оглед на което те са нищожни. Акционери в „К.В.” АД са само „Г.Л.И.П.” ЕООД, с ЕИК••••••• и „Б.Т.П.Г.” ЕООД, ЕЖ •••••••. С допълнителния отговор ответникът споделя доводите на първоначалния ищец и оспорва допълнителната искова молба на съищеца. Поддържа заявените възражения и доказателствени искания. С определение от 28.06.2023г производството по делото по отношение на исковете на „С.•••“ООД е прекратено на основание чл.232 ГПК поради тяхното оттегляне. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното: По исковете за нищожност на решенията на основание чл.75, ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да установи: че е акционер в ответното дружество, че е взето предходно решение на ОСА със същия предмет като оспореното, което е отменено от съда като незаконосъобразно. В тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си за нищожност на джирата, легитимиращи ищеца „К.Ф.“ АД като акционер, че ОСА и СД са свикани надлежно и решенията са взети при посочените в закона и устава кворум и мнозинство, че „Г.Л.И.П.“ ЕООД и „Б.Т.П.Г.” ЕООД са акционери в ответното дружество към 08.06.2022г, че датата на временните удостоверения и джирата легитимиращи последните като акционери е противопоставима на ищците; че са спазени дадените с отменителното решение предписания от страна на съда касаещи тълкуването и прилагането на закона и устава досежно свикването и провеждането на СД и ОСА или промяна на обстоятелствата, изключващи приложението на указанията на съда. Първия спорен момент касае качеството на ищеца „К.Ф.“ АД на акционер в ответното дружеството. Ищецът се легитимира като акционер с временни удостоверения (ВУ) № 002, 003, 004 и 005 от 14.03.2019 г., в които е обективирано правото на „С. П.“АД, дружество регистрирано в Република Панама да получи 8 035 500, 00 броя поименни акции с номинална стойност от 1 лев всяка и всяка с право на един глас от капитала на "К.В." АД. Към всяко временно удостоверение е прикрепено джиро за прехвърляне с посочена дата 14.03.2019г, с нотариална заверка от 18.03.2021г, съгласно които правата по посочените временни удостоверения се прехвърлят от „С. П.“ АД на „К.Ф.“ АД. А от извършения оглед по реда на чл. 183 ГПК се установява и че джирата за прехвърляне са прикрепени с алонж към временните удостоверения. Налице е и вписване на това обстоятелство в книгата на акционерите съгласно чл.179 ТЗ, в която е посочено, че „К.В.“ АД издава ВУ № 001/01.07.2011 г., обективиращо права върху 8 035 500 акции; че на 20.07.2011 г. ВУ № 001 е джиросано на „С. П.“ АД; че на 14.03.2019 г. ВУ № 001/01.07.2011 г. е анулирано и заменено с ВУ № 002/14.03.2019 г. и ВУ № 003/14.03.2019 г. (графа № 25 от книгата), които са джиросани на „К.Ф.“ АД и на „С.•••“ ООД. Същите две дружества са посочени и като титуляри на правата върху акции, обективирани във ВУ № 004/14.03.2019 г. и във ВУ №005/14.03.2019 г. С акта на прехвърляне на поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните в ценната книга права, включително и правото му на участие в ОС на дружеството - чл. 220, ал.1 ТЗ. В този смисъл е съдебната практика по ГПК (отм.); и ГПК - р. № 327/14.04.2003 г. по гр.д. № 2650/2002 г. на ВКС, р. № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г. на ВКС, р. № 220/14.02.2012 г. по т.д. № 839/2010 г. на ВКС, /в този смисъл решение от 25.04.2013 г., постановено по т.д.№ 472/2012 г. по описа на ВКС, І ТО, по реда на чл. 290 ГПК/. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за недействителност на джирата. Джирото представлява едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която носителят на субективните права/джиранта/се замества от джиратаря в инкорпорираните в ценната книга/в случая временните удостоверения/членствени права. и освобождава приносителя от задължение да доказва придобивното основание. Абстрактният характер на джирото се проявява при самото му обективиране върху документа - временно удостоверение, поименна акция или алонж, прикрепен към тях, тъй като при изписването не е необходимо да се споменава какво е основанието за прехвърляне на правата по акцията или временното удостоверение, затова и неговото установяване не е необходимо, за да се признае транслативния му ефект. Обратно, за да се приеме, че то не е породило действие, не е достатъчно да се оспори бланкетно джирото, с твърдения да е издадено при липса на каузално правоотношение, а следва този, който оспорва съществуването на такова каузално правоотношение, да установи твърденията си. Макар такова възражение да е основано на отрицателен факт, не е в тежест на джиратаря да доказва съществуването на каузалното правоотношение (това той може да направи като форма на насрещно доказване по възражението, но не е длъжен). В такава хипотеза оспорващия съществуването на каузата следва да установи фактите, които според него го изключват, още повече предвид оборимата презумпцията за наличие на основание съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД на всяка сделка (последната също размества доказателствената тежест и възлага на оспорващия основанието да докаже обстоятелствата, които изключват проявлението му). Да се приеме нещо различно означава, на дружеството издател на акциите да се признае правото да упражнява чужди права – тези на джиранта. Доказателства за липсата на каузално отношение между „С. П.“ АД на „К.Ф.“ АД не се сочени, респ. събрани, поради което и съдът не може да приеме презумпцията за оборена. Нещо повече правата на ищеца следва да се приемат за доказани въз основа на проведеното насрещно доказване. Следователно по делото се установява качеството на ищеца на акционер в ответното дружество. Установява се и че с решение № 1275/20.08.2020 г. по т. д. № 1613/2019 г. на СГС, VI- 23 състав с отбелязване за влизането му в сила на 26.04.2022 г., решенията на ОСА на "К.В." АД от 25.07.2019г (за: 1. Освобождаване на Е.Л. и Л. Д. Н. като членове на съвета на директорите на Дружеството; 2. Приемане на Р. Г.Ц.-Н. с ЕГН •••••••••• и на В.В.Д., с ЕГН •••••••••• като членове на съвета на директорите на Дружеството; 3. Приемане на нов устав на Дружеството; ) са обявени за нищожни, тъй като са взети с гласовете на само „Г.Л.И.П.” ЕООД, с ЕИК••••••• и „Б.Т.П.Г.” ЕООД, ЕЖ •••••••, за които е прието, че не са акционери в дружеството, а решенията на СД от 25.07.2019г са отменени на основание чл. 71 ТЗ като незаконосъобразни. При съпоставката на решенията на ОСА от 25.07.2019 г. и тези от 08.06.2022 съдът приема, че същите имат сходен предмет, тъй като касаят едни и същи въпроси относно управлението на дружеството (разликите в лицата, които са избрани за членове на СД не променят правните последици, целени с взетите решения, от къде следва и извода за сходство в предмета), а именно: 1. освобождаване на досегашните членове на СД на дружеството; 2. за избор на нови членове на СД на дружеството; 3. приемане на нов устав на дружеството. Както и че са взети с участието на едни и същи лица, посочени като акционери "Г.Л.И.П." ЕООД и "Б.Т.П.Г." ЕООД. Така в тежест на ответното дружество е да установи, че между проведеното на 25.07.2019г ОСА и това от 08.06.2022г "Г.Л.И.П." ЕООД и "Б.Т.П.Г." ЕООД придобиват качеството на акционери, поради което указанията на съда дадени с решението от 20.08.2020 г. по т. д. № 1613/2019 г. на СГС, VI-23, че последните не са акционери, не следва да се съобразяват. За доказване качеството на „Г.Л.И.П.“ ЕООД и „Б.Т.П.Г.” ЕООД на акционери в ответното дружеството, последното представя джиро за прехвърляне на акции №1/25.07.2019г г изпълнено върху гърба на временно удостоверение /ВУ/ номер №2 от 25.02.2019 г и джиро за прехвърляне на акции №1/25.07.2019г., изпълнено върху гърба на временно удостоверение /ВУ/ номер №3 от 25.02.2019 г, с издател „С. П.“ АД, както и решение от 31.05.2022, постановено по т.д. № 1964/2020г на СГС, ТО, 5-ти състав, с което спрямо „К.В.“ АД е призната за установено, че „Г.Л.И.П.“ ЕООД притежава 5 624 850 бр. акции съгласно горните временни удостоверения. Решението от 31.05.2022, постановено по т.д. № 1964/2020г на СГС, ТО, 5-ти състав може да обоснове извод, за промяна на обстоятелствата, при които са взети повторно същите решения от ОСА, което да изключва съобразяване на дадените от съда по т. д. № 1613/2019 г. на СГС, VI-23 указания относно тълкуването и прилагането на закона и устава на ответното дружеството, но няма данни да е влязло в сила към даване ход на устните състезания, поради което не може да бъде съобразено. А представените временни удостоверения за „Г.Л.И.П." ЕООД и "Б.Т.П.Г." ЕООД са обезсилени съгласно представеното решение на СД от 14.03.2019г, съгласно което заменя временно удостоверение №001 на „С. П.“ АД с временни удостоверения № 002, № 003, № 004 и № 005 от 14.03.2019 г., които в последствие са джиросани от „С. П.“ АД в полза на „К.Ф.“ АД - с право да ги получи въз основа на ВУ със 70 % от капитала и в полза на „С.•••“ ООД. След като временните удостоверения, които според ответника легитимират като акционери посочените от него лица, са обезсилени с решение на СД от 14.03.2019г, към 25.07.2019г, същите не обективират права, които да могат валидно да бъде прехвърлени, респ. не могат да обосноват извод за легитимирането на посочените в тях приобретатели като акционери в ответното дружество. Следователно по делото се установи, че към 08.06.2022 "Г.Л.И.П." ЕООД и "Б.Т.П.Г." ЕООД не са акционери в дружеството, респ. взетите с техните гласове решения на ОСА от същата дата са нищожни на основание чл. 75, ал. 2 ТЗ като противоречащи на постановено решение тълкуването по приложението на закона и устава, на което не са спазени. С оглед основателността на иска по чл. 75, ал. 2 ТЗ следва да се приеме, че не са се сбъднали процесуалните условия, под които са предявени исковете по чл. 124 ГПК и чл.74 ТЗ и същите следва да се оставят без разглеждане. По отношение на иска по чл.71 ТЗ. Според ищецът нищожността на решенията на ОСА от 08.06.22г за освобождаване на досегашните членове на СД и вписване на нови, води до нищожност на решенията на СД от същата дата, с които управлението на дружеството е възложено на В.Р. Д. и Р. Г.Ц.-Н., тъй като последните не са валидно избрани за членове на съвета на директорите на "К.В." АД, респ. В.Р. Д. не може да бъде избран и за председател на съвета на директорите, нито Р. Г.Ц.- Н. - за заместник председател на съвета на директорите. Критериите за нищожност на решенията на органите на търговско дружество са разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, като в т. 1 е посочено, че нищожно е решение на общото събрание на търговско дружество, което е взето извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. По аргумент за по-силното основание, като нищожни следва да се квалифицират и решенията на другите органи на търговско дружество, различни от общото събрание, които са взети в противоречие с очертаната от закона и учредителния акт тяхна компетентност и надхвърлят нейните предели. Други решения на органите могат да бъдат само незаконосъобразни, но не и нищожни. Следователно исковете за прогласяване нищожността на решенията на СД от 08.06.2022г следва да се отхвърлят като неоснователни само по твърдения. Евентуалните искове по чл.71 ТЗ основани на твърдения за отмяната им като незаконосъобразни като са взети от лица, които не са избрани валидно за членове на съвета на директорите на ответното дружеството с оглед изхода на спора относно решенията на ОСА от 08.06.22, следва да бъдат уважени. По разноските. С оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца „К.Ф.“ АД, който доказва такива само за държавна такса в размер на 320 лева. При тези мотиви, съдът