Решение № 435 от 15.11.2024 г. на Районен съд - Перник по дело № 1149/2024 г.

1) да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации;

2) да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; 4) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.Казано с други думи, при наличието на фактите, предвидени в хипотезата на последно цитираната материалноправна норма, а именно – при посочване на методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, отделните правила, които следва да осъществи съответният възложител са: първо - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; второ - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; трето - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; четвърто - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Няма никакво съмнение, че нарушението на кое да е от тези четири правила за поведение, съставлява самостоятелно административно нарушение. Тук е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, не предполага извод, че ако един възложител извърши няколко различни нарушения, от категорията на тези, посочени в чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2, т. 3, б. "а" или т. 3, б. "б" от ЗОП, то това следва да бъде субсумирано като някакво общо или единно нарушение на материалния закон..“, както и Решение № 3514 от 16.04.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 406/2024 г. Решение № 1658 от 7.04.2024 г. на СРС по а. н. д. № 13085/2023 г. Решение № 5558 от 19.06.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 705/2024 г./. В случая, съдът съобразявайки и изобилната съдебна практика, съотнесена към конкретния казус намира, че е нарушен и принципът на чл. 18 от ЗАНН. Според чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Цитираната норма е ясна, конкретна, императивна и не будеща никакво съмнение относно нейното приложение. За всяко отделно административно нарушение се налага отделно административно наказание – това е безусловното изискване на закона. То в случая не е спазено. Както се посочи, твърденията са на АНО са разнопосочни, и сочещи на различни деяния, а е наложено едно наказание, като словесно реално е вменено, че В. е извършил няколко отделни административни нарушения, като нему е наложено едно единствено административно наказание. Всъщност, това което се констатира е, че нито от акта за установяване на административно нарушение, нито от наказателното постановление, нито пък от обжалваното в настоящото производство съдебно решение не става ясно, какво конкретно административно нарушение е прието, че е извършено от страна на В.. В акта, постановлението и в съдебното решение, липсва ясно, еднозначно и конкретно твърдение и описание на административното нарушение, което се счита, че е извършил жалбоподателя. По никакъв начин не става ясно, дали се приема, че в случая са осъществени няколко отделни противоправни деяние, както това бе описано по-горе или пък се приема, че в случая е налице едно административно нарушение, изразяващо се в утвърждаване на методика за оценка на офертите в нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7, ал. 9 или ал. 10 от ЗОП. В случая административнонаказващият орган не е изпълнил произтичащото от функционалната си компетентност задължение диференцирано да опише всяко едно от извършените нарушения при съобразяване разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По аргумент от чл. 18, предл. 1 от ЗАНН, за отделните форми на противоправна деятелност от страна на жалбоподателя, на последния е следвало да му бъдат наложени отделни наказания Решение № 5288 от 17.11.2023 г. на СРС по а. н. д. № 13092/2023 г./. Тоес издадените акт и НП са в разрез с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо и на правото на защита на жалбоподателят, като наказващият орган е допуснал процесуално нарушение и само по себе си само то е обуславящо незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като отделно от това видно от изложеното дотук е нарушение и на метариалния закон.

На следващо място, и във връзка и с подробните възражения, застъпени в жалбата, следва да се посочи, че относно липсата на доказаност на нарушението същите също се явяват основателни, като и на тази плоскост издаденото НП, се явява незаконосъобразно и подлежи на отмЯ.. Видно от цитираните надграждащи елементи, то същите са надграждащите базовите такива, и възложителят има възможност да надглади същите, като това обстоятелства, в случая, не е довело нито до липса на участници, нито до нарушаване състезателността на процедурата, а и видно от надграждащите три условия, описани по –горе, то същите, не са в разрез с предмета на поръчката и не може да се приеме, че са в нарушение на чл.70, ал.7. т.1 от ЗОП, действ ред. От 2016 -представлява съществено нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо и на правона на защита на жалбоподателят, като наказващият орган е допуснал процесуално нарушение и само по себе си само то е обуславящо незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като това е видно и от материалите по делото и от подписаните и в резултата на поръчката договори, също представени по делото. В този смисъл и на тази плоскост НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмЯ.. /виж и -Решение № 20005 от 15.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 4062/2024 г.- В случая възложителят е разработил базови изисквания, които покриват минималните му изисквания за изпълнение предмета на поръчката, което го удовлетворява като изискванията са пряко свързани с предмета на поръчката. Възложителят е определил и три надграждащи условия, като е дал конкретни насоки, какво следва да съдържа всяко едно от тях и е дал свобода на стопанските субекти да посочат мерките, с които се осигурят изпълнението. Надграждащите условия, определени от възложителя са свързани с предмета на поръчката, като се цели да се провери как участникът ще ги разработи при конкретния предмет и как ще гарантира изпълнението над минимално предвиденото в базовите изисквания. По отношение първото надграждащо условие, наличието на определени ключови моменти е допълнителна гаранция за възложителя, че участникът е подготвен за нейното ефективно изпълнение, осигурявайки необходимите материално- технически и човешки ресурси, както и експертен персонал с ясно дефинирани задължения и отговорности по отношение на всяка задача, формираща предмета на поръчката, както и относно организиране на работата по осигуряване на ресурсите. Поради това следва да се приеме, че в методиката са заложени точни и ясни правила за оценяване, чрез които се гарантира предвидимост, прозрачност на класирането и обективност при избора на изпълнител по процедурата, и не е налице нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП, указващ начина на определяне на оценката по всеки показател /решения по адм. д. № 5492/2023 г. на ВАС, адм. д. № 68/2024 г. ВАС/. Решение № 11214 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2024 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева-В цялата методика са използвани конкретни и точни указания, фрази, които носят конкретна информация, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. б) ЗОП. / като този случай касае и околна среда/ и др. Изложените съображения в тяхната съвкупност мотивират съда да приеме обжалвания административнонаказателен акт за незаконосъобразен, издаден в нарушение на матераилания и процесуалния закон, като нарушенията са довели и до нарушаване правото на защита на лицето, а отделно от изложеното същото обвинението освен неясно на отделно описано по-горе основание е и недоказано.

Отделно от това може само да се допълни и че при изписването на разпоредбите в НП, не са вписвани разпоредбите освен на стр. 1, към коя дата кой са били в сила, и са били промените, като това е сторено при санкционната разпоредба, но при привръзката с чл.3, ал.1 ЗАНН, отново е допусната неточност, като това следва да е и ал.2 от същия закон, където се предвижда хипотезата на по-благоприятен закон.

В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

РАЗНОСКИ Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат разноски, но същият, макар и да е представил в проведеното по делото с.з. договор за правна защита и съдействие и респ. от същия да е видно, че е заплатена в брой сумата от 400 лева за представителство по делото, то искане надлежно такова не е направено нито в жалбата нито в с.з., поради което и съдът не дължи произнасяне в посочения смисъл, като никой не е направил искане в тази насока.