Решение № 924 от 28.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 826/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262120200826 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „АУТОТЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204235510, представлявано от управителя •••, чрез процесуалния му представител адв. А. В., против Наказателно постановление № 873035-F867779/09.02.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се твърди, че административнонаказващият орган не е установил по надлежния ред липсата на обективни икономически фактори, обосноваващи увеличението на цената на процесната услуга. Поддържа се, че не са изследвани всички относими фактори, имащи отношение към себестойността на услугата, включително увеличението на разходите за труд и осигурителни вноски. Навеждат се и възражения относно липсата на ясна методика и критерии, въз основа на които административният орган е определил увеличението като необосновано. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски в размер на 270 евро. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 12.01.2026 г. служители на НАП извършили проверка в стопанисван от „АУТОТЕСТ ГРУП“ ЕООД пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр. Бургас, ул. ••• Проверката била извършена във връзка със спазване изискванията на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. В хода на проверката били изискани данни относно цените на предлаганите услуги към 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 12.01.2026 г. От предоставените данни и справките от фискалното устройство било установено, че цената на услугата „годишен технически преглед на лек автомобил, категория М1“ към 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. е била 79,90 лв. /40,85 евро/, а към 12.01.2026 г. – 97,60 лв. /49,90 евро/. Констатирано било увеличение със 17,70 лв., или с 22,15 %. Контролните органи приели, че това увеличение не било обосновано от обективни икономически фактори, поради което на 21.01.2026 г. срещу дружеството бил съставен АУАН сер. AN № F867779. Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро. В хода на съдебното производство е разпитана актосъставителят Б. Б. Б.. Съдът кредитира показанията относно извършването на проверката, изисканите от дружеството сведения и установените цени, тъй като в тази част същите са последователни и кореспондират с приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства. От показанията на свидетелката обаче се установява още, че контролна покупка не е извършвана, а изводът относно увеличението е направен въз основа на ценоразписа, предоставената от дружеството таблица и данните от КЛЕН. Съществено значение има заявеното от актосъставителя, че съществува методика, по която контролните органи работят, но същата се отнася за стоки, а не за услуги, каквато е процесната дейност. Свидетелката сочи още, че за анализа на цените не е използвала тази методика, а е извършила математически процентен анализ на ценовите равнища. Следователно фактически безспорно установено е единствено наличието на увеличение на цената на процесната услуга от 79,90 лв. на 97,60 лв., или с 22,15 %. Спорният въпрос е дали по несъмнен начин е установено, че това увеличение не е обусловено от обективни икономически фактори. ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на такива фактори. За осъществяването на състава на административното нарушение е необходимо да бъдат установени кумулативно две обстоятелства – увеличение на цената в релевантния период и липса на обективни икономически фактори, обосноваващи това увеличение. Подобно разбиране е възприето и в актуалната съдебна практика. В настоящия случай, първият елемент е доказан – налице е увеличение на цената на услугата с 22,15 %. По отношение на втория елемент обаче съдът намира, че административнонаказващият орган не е провел необходимото пълно доказване. Самото установяване на математическа разлика между две цени не е достатъчно, за да обуслови извод, че увеличението е необосновано. Необходимо е да бъдат изследвани факторите, формиращи себестойността на конкретната услуга, и да бъде извършена съпоставка между тяхното изменение и увеличението на крайната цена. Такава комплексна проверка, в случая не е извършена. Напротив, от показанията на самия актосъставител се установява, че изводът е формиран преимуществено въз основа на процентното изменение на крайната цена, като свидетелката изрично заявява, че методиката, с която разполага администрацията, се отнася до стоки, но не и до услуги. Това обстоятелство е съществено, доколкото годишният технически преглед представлява услуга, при която крайната цена се формира от множество компоненти – разходи за труд, осигурителни плащания, експлоатация и поддръжка на оборудването, електроенергия, лицензионни и софтуерни разходи и други разходи, непосредствено свързани с осъществяваната дейност. Не се установява тези компоненти да са били предмет на цялостен анализ от административнонаказващия орган. В тази насока е и актуалната практика, а именно Решение № 5019/05.06.2026 г. по КАНД № 1066/2026 г. на Административен съд – Бургас, според което за икономическата обосновка могат да имат значение не само конкретни доставни цени, но и разходите за енергия, инфлационните процеси и други фактори. Не може да бъде споделено разбирането, че установяването на увеличение на цената само по себе си прехвърля върху санкционираното лице доказателствената тежест да установи своята невиновност или законосъобразността на поведението си. Административнонаказателната отговорност не може да почива върху предположение, че всяко увеличение, за което търговецът не е представил удовлетворяваща административния орган калкулация, представлява нарушение. Органът следва да установи всички елементи на състава на нарушението, включително липсата на икономическа обоснованост. Именно това, в настоящото производство не е сторено. В тази връзка съдът намира за основателно и възражението на жалбоподателя, че липсата на нормативно установен и приложим към процесната услуга конкретен алгоритъм не може да бъде компенсирана чрез вътрешна методика или чрез извършването единствено на математическо процентно сравнение. Наличието на увеличение с 22,15 % представлява отправна точка за проверката, но не представлява само по себе си доказателство за необосновано увеличение. Още повече, че по делото са наведени конкретни твърдения и са представени доказателства за изменение на разходите, свързани с дейността на дружеството, включително на разходите за труд и осигурителни плащания. Тези обстоятелства е следвало да бъдат предмет на действителна икономическа оценка, а не да бъдат изключени от анализа само поради липсата на предварително определен от контролния орган модел за съпоставяне. Легалната дефиниция на „обективни икономически фактори“ също налага оценка на документируемите промени и на факторите, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Следователно от доказателствата по делото, не може да се направи несъмнен извод, че увеличението на цената от 79,90 лв. на 97,60 лв., представлява именно необосновано увеличение по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. В административнонаказателното производство, доказателствената тежест за установяване на всички елементи от състава на нарушението е на административнонаказващия орган. Неотстраненото съмнение относно съществуването на обективни икономически фактори, не може да бъде преодоляно във вреда на санкционираното лице. Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин и наказателното постановление следва да бъде отменено. При този изход на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в доказания размер от 270 евро. Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас