Решение № 90 от 25.3.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 143/2025 г.

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮ••••. Повод за започването му е изходяща от адв. А. И. в качеството й на пълномощник на И. М. Т., ЕГН ••••••••••, въззивна жалба против постановеното по т. дело № 790/2024 г. по описа на П. окръжен съд Решение, рег. № 28 от 15.01.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на И. М. Т., ЕГН •••••••••• против отказ № ••• от 05.12.2024 г. на длъжностно лице по регистрация при А. по в. за вписване на промяна по партида на С. „Н.И.Ц.Л.У.П.Н.“, ЕИК ••, гр.П. в ТРРЮ•••• изразяваща се в заличаване на И. М. Т. като член на управителния съвет на с.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяна на същото ведно с отказа и даване на задължителни указания за извършване на заявеното за вписване обстоятелство. От А. по в. е подаден отговор на жалбата, в който същата се намира за неоснователна. Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното: На 04.12.2024 г. в А• - ТРРЮ•••• е постъпило подадено от А. И., адвокат с изрично пълномощно заявление •• № ••• за вписване по партидата на с• заличаването на И. М. Т., ЕГН •••••••••• като член на управителния съвет на същото. Към заявлението са представени документ за внесена такса, декларация за истинност на заявените обстоятелства, уведомление до сдружението на основание чл. 22, ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ за прекратяване на членството с искане да се заяви заличаването му като член на УС и изрично пълномощно. На 05.12.2024 г. от страна на длъжностното лице по регистрацията е постановен отказ № •••. В мотивите му на първо место е споменато, че според чл. 25, ал.1, т. 3 от ЗЮЛНЦ и чл. 14, т. 2 от Устава на сдружението избора и освобождаването на член на УС е от компетентността на Общото събрание. Споменато е и че в ЗЮЛНЦ липсва предвиждане член на УС да се освобождава възоснова на негова едностранна молба и при липса на действия по същата в определен срок да може сам да заяви заличаването си. В тази връзка е посочено, че не може да се говори за приложимост по аналогия на чл. 141, ал. 5 от ТЗ защото тя била специфична, отнасяла за определен вид търговско дружество, което изключвало прилагането й за различни по характер ЮЛ и по- точно такива с нестопанска цел. Наред с това е посочено, че в чл. 15, ал.1 от ЗТРРЮ•••• изчерпателно и ограничително бил определен кръгът от лица легитимирани да подават заявления в регистърното производство. Това и споменатото по- горе е дало основание да се приеме, че процесното заявление е подадено от неоправомощено лице. В подкрепа на горното е направено и позоваване на приетото в ТР№1 от 31.05.2023 г. постановено по т. дело № 1 от 2020 г. на ОСТК на ВКС относно възможността съдружник, който не е управител да заяви заличаването си в ТРРР•••. Ето защо на основание чл. 24, ал.1 от ЗТРРЮ••••, вр. с чл. 21, т. 3 и 5 от ЗТРРЮ•••• е отказано вписване на заявеното обстоятелство. Недоволен от отказа И. М. Т. чрез пълномощника си е подал жалба срещу същия. Тя е била разгледана по т. дело № 464/2023 г. по описа на ПОС. По същото е постановено и решението предмет на обжалване. С него той е потвърден като са възприети доводите на длъжностното лице, за които стана реч по- горе. Наред с това е споменато, че ако се приеме за допустимо по аналогия или по тълкувателен път да се прилагат разпоредби на ТЗ, то приложима би била не разпоредбата на чл.141, ал.3 ТЗ, касаеща дружеството с ограничена отговорност и неговия управител, а тази на чл.233, ал.5 ТЗ. В се предвиждал по- дълъг срок за предприемане на действията по освобождаване. По тази причина е посочено, че съответният член на управителния съвет на сдружението би могъл сам да заяви заличаването си от регистъра при положение, че е отправил писмено уведомление до дружеството да бъде освободен като такъв само ако е изтекъл 6 м. срок от получаването на уведомлението. В случая този срок не бил изтекъл. На база изложеното жалбата е оставена без уважение. Недоволен от решението И. М. Т. е подал жалбата станала причина за започване на настоящето дело. От значение при преценката за нейната основателност е давене отговор на въпроса дали от законодателя е предвидена възможност той като член на УС да подава до ТРРЮ•••• заявление за заличаването си сам с оглед на факта, че въпреки подадена от него до сдружението молба за освобождаване не са предприети действия в тази насока, вкл. и такива за подаване на заявление за заличаване. В тази връзка следва да се посочи, че в разпоредите на действащия към момента ЗЮЛНЦ за освобождаване членове на УС се говори в чл. 25 от ЗЮЛНЦ, където е казано, че това става с решение на Общото събрание. Това на пръв поглед сочи, че ако член на УС не желае да изпълнява повече тази функция то той следва да уведоми за това сдружението. По повод на същата от страна на органите му пък следва да се предприемат действия по насрочване на Общо събрание, на което да се вземе решение в тази насока и след същото представляващият да заяви за вписване съответното обстоятелство. В ЗЮЛНЦ липсва уредба на случаите, при които от страна на сдружението и по - точно на органите му се бездейства по така отправеното искане. Липсата на уредба според ПАС не е основание да се приеме, че едно лице избрано за член на УС ще трябва да изпълнява тези функции въпреки нежеланието си, т.е. че за него не е налице възможност да прекрати участието си в управителен орган едностранно и с оглед на това да заяви заличаването си като член на такъв в ТРРЮ••••. В случая се касае за една празнота, която следва да се попълни по тълкувателен път и аналогия с оглед чл. 46, ал.1 и 2 от ЗНА. В тази връзка следва да се има предвид, че според чл. 30, ал.1, изр.1 от ЗЮЛНЦ управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. В чл. 21, ал.1 от ЗЮЛНЦ пък е посочено, членството в сдружението е доброволно, а според чл.22, ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ то се прекратява с едностранно волеизявление до сдружението. От анализът на тези текстове следва логичен извод, че щом членството и прекратяване на същото е доброволно и зависи от волята на съответния правен субект, то така следва да стоят нещата и по отношение на участието в управителните му органи. От друга страна е логично да се достигне до извод, че със самото прекратяване на членството отпада и основанието за участие в управителния съвет с оглед изискването на чл. 30, ал.1, изр.1 от ЗЮЛНЦ. В приложената от А. към жалбата до П.окръжен съд преписка се намира отправено от И. М. Т. на 08.10.2024 г. уведомление за прекратяване на членството и заличаването му с оглед на това като член на УС на сдружението. То видно от нотариалните удостоверявания под същото е връчено редовно на С. на адреса му за управление по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 47, ал.1 ГПК на 06.11.2024 г. От така изложеното следва извод, че към настоящия момент членството на Т. в сдружението е преустановено и по отношение на него вече не са налице предвидените в чл.30, ал.1, изр.1 от ЗЮЛНЦ предпоставки за участието му в УС. От тази дата до момента видно от данните по партидата на сдружението не са предприети действия за заличаването на Т. в регистъра като член на УС. В ЗЮЛНЦ липсва хипотеза, с която да се защитят интересите на лицето, което фигурира като член на УС поради бездействието на сдружението, въпреки, че реално участието му в този орган вече е преустановено. Тази празнота би следвало да се запълни чрез прилагане по реда на чл. 46, ал. 2 т ЗНА – чрез прилагане на разпоредби отнасящи се за подобни случаи. В тази връзка е нужно да се спомене, че такива са тези на чл. 141, ал.5 ТЗ, чл. 233, ал. 5 от ТЗ или чл. 260ч, ал.2 от ТЗ, в които се предвижда, че при такова бездействие съответното лице може само да заяви за вписване това обстоятелство. В случая без значение, че тези разпоредби касаят търговски дружества, а не такива с нестопанска цел по причина, че като цяло правомощията на управителните им органи са идентични. Особеното обаче е, че в чл. 141, ал.1 и чл. 260ч, ал. 2 е предвиден 1 месечен срок от получаване на уведомлението, в който дружеството следва да заяви в регистъра освобождаването, а в чл. 233, ал. 4 от ТЗ срокът е 6 месечен. Причинната за разликата е и разрличието в сроковете, в които следва да се проведат Общите събрания, на които може да се избере друго лице на местото на напусналия. В първия случай те се свикват с писмена покана, обявена в търговския регистър поне 7 дни преди датата на общото събрание, във втория срокът е 15 дни, а в третия 30 дни. По отношение на сдруженията с нестопанска цел в чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ е предвидено, че поканата за ОС се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Така изложеното води до извод, че най- близка е уредбата на чл. 233, ал. 4 от ТЗ, т.е. прекратилия членството си член на УС може да заяви сам заличаването си в регистъра, ако в 6 месечен срок от получаване на уведомлението сдружението не е заявило за вписване това обстоятелство. В случая този срок изтича на 06.05.2025 г., т.е подаденото заявление е преждевременно. Това води до извод, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди като за пълнота е нужно да се посочи, че Т. с оглед изложеното по – горе е сред кръга лица, които след изтичане на този срок могат да подадат заявление за заличаване на основание чл. 15, ал.1, т.3 от ЗТРРЮ••••. В посочения по- горе смисъл са част от изводите на ПОС дали му основание да потвърди отказа на ДЛ при А•, т.е.обжалваното решение следва да се потвърди. Водим от това съдът