Решение № 2806 от 8.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 791/2023 г.

Производството е образувано по повод искова молба от П. Р. К. с [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. А. И. САК, срещу О. Д. на МВР Бургас, с [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявана от Директора на дирекцията, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 140, 00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен резултат от ЕФНГ серия К №5877091 на ОД на МВР Бургас, отменен като незаконосъобразен на основание Решение №187/10.03.2023г., постановено по адм. нак. д. № 5051/2022 по описа на Районен съд Бургас. Обосновава тезата за допустимост на иска, като излага аргументи, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Искът е предявен срещу ОД на МВР – Бургас - юридическото лице, чиято структура е издател на незаконосъобразния електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), който е отменен и от който се твърди настъпилата вреда. Досежно подсъдността на делото сочи, че с оглед твърдяното място на увреждане, искът е подсъден на настоящия съд. В исковата молба се навеждат доводи за наличие на всички представки за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респективно – за основателност на исковата претенция. В тази насока се сочи, че е налице незаконосъобразен административен акт – електронен фиш за налагане на глоба, който съгласно ЗАНН има силата на наказателно постановление и същият е отменен от съда. Позовавайки се на приложена към исковата молба разписка за извършено плащане на 30.12.2022г. с № 0600017528228008 чрез системата за плащане на публични задължения – Easy Pay, ищeцът заявява, че е претърпял вреда в размер на 140, 00 лева, представляваща сумата, заплатена в изпълнение на електронния фиш. Доколкото плащането е именно във връзка с издадения ЕФНГ, е налице пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилата вреда и издадения акт. Въз основа на всичко изложено, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 140, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд – 19.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по настоящото дело разноски. Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Бургас, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на исковата претенция, поради наличието на специален процесуален ред, който изключва приложението на ЗОДОВ. Позовава се на писмо рег. № 769000-12239/23.05.2023г. на началника на с-р ПП при ОД на МВР – Бургас, съгласно указанията в което лицата, заплатили недължима административна санкция, следва да подадат писмено искане до съответната структура, по чиято сметка е постъпило плащането. Наред с това, според ответната страна, налице е и обща нормативна уредба, съобразно която възстановяването на сумата се извършва по реда за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чийто бюджет е постъпил паричният превод, т. е. по реда на особеното производство, регламентирано с нормите на чл. 128 - чл. 132 от ДОПК. В условията на евентуалност счита същата за неоснователна, като сочи, че наложената с електронния фиш глоба е платена преди самият електронен фиш да е станал изискуем, доброволно, при липса на държавна принуда. Въз основа на изложеното моли за постановяване на съдебен акт, с който исковата молба да се остави без разглеждане и производството се прекрати или да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба. Бургаският административен съд след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от материалите, съдържащи се в АНД № 5051/2022г. по описа на БРС, приобщено към настоящото дело по искане на ищеца, срещу същият е бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 5877091 от ОД на МВР - Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 25.07.2021г. в 17: 03ч. на път I-9 км. 249+100, в посока към пътен възел Юг към [жк], при въведено ограничение, въведено с пътен знак Б-26 за движение в населено място със скорост до 50 км./ч., лек автомобил Р. Л. с рег. № [рег. номер], собственост на бащата на ищеца (декларирал сина си като водач в конкретната ситуация), се е движел със скорост 80 км/ч, установен и заснет с автоматизирано техническо средство тип "TFR1 – М 510". По жалба на П. К. било образувано АНД № 5051/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, приключило с Решение № 187/10.03.2023г., с което Електронен фиш серия К № 5877091, издаден от ОД на МВР - Бургас, е бил отменен. Решението е влязло в сила на 19.04.2023г., видно от извършено служебно отразяване върху самия документ. Междувременно, видно от приложената разписка от системата EASY PAY, на 20.12.2022г. П. К. е заплатил сума в размер на 140, 00 лева в полза на МВР по "фиш серия К № 5877091"; сума (лв.) – 140 лева; Приложените документи доказват по безспорен начин, че ищецът е заплатил наложената с електронния фиш глоба доброволно в 14-дневния срок от връчването му, в указания с разпоредбата на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП размер, а именно 70% от размера на глобата, посочена в ЕФ. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: При проверка на допустимостта на иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на Й. Л. Д. е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени й от отменен електронен фиш. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с отменен по съдебен ред ЕФНГ, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища и в частност, на А. съд – Бургас като съд по твърдяното местоувреждане (арг. от чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ). Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен акт на администрация, е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора. Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията. Искът е предявен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК - юридическото лице, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая това е ОД на МВР - Бургас, независимо дали в нейния бюджет е постъпила търсената от ищеца сума или във Фонда за безопасност на движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата. Приложимите законови разпоредби по категоричен начин указват кое е лицето, което е процесуално правосубектно да участва по делото, съответно - задължено за обезщетението по реда на ЗОДОВ. Исковата молба е насочена против юридическото лице, издател на отменения акт – надлежен ответник в производството по чл. 203 и сл. от АПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството поради наличието на друг специален ред. По въпроса за допустимостта на исковата претенция от вида на процесната в контекста на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, е налице произнасяне на ВАС – определение № 1541/09.02.2024г. по АД № 8410/2023г. на ВАС; В този смисъл е и определение № 848/01.02.2022 г. по АД № 12274/2021 г. на ВАС. В мотивите на последно цитираното определение ВАС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП по реда, предвиден в чл. 129 от ДОПК - по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. С оглед на това процедурата по чл. 129 от ДОПК не може да намери приложение, тъй като по този ред се събират недължимо платени или събрани глоби, наложени от органите по приходите. В случая глобата не е наложена от орган по приходите, поради което не подлежи на възстановяване/прихващане по реда на ДОПК. В мотивите на цитираните определения на ВАС са изложени и съображения, според които редът, разписан в писмо рег. № 8121р-17736/19.10.2020 г. на главния секретар на Министерството на вътрешните работи, който е отразен и в разпечатката, от сайта на Министерството на вътрешните работи [интернет адрес], представена от процесуалния представител на ответната страна, не представлява "специален начин на обезщетяване" и не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на ЗОДОВ, доколкото разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ изисква да съществува специален начин на обезщетяване, предвиден в закон или указ. Указаният с писмото вътрешнослужебен ред е свързан с възможността за доброволно възстановяване на внесените във фонда суми. Посоченият в писмото ред не представлява "специален начин на обезщетяване" по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди по реда на ЗОДОВ. Изложените аргументи изцяло се споделят от настоящия състав. Съдът приема, че не е налице "друг специален ред" в сочения от ответника аспект, поради което релевираните доводи за недопустимост на производството се преценяват като неоснователни. В обобщение на горното съдът приема, че исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – ОД на МВР - Бургас; отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, исковата молба е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка първият въпрос, който следва да бъде обсъден по делото е дали електронният фиш, отменен по реда на ЗАНН със съдебен акт, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и дали е основание за ангажиране на отговорността на държавата по посочения законов ред. Съдът намира, че отмененият електронен фиш за налагане на глоба представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, подлежат на компенсиране по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. В тази насока наказателното постановление или електронния фиш, с които се налагат административни наказания, не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, но като издадено от административен орган, същото представлява властнически акт на орган на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от Закона за движение по пътищата, електронният фиш се приравнява на наказателно постановление. Следователно и съгласно разрешението, дадено с цитираното Тълкувателно постановление на Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отменен електронен фиш може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това. С оглед изложеното, налице е първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за отговорността на ОД на МВР - Бургас, а именно – издаденият електронен фиш за налагане на глоба представлява акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност. Този акт е отменен с влязло в сила решение № 187/10.03.2023г. по АНД №5051/2022г. по описа на БРС. Тази отмяна определя електронният фиш като незаконосъобразен, поради което платената сума за наложената глоба се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване от органа, издател на акта. Налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - причинени имуществени вреди, доколкото от материалите по делото се установява по безспорен начин, че П. К. е заплатил 140, 00 лева, която сума представлява 70% от размера на глобата, наложена с ЕФНГ, т. е. по отношение на същата е налице настъпила имуществена вреда (загуба) в горния размер. Налице е и третата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт (в случая ЕФНГ) и настъпилите имуществени вреди в размер на 140, 00 лева, доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица от издаването и изпълнението на процесния незаконосъобразен ЕФ, отменен с решение на Районен съд – Бургас. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание. По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер на 140, 00 лева. От приложените доказателства е видно, че на 30.12.2022 г. П. К. е заплатил сума в размер, отговарящ на исковата претенция – 140, 00 лева, представляваща 70% от размера на глобата, наложена му с ЕФ, който впоследствие е отменен от съда. Този факт обосновава извода, че в резултат на отменения ЕФ, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 140, 00 лева, респективно, че искът за имуществени вреди е доказан по размер. Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обективното наличие на отменен акт, от който са причинени вреди, издаден от ОД на МВР – Бургас, определя това лице като носител на публичноправната отговорност за вреди по ЗОДОВ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че решението на районния съд, с което е отменен електронният фиш, обвързва административния съд досежно незаконосъобразността на електронния фиш. Ирелевантно за отговорността на ответника е основанието, на което е отменен процесният фиш. В обобщение на горното съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена. Основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението в размер на 140, 00 лева да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен електронният фиш – 19.04.2023г. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК. С исковата молба и в представени писмени бележки, ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважения изцяло иск, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за заплатени държавни такси в размер на 40 лв., както и за договорено и заплатено възнаграждение за адвокат в общ размер [рег. номер]., или общо разноски в размер на 1540 лева. Воден от горното А. съд Бургас, III-ти състав