Решение № 16071 от 23.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8210/2023 г.

Производството по иска за прогласяване за нищожно решението на едноличния собственик на капитала на „Е 2 ИН.“ ЕООД с ЕИК.., с което решение Е. К. М.. – А. като упълномощен представител на Ф. Н. продава на себе си 599 900 дружествени дяла всеки на стойност по 1 лв. на обща стойност 599 900 лв., поради липса на представителна власт и без съгласието на собственика на капитала, с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №.. и нотариално удостоверяване на съдържанието с рег. №.., т, акт №, извършени от помощник-нотариус С.Г при нотариус В.Г, следва да бъде прекратено като неподсъдно на районния съд. По силата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Съгласно ал.2, едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. По силата на чл. 74, ал.1 от ТЗ, искът е родово подсъден на СГС, тъй като съгласно посочената разпоредба всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството /което в разглежданият казус е в гр. С../ за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. Искът за осъждане на ответницата да плати на ищеца сума в размер на 5 000 лв., представляващи неимуществени вреди за причинените му стрес и безпокойство за времето от узнаване за сключването на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.12.2022г., рег. №.. за удостоверяване на подписи и рег. №.., т, акт №.. за удостоверяване на съдържанието на нотариус рег. №..а НК, считано от 30.01.2023г. е с правно основание чл. 42, ал.1 от ЗЗД. Искът е неоснователен, поради следното: По предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД на установяване от ищеца подлежат следните предпоставки: наличието на сключен договор без представителна власт, при което да е причинена вреда на третото добросъвестно лице, причинната връзка и размера на вредите. Отговорността на мнимия представител за вредите, причинени на третото добросъвестно лице, по естеството си е особен вид деликтна отговорност, поради което на обезщетение подлежат всички вреди, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица от извършените от мнимия представител недобросъвестни действия. В този смисъл на доказване подлежат основанието и размерът на претърпените вреди, както и пряката причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди. Съгласно решение № 319 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 129/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., мнимият представител дължи обезщетение за вреди на третото добросъвестно лице, която отговорност произтича от поведение на първия, извършено в нарушение на общото задължение за добросъвестност при воденето на преговорите и при сключването на договорите. С това си поведение - мнимият представител следва да е причинил вреди, които не са могли да бъдат предвидени, нито очаквани от пострадалия /защото от всички субекти се очаква да се въздържат от увреждане на чужди блага/. На обезщетение подлежат всички вреди /имуществени и неимуществени/, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица от извършените от мнимия представител недобросъвестни действия. В разглежданият по делото казус, макар да се установи, че Е. М.. – А. при сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.12.2022г. е действала без представителна власт, ищецът не доказа претърпени от него неимуществени вреди, техният размер, както и че те са в пряка причинна връзка с противоправоното поведение на ответника, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Ответницата счита иска за обявяване нищожността на процесния договор за покупко- продажба на дружествени дялове от 29.12.2022г. за недопустим, алтернативно за неоснователен, тъй като твърди, че договор за продажба на дружествени дялове от 28.02.2012г., сключен между „М.Д“ ООД от една страна като продавач и Ф. Н. в качеството му на купувач, с нотариално удостоверяване на подписите с peг. №.. по описа на нотариус В.Б, от който ищецът черпи права на едноличен собственик на капитала на „Е 2ИН.“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1, предл. последно от ЗЗД, поради неговата привидност. Привидността обосновава с неплащане на продажна цена на дружествените дялове, както и с подписано от Ф. Н. обратно писмо, каквото обаче не е представено по делото. Възражението е неоснователно. В частта за цената, съдържанието на договора за прехвърляне на дружествени дялове е несъществено – accidentalia negotii, поради обстоятелството, че това не е нито индивидуализиращ, нито типизиращ белег на сделката, доколкото няма пречка тя да бъде и безвъзмездна. В частта за престацията на приобретателя или липсата й /възмездност/безвъзмездност/, договорът по чл. 129 от ТЗ има действие само между страните, но не и за дружеството, както е в прехвърлителната част. Това не е същински, задължителен елемент от фактическия състав на прехвърлянето, а облигационна последица от съгласието за прехвърляне на дружествени дялове. В съдебно заседание на 15.04.2024г. е открито производство по оспорване съдържанието и авторството на договор за продажба на дружествени дялове от 28.02.2012г. и на пълномощното от 28.02.2012г. – двата документа представени по делото като сверени копия. Съдът като взе предвид, че не бяха ангажирани допълнителни доказателства, освен приетите по делото, във връзка с оспорването, счита, че то не бе доказано. При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. Ищецът е сторил разноски в размер на 250 лв. платена държавна такса. Пълномощникът на ответницата представя доказателства за сторени разноски в размер на 6 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Размерът им е оспорен от пълномощникът на ищеца като прекомерен. Разноски на ответницата се дължат поради отхвърляне на иска по чл. 42, ал.1 от ЗЗД, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ако се приеме, че за защита и процесуално представителство по всеки от трите иска, предявени срещу ответницата същата е платила еднакво по размер възнаграждение, то във връзка с иска по който се дължат разноски е платила адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Тъй като цената на този иск е 5 000 лв., на осн. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото възнаграждение е 800 лв. При това положение съдът счита, че подлежащата на възстановяване сума от ищеца за разноски съответна на осъщественото представителство по делото на ответницата е в размер на 1 000 лв. Воден от горното, съдът