Решение № 85 от 30.1.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1056/2024 г.

Производство по чл.353 от ГПК – претенции по сметки във фазата на извършване на делба на земеделки земи. РС е сезиран с иск за извършване на делбата на допуснатите до делба с влязло в сила решение по същото дело земеделски земи в землището на с. •••••, именно –при квоти 2/3 ид.ч. за И. Р. и 1/3 ид.ч. за К. Ш., а именно: поземления имот с идентификатор •••••.•••.214 със площ от 6829 кв.м., м. „•••••“; ПИ с идентификатор •••••.•••.213, нива в с. •••••, м. „•••••“ с площ 0.060 дка и ПИ с идентификатор •••••.12.2, находящ се село •••••, м. „•••••“ /•••••/ с площ 4 605 кв.м. Не се спори между страните, че делбата следва да се извърши съгласно разпределение по чл. 353 ГПК, където е казано, че съдът може да извършва делбата, като разпредели делбените имоти без да тегли жребий, когато съставянето на дялове при теглене на жребий се указва невъзможно или много неудобно, поради това че дяловете и квотите на страните не са равни. От приетото по делото пред ПОС заключение на в.л. Й. Й. от 30.08.2024 г. се установява, че трите ниви са на стойност 13 827 лв., при което частта на И. Р. в размер на 2/3 ид. ч. е равна на 9 218 лв., а частта на К. Ш. в размер на 1/3 ид. ч. е равна на 4 609 лв. Съдът намира, че най-удачно е в реален дял на И. Р. да се възложи ПИ с идентификатор •••••.12.2, представляващ лозе в м.“•••••/•••••“ с площ от 4605 дка на стойност 6 447 лв. и ПИ с проекто-идентификатор •••••.•••.323, представляващ нива в м.•••••“с проектна площ 3 000 кв.м., на стойност 3 210 лв., представляващи дял II от вариант I от заключението на вещото лице Й. Й., на обща стойност 9 657 лв., а в дял на К. Ш. да се възложи ПИ с проекто идентификатор •••••.•••.322, представляващ нива в м.••••• с проектна площ 3 829 кв.м., на стойност 4 097 лв. и ПИ с идентификатор •••••.•••.213, представляващ нива в м.••••• с площ 0.060 дка, на стойност 73 лв., представляващ дял I по вариант I от заключението на вещото лице Й. Й., на обща стойност 4 170 лв. и да се присъди уравнение на дяловете в размер на 439 лв., която сума И. Р. следва да заплати на К. Ш. за уравняване на дела й. Този вариянт е най-удачен тъй като отговаря най-много на правата на съделителите в собствеността и е съобразен с правилото при възлагане на дяловете в натура, сумата за уравняване на дяловете да е възбожно най-малка. По изложените съображения, жалбата е основателна. Не до същият извод е достигнал и РС, поради което решението му в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго с което да се разпределят делбените имоти, съобразно изложените по-горе мотиви. ПОС намира, на жалбоподателя, чиято жалба се уважава, има право на разноски за въззивното производство, но такива не се присъждат, тъй като не са поискани. Водим от горното съдът